ГРАДЕЖ: Арарат, пленената планина, символ на силата на арменския народ

Великата ложа на старите свободни и приети зидари в България счита, че като майка на всички регулярни Велики ложи в България, е призвана да дава информация и разяснение относно същината на масонството. По тази причина причина може да достъпите следния градеж на масонска тематика:

Арарат, пленената планина, символ на силата на арменския народ

Градеж по повод Внасянето на Светлина в ложа Арарат.

Преди много хилядолетия започнал всемирен потоп и хората били обречени на гибел. Тогава един мъдър и добродетелен човек, на име Ной, който дълбоко, искрено и всеотдайно вярвал в Бог, бил избран от Всевишния да помогне на човечество да намери изход от царящата навред разруха. Ной събрал на своя кораб синовете си, техните семейства, по двойка от целия животинския свят и поел към спасението на света. Намерил го на върха на една планина, която от векове носи звучното и красиво име Арарат. Там, на върха на тази легендарна планина, увенчана с два върха, той получил от гълъба вестта за това, че е настъпил краят на изпитанието.

Днес историята за Ной звучи като легенда, но Арарат не е мит. Той продължава да извисява бялата си величествена снага там, където може би е спрял ковчегът на праотеца преди векове и да следи зорко пътя на историята. Историята на своя народ – арменския, изминал дълъг път на съществуване и на оцеляване, път на премеждия и възходи, път на трагедии и спасение… И да го пази – от злини, неприятели, посегателства.

Макар и от разстояние за арменците Арарат е другото име на Армения, символ на преживяното през вековете, символ на силата и на непреклонността, символ на вярата и на устремеността, символ на нанесените рани и на изцелението. Защото през хилядолетията на арменската история легендарната планина винаги е била тих свидетел на изпитанията, на които бе подлаган арменския народ, на неговите малки и големи победи във времето, на неговите въжделения и надежди за бъдещето. Защото подобно на своя народ Арарат остава твърд, трудно достъпен, горд, могъщ, пуснал дълбоко корени в родната пръст, макар и от другата страна на границата.

С каква искрена обич арменците по света говорят за своята планина, издигаща се високо в облаците. Колко топлота искри в очите им, когато хвърлят поглед да мярнат, макар и отдалеч, силуетите на двата близнака – върховете малък и голям Масис, защото Масис означава недостижим..

Защото подобно на своя народ, пръснат по света, светинята на арменския народ днес живее в изгнание. Издига гордите си върхове в чужбина, в плен на една чужда земя. Като отломка, откъсната величавост, оставила дълбока рана от арменското сърце. Подобно на онези отломки на арменския народ, които по чужда воля и подвластни на жестоката съдба, бяха пръснати къде ли не по света. Но не за да погинат, а за да оцелеят – като своята исполинска планина, чийто взор винаги гледа към Армения, като знак за силата и непоколебимостта на арменеца.

Как го беше казал поетът: „дечица на майка робиня тревожна и жертви на подвиг чутовно велик”. Подвиг, който продължава и до днес.

Днес много такива частици арменска история има пръснати по земното кълбо. Една от тях намери своето спасение в България и поетът ги описа с великото си „отломка нищожна от винаги храбър народ мъченик…”. Защото П.К. Яворов не просто разбираше трагедията, а я беше почувствал, беше се слял с нашия изстрадал, изтерзан, преследван народ, с неговата мъка и с бленуваната непостижима мечта за свобода. Той беше харамия по призвание, беше бунтар по дух, беше поет по рождение и знаеше какво е да се живее под чужд ярем и как да даде израз на протеста си – като творец и като революционер.

Сега потомците на онези арменци, описани от великия Яворов, са сред тези които градят, създават, оставят диря… Те са предани на страната, станала им втора Родина.

Но продължават да бъдат верни и да носят в сърцата си силуета и на легендарния Арарат, който е своеобразен маяк на единството на пръснатото по света арменство.

Защото оттам, от великата за всеки арменец планина тръгва идеята, концепцията за непобедимия дух и вяра на народа ни. И ние, които днес живеем в България, следваме тази идея – с делата си, с помислите си, със стремежите си, с поставени пред нас високи цели. Не само ,за да се съхраним, а за да внесем още нещо от себе си в ценностната система на човечеството. Ние искрено се надяваме в предстоящите градежи да бъдем подкрепяни от всички обични братя на съюзните ложи в състава на Великата ложа на Старите свободни и приети зидари на България .

В момента съществуват две армено-говорящи ложи в гр. Истанбул Париж, Лион ,Лос Анжелис и в много други места в света ,които работят на градежите за обединяването, заздравяване и прехвърлянето на братската верига в масонството по цял свят. Свързани в тази здрава верига , ние ще продължим и никога няма да се забравим действията на турския военно началник за съхранението на ценностите и живота на населението на гр. Русе по време на Руско –Турската война. Преди няколко дни президентите на Армения и Турция подписаха документ за взаимно признаване на границите на двете държави.

Навремето един велик ум беше казал: да си арменец е задължение, така както дълг на нашата ложа ще бъде да подпомага извисяването на нравственото и интелектуално ниво на обществото, да създава знание, да въвежда в обръщение идеи,да способства за умственото развитие на младите,а чрез преподаване на аксиомите и разгласяване на позитивните закони постепенно да постави човешката раса в хармония със съдбините и за слава и в името на Великият Архитект на Вселената.

Градеж на ложа Арарат Ориент Варна