ГРАДЕЖ: Церемониалът на посветените

Новина 405 от 439
ГРАДЕЖ: Церемониалът на посветените

Великата ложа на старите свободни и приети зидари в България счита, че като майка на всички регулярни Велики ложи в България, е призвана да дава информация и разяснение относно същината на масонството. По тази причина причина може да достъпите следния градеж на масонска тематика:

Церемониалът на посветените

Науката се запазва чрез мълчанието и се увековечава чрез посвещаването. Затова законът за мълчанието е абсолютен и ненарушим само относно непосветеното множество. Науката може да се предава само чрез речта. Следователно мъдреците трябва понякога да говорят.

Да, мъдреците трябва да говорят, но не за да казват, а за да накарат другите да откриват. Noli ire, fac venire, беше девизът на Рабле, който, владеейки всички науки на своето време, не можеше да не познава Магията.

Така че тук ще разкрием мистериите на посвещаването.

Съдбата на човека е, както вече казахме, да създава сам себе си; той е и ще бъде син на своите дела сега и завинаги.

Всички хора са призвани да действат, но броят на избраниците, т. е. на тези, които успяват, е винаги малък; с други думи, желаещите да постигнат нещо са много, но избраните са винаги малко.

И така, управлението на света принадлежи по право на хората от елита и когато някакъв механизъм или узурпация попречат то да им принадлежи наистина, се предизвиква политически или социален катаклизъм.

Хората, които са господари на самите себе си, лесно стават господари и на другите; но те могат взаимно да си пречат, ако не признават законите на дисциплината и на универсалната йерархия.

За да се подчиняват на една и съща дисциплина, те трябва да имат еднакви идеи и желания, а до такава общност може да се достигне само чрез една обща религия, основаваща се на ума и разума.

Тази религия винаги е съществувала и тя е единствената, която може да бъде наречена една, непогрешима, непреходна и истински всемирна, т. е. универсална.

Тази религия, на която всички останали са били последователно була и сенки, показва съществуването чрез самото него, истината чрез разума, разума чрез яснотата и здравия разсъдък.

Тя е тази, която доказва чрез действителността причината за съществуването на хипотези, и която не позволява да се доказват хипотезите независимо и извън действителността.

Това е тази, чиято основа е догмата за универсалните аналогии и която никога не смесва предмета на науката с този на вярата. Никога няма да има вяра, ако две плюс едно прави повече или по-малко от три; ако, във физиката, съдържанието е по-голямо от съда, в който се съдържа; ако едно твърдо тяло, в твърдото си състояние, може да се проявява като течно или газообразно; ако, например, едно човешко тяло може да премине през затворена врата без да я отвори. Да кажеш, че приемаш подобни неща, означава да говориш като дете или като глупак; но не по-малко безсмислено е да дефинираш неизвестното и да правиш заключение от хипотеза на хипотеза, докато отречеш предварително очевидното, за да утвърдиш безразсъдни предположения. Мъдрецът потвърждава това, което знае, и вярва в това, което не знае, само в разумните граници на предположението.

Но тази разумна религия не би могла да принадлежи на тълпата, на която са й необходими басни, тайнства, определени надежди и физически мотивирани ужаси.

Затова именно свещеничеството се установи в света. Затова то се подсилва от посвещението.

Когато посвещаването в храма престане, било то поради разгласяване или поради нехайство и забрава на свещените Мистерии, религиозните форми загиват.

Разпространяването на гностицизма, например, отдалечи християнската църква от висшите истини на Кабала, която съдържа всички тайни на висшата теология. Така слепите станаха водачи на други слепи и се създадоха много неясноти, голям упадък и злополучни скандали; после свещените книги, всички ключове към които са кабалистични, от Битие до Апокалипсис, станаха толкова неразбираеми за християните, че пасторите с право сметнаха за необходимо да забранят четенето им от обикновените вярващи. Приети и разбрани буквално, тези книги щяха да бъдат, както и го показа школата на Волтер, само един неразбираем низ от безсмислици и скандали.

Така е с всички древни учения с техните блестящи теогонии и поетични легенди. Да твърдиш, че древните гърци вярвали в любовните приключения на Юпитер, или че в Египет боготворели павиана и ястреба като живи и реални богове, означава да си също толкова невеж и злонамерен, колкото би бил, ако поддържаше тезата, че християните боготворят един троичен Бог, състоящ се от един старец, един (човек) наказан със смърт и един гълъб. Невежеството за символите е винаги клеветническо. Затова трябва добре да внимаваме да не се подиграваме на неща, които не познаваме, дори да ни изглеждат абсурдни или странни; това е също толкова безсмислено, колкото да ги приемем без да ги обсъдим и проверим.

Преди да съществува нещо, което ни харесва или не, съществува една истина, т. е. една причина, и нашите действия трябва да бъдат направлявани no-скоро от тази причина, отколкото от нашите желания, ако искаме да създадем у нас разума, който е причината за съществуване на безсмъртието и на неговия закон – справедливостта.

Човекът, който е истински човек, може да иска да прави само това, което е разумно и справедливо, а също и да потиска силните желания и страха, за да дава изява само на разума. Такъв човек е по природа владетел и свещеник за заблудените тълпи. Затова именно предметът на древните посвещения се наричаше свещеническо и кралско изкуство. Древните магически общества бяха семинарии за свещеници и за крале и там биваха допускани само хора с истински свещенически и кралски дела, т. е. тези, които стояха над всички природни слабости.

Няма да повтаряме тук това, което може да се намери навсякъде за египетските посвещения, обезсмъртени, но с отслабена сила, в тайните общества на Средновековието. Християнският радикализъм, основаващ се на криворазбрания смисъл на думите: „Вие имате само един баща, един господар, и всички сте братя.”, нанесе ужасен удар на свещената йерархия. Оттогава свещеническите санове започнаха да се дават в резултат на интрига или на случайност; активната посредственост успя да измести скромното и следователно непознато игуменство. И все пак, благодарение на посвещението като основен закон на религиозния живот, при упадъка на папската власт, се създаде едно инстинктивно магическо общество, което скоро концентрира в себе си цялата мощ на християнството, защото, въпреки че я разбираше смътно, то упражни положително йерархичната власт чрез изпитанията на посвещението и на всемогъществото на вярата при пасивното подчинение.

Какво правеше всъщност новоприетият в древните посвещения? Той предаваше изцяло живота и свободата си на учителите в храмовете на Тива или Мемфис; напредваше решително през неизброими ужаси, които сигурно му изглеждаха като предварително замислен атентат срещу самия него; преминаваше през клади, пресичаше с плуване потоци от черни, врящи води, увисваше на непознати мостове над бездънни пропасти… Не е ли това сляпо подчинение на всяка крайна власт? Да се откажеш мигновено от свободата си, за да постигнеш едно освобождаване, не е ли това най-съвършеното упражняване на свободата? И така, ето какво трябва да нравят и какво са правили винаги тези, които се стремят към Sanctium Regnum на магическото всемогъщество. Възпитаниците на Питагор се осъждаха на строго дългогодишно мълчание; дори последователите на Епикур приемаха върховното удоволствие само чрез придобитата въздържаност и пресметнатата умереност. Животът е война, в която трябва да докажеш способностите си, за да получиш по-висок чин: силата не се дава; тя трябва да се вземе.

Така че посвещаването чрез борбата и изпитанията е необходимо, за да се стигне до практическата наука на магията. Вече казахме как можем да господстваме над четирите елементарни форми: няма да се връщаме отново на това и ще насочим тези от читателите, които биха желали да се запознаят с церемониите на древните посвещения, към произведенията на барон дьо Чуди, автор на L’Etoile Flamboyante и на много други ценни масонски съчинения.

Тук трябва да се спрем на едно разсъждение, а именно, че духовният и социален хаос, сред който загиваме, е причинен от небрежното отношение към посвещението, неговите изпитания и мистерии. Хората, при които ревността беше по-силна от науката, впечатлени от простонародните правила на Евангелието, повярваха в първобитното и абсолютно равенство на хората. Известният, страдащ от халюцинации, красноречив и нещастен Русо, разпространяваше с цялата магия на своя стил парадокса, че самото общество покварява хората: все едно да кажем, че конкуренцията и съревнованието правят работниците мързеливи. Основният природен закон, този за посвещаването чрез делата и за трудния и доброволен прогрес, беше фатално непризнат. Масонството имаше своите отстъпници, както и католицизма. Какво последва от това? Замяната на нивото на желязната воля с духовното и символично ниво. Да проповядваш равенство на този, който e по-долу, без да му кажеш как да се издигне, не означава ли това, че ти самият се ангажираш да слезеш? И така, те слязоха и се установи господството на карманьолата, на санкюлотите и на Марат.

За да се заздрави разколебаното и пропаднало общество, трябва да се възстанови йерархията и посвещаването. Това е трудна задача, но целият духовен свят вече чувства необходимостта да се залови с нея. Трябва ли заради това човечеството да премине през един нов потоп? Ние горещо желаем това да не става и тази книга, може би най-голямата, но не последната, е един призив към всички, които са все още живи, да възстановим живота всред разрушението и смъртта.

Елифас Леви