ГРАДЕЖ: Как да се отнасяме към страданията?

Великата ложа на старите свободни и приети зидари в България счита, че като майка на всички регулярни Велики ложи в България, е призвана да дава информация и разяснение относно същината на масонството. По тази причина причина може да достъпите следния градеж на масонска тематика:

Как да се отнасяме към страданията?

По книгата „Дерех Ашем” на РАМХАЛ – 33

Предишния път започнахме една много интересна и важна тема, която формулирахме така: „Защо праведните хора страдат, а негодниците тържествуват в този свят?”. Задаваме си въпроса: има ли изобщо справедливост на този свят? Защо трябва такъв добър човек като мен да страда? Защо мен ме уволниха, а този го назначиха? Защо от мен взимат, а на него на му дават? Защо аз боледувам, а той е здрав като бик? Човек постоянно предявява някакви претенции.
Опитахме се да разгледаме света и онова, което се случва с нас, не отдолу нагоре, а отгоре надолу, за да разберем гледната точка на Висшата сила и как се въздава правосъдието в този свят. В основата на това Правосъдие лежи Провидението на Твореца, факта, че Той знае всяка наша мисъл, дума и действие и възоснова на тях ни управлява. Или чрез награда, или чрез наказание.

Как се реализира Правосъдието на Твореца?
На първо място, всички човешки деяния се делят на болшинство и малцинство. За болшинството деяния правосъдието се въздава на определено място и по отреденото за това време. А за малцинството деяния – на друго място и по друго време.
Основната награда е получаването на достъп до Бъдния Свят, а главното наказание е, да не бъдеш допуснат там.
Останалата част от въздаянието на Твореца се реализира според човешките дела, частично в този свят и частично в света на душите.

– Тоест, в крайна сметка Правосъдието на Твореца е разделено на 3 части:
1.    Съществува награда или наказание в този свят.
2.    Съществува награда или наказание в света на душите /Рая/.
3.    Съществува награда или наказание в Бъдния свят.

Нека да направим една проста схема и да кажем, какво се случва на всеки етап.
За да изпълни своето предназначение /да постигне съвършенство и да се приобщи към Твореца/, човешката душа е принудена да се спусне от Висшите светове и да се облече в тяло от този свят. Това тяло, с неговите елементарни желания, е напълно противоположно на изцяло духовната същност на душата. В това тяло душата трябва да се удостои с възможността да се възвиси нагоре. А какво става, след като душата е облякла тялото? Дава и се едно ограничено време, за да премине през изпитанията, които са и отредени и в съответствие със свободния избор, който може да направи, тя може да се удостои или пък да не се удостои с достъп до Бъдния свят /приобщаване към Твореца/. Това е първото място така да се каже.

Второто място е след смъртта, макар че физическата смърт всъщност е само началото на истинския живот. Тогава душата се освобождава от товара на тялото и в зависимост от това, какво е правила в този свят, какъв избор е предпочела – към добро или към зло – душата получава или наказание, или награда. При положение, че човек е водил праведен живот, той веднага получава възнаграждение, тоест, бива изпратен в Ган Еден, Рая. Там душата остава в очакване на своето следващо прераждане или ако това не е необходимо остава в очакване настъпването на Бъдния свят. Там тя се наслаждава от своята близост с Твореца, но не в онази степен, в която ще се наслаждава при влизането си в Бъдния свят. А хората, които са водили недостоен живот, попадат на едно място, наречено Геином, Ад. На това място душата получава възможността да се пречисти от прегрешенията, които е извършила в този свят. Трябва обаче да споменем, че не всяка душа получава шанса да попадне в Ада. Казвам шанс, въпреки че там душата страда толкова тежко, че просто е неописуемо. След като премине през това пречистване в Ада, онова което е останало от душата и ако изобщо нещо е останало от нея разбира се, тя също отива в Рая, за да изчака настъпването на Бъдния свят. И така, душите остават в Рая, в очакване на едно събитие, което се нарича „Възкресение на мъртвите”. Тогава душите отново обличат тела, преминават през Божия съд и онези, които са заслужили влизат в Бъдния свят, а малцината, които не са се удостоили с достъп, ще бъдат премахнати. Така че, този свят и светът на душите са само етапи на подготовка. А истинският живот започва в Бъдния свят.

В този ред на мисли, трябва да кажем, че с постъпките и делата си, човек сам изгражда този свят и живота си. Всеки върши добри и лоши неща. Какво пораждат добрите постъпки? – още добри постъпки. А лошите постъпки? – още повече лоши постъпки. И при това те товарят душата с мътилка, мрак. А добрите дела носят сияние, светлина и я увеличават. Самата реалност постепенно се променя и става по-хубава. Но човек, макар и да върши главно добри дела, все пак понякога върши и недостойни неща, които трупат мътилка. И докато тази мътилка стои в душата, тя не може да се приобщи към Твореца. Няма да и бъде позволен достъп. Например: по дрехите си имаш видими петна. Дори тези дрехи да са хубави, няма да бъдеш допуснат на аудиенция при Царя. Няма шанс с мръсни дрехи да влезеш в двореца. Това е положението! Дрехите трябва да се почистят.
Затова Творецът в своята безкрайна мъдрост, е дал възможност на душата да се пречисти. Как? Чрез страдания в този свят.

Само чрез страдания човек се пречиства и става по-добър! Това е начинът!

Един пример: Един евреин дошъл в новообразуваната държава Израел от Йемен. Имал голямо семейство с много деца. Децата започнали да растат, разходите се увеличавали непрекъснато, жената постоянно искала нещо и имала най-различни претенции, често недоволствала и му правела скандали, а човекът бил обикновен работник и заплатата му не стигала доникъде. Животът му станал кошмар, направо нетърпим и той решил да сложи край. Но евреите не предприемат сериозни стъпки в живота си, без да се посъветват с равин. И така нашият човек отишъл в синагогата, но там имало дълга опашка от хора, чакащи за среща с равина. Човекът бил доста уморен от работа, поседнал на една пейка докато си чака реда и взел, че заспал. Присънил му се един странен сън. Той вече е умрял и попаднал на мястото, където душите биват съдени. Бил поставен под много ярка светлина, идваща като че ли от огромен прожектор, а точно срещу него имало нещо, приличащо на колосална везна. В този момент се разнесъл страхотен грохот, като че ли удар от огромен гонг. Разнесъл се страховит глас: „Ти! Кой си ти! Нека да видим какви са лошите ти дела!”. Тогава от дясната му страна се отворила една грамадна порта и през нея започнали да влизат вагони с черни ангели. Вагони без край. Един след друг, огромна композиция! И ги качвали право в едното блюдо на везната. Везната направо ударила в пода, а човекът просто се парализирал от страх. Тогава отново се чул грохота на гонга и страховития глас рекъл: „А сега пуснете да влязат добрите му постъпки!”. Отворила се отново портата и през нея минали някакви си 3-4 вагона с бели, сияещи ангели. Този още повече се уплашил и решил, че това е неговия край. Точно в този момент, гонгът ударил още веднъж и гласът прогърмял за трети път: „А сега да видим, какви страдания е преживял този човек!”. Отново се отворила портата и започнали да влизат вагоните с преживените страдания и да ги качват в блюдото с добрите деяния. Евреинът малко се обнадеждил. Влизат вагони, много вагони. Още и още, и още вагони със страдания. Везната започнала полека – лека да се издига и аха, още мъничко да се изравни. Останало още много малко. И точно тогава той се събудил. Огледал се, вдигнал ръце, погледнал към небесата и казал: „Разбрах Господи! Благодаря ти за страданията, които ми изпращаш! Сега се прибирам вкъщи, при свадливата жена, мрънкащите деца, гадната работа и минуса в банката, и продължавам!”. Тръгнал си към дома доволен и щастлив, а когато пристигнал, жена му отворила вратата и му се радва. А той се опулил и рекъл: „Ама ти какво ми се хилиш тука бе!? Винаги си ме посрещала с точилката, а сега си седнала да ми се радваш! Да не си посмяла да ми отнемаш страданията!”.

И така, ако човек хубаво се замисли, ще разбере за какво става дума и виждането му за страданията коренно ще се промени. Разбира се никой не бива да бъде мазохист и никой не трябва да търси страданията целенасочено. Но ако все пак те дойдат, човек трябва правилно да ги оцени.

Всъщност, какво е страданието?
Ами например порязал съм се и изпитвам болка. Човек се разболява и влиза в болницата, правят му операция. Това без съмнение са страдания, физически страдания. По тежки обаче са душевните страдания. Обикновено става дума за обида. Душата приема много тежко обидата. Изобщо човек е свикнал да приема страданията, като сериозна несправедливост относно себе си. Но ако успеем да разгледаме страданията отгоре надолу, от гледна точка на Твореца, ще се убедим, че те са най-висша форма на милосърдие.

Защо пък милосърдие?!
Откъде накъде милосърдие? Нека да дадем един пример за по-голяма яснота. Да предположим, че човек по някакъв начин е наранил сериозно ръката си. Отворила се е голяма рана и започва да го боли. Той отива в болницата, в Пирогов и там го поема сестрата от травматологията. В миналото са ги наричали милосърдни сестри. Та тя го хваща за ръката, за да обработи раната, а той веднага започва да пищи: „Ох, ох, ох, само там не ме пипай, защото умирам от болка!”. Тя ще му отговори: „А къде да пипам? Нали тук е раната! Трябва да я почистя. Но ако толкова много държиш, нищо няма да правя, ще ти дам болкоуспокояващо хапче и болката ще намалее”. Или казано по друг начин: „Като не искаш да почистим раната пий хапчета и отивай да мреш!”. Защото точно това ще се случи в края на краищата. Когато раната гнояса и забере, ще се наложи или да отрежат ръката, или направо си отиваш.

С други думи – точно там където боли, там трява да се пипне! В какво се проявява милосърдието? Да причиниш болка на човека, защото по този начин ще го спасиш.
Страданията са най-висшето милосърдие, подарък, който Творецът ни изпраща. Но разбира се не всички страдания ни се изпращат от Твореца, а ние сами си ги причиняваме. Но това е друга тема, изискваща отделно разглеждане.
Но общият план трябва да се знае. Наказанията трябва да се видят в правилната светлина. Когато го застигне някакво страдание, човек трябва да се запита: „Ей, абе защо Творецът ми изпраща това изпитание? Сигурно върша нещо не така, както трябва”. Например: засилил съм се, търча непрекъснато по разни задачи. И изведнъж прас, чупя си крака. Е, сега вече ща не ща, ще се наложи да полежа и ще имам достатъчно време, ако имам здрав разум, да си помисля какво правя, как го правя, докъде ще стигна така, както съм я подкарал.

Висшата сила нещо ни говори. Управлението на Твореца си има свой език. Просто трябва да се научим да го разбираме. В такъв аспект страданията вече придобиват смисъл. Когато човек знае защо страда, той много по леко понася тези страдания. Нима една жена, която трябва да роди не знае какви тежки страдания я очакват. Знае разбира се, много добре знае и въпреки това го прави, защото знае и в името на какво страда.

За праведника, за човек, който се стреми да се приближи към Твореца, страданията са нещо, което го подсеща да погледне себе си по-критично и да разбере, къде е допуснал грешка, за да не я повтаря повече. Страданията укрепвят вярата на праведниците, а не я разколебават.

Всички тези неща ще се изяснят още повече, когато разгледаме индивидуалното провидение на Твореца. Просто от нашата ограничена човешка гледна точка, не може да се види цялостната картина на всички събития. Едва когато преминем през физическата смърт и попаднем в света на душите, където времето не съществува и можем да разгледаме цялостната картина на случващото се, тогава всички въпроси получават отговори. Тогава става кристално ясно, защо праведните страдат в този свят.