Великата ложа на старите свободни и приети зидари в България счита, че като майка на всички регулярни Велики ложи в България, е призвана да дава информация и разяснение относно същината на масонството. По тази причина причина може да достъпите следния градеж на масонска тематика:
Инициацията
Инициацията обикновено разкрива три типа опит: този за сакралното, за смъртта и за сексуалността. Всички те са непознати за детето; посветеният ги познава, приема и включва в своята нова личност. Ще добавим, че ако новопосветеният умре по време на детския си, профанен, не-възстановен живот, за да се прероди за ново, осветено съществуване, той отново се ражда на ниво, което позволява достигането на познание, на знание. Посветеният не е просто „новороден“ или „възкръснал“: той е човек, който знае, който познава тайнствата, който е получил откровения от метафизичен порядък. По време на своето обучение в пустошта той научава свещените тайни: митовете за боговете и произхода на света, истинските имена на боговете, ролята и произхода на ритуалните инструменти, използвани при церемониите за инициация (bull-roarers[1], ножове от кремък за обрязването и др.). Инициацията е равносилна на духовно съзряване и в цялата религиозна история на човечеството навсякъде срещаме тази тема: посветеният, този, който е узнал тайните, е този, който знае.
Церемонията неизменно започва с отделяне на бъдещия новопосветен от семейството му и оттегляне в пустошта. В това вече се долавя символ — на Смъртта: гората, джунглата, тъмнината олицетворяват отвъдното, „Ада“. На места вярват, че тигър идва и отнася кандидатите на гърба си в джунглата: хищникът е превъплъщение на митичния Прародител, Господаря на инициацията, който отвежда младежите в Ада. Другаде приемат, че бъдещият новопосветен е погълнат от чудовище: в корема на чудовището цари космическа Нощ: това е ембрионалният свят на съществуването, както в космически, така и в човешки план. На много места в необитаеми пространства има колиби за инициация. В тях младите кандидати биват подложени на част от изпитанията и въведени в тайните традиции на племето. Така че колибата за инициация символизира майчината утроба. Смъртта на младежа означава завръщане в ембрионалното състояние, но това не бива да се разбира само в смисъла на човешката физиология, а и в космологичен план: зародишното състояние е равносилно на временно изпадане във виртуалния, пред космически вид.
Други ритуали осветляват символиката на инициационната смърт. При някои народи кандидатите са заравяни или полагани в прясно изкопани гробове. Или пък ги покриват с клони и те стоят неподвижни като мъртви, а другаде ги натъркват с бял прах, за да приличат на призраци. Впрочем бъдещите новопосветени имитират поведение на призраци: когато ядат, не си служат с пръстите, а вземат храната направо със зъби, както се вярва, че правят душите на умрелите. И накрая мъченията, които трябва да изтърпят, измежду многото си значения имат и следното: приема се, че подложеният на мъчения и обезобразяване кандидат е измъчван, рязан, заливан с вряла вода или горен от демоните, господари на инициацията, тоест от митичните Прародители. Физическите страдания отговарят на положението на този, който е „изяден“ от демона звяр, разкъсан в пастта на инициационното чудовище и смлян в корема му. Обезобразяванията (изтръгване на зъби, отрязване на пръсти и т.н.) също са натоварени със символиката на смъртта. По-голямата част от тях са във връзка с лунните божества. Луната периодично изчезва, умира, за да се роди отново три нощи по-късно. Лунната символика внушава, че смъртта е първото условие за всяко мистично прераждане.
Освен специфичните операции като обрязване и отрязване, освен инициационните обезобразявания, и други външни белези маркират смъртта и възкресението: татуировки, скарификация[2]. Символиката на мистичното възраждане приема най-различни форми. Кандидатите получават други имена в замяна на предишните. При някои племена от младите посветени се изисква да забравят целия си досегашен живот; веднага след инициацията ги хранят като деца, водят ги за ръка и отново, като бебета, ги обучават как да се държат. Обикновено в пустошта научават нов език или поне таен речник, достъпен само за посветените. Както става ясно, с инициацията всичко започва отново. Понякога символиката на второто раждане се изразява с определени жестове. При някои народи банту, преди да бъде обрязано, момчето участва в церемония, известна под названието „ражда се отново“. Бащата принася в жертва овен и след три дни повива сина си с булото от стомаха и кожата на животното. Но преди това детето трябва да отиде в леглото и да плаче като новородено. В кожата на овена остава три дни. Според обредността на същите народи мъртвите се погребват в кожа от овен, а за ритуално обличане в животинска кожа има свидетелства и при високоразвити култури (Индия, древен Египет).
В инициационните сценарии символиката на раждането почти винаги е съпътствана от тази на Смъртта. В контекста на инициацията смъртта означава преодоляване на профанното, не-осветеното, положението на „природен човек“, непознаващ сакралното, сляп за духа. Тайнството на инициацията малко по малко разкрива пред бъдещия новопосветен истинските измерения на съществуването: като го въвежда в свещеното, инициацията го принуждава да поеме отговорността на човек. Добре е да запомним този важен факт: в архаичните общества достъпът до духовното се изразява чрез символиката на Смъртта и на новото раждане.
[1] Bull-roarer (англ.) — булроуър (непрев.), който кара бика да реве — Б. прев.
[2] Скарификация — повърхностно ритуално порязване с цел оставяне на белег — Б. прев.
Инициализацията, така както я разбирам аз, е отваряне и прочистване на енергийните канали. При всеки се наблюдава различна степен на “затлачване”, затова е напълно възможно човек да ги ползва и сам без инициализация, когато е прочистил своите енергийни канали.
Пирамидите
Реалността е сътворена по модела на Свещената Геометрия. Съществуват 12 пирамиди в етерния план,които са разположени около всеки Източник във Вселената,който твори и създава Светлина. Те създават енергийна решетка от специфично съзнание или енергийна матрица,която е мултиизмерна.
Всяка от тези пирамиди има съответна точка в материалния, проявения план, точка във енергийната решетка на видимия свят. Тези места са наречени Свещени места. Има медитационни техники, които могат да настроят съзнанието ни на тяхната честота и да ни свържат с тях. Но това не е точно медитация, а инициация. Медитативните техники осъществяват посвещение в тези 12 пирамиди. При тях душата се свързва със друго измерение, места намиращи се в друго време и друго пространство. Или може би с друга част от твоята душа,която живее в някое паралелно измерение.
Тайната
Тайната на източните учения (защото от Изток е утробата, от която идват религиите и сакралните учения) е тази – те не убеждават, те казват. И който има очи да види, ще види, който има уши да чуе, ще чуе. Затова, когато въведат ученика в пирамидата и го изправят пред ковчега, за да изживее смъртта; пред водата, която е една илюзия (това е астралът); пред огъня, който той трябва да разбере, че е непояждащ, му казват: Гледай, слушай, виждай! Повеля на йерофанта е да каже това на своя ученик. И: можеш ли да влезеш в ковчега, за да умреш? А това е дързост да признаеш смъртта като безсмъртие! Говори се, че само Иоан Богослов е помолил своите придружаващи го ученици да му изкопаят гроб в Патмос – прощава се, влиза и свършва. Такава проява e не само убеденост в безсмъртието – това е живот в безсмъртието!
Така Изтокът поднася ученията си за разлика от Запада, който винаги ще ви докаже, че умът е царствуващият, не Духът.
История на продукта:
Годината е 1979. Патрик Зиглър, по това време доброволец в американската организация ‘Корпус на Мира’ в Йемен, посещава Египет, за да изпълни една своя детска мечта- да прекара една нощ в голямата пирамида в Гиза.
Скоро, след като започва да медитира, той забелязва една особена енергийна структура. Тогава почувствал интуитивно, че точно това е причината за неговото идване в пирамидата и се опитал да се освободи от страха, обзел го първоначално. Остатъка от нощта Патрик прекарва в състояние на пълно щастие в медитация, залян от електронносинята светлина, която изпълвала сърцето му. Така, в тази спонтанна инициация, Зиглър усеща енергийните аспекти на това, което днес наричаме Сейким.
След време, вече в Кайро, той попада на една суфистка школа и по-късно в Судан се среща с учителя на тази школа-шейх Мохамед Осман Брахини. Шейхът предал много свещени знания на Патрик, включително и една молитва, като го научил да използва броеница и всеки път, когато премества едно зърно от нея, да казва името Аллах. Това име обаче достига до Патрик Зиглър като All Love -Цялата Любов, което от своя страна се превръща в идеен център на Сейким.
Когато Патрик се завръща в Йемен и продължава работата си в Корпуса на мира, усилено практикувал всичко, което е научил в голямата пирамида, при обучението в школата на суфите и при Шейха. Точно тук енергията, в която той бил посветен, започнала да се проявява.
След завръщането си в САЩ, Патрик се запознава с Рейки и по време на първия сеанс той усетил как енергията се движи в тялото му, по същия начин, както я усетил при спонтанното си иницииране в пирамидата. Той търси контакт с Кристин Гербър- много силен медиум. Чрез нея влиза във връзка с един Духовен Водач, който се представил като Марат. Марат обяснил, че духът му е на 2500 години и че живял с Югозападна Индия, където бил учител и лечител по Сейким. В действителност, той е този, който за пръв път употребява думата Сейким, за да опише тази енергия. Въпреки усилията обаче, Марат не успява да предаде точната транскрипция на името. Патрик се видял принуден да създаде едно произношение за думата, което да бъде най-близко до египетския оригинал. В последствие се оказва, че Сейким (от СЕКХЕМ на древноегипетски) означава ‘Безвъзмездната Любов в Действие’ или ‘Енергия на живата светлина’.
Марат предава също и знания на Патрик за това, как да обучава и посвещава други хора в тази енергийна лечебна система.
При последното си пребиваване в Судан и Египет при суфите, Патрик Зиглър успява да достигне енергия с една октава по-висока от тази на Сейким и напълно проумява всички знания, получени от Шейх Мохамед и Марат.
Какво е Сейким?
Това е мощна система за просветление и енергийни корекции, използвана в древен Египет, в културата на маите, в Индия, Тибет и Китай. Напреднала форма за лечение, чрез насочена телепатия, която довежда до едно по-пълно осмисляне и разбиране на Висшето Аз.
Енергията Сейким е много силна, много фина, лекува на клетъчно ниво, изчиства и хармонизира, отстранява енергийни блокажи и токсини, освобождава условности от минали прераждания, помага за осъществяването на контакт с нашето Висше Аз, както и за лечение на ниво Душа и Монада. Сейким премахва бариерите към по-фините енергийни тела, създава връзка с ангелските нива и нашите Водачи, както и с Универсалния Енергиен Източник. Хармонизира физическото и енергийните тела (емоционално, ментално, интуитивно, тяло на духа, тяло на душата) и уеднаквява всички полярности .
Отварянето и разширяването на енергийните канали от своя страна, довежда до развитието на ясновидство, телепатия, съзнателно астрално проектиране и други способности.
Възможно ли е ‘енергийно лечение’?
Лечението на всички болести е възможно с помощта на енергии.
Енергията е есенцията на Света. Всичко е направено от нея и тя присъства навсякъде и в неограничени количества. Материята е кондензирана енергия (Е=mc2). Животът е проявление на енергията. Както всичко в Космоса, така и човек е негово проявление. Нашето тяло е изградено от различни видове енергии. Ние не само сме част от Космоса, ние сме самият Космос, така както вълната е самият океан. Като се базираме на квантовата физика, формулата на Айнщайн E=mc2 и холистичното виждане за света, бихме могли да направим следното заключение:
Материята е Енергия /Енергията е Материя—Мисълта е Енергия—Енергията следва мисълта— Лечението на болестта е възможно с помощта на енергия./
Болестта е състояние на дисхармония, а здравето е състояние на цялостна хармония. При лечебен сеанс с енергиите Сейким настъпва процес на хармонизиране в телата ни. С помощта на лечителя, който е само проводник на тези енергии, започва изчистване на натрупаните излишества и заменянето им с лечебна енергия. С други думи физическите, емоционални, ментални и духовни ‘токсини’ намиращи се в тялото ни са отстранени и заменени с ‘Енергията на живата Светлина’. В резултат на това, започва процес на пречистване, хармонизиране и в последствие оздравяване на болния орган и организма като цяло.
Какво отличава Сейким от други аналогични системи?
Сейким е система за просветление и енергийно хармонизиране, не по-различна от Рейки. Това е енергия, излъчвана от безкрайния енергиен източник на Вселената. Достъпът до тази енергия може да стане по много ‘канали’. Независимо дали е Сейким, Рейки или Каруна, при всички случаи става въпрос за енергия от един и същ източник. Единственото, което отличава тези системи една от друга е вибрационното ниво, на което те функционират и всеки от нас се чувства в различна степен комфортно с всяка от тях. Те са първичната вселенска сила. Ставайки част от Сейким, се сливаме и с източника на Цялата Любов…’назад към Вселената’.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Нищо от духовните ценности не се губи и с разширяването на нашето вътрешно знание, с преминаването от една духовна култура към друга, с променянето на духовните раси и подраси ние увеличаваме сетивата си за възприемане. Така бомбардираме с много повече информация онова, което трябва да направи ценностите понятия и живот. С това правим много по-гъвкав органа на възприемането, а той, от своя страна, става по-приемлив, по-усетлив към тънките вибрации на Духа. Следователно някои духовни идеи в едно бъдеще ще бъдат много по-лесно усвоими, отколкото всички тези правила, които са давани в първичните векове по градацията на посвещаванията. Ето защо част от необходимостите (да се влезе например в ковчезите за възкресение) ще отпаднат. Всеки може да си направи един ковчег чрез едно безмълвно съсредоточаване и с това едно освобождаване на духа си. Фигуративно е запазена тайната, а приложната страна ще трябва постепенно да отхвърляме. Няма нужда сега една шепа хора да се инициират в египетските пирамиди, като стоят там в саркофазите по три дни. Те могат да “влязат” за три дни в своя ковчег и по този начин да се освободят.
Източници
– http://www.oocities.org/athens/stage/8599/d84.html
– http://www.oocities.org/athens/stage/8599/d12.html
– http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=451455.0
– http://www.zaraev.ru/articles/item_24/
– http://forum.all.bg/showflat.php/Cat/0/Number/472285/Main/466925
ВПВАВ
Бр. ДМ
с.л. Ехнатон
19 октомври 2014 г.