ГРАДЕЖ: На Баща ми

Великата ложа на старите свободни и приети зидари в България счита, че като майка на всички регулярни Велики ложи в България, е призвана да дава информация и разяснение относно същината на масонството. По тази причина причина може да достъпите следния градеж на масонска тематика:

На Баща ми

Градеж по повод петата годишнина от основаването на ложа „възраждане“, ориент варна, от състава на В.Л.С.С.П.З.Б.

Скъпи братя, Бих искал да кажа няколко думи по тема, която може би ще ви изненада. Бих искал да отдадем внимание и почит на една силна фигура в символиката и едновременно важна в живота на всеки един от нас – фигурата на бащата.
Ясно е, че за за всеки отделен човек тя има различно значение и съдържание, предизвиква различни чувства и спомени, но факт е, че е неизменна част от всеки от нас. Нещо повече – ние не само генетично унаследяваме нашите бащи. Техният образ, независимо какъв е, е вграден в основите на храма на нашия живот. Независимо дали го осъзнаваме или не – тази фигура е изключително важна за нас.
Защо ли? Каква е ролята на бащата като основа на мирогледа и ценностите ни? – Отново Въпроси, на които всеки има различен отговор:
За някои бащата е:
Традиционният и патриархален образ, символ на власт и сила, доминиращ и напътстващ.
За други споменът е за авторитарен и агресивен баща, налагащ се със силата си, независимо от това, което причинява.
А може би често образът е на тих, спокоен човек, понякога подтиснат от несгодите, на моменти дори слаб и нерешителен.
Понякога с единствена утеха-чашата с алкохол.
Или добрия приятел, който винаги е до нас, готов да ни посъветва, да ни помогне и подкрепи, дори да сме сгрешили и да сме го обидили. Той винаги може да се жертва за нас и нашето бъдеще, да ни даде последния си залък, без да очаква благодарност и разбиране.
Бащата би могъл и да е добър учител, който винаги е недоволен от нашите постижения, изискващ все повече и повече, почти никога не изричащ похвали, но тайно гордеещ се с нас.
Или саможив, видимо далечен и студен, незаинтересован, живеещ в свой свят, в който никога не сме успели да надникнем, но може би не сме и опитвали.
Дали за някои бащата не е вечно обещаващия, но винаги липсващ, който ни е карал да се чувстваме излъгани и изоставени, а после гневни и отмъщаващи?
А може би това е силният и можещ всичко мъж, който ние се опитваме вечно и неуспешно да догоним. Той ни „смазва“ с огромните си възможности и постижения и великодушно ни подава ръка, за да ни изтегли, но така оставаме завинаги в сянката му.
Дали образът на бащата за някои от нас не от всичко това по малко?
Най-често този образ е противоречив – власт, сила, омраза, подкрепа и отхвърляне се преплитат.
Но независимо какъв е бил или е бащата на всеки един от нас – по-важно е какво сме научили от него.
И това, което сме получили, и това което сме искали, но не сме получили също е ценен урок за нас.
Дали сме разбрали правилно всички негови битки, жертви и несгоди, всички негови сбъднати и несбъднати очаквания за нас?
Дали не сме пропуснали да му благодарим за труда, компромисите и изтърпяната болка, в името на нашето бъдеще? Или сме били заети с ролятя на „бунтуващият се син“?
Дали не е време да му простим, ….. защото грешките на нашите бащи са най-ценният урок в живота ни. Това е техният неосъзнат дар за нас и дано сме достатъчно мъдри да го разпознаем!
А може би първо ние трябва да поискаме опрощение. Със сигурност има за какво.
И независимо дали бащите ни са до нас или са ни напуснали – „няма неподходящо време да направим каквото е правилно“!
И независимо какво сме си казали с тях или не сме успели да си кажем -винаги можем да го направим! Те ще ни чуят!
И независимо от нашите чувства и спомени – това е единственият баща, който имаме и чиято кръв тече в нас и нашето поколение.
Но нека не забравяме, че това, което сме сега ние – ще бъде образът на бащата в спомените на нашите деца. И наша отговорност като бащи е да им дадем моралните устои и ценности – истинския строителен материал, с който те да построят своя храм, ….. здрав и устойчив на бурите в живота.
Това, от което нашите деца се нуждаят са не само вещи и храна, а защита, авторитет, мъдрост, увереност, честност и добър пример. Това е разликата между биологичния баща и бащата в истинския духовен смисъл.
Какви бащи ще изберем да бъдем ние?
Надявам се, че всички ние сме тук, именно защото не се плашим от трудния избор.
И защото “някои цели са толкова достойни, че дори неуспехът е победа“.
Скъпи братя,
В тези смутни времена ние имаме особено голяма потребност от фигурата на истинския баща.
Не само в личен, но и в исторически и социален контекст.
Не само от символи на власт и сила като богове, титани, царе и воеводи, а от реални личности с достойни примери и дела. Липсата именно на примера на духовния баща в обществото ни кара да се чувстваме сираци, объркани, без ясна цел, без посока, без ценности и морални приоритети.
Братя, бих искал да ви призова:
Да отдадем признание на нашите бащи!
Да изчистим сърцата си от гняв и вина!
Да се върнем при семейното огнище и да продължим традициите на предците си!
Да бъдем искрени и смирени, когато се обръщаме с молитва към Бащата на всички ни: “Отче наш, ти който си на небесата….“!
Да успеем да бъдем Бащите, които искаме – НАЙ – ДОБРИТЕ ЗА НАШИТЕ ДЕЦА!
В ПРОСЛАВА НА ВЕЛИКИЯТ АРХИТЕКТ НА ВСЕЛЕНАТА И СТРОИТЕЛ НА ВСИЧКИ СВЕТОВЕ!

О.Варна, 24.04.2015 год.

Бр.И. Н. – оратор