ГРАДЕЖ: За свободата и за ложа “Свобода”

Новина 776 от 1290
ГРАДЕЖ: За свободата и за ложа “Свобода”

Великата ложа на старите свободни и приети зидари в България счита, че като майка на всички регулярни Велики ложи в България, е призвана да дава информация и разяснение относно същината на масонството. По тази причина причина може да достъпите следния градеж на масонска тематика:

За свободата и за ложа “Свобода”

 Обични и уважаеми братя,

Днес , в долината на Пловдив ние събуждаме ложа „Свобода“ за нов живот.
Днес свободата витае между колоните на този храм и се оглежда в очите на всеки брат , за да види в тях себе си.
Днес ние доказваме , че наистина сме свободни братя зидари.
Но какво точно е свободата ? Това май е най-трудният, най – тежкият въпрос, който често си задаваме – и като профани, и като масони. А неговият отговор не винаги е еднозначен. И почти винаги поражда спорове.
И все пак , ако не с дефиниции и философско умозрение, свободата може да бъде пресъздадена – с метафори и символи, с литературни и музикални образи, чрез живопис или ваятелство. Тогава дори въздействието е по-силно.
Нека подкрепим казаното с няколко примера.
Отворете глава 53 от романа „Дон Кихот“ и веднага ще намерите познатия текст:
„ Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага, с които небесата даряват хората. С нея не могат да се сравнят нито съкровищата, които крие земята, нито тези, които таи морето. За свободата, както и за честта, може и трябва да се жертва животът и обратно, лишаването от свобода е най-голямото зло, което може да сполети човека.“
Кой може да го каже по-добре от Великия Сервантес? Но едва ли и той е предполагал, че когато е написал тези редове, те ще се превърнат в най-често използваният способ свободата да бъде описана, преживяна и почувствана. И което е най-впечатляващо – защо от устата на Дон Кихот, този странник, неудачник и непоправим идеалист, сразяващ вятърни мелници вместо рицари на злото, понятието за свобода звучи най-чисто и най-искрено ? Отговорът е дълбоко масонски . Защото в сблъсъка с реалността свободата е трудно постижима, но за нея си заслужава да мечтаем и да воюваме всеки ден, стъпка след стъпка, камък подир камък, както се прави зидарски градеж.
Нека продължим с изящното слово – този път с Шандор Петьофи. В съзнанието Ви мигновено излиза на преден план едно крилато четиристишие:

„Но две неща ми трябват на земята-
те са: любов и свобода.
За любовта бих жертвал си живота,
за свободата – бих дал и любовта.“

Романтика блика от тази съвършена словесна подредба, но и много прагматизъм. Можем ли да оспорим, че свободата е толкова духовна категория, колкото и любовта ? И можем ли да оспорим, че свободен вътре в себе си е само онзи, който обича искрено своите братя. Защото без любов няма свобода. И защото несвободата започва там където любовта към ближния отстъпва място на безразличието, а после на омразата. Затова ние сме обречени да следваме свободата, независимо от битките, които водим , за да я постигнем, и жертвите, които принасяме пред нейното светилище.
Романтичният порив за свобода неотменно ни води към Лувъра. Годината е 1830 , а Йожен Делакроа, вдъхновен от порива на парижани за достойно човешко съществуване, рисува една полугола, красива и устремена жена, сякаш прелитаща над задимените барикади, и нарича картината „Свободата води народа.“ Оттогава до днес, винаги когато искаме да материализираме образа на свободата, ние хората извикваме в съзнанието си този женски образ. А ние масоните се вдъхновяваме в идеалистичен порив за промяна на света към съвършенство, макар и да знаем, че това е непостижимо в този земен план.
И още един французин, чието творение е надминало по слава автора си. Не защото авторът е непопулярен като творец, а защото творението има шанса да стои на прага на дървжава като Съединените американски щати и да бъде емблема не на кой да е град, а на Ню Йорк. Вече се досещате – Фредерик Огюст Бартолди и Статуята на свободата. Подарък на Америка от Франция, послание от една свободолюбива нация към друга такава. Това превъплъщение на римската богиня на свободата – Либертас – зад общочовешката символика, крие и масонска такава. Запалената факла в дясната ръка, която пръска светлина и книгата на закона, който ни дава свобода, в лявата. А върху книгата лежи изписана датата на подписването на Американската декларация за независимостта – масонската Магна харта. Вълнуващо нали ?
Това спонтанно, а и произволно, изброяване ще продължа с плахо докосване до двама титанични представители на немския мисловен гений.
Първият е Йохан Волфганг Гьоте. Гьоте изрича думите „За живот и свобода е достоен само този , който всеки ден влиза в бой за тях. „ В потвърждение на тази мисъл, и като символ на неподвластния на гнет човешки дух, той създава драмата „Егмонт“. Със сигурност фландърският военоначалник и държавник Ламорел, граф Егмонт, не е единственият пример на саможертва в името на свободата, но е достатъчно показателен и широко популярен. Все пак подвигът му вдъхновява Гьоте, а създаденият драматургичен образ продължава да бъде жалон за достойно и честно извър вян житейски път. И ни кара да се замислим дали свободата не е най-древната и най-важната, но и най-често забравяната, измежду масонските ландмарки ?
Поривът за свобода на Гьотевия Егмонт на свой ред отприщва титаничния творчески дух на Бетовен. И той композира своята едноименна увертюра, която няма равна на себе си по изразност, сила и въздействие в утвърждаването на идеала за свободния човек. Музиката не може да се разкаже. Но може да се почувства. Внимателно поставете слушалките и слушайте. Пред Вас ще се отвори космоса, доминиран от двете трансцедентни сили – светлината и свободата. И Вие за сетен път ще благословите деня, в който сте поели кръста да им служите, деня на масонското Ви посвещаване. За този ден бих искал да Ви напомня днес, между колоните на този храм, където свободата се оглежда в очите на всеки брат , за да види в тях себе си.
И накрая един български фрагмент от многоликата идея за свобода, пресъздадена в изкуството. Тук няма да цитирам Раковски, Левски и Ботев. Нямам куража да си помисля, че въпреки общата ни масонска съдба, можем да мерим снага с тях. Ще насоча вниманието Ви към една колоритна личност, която имаше смелостта винаги да казва истината и да отстоява свободата си въпреки всичко. Чуйте стиховете на Радой Ралин в неговата „Молитва“. Те са изключително актуални, неподправени и с неподозиран езотеричен, бих казал кабалистичен заряд:

Свободата е като хляба.
Всеки ден се замесва,
изпича,
изяжда.
Свободата трябва
всеки ден да е прясна,
топла,
сладка,
достатъчна, за да я споделиш с други.
Не яжте огризки,
не яжте вчерашен хляб,
не яжте подарен хляб.
Сами си замесвайте
и изпичайте
хляба,
за да го имате,
за да не го просите.
Засяда на гърлото
вчерашния хляб,
подарения хляб.
Хляб наш насущний дай си го сам.”

А ние , братя ще добавим – „Свобода наша насъщна, извоювай я сам“
Обични братя, това бяха отделни щрихи от образа на Свободата.Този образ е неизчерпаем. И продължава да се съгражда ден след ден, миг след миг.
Ние братята от събудената ложа „Свобода“, братята от ложа „Достойнство и чест“ , ложа „Тримонциум“ и ложа „Седемте хълма“ , а и всички други, които ни помагат в тези първи стъпки от нашето масонско възкресение, също добавяме своя принос към неговите контури.
Ще попитате как точно го правим. Ако се опитаме сами да изкачим стъпалата към отговора на този труден въпрос, вероятно ще кажем следното:
Ние ще се доверим на собствената си съвест.
Ние си обещаваме, че този храм ще бъде отворен за всеки наш брат – без прегради и предразсъдъци.
Ние няма да водим битки с тези, които мислят различно, а ще разговаряме помежду си.
Ние няма да се подадем на омразата.
Ние ще прогоним страха далеч от колоните на храма.
Ние ще обърнем гръб на лицемерието.
Ние ще оставим ласкателите да чакат в преддверието – докато сами си отидат.
Ние няма да забравим, че създателят обича всички еднакво и нямаме право на високомерие или възгордяване.
Ние ще раздаваме братска обич навсякъде, дори и там където ни посрещат враждебно.
Ние ще бъдем един за всички и всички за един.
Ние ще носим в душите си светлината.

И ако утре си дадем равносметка, че сме постигнали макар и малко от всичко това, то значи сме били и ще бъдем свободни ! Свободни да следваме пътя, който ни води към съвършенство.
И нека Великият архитект благослови тази наша свобода ! Да бъде.

Майстор на ложа „Свобода“,п.062
Ориент Пловдив, ВЛССПЗБ
Брат ИБ