ГРАДЕЖ: Трите врати на мъдростта

Великата ложа на старите свободни и приети зидари в България счита, че като майка на всички регулярни Велики ложи в България, е призвана да дава информация и разяснение относно същината на масонството. По тази причина причина може да достъпите следния градеж на масонска тематика:

Трите врати на мъдростта

“Магически истории” – Кристиан Годфроа

Един цар имал един единствен син – смел, сръчен и умен.Когато младият принц завършил учението си, баща му го пратил при един стар мъдрец да усъвършенства познанията си за живота.
– Посъветвай ме как да премина по Пътя на живота – казал младежът.
– Думите ми ще се заличат като стъпки в пясъка – отвърнал мъдрецът – Вместо това, ще ти дам някои насоки.По пътя си ти ще се изправиш пред три врати. Прочети това, което е написано на всяка от тях. Ще почувстваш неудържимо желание да изпълниш указанията. Не се противи на това желание, иначе ще бъдеш осъден да изживяваш отново и отново това, от което искаш да избягаш.Нищо повече не мога да ти кажа.Трябва ти сам да го усетиш със сърцето и плътта си.А сега върви.Следвай пътя пред теб.

Старият мъдрец изчезнал, а принцът поел по Пътя на живота.Скоро се озовал пред голяма врата, на която пишело:

“ПРОМЕНИ СВЕТА”

– Точно това смятах да направя – рекъл си младежът. – Защото истината е, че някои неща ми харесват в този свят, но други никак не са по вкуса ми.

И той се впуснал в първата си битка.Неговият идеал, неговата решимост и неговият устрем го подтиквали да воюва, да предприема, да завладява, да моделира действителността според волята си.Изпитал удоволствието и опиянението на завоевателя, но не и покой в душата си.Променил доста неща, но много други не успял.

Така минали години.
И един ден той отново срещнал стария мъдрец, който го попитал:
– Какво научи по Пътя?
– Научих се – отвърнал принцът – да разграничавам онова, което е в моя власт, от онова, което не е: да разграничавам това, което зависи от мен, от другото, което не зависи.
– Хубаво, – рекъл старецът. – Използвай силата си, за да влияеш върху нещата, които зависят от теб.Забрави за онези, които се изплъзват от властта ти… – И изчезнал.

Малко след това принцът намерил втората врата.На нея пишело:

“ПРОМЕНИ ДРУГИТЕ”

– Това си и мислех – си рекъл той. – Другите са извор на удоволствие и радост, но също така и на болка и горчивина.

И той въстанал срещу онова, което не го удовлетворявало и го дразнело у себеподобните му. Направил всичко възможно да промени характера им и да изкорени недостатъците им.Това била втората му битка.

Минали години.Един ден, когато принцът вече започнал дълбоко да се съмнява в резултата от опитите си да промени другите, мъдрецът пак се появил и го запитал:
– Какво научи по Пътя?
– Научих – отвърнал принцът – че другите не са причината, нито изворът на радостта и скърбите ми, нито пък на моето удовлетворение или разочарование. Те просто са предлог и възможност моите чувства да се проявят.Но чувствата ми се раждат в мен самия.
– Имаш право! – съгласил се мъдрецът. – С това, което събуждат в теб, другите ти дават възможност да опознаеш себе си.Бъди признателен на тези, които будят в теб радост и удоволствие.Но благодари също така и на онези, които те карат да изпиташ разочарование и страдание, защото чрез тях Животът те учи на онова, което още не си усвоил и от което ще имаш нужда, за да извървиш Пътя си. – Казал старецът тези думи и отново изчезнал.

Не след дълго принцът достигнал до третата врата, а на нея пишело:

“ПРОМЕНИ СЕБЕ СИ”

– Да! – помислил си младият принц. – Ако наистина у мен се корени причината за всичките ми проблеми, това е единственото, което ми остава да направя.

И започнал третата си битка.Направил всичко възможно да подобри характера си, да изкорени недостатъците си, да промени това, което не харесвал в себе си и всичко, което не отговаряло на неговия идеал.Дълги години водил тази битка, пожънал успехи, но срещнал и съпротива, претърпял поражения.Когато отново срещнал мъдреца, трябвало да отговори на все същия въпрос:
– Какво научи по Пътя?
– Научих – отвърнал принцът – че у нас има неща, които можем да променим, но също така и такива, които оказват съпротива и които, въпреки всичко не успяваме да пречупим.
– Правилно! – казал старият мъдрец.
– Да – продължил принцът – но започвам да се уморявам от тези вечни битки с всичко, с всички, със себе си. Никога ли няма да има край?Кога най-после ще намеря покой?Толкова искам да прекратя борбата, да зарежа всичко, да си отдъхна!
– Точно това е следващата ти цел. – съобщил му мъдрецът. – Но преди да продължиш напред, обърни се да погледнеш изминатия път… – Казал това и изчезнал.

Принцът погледнал назад и забелязал, че третата врата има надпис и от обратната си страна!Надписът гласял:

“ПРИЕМИ СЕБЕ СИ”

Принцът се учудил, че не е видял написаното по-рано.
– Явно, когато се хвърля в битка, човек е заслепен… – казал си той.

Принцът видял също така разпилени на земята всички онези неща, с които се бил преборил в себе си: недостатъците си, слабите си страни, страховете си, ограниченията си, всичките си стари демони.И се научил да ги познава, да ги приема, дори да ги обича. Научил се да обича себе си, без да се сравнява с другите, без да се осъжда и порицава.

Тогава срещнал отново мъдреца, който му задал обичайния въпрос:
– Какво научи по Пътя?
– Научих, – отвърнал принцът – че да мразиш или да отхвърляш част от себе си означава да се осъдиш на вечно несъгласие със самия себе си.Научих се да се приемам такъв, какъвто съм – напълно и безусловно.
– Добре, – казал мъдрецът. – Усвоил си Първата Мъдрост.Сега можеш отново да преминеш през Третата врата.

Едва преминал през третата врата, принцът видял в далечината задната страна на втората и прочел:

“ПРИЕМИ ДРУГИТЕ”

Около себе си той видял хората, които срещнал по пътя.Тези, които обичал и онези, които мразел.Тези, които подкрепял и онези, срещу които се борил.Но за свое голямо учудване, той вече не бил в състояние да види недостатъците и грешките им, които някога толкова го дразнели и които искал да изкорени.

Когато пак срещнал мъдреца, последният го попитал:
– Какво научи по Пътя?
– Научих, – отговорил принцът – че откакто съм в съгласие със себе си, вече няма в какво да упрекна и другите, а няма и защо да се страхувам от тях.Научих се да приемам и обичам другите напълно и безусловно.
– Добре, – казал мъдрецът – Това е Втората Мъдрост. Сега можеш отново да преминеш през втората врата.

От другата страна принцът забелязал обратната страна на първата врата.Там пишело:

“ПРИЕМИ СВЕТА”

– Странно, как не съм видял този надпис още от първия път? – зачудил се принцът.

Той се огледал и видял около себе си света, който по-рано искал да завладее, да преобрази, да промени. Бил стъписан от блясъка и красотата на всичко в него. От неговото съвършенство.А това си бил все същият свят… Светът ли се бил променил, или неговият поглед?
– Какво научи по Пътя? – попитал го мъдрецът при следващата им среща.
– Научих, – отвърнал принцът – че светът е огледало на душата ми.Че душата ми не вижда света, а собственото си отражение в него.Когато е радостна, и светът й се струва весел.Когато нещо й тежи – и светът й изглежда тъжен.Но сам по себе си светът не е нито весел, нито тъжен.Той просто е тук, съществува – и това е всичко.Не той ме измъчваше, а представата, която имах за него.Научих се да го приемам, без да го осъждам – напълно и безусловно.
– Това е Третата мъдрост. – казал старият мъдрец. – Ето, че вече си в съгласие със себе си, с другите и със Света.

Чувство за безметежно спокойствие, ведрост и пълнота завладели принца.Той усетил как се потапя в Тишината.
– Сега си готов да преминеш отново през последния праг – рекъл мъдрецът, – този на прехода от Тишината на Пълнотата към Пълнотата на Тишината… – казал старецът и изчезнал.