ГРАДЕЖ: Розенкройцерството

Великата ложа на старите свободни и приети зидари в България счита, че като майка на всички регулярни Велики ложи в България, е призвана да дава информация и разяснение относно същината на масонството. По тази причина причина може да достъпите следния градеж на масонска тематика:

Розенкройцерството

Розенкройцерският орден е легендарна езотерична организация, която започва да се споменава в публикувани документи от началото на 17 век. Съществуват няколко съвременни организации, които се обявяват за наследници на розенкройцерите, въпреки че тази връзка е спорна. Някои изследователи дори разглеждат първоначалния орден от 17 век като художествена измислица.

Произход
Известни са малко подробности относно произхода на “Ордена на Розенкройцерите”. Твърди се, че е съществувал още през ХІV век, когато в него се сливат оцелелите рицари-тамплиери. “Морал и Догма” открива определена връзка между Розенкройцерите и Тамплиерите. Последователите на древния Розенкройц са имали строга и йерархична наука на посвещение останала от тяхните предци. Постепенно те я изоставят и се превръщат в тайна секта. Обединяват се с много рицари-тамплиери. Догмите на двата ордена се смесват.
Някои интерпретатори, когато превеждат наименованието на ордена, което по традиция се свързва с името на основоположника – Розенкройц (“Розов кръст”), използват латинските думи “ros” (роса) и “krux” (кръст) и се получава името “Росен кръст” (това очевидно е едно свързване на ордена с алхимията, за която росата е най-добрият разтворител на златото). През XVII век излиза книгата “Изкуството да се прави злато, наречено химия”, в която не се говори вече за “митичната роса” на алхимиците, а за “rosa fhilosophorum”, т.е. за “роза на философите” – идея за свобода на философската мисъл от оковите на средновековната схоластика и мистицизъм.

Разкритие
Началото на ХVІІ век членовете на Розенкройцерския орден решават да разкрият на света част от историята си. Те свързват своето начало с митичната личност на Кристиян Розенкройц. Розенкройц предприел пътуване до Сирия, а после и до Египет, за да изучи окултизма. Учил при най-добрите учители на окултна философия в Близкия Изток и Северна Африка. Бил е посветен в тайно изкуство за удължаване на живота. След което се завърнал в Европа, за да разпространи просветлението си из целия континент. Не бил приет добре и окултният философ се връща у дома в Германия, където образува общество, основаващо се на неговите учения.
Сто и двадесет години след смъртта на Кристиян Розенкройц, гробницата му е открита от един от братята, което се приема като знак от Братството, че тайното братство следва да се разкрие и да прикани учени от Европа да се присъединят към него. Обявяват, че братята държат ключа към тайно познание, което може да преобрази обществото по чудотворен начин и да доведе до нова ера, в която “светът ще се пробуди от дълбокия си сън и с отворено сърце, свободен ум и боси крака ще посрещне радостен и весел, новия изгрев на слънцето”.
Тези истории са публикувани в два манифеста, известни под името “Fama Fraternitatis” и Confessio Fraternitatis.
Според “Енциклопедия на Масонството” на Маки разказът за пътуването на Розенкройц е възприет от много хора и мнозина искали да се присъединят към невидимото общество на розенкройцерите. Но ордена само искал да провери реакцията на обществото и не отговорил на исканията им.

Връзка между Масонството и Розенкройцерството
Някои съвремени лидери на Масонството отричат връзка между техния орден и този на рицарите-тамплиери и розенкройцерите. Съществуват обаче известни прилики като например; имената на последните три степени на Ритуала Йорк – “Рицар на Червения Кръст” (на немски Rosenkreuz е розов кръст), “Рицар от Малта” и “Рицар-тамплиер”, както и осемнадесетата степен на Шотландския ритуал – “Върховен Господар на Rose-Croix (розов кръст)”, която заедно със седемнадесетата степен са известни като Катедрала на розовия кръст.

Възкресяването на Розенкройцерството
Възкресяването на “Братството на розата и кръста” произлиза от Тюбингенския кръг, като автор на “Химичната сватба на Криситиян Розенкройц” е Йохан Валентин Андрее – учен, протестански пастор от Тюбинген, който я написва за да “християнизира” образа на Розенкройц, понеже розенкройцерството е свързано с цялата история на херметизма и каббалата.

Знакът на Розенкройцерите
Кристиян Розенкройц избрал розата и кръста за символи. Те са включени и в собственото му име. Употребяват се като символи още от най-дълбока древност в историята на всички световни религии. Означават Духа и Материя или на Бог и Природа. В християнския символизъм понякога с розата се отъжествява Дева Мария, а с кръста Иисус Христос, като обединяването им има силна притегателна сила за вярващите.

ПРИНОС
Розенкройцерите обещават на последователите си достъп до висшите тайни, като им посочват основни стъпала за пробуждане и разгръщане на вътрешните сили; те дават и уред на прозрение – окултните символи! Символиката е кондензирана енергия, духовният образ на реалността. Всеки окултен знак има три значения: външно, което може със зрението да се констатира или със събуденото въображение да се улови и дефинира; вътрешно или тайно, което се обяснява само с ума; и чисто духовно, което не може да бъде обяснено, а се схваща само с интуицията. Всеки човек носи интуиция – малко или много, в отделни моменти или постоянно (в зависимост от своята вътрешна посветеност). Отличителните знаци на братството на розенкройцерите са розата и кръстът – два символа в единство. Те се сливат в едно, въпреки че всеки от тях има свое определено мистично предназначение и вътрешно съдържание. Това различие в единство съответства на двойствеността в единство – Бог и природа, Дух и материя…
Кръстът, сочещ към четирите основни посоки на света, чиито страни, безкрайно удължени никога не биха се кръстосали, е символ на пространството или безкрайността. Той е свещен символ в много култури от най-ранната древност. Кръст с равни рамене е символ на средновековните алхимици, за които той олицетворявал четирите елемента: въздух, земя, огън и вода. Розата е била от древността свята за слънцето и Аврора, богиня на Зората. Като символ на сутрешната светлина, тя олицетворява възкресението и подновяването на живота, прераждането на душата. Кръстът и розата заедно символизират безсмъртието, постигнато с цената на страдания. Розата в Християнския символизъм се е превърнала като олицетворение на кръвта на Христос. Смесването ù с кръста е било буквално неизбежно.

Съвременно Розенкройцерство
В нашето съвремие, Братството се развива основно отвъд Океана – в САЩ. Най-влиятелното розенкройцерско общество там днес е Древният и Митичен Орден на Розата и Кръста, познат като AMORC (Ancient and Mystical Order of the Rosy Cross), основан от Харви Спенсър Люис (1883-1939). Последователите на Люис му приписват чудодейни сили, включително и способността да превръща метали в злато. Такава демонстрация той прави на 22.06.1916 г. в Ню Йорк. В ‘A New and Authentic History of the Rosicrucians’, Уитеман описва това събитие, като свидетелства, че по специална формула, след необходимите 16 минути за това, парченце цинк се превърнало в злато и химици потвърдили факта.
Последовател на розенкройцерството е създаденото през 1924 г. в Холандия розенкройцерско движение, което по-късно приема името Интернационална школа на Златния Розенкройц. Днес тя е разпространена в почти целия свят: http://www.rozenkruis.nl/countries

Розенкройцерство и България
Приема се, че Орденът на Розенкройцерите е създаден въз основа на богомилството. Той носи името на Християн Розенкройц, който е наследник на албигойци. Според изследователите, той произхожда от немското семейство Гермелсхаузен, което приема богомилското учение. Замъкът на семейството е бил разположен в Тюрингската гора. Когато през ХІІІ век са предприети масовите гонения на църквата срещу албигойци, катари и други ереси в Европа, имението е било опожарено, всички са били избити. Оцелява единствено 5-годишният Християн, спасен от един калугер, от съвършените, който е бил извикан от Франция като домашен учител в семейството. Укриват се в един манастир, където малкият Християн е отгледан и по-късно посветен. Заедно с четирима свои последователи Християн Розенкройц основава Ордена на Розата и Кръста и тръгва да обикаля цяла Европа, където намира последователи.
Напоследък се появи мнение (М. Хайндл – Космогония на розенкройцерите. 1993 г.), че по време на своето пътуване на Изток Розенкройц посетил окултисти и посял там идеите на своето учение. Част от Интернационална школа на Златния Розенкройц е ЛЕКТОРИУМ РОЗИКРУЦИАНУМ в България – http://lectorium-rosicrucianum.bg
Известен е опитът на големия български изкуствовед, философ и писател, масонът Николай Райнов, да проучи и популяризира историята на богомилското учение и неговата роля, което той счита за един от най-значимите етапи в духовното развитие на човечеството. През 1933 г., благодарение на широките си международни контакти, проф. Николай Райнов успява да осъществи посещение на о-в Малта. Там е месторождението на рицарския малтийски орден на розенкройцерите и в хранилищата на острова се пазят древни архиви. Н. Райнов, заедно с проф. Мавров и Никола Трифонов са имали възможност да се запознаят с богомилската книжнина, която се пази там. За съжаление, не са публикувани неговите проучвания в тази посока.

Розенкройцерите в литературата
Има определено влияние на Розенкройцерството върху литературата. Най-известният розенкройцерски, езотеричен роман е “ЗАНОНИ” (Zanoni)- 1842 г., с автор лорд Едуард Булуер-Литън (1803-1873). Такова има и в творчеството на Пърси Шели (1792-1822), Йохан Вофганг Гьоте (1749-1832), Алистър Кроули (1875-1947), Хорхе Борхес (1899-1986) и др.

Други
Въпреки различните версии за основаването на братството на розенкройцерите, съществува общото мнение, че то става явно и има голям брой последователи едва през XVII век.
От запазен достоверен текст се вижда, че през 1610 година пред йезуитския съд немският нотариус Хазелмайер свидетелства за съществуването на съчинение “Fama Fraternitatis” – “Слава на братството”, което съдържа устава на Ордена на розенкройцерите. През 1614 година се разпространява друго съчинение – “Всеобщо преобразуване на света” (в себе си то включва “Слава на братството”), в което се споменава вече за Христиан Розенкройц като основоположник на ордена.
Друго сакрално съчинение на това общество е “Изповед на братството на Розовия кръст”. Тази творба представлява едно обръщение към всички добронамерени хора да се присъединят към тяхното движение, за да се извърши обновяване на света. Това е идея, която безспорно има своя зародиш във висшите светове. Колко розенкройцерите са сполучили, колко са били добронамерените, ония, които са тръгнали да обновяват света, е въпрос, но идеята е факт и като падаща звезда на небосвода това учение е сложило една ярка диря.
През 1630 година в Лайден излиза трудът на Петер Мормийо “Най-секретните тайни на природата”. В него розенкройцерските аркани (тайни) са разделени на три дисциплини: вечно движение (перпетуум мобиле), трансформация на металите (“философски камък”) и лекарство за всичко (панацея). Виждаме колко ясно са очертани пътищата на този орден.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Известно е че във всички времена е имало една Гностична Мистерийна школа която е намирала и водела търсещите по Пътя. Най-старата която помним е създадена от Хермес Трисмегист в Египет, след това, такава школа е създал Ехнатон също в Египет, от нея произлизат Есеите, при тях се ражда Исус Христос-кулминациония момент, за човечеството. Следващата такава школа създава Мани в Мала Азия, Богомилите са следващата брънка от Гностичната верига известни на запад, като Катари или Албигойци. Поредната школа е създадена от Християн Розенкройц.
Отличителната черта на школите от Гностичната верига е, че там се говори за лично изживяване на Христос, не за преклонение пред някакъв окървавен символ на кръста от преди 2000 г., а за постигане на Христос В себе си, тук и сега. Човекът, Ученикът-кандидат на Мистериите е централна фигура в този процес “Аз трябва да намалявам, а другия в мен да расте”.
В този голям двубой между мистично и реално, между двете идеи: Бог – Сатана, Христиан Розенкройц основава братството на розенкройцерите с мисията то да подпомогне, както изрично е записано в устава му, избраниците на човешкия род да отворят очите си за Духа, да прогледнат за сиянието отгоре и да се преизпълнят с вътрешната светлина на висшата истина.

Източници
–    Гари Ка – “По пътя към глобалната окупация”
–    Уикипедия (20 октомври 2014)  –
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A0%D0%BE%D0%B7%D0%B5%D0%BD%D0%BA%D1%80%D0%BE%D0%B9%D1%86%D0%B5%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%BE%D1%80%D0%B4%D0%B5%D0%BD
–    Отвес (20 октомври 2014)   –
http://otves.org/bg/index.php?option=com_content&task=view&id=113&Itemid=28&limit=1&limitstart=1
–    http://forum.xnetbg.com/index.php?topic=104.55;wap2
–    https://www.google.com/search?q=%D0%A0%D0%BE%D0%B7%D0%B5%D0%BD%D0%BA%D1%80%D0%BE%D0%B9%D1%86%D0%B5%D1%80%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE%D1%82%D0%BE&ie=utf-8&oe=utf-8&aq=t&rls=org.mozilla:bg:official&client=firefox-a&channel=fflb
–    http://liternet.bg/publish14/m_ruskov/rosicrucians.htm

ВПВАВ

Бр. ДМ

с.л. Ехнатон

19 октомври 2014 г.