Великата ложа на старите свободни и приети зидари в България счита, че като майка на всички регулярни Велики ложи в България, е призвана да дава информация и разяснение относно същината на масонството. По тази причина причина може да достъпите следния градеж на масонска тематика:
“Берешит бара Елохим ет хашшамаим веет хаарец”– така започва Тората или Ветхия завет. Дълги години се считало, че превода е: “в началото сътвори Бог небето и земята”.
Всъщност превода е: „ След като бе създадено времето, Боговете сътвориха небето и земята ….”. Странно нали? Колко неточности може да има в един превод. И тези неточности, да ни заблуждават в същноста на мирозданието, неговото предназначение и, разбира се, нашата роля.
Оказва се, че за да започне да функционира нашият свят е било нужно да бъде създадено времето.
Какво се има предвид?
В духовните светове време и пространство няма! Там всичко се случва в същия „момент”, в който си го помислим. Представяте ли си какво би се случило, ако там една новородена Същност, не готова за подобно „постижение”, не бъде ограничена. Тя трябва да бъде научена, т.е. трябва да израстне, така както израства едно новородено в нашия свят.
С две думи трябва да премине през етап на обучение, който като начало ще и даде възможност да контролира мислите си.
Колкото и странно да е, но и в древен Египет последното изпитание на неофитите /учениците/ е било тъкмо такова. Поставяли ги в специален каменен саркофаг така, че главите им да са в четвъртото измерение, където всяка мисъл се материализирала. Ограничен е бил броя на преминалите изпитанието.
Другото странно на превода е, че думата Бог е употребена в множествено число – Елохим. Не се заблуждавайте, това не разрушава идеята за монотеизма на Тората. Той просто е с различни проявления. Както се повтаря безрой пъти в ТЕС /Учението за Десетте Сфири/: Бог е Един, Единствен и Единосъщ с най-различни проявления. И тогава превода би прозвучал така: „ След като бе създадено времето, Боговете /неговите проявления/ сътвориха небето и земята ….”.
Дългото предисловие направих с цел да поясня по-добре деветнадесетата степен в СПШР – Велик Първосвещенник.
Първосвещенника е основна фигура във всяка една религия. Защо обаче в подредбата на СПШР е деветнадесетата степен – първата от Съвета на Кадош.
Разглеждайки разделението на степените в СПШР, Съвета на Кадош е четвъртата група от степени. И не напразно. Самото оформяне на групите ясно показва основната структура на мирозданието и развитието на Същностите.
Минералното, Растителното, Животинското, Човешкото и Божественото ниво на развитие отговаря съответно на Символичните, Перфектните, Розенкройцерите, Кадош и Консисторията.
Всяка една е ниво на развитие. И във всяка група, всяка степен или свързани степени е подниво на развитие.
Съвета на Кадош, отговарящ на Човешкото ниво на развитие, трябва да води до осъзнаване на важността на знанието.
В предишните видове ложи постигаш смисъла на оцеляването – Символичните ложи/Минералното ниво, осъзнаване на натрупването на материални блага – Ложите на Съвършеството/Растителното ниво, овладяване тайните на властта – Розенкройцерите/Животинското ниво.
И сега, разбира се, идва ред на натрупването и осъзнаването на Знанието/Съвета на Кадош.
Осъзнаване на закона за „Количествените натрупвания, преминаващи в качествени изменения”, „Отрицание на отрицанието”, ”Менталността на света” и т.н. и т.н.
Във всяка религия или религиозно учение се смята, че Първосвещенника е този, който знае най-много за мирозданието. Която и да е религия или учение не е нищо друго освен мироглед за света. Нищо повече!!! Ролята на Първосвещенника е на духовния водач, този, който Знае и осъзнато води последователите си към духовно знание и развитие. Първосвещенника е и този, който не спира развитието си. Не се ограничава само с наученото. Достигането до божественото ниво, изисква да продължаваш да търсиш. Ти, достигайки тази степен, трябва стъпвайки на натрупания опит да намериш пътя към осъзнаването, че само с оцеляване, натрупано богатство и власт, не можеш да се приравниш с Твореца. Нужно е много повече. Нужно е разбиране за света, силите които го движат и разбира се да предаваш натрупаните знания. Ти трябва да станеш мост. Мост между материалното и духовното.
Ненапразно Творението, наречено Същност, се преражда огромен брой пъти. Ненапразно Бог е създал времето. Той има желание да ни научи на търпение и постоянство. На възможноста да осъзнаем силата си. Да разберем, че всяко едно прераждане е важно и сме длъжни да го изживеем осъзнато.
Та нали смисъла е в това сами да се изкачим до тези степени, за които ни разказват кабалистите: да ги видим, да ги усетим и да достигнем осъзнато включване в управлението на висшите светове – това е нашето предназначение и за това живеем в този свят. За това той е създаден във вида в който е.
Първосвещенникът е началото на осъзнатото напрупване на знания и осъзнатото изживяване на всяко прераждане. Както казах вече, изминатия път не е достатъчен, докато не бъде осъзнат. Докато не започнеш да оставяш следа след себе си. Да предаваш своето знание.
Всеки един от нас извървявайки пътя на Кадош разбира, че контрола на мислите е важен, както пътя извървян до тук. Всеки един започва да разбира, че живота е процес, а не еднократен акт или урок. И точно тази степен е създаването на моста между всички прераждания.
Освен разбирането за миналите прераждания, осъзнаваш, какво още ще те чака напред. Осъзнаваш смисъла на случването и постиженията, които те очакват.
Осъзнаването не е лесен процес. Изисква самовглъбяване и дълго наблюдение на себе си и света около нас. То е свързано с неочаквани открития за нашата същност. С мистични изживявания. Свързано е с колебания и съмнения в правотата ни. Преоткриване за забравени събития и нова гледна точка за това, което се е случило. С цялостна преоценка на изминалия живот.
Ето за този момент е нужен Първосвещенника. Той помага да преодолееш моментите на колебания, да видиш извървяния път. Да осъзнаеш преодолените уроци и достигнатите постижения. Помага да построиш моста между извървяното и очакващото те.
Ето това е нивото, степента, която достигайки, ние също се превръщаме в Първосвещенници. Така, както на нас са помагали и напътствали, ние трябва да помагаме и напътстваме идващите след нас.
Ние трябва да служим на доброто и справедливостта, на бъдещето, на морала. Трябва да победим лъжата и нетолерантността с истина и честност. Трябва да заслужим синята лента и да осъзнаем знаците на бижуто, за да може да продължим по стълбата към ВАВ.
Благодаря ви Братя !!! Аз казах !!!
Бр. С.А., 32°
Ложа на Съвършенство пат. № 23 „Братство”