ГРАДЕЖ: Не искам новият Велик Майстор да бъде като…

Великата ложа на старите свободни и приети зидари в България счита, че като майка на всички регулярни Велики ложи в България, е призвана да дава информация и разяснение относно същината на масонството. По тази причина причина може да достъпите следния градеж на масонска тематика:

Не искам новият Велик Майстор да бъде като…

Обични Братя,

През 2017 год. се навършват две значими за масонството годишнини – 300 год. от началото на организираното масонство и 100 год. от организираното масонство в България /създаване на Велика ложа на България/. Сами по себе си, тези годишнини са изключителен факт, достоен за уважение, повод за гордост, за размисъл, но и повод за задаване на много въпроси. Повечето от тях са чисто практически, защото  преди нас много мъдри Братя са дали своя принос в изясняването на философската част на масонството, оформили са неговите принципи, вдъхнали са му дух и смисъл, които днес ние можем само да адаптираме в нашия 21-ви век.

Но…..оттук започват въпросите, терзанията, разговорите, споровете, излизат различните виждания. Всеки от нас, независимо от това което ни обединява, независимо от Конституцията, върху която сме се клели, има свои виждания за настоящето и бъдещето на масонството и мястото на всеки един от нас в него.

Ще Ви кажа част от моите размисли като за начало на новата ни масонска година.

2017 год. е особено важна за българското масонство. Освен отбелязването на 100 годишнината, през 2017 год. ще има избор на нов Велик майстор на ОВЛБ. От Брата, който бъде избран на тази длъжност, ще зависи много. Говорейки в личен план, от избора на Велик майстор и Велики сановници ще зависи моето отношение към ОВЛБ и оставането ми в нейния състав. В тази връзка направих собствена равносметка, задавах си въпроси, отговарях им и съм наясно какъв искам да бъде и какъв не новият Велик майстор. Искам всеки от Вас, Братя, да направи собствен портрет на Великия майстор, такъв, какъвто всеки го вижда в своите представи, независимо от неговата степен, да обсъдим въпроса и когато упълномощите мен или Брат Л., нашия уважаван заместник-майстор на Ложата, да гласуваме на Общото събрание, да изразим нашето общо мнение.

На първо място, по презумция, според  древните масонски обичаи и ценности, искам Великия майстор да бъде достоен мъж с добро име. Казвам “достоен мъж” и  разбирам единствено и само мъж, по полов признак. Искам, обаче, Великия майстор,по времето на своя мандат, да се държи като мъж и да действа като мъж. Не искам ВМ с жестове, действия и изказвания да навява съмнения в принадлежноста му към мъжкия пол, за да спазим напълно и това изискване на Конституцията. Искам Великия майстор по мъжки да държи на думата си, по мъжки да приема и меда и жилото на длъжността, която заема, по мъжки да приема критиките и несъгласията с него. Искам при провеждане на ритуали под негово ръководство ВМ да посреща Братята майстори и др. присъстващи Братя като мъж, а не леко прилегнал и с жестове и движения, характерни за друг пол и друго съсловие.

Искам Великия майстор да бъде мъж по отношение на изказванията си, по отношение квалификациите които прави, по отношение решенията които взема. Не искам ВМ, който не казва два пъти едно и също нещо, който поема обещания, които не може да изпълни, който си служи с интриги, сплетни, злепоставяния…. Измамата, фалшът, мошеничеството и хитростта са признаци на упадък във всяка една структура. Действително ВМ като човек е съчетание на противоречия, хибрид от добродетели и пороци. Защото светци приживе няма. Всички те са на небето. Но докато отиде там човек, особено ако е ВМ, то амплитудата между доброто и злото у него не трябва да бъде земетръсна. Бих приел за нормално една балансирана, леко лъкатушешта линия, но пируетите, ниско наведените пози, са недостойни за ВМ. От това следват трусове и страда масонството като цяло. Иска ми се ВМ да не наподобява по мисъл, действия и поза онзи дребен артилерийски поручик от Аячо, който поведе 600 000 армия, а върна само 35000. Но се завърна и той, непременно и то първи. И не искам да гледам до този нашенски поручик други, дори ефрейтори, които си поставят шапките напряко, пъхат си ръчичките между двете копчета на униформата и заемат чиннопреклонна поза. Защото такъв велик майстор трябва да знае, че шапките, освен да се закачат на ушите, може да затворят и очите. Лицемерието е почитта, която порокът и неправдата отдават на добродетелта и справедливостта. То е Сатаната, която се опитва да се облече в ангелско одеяние от Светлината. То е еднакво ненавистно в морала, политиката, религията, в обществото и човека. ВМ не бива да върши неправди уж в името на равенството и честността, публично да се порицава покварата и да прибягва до нея насаме, да претендира за милосърдие и да съди прекалено критично, да използва принципите на Масонската благотворителност и да си запушва ушите за риданието на нищетата и вика на страданието, за всичко това, което става в Братството и държавата.

Искам ВМ да не е политически зависим, да не ходи постоянно в която и да е политическа централа и от тази централа да зависи настоящето и бъдещето на масонството. Искам  ВМ да не превръща ОВЛБ в пристроечна структура на която и да е политическа партия или на определена група от нея. Искам ВМ да не изпълнява политически поръчки, да не се саморазправя с никого по политически причини, да не превръща ОВЛБ в масова обществена организация с цел постигане на лични и групови интереси. ”Неможеш,” е казал Великият Учител, ”да служиш едновременно на Бога и на Мамона”. Затова искам ВМ да бъде мъж и да се държи като такъв.

Искам ВМ, като мъж, да не се занимава с политиканстване, а с правене на политики. В нашето Братство има много достойни и професионално подготвени Братя, които могат да бъдат полезни при правене на отделни секторни политики. Държавата ни е в изключително тежко положение. Въпросът е не утре какво ще кажат за наше днешно решение или политика. Въпросът, колкото и да ви се вижда драматичен е да вземем решение днес, защото утре може да няма държава. В тази връзка искам ВМ, като мъж, да представи възможностите, които имат нашите Братя, в помощ на народа и държавата. Това, естествено, означава ВМ да няма тежки икономичиски и политически зависимости, както в страната, така и извън нея.

Искам ВМ да защитава интересите на Братята от всички съсловия. Не искам ВМ да си мълчи, по известни на всички ни причини, когато наши Братя са  дискриминирани в обществен, професионален и политически план,  заради членството в нашето Братство. Какъвто факт, за съжаление, имаме от тази година. В такива случаи искам ВМ да бъде мъж и да се държи като такъв.От висината на мястото, на което стои. Казвам стои и искам ВМ да не стои на стола си, обграден от верни, но вредни за масонството избрани или назначени сановници. Искам ВМ да бъде полезен за българското масонство, а не за себе си и своите приближени. Службички и длъжности от най-различен вид се множат, за да възнаградят някого за мними заслуги, други за политически и икономически протекции, трети-за бъдещи облаги. Тези длъжности се възприемат като заслужена плячка от получилите ги и като гнойна язва от всички останали Братя. Тези постове са не дотам явната форма на корупция в масонството. Затова новият  ВМ трябва да бъде мъж, да проявява мъжество и да спре тази порочна практика. Искам ВМ да не разглежда заеманата от него длъжност като база, да не ползва моралния и материален ресурс на ОВЛБ и да не работи само и единствено за заемане на висок пост в световната Братска верига.

Искам ВМ да бъде публична личност, да излиза пред обществото, пред  държавните органи, пред  медиите и да защитава нашите ценности. Искам, при избора му, ВМ публично да излезе пред обществото, пред  държавните структури и да заяви отговорно, ”аз съм ВМ на ОВЛБ и представлявам много ерудирани, висококвалифицирани, национално отговорни мъже”. Искам  ВМ, още от първия ден на избора му, да бъде и да действа като мъж.

Искам ВМ да спазва безпрекословно КОВЛБ, такава каквато е, да не прави безсмислени промени на всяко ОС на ОВЛБ с цел защита и увеличаване на  личната му власт и интереси. Искам ВМ да е наясно, че Ложата е тази, която прави масонството, че в Ложата се съхраняват неговия дух и принципи, че Ложата може без ОВЛБ, но ОВЛБ не може без Ложите. Крайно време е новият ВМ да спре бюрократизацията на ОВЛБ, да работи за приемане на една работеща Конституция и един действащ Правилник за нейното приложение ,а не многобройни, безсмислени правилничета. Искам новият ВМ да не бъде демагог, защото демагогията е предшественик на деспота. И се червя пред Вас, като си помисля, че от няколко години сме играчка в ръцете на шепа хора, които наричаме Братя или Велики сановници. И някои треперят пред тях, вместо да ги накараме те да треперят. Покварата в българското масонство може да се обясни само и единствено с три неща – безотговорност, абсолютизъм и неинформираност. И се сещам за онова старо, старо изречение от един нумидийски мавър –Югурта, който казва, ”В Рим тогава всичко се продаваше.” И ако приемаме, че древна Гърция и великия Рим са два основни стълба на цивилизацията и демокрацията, то по същия начин си даваме сметка и че същите Елада и Рим са ни дали Нерон и Месалина /казвам я не случайно/, разрушавали са култури, горили са библиотеки, убивали са хора. Затова искам ВМ да бъде почтен, уравновесен, доказан човеколюбец и Брат.

Като говоря за Конституция искам ВМ да не се държи като самодържец, да  освобождава и назнaчава председател на ВБС по собствено усмотрение, ако му е неудобен и не изпълнява неговите прищевки. Искам  когато има нужда от промени, това да става по установения ред, а не при провеждането на поредица от Общи събрания, съществени организационни въпроси съзнателно да се потулват и оставят без решение. В интерес единствено и само на един заинтересован. Не искам ВМ да ни натрапва своите собствени дребни и тесни понятия за това какво е правилно и справедливо в масонската практика и да претендира, че това е от Великия Архитект, да измерва нещо със собствената си малка линийка и да нарича това Братска справедливост. Не искам ВМ да се стреми да облагороди   ниските си страсти към отмъщение и разплата, а на нас да ни се представя като справедливост. Искам новият ВМ да не се стреми да подчини душите ни на своята воля и мироглед, а да помогне чрез присъщата за масонството толерантност, чрез изповядване на собствената ни религия, на собственото ни виждане за света, да стигнем до трите най-велики нравствени сили – Вярата, Надеждата и Милосърдието. Обратното значи, че ВМ не прави това, защото е престанал да притежава тези сили.

Не искам ВМ да е родоотстъпник, вероотстъпник, да предава националните интереси, а така също без санкция на Общото събрание на ОВЛБ да допуска в Ориента ни пристроечни и надстроечни структури от държави, които имат изразена антибългарска ориентация и насоченост, опасни са за националната ни сигурност, имат съмнително място в световната масонска верига и са се доказали като структури с ясно изразен политически, бизнес и някои други специфични интереси.

Искам ВМ да чува когато някой Брат му говори и да вижда когато гледа. Надменноста, особено от висотата на тази длъжност  е особено опасна. Не искам ВМ да е самовлюбен в себе си индивид, отдалечил се безкрайно много от духа и смисъла на масонството. Искам ВМ да чува и вижда истината, защото само тя ще ни направи свободни. А изпразнените от съдържание и смисъл фрази, премрежени, умилкващи се погледи, са изключително опасни и вредни за българското масонство и ще имат дълготрайни негативни тенденции. Искам ВМ да е Брат, който поставя на първо място Ложата, а не йерархичната структура която той е създал, за да издигне в очите на непросветените себе си. ВМ трябва да помни, че е само временно на тази длъжност, че е само пръв сред равни, че не е ментор и влизайки на работа в ложа, не може да проповядва грешни тези, да издига и възхвалява една религия над друга, да рекламира една или друга пристроечна структура.

Всичко това ме кара да искам ВМ да бъде мъдър човек, извървял до момента достойно човешкия и масонски път. Всякакви прибързани изкачвания по йерархията на масонството на Братя без необходимия опит, на Братя пропуснали А-Б то на масонството, водят до напрежение вътре в ОВЛБ и принизяват тежеста и мястото на масонството в обществото. Защото в нашето Братство има много умни и подготвени Братя, но Мъдроста е тази, която при някои, не идва никога.

Само мъдър ВМ може да бъде обединител на масонството в България. Другото, другото го виждаме и днес. Историята е учителка на народите, а повторението е майка на знанието. Но или учителката зле преподава, или учениците са си научили зле урока, защото и прекаленото повторение може да ги превърне в оставачи. Народа казва, парен каша духа. Затова вместо отново да се опарим с избор на ВМ, по добре да преброим до сто, да помислим и тогава да избираме кой да е начело на Братството.

Може и да искам много от новия ВМ, но ще работя за това. Защото другото не е масонство. Не искам новият ВМ да бъде като…

Бр. Л.В.