ГРАДЕЖ: Права и масонство

Новина 292 от 429
ГРАДЕЖ: Права и масонство

Великата ложа на старите свободни и приети зидари в България счита, че като майка на всички регулярни Велики ложи в България, е призвана да дава информация и разяснение относно същината на масонството. По тази причина причина може да достъпите следния градеж на масонска тематика:

Права и масонство

В нашето съвремие езикът на правата е станал единственият споделен и универсален речник, чрез който могат да бъдат изразени върховните човешки блага или цели в частност и на онези колективни блага или цели които са тъканта на обществото.

Съвременното съдържание на термина човешко право минимализира в съдържанието си периметъра на висшите човешки цели описани от класическите философи, като създава по-универсална, по-демократична и по-разбираема база за дискусия в обществото. Терминът право предполага морално отсъждане на неговото съдържание, като и насочва дискусията към съдържанието и природата на справедливостта и целите които се формулират като съществени за човешката природа. Като цяло правата са нещо повече от интересите защото съдържат по-голяма морална значимост. От прилагането на човешките права би трябвало да се очаква реализирането на по-големи възможности за постигането на щастие и благополучие на индивида.

Съществените различия в съдържанието и функциите на обществата в различните държави поражда необходимостта от подреждане на приоритетни групи права които да отразяват действителните нужди на обществото. Необходимо е обаче да се намери рационален и равнозначен подход за създаването на приоритетни групи права максимално подредени според моралното основание за тяхната поява и съществуване. Всеобщата декларация за правата на човека посочва един глобален порядък при който правата и свободите провъзгласени в тази декларация могат да бъдат напълно осъществени. Всичко това разбира се като цел лежи далеч в необозримото бъдеще.

Масонството от своя страна е организация възникнала от само себе си като продукт на обществена необходимост. Трансформацията на оперативното масонство в умозрително също произтича от общественото развитие, като изява на потребност от духовно и морално развитие. Масонството преминава от екзотеризма на професионалната организация към езотеричния свят на човека, природата и обществото, за да осъществи стремежа на човека към свободата. В съвремения свят предназначението и дейността на Масонството изцяло са насочени към съхранение и развитие на общочовешки ценности и добродетели, като неговите членове се посвещават в духа и името на тази цел.
Един от основополагащите принципи в Масонството е стремежът към Свободата, Равенството и Солидарността извечни символи на човечеството. В масонския смисъл за Свобода е заложен стремежът към истината и неограниченото познание, които освобождават човешкия дух от оковите на догмите и предрасъдъците и го водят към пълната духовна свобода. В този смисъл Масонството предоставя на своите членове неограничена възможност сами да търсят и осъзнаят съдържанието на Свободата в степен, която всеки сам е в състояние да постигне.

В ритуален план Свободата на масоните се осъществява чрез практикуване на правата на членовете гарантиращи равнопоставеност и свобода на словото в техните градежи и дискусии основаващи се на пълно зачитане на чуждото мнение и становище, чрез символичната йерархия базирана на степента на познание постигнато от всеки, чрез равнопоставеноста на всеки член спрямо другия, чрез свободното волеизлияние осъществяващо се при изборите.

В обществен аспект Масонството реализира смисъла на Свободата на масоните като задължение да се спазват законите в обществото и държавата в която живеят. Изрично се обявява, че Масонската организация и нейната дейност не само не противоречат, но и са длъжни да се съобразяват със законите на страната.

Тук трябва да споменем. че в морален и духовен аспект Масонството осъжда тоталитарните общества, като отрича и се противопоставя категорично срещу насилието над личността, срещу ограничаването на, свободата на личността, свободата на мнението, общуването, идеите, вярата и правото на личен и обществен избор на хората.

В това се съдържа и общественият характер и предназначение на масонството като идейно – философска система, която цели преди всичко гарантиране на човешките права, духовно и морално израстване на своите членове, които извън пределите на Храма, чрез своето поведение и отношение в обществото оказват косвено въздействие върху него. В този смисъл Масонството не осъществява директно въздействие върху обществото. То се занимава и анализира конкретните обществени проблеми и обществени процеси, които могат да предизвикат ограничение на свободата и правата на индивидите в личен или обществен план. В морален аспект то осъжда негативните явления протичащи в съвременното общество, като се стреми да внуши на своите членове чрез тяхната обществена позиция да се противопоставят на тези въздействия.

Възпитавайки своите членове да зачитат и спазват моралните и обществени закони Масонството осигурява една среда в която, всеки посветен може да работи неограничено за своето духовно и морално усъвършенстване.

Свободата в Масонската организация е осигурена и регламентирана не само от неговите устави и ритуали, тя произтича и от законите на страната в която действа всяка Масонска структура.

Ако анализираме Международната Масонска Конституция, ще установим че тя поставя принципни, общочовешки изисквания, формулира общочовешки ценности и добродетели, които са залегнали в редица национални конституции и законодателства, в уставите на ООН, в Хартата за правата на човека и уставите на редица международни и обществени организации. В този смисъл е очевидно ,че Масонската представа за Свободата е придобила в редица случаи обществен и законодателен характер.

Съвременното спекулативно Масонство още в самото начало на появата си започва да функционира на базата на конкретно формулирани и изпреварващи времето си възгледи за необходимостта от регламентиране на човешките права. Те се основават на равните права на индивидите и равностойно зачитане на междуличностните връзки чрез отношение на равно признаване и участие. Съвместния живот в масонските организации създава качество произтичащо не само от степентта на солидарност, но и от това до колко интересите на всеки отделен индивид са зачитат и спазват в еднаква степен от общия интерес. В регламентирана ясна среда от правила базирани на пълната свобода на мнение и слово, и дискусии в Масонството, постигнатото съгласие зависи едновременно от незаменимото с нищо Да или Не на всеки отделен индивид и от преодоляването на неговата егоцентрична гледна точка.

“Масонството е практикуване на човешките права в действие.”

Масонството е организация с унаследени от векове традиции, включени в целите, методите на фукциониране, в символиката и ритуалите, както и в неговите конституции, устави и правила. Субективният фактор в масонството винаги е бил потенциален носител на локален, регионален и национален традиционализъм произхождащ от степента на общественото развитие. Този традиционализъм винаги е оказвал различно по степен въздействие в развитието на Масонството.

Като всяка обществена организация с унаследени традиции Масонството въпреки авангардността на своите възгледи идващи от миналото, неминуемо отразява обществените процеси и нагласи във всеки даден момент от своето съществуване. Трябва обаче да се отбележи, че общите ценности, цели и задачи на Масонството не са претърпели почти никакви промени, защото те се възприемат като актуални във всяко едно време и степен на общественото развитие. Правото на свобода на словото, мнението, самоопределението на избор и на общуване, защитата и разширяването на човешките права продължават да са в основата на конституциите, уставите и правилата на масонските организации.

Силата и тежеста на Масонската традиция е в създаването и отстояването на общочовешки ценности и добродетели, непрекъснато разширяване на човешките права и свободи, стремежа към усъвършенстването на човека, за изграждането на едно по-справедливо и свободно общество. Съвременият последовател на масонството трябва да притежава умението да диференцира времевата концепция на традицията както в живота така и в масонството в смисъла за нейното присъствие, място и ролята и в съвременната действителност. Само по себе си масонството е изградило авторитет, но за да бъде актуално в нашето съвремие то трябва да умножава авторитетите, в които да се вслуша добронамерено и открито. В нашето съвремие ролята и мястото на масонството се характеризира и предопределя имено от тази необходимост. То ще продължава за да бъде актуално при условие, че ще бъде генератор на осъвременени и адаптирани към съвременноста ценности и добродетели обединяващи личността и обществото.

Изключително важно е обаче членовете на масонската общност да могат да правят разлика между традиция и традиционализъм. “Традицията е “живата вяра на мъртвите”, а традиционализмът е “мъртвата вяра на живите”. Традицията изисква да бъде уважавана вярата на предшествениците, но не и да се отказваме от критичния си поглед върху нея. Ако искаме да избегнем капана на традиционализма, не бива безкритично и безрезервно да приемаме, че всеки глас от миналото е говорил истината.

Съвременният масон обаче, не бива да позволява моралния анализ да превърне традициите на общността в догми или още по-лошо в обикновени правила и препоръки. Той трябва да превърне масонските традиции в общ сбор от всичко, което е подложено на анализ и е съобразено с настоящата действителност, както и да ги превърне в един морален кодекс, който не може да бъде оспорен. В сърцевината на всеки морален кодекс са заложени една представа за човешката природа, една представа за вселената и една версия за историята.

Мястото на човешките права в масонството е в основата на неговата поява, в постоянното им практикуване, пропагандиране, отстояване и гарантиране.

Основание за тълкуването и разбирането на тези права Масонството черпи от своите разбирания, че човекът и природата са едно цяло, че усъвършенствайки се самият човек започва да разгадава, разбира и възприема себе си като част от самата нея.

Нравствените правила се изграждат въз основа на истинските очаквания на човека, които възприети от него като собствени, оформят истинската човешка природа.

Бр:. ПЛ, СМС, Л. Ехнатон

e116