ГРАДЕЖ: Какво означава „Свободен Зидар”

Новина 414 от 658
ГРАДЕЖ: Какво означава „Свободен Зидар”

Великата ложа на старите свободни и приети зидари в България счита, че като майка на всички регулярни Велики ложи в България, е призвана да дава информация и разяснение относно същината на масонството. По тази причина причина може да достъпите следния градеж на масонска тематика:

Какво означава „Свободен Зидар”

Обични Братя,
В настоящия Градеж Втори ще се опитам да разкрия поне част от съдържанието, което се крие зад наименованието „Свободен Зидар”, защото изискването към търсещия да вярва в Бог е неотменимо, но не и единствено условие за прием в масонството. Още по‐високи са очакванията към всеки, който от търсещ е иницииран в чирак, развит в калфа, а след това е посветен в степента Майстор – Свободен Зидар.
Преди да продължа по темата ще се опитам да изясня ролята и смисъла на няколко понятия, които имат определящо значение за разбирането на този Градеж – на първо място ще разгледам ролята на понятието „дух”. Всяко Божие създание е одухотворено т.е. притежава дух, който е неговото божествено съдържание. Точно тази индивидуална частица наречена дух е Божият образ в нас и в другите Божии създания, защото всички те са негово творение и Той е вложил във всяко свое творение част от Себе си. Духът е винаги във връзка с Бога, но това рядко се осъзнава от творенията докато не са достатъчно извисени по пътя на своята еволюция.
Тук се явява необходимост от добавяне на още една дефиниция, осветляваща понятието „душа”, която има мисията да превърне потенциала на Божието подобие в проявена реалност. С душа са надарени само онези Божии създания, които имат за задача да творят чрез труд съвършенството на Божия свят в съответното измерение. Всяка душа е носител на индивидуална Мисия, която трябва да се изпълни по пътя на еволюцията (усъвършенстването). Само Божии създания, които са одушевени изцяло или частично, притежават инструмент дарен им от Бога, с който могат да се трудят и усъвършенстват, реализирайки във всеки миг от съществуванието си феноменът наречен „избор”. Този инструмент е свободната воля, която бележи прехода от първоначалното единство с Господ към вторият етап – етапът на разединение от Него. Свободата на волята е възможна само в условията на отделен и невидим Господ, защото колкото повече се проявява Неговата воля, толкова повече намалява нашата свобода на волята. Ако фактът, че Бог постоянно ни гледа беше видим или осезаем за нас, личната ни свобода на волята щеше да бъде парализирана от неговата мощ и авторитет. Тази отделност и дарената ни неотменима свобода на волята, прави възможно съществуването ни като проявени индивидуалности. Доколко ще развием собствената си индивидуалност до висотата характеризирана като личност е отговорност на всеки от нас поотделно и е в пряка зависимост от труда, който полагаме в търсенето на съвършенството и изборите, които реализираме във всеки миг от своето съществуване. По този начин свободата на волята позиционира всяко едно одушевено Божие създание на кръстопътя между доброто и злото. Да притежаваш душа, казва Карл Густав Юнг, означава „да си изложен на риска на живота – Рая или Ада”. Метафорично казано, възможността да бъдем индивидуалности отделени от Бога има цена и тя е вероятността да срещнем лошото или злото, което ще ни постави в ситуация на избор, който се подчинява на свободата на волята ни.
Като правило, първата съзнателна проява на свободата на волята се изразява в отричане от Бога – почти всяко Божие създание, опиянено от дарената му свобода и индивидуалност, започва самостоятелните си стъпки с отричане на съществуването на своя Създател, започвайки еволюцията си като атеист, който евентуално си „спомня” за Бога чак когато се сблъска със смъртта. Рано или късно обаче, повечето от нас се връщат на пътя на доброто и в този смисъл лошото и злото могат да се възприемат като по‐дългите и мъчителни пътища за завръщане при нашият Създател ‐ като нееволюирало добро поради наличието на пороци или заради инертността на материалния човек, недостатъчната му осъзнатост и отказът от полагане на усилия за смислена реализация на свободната воля, а в най‐лошият случай – като отказ от търсене на смисъла въобще.
Свободата на волята разграничава одушевените от неодушевените Божии създания или другояче казано, разграничава актьорите от декора във вселенския театър, чийто единствен режисьор е Бог. В този смисъл неодушевените Божии създания, за разлика от одушевените, са в постоянен контакт с Бог чрез духа си и автоматично изпълняват Неговата воля т.е. те не познават породеният от свободата на волята конфликт между Мотиви и интереси. По същата причина обаче, те не могат да бъдат партньори на Бога в извайването на съвършенството на света, което е поприще само за свободни същества. Това е причината свободата на волята да се характеризира с абсолютна неотменимост – дори Господ не може да отмени свободата на волята, която е дарил на одушевените същества и това гарантира нашата автономност в духовната еволюция (или деградация). Това изгражда и нашата индивидуалност като съвкупност от всички „аз” формиращи се в съзнанието ни в процеса на живота, придавайки ни относително устойчива видимост на цялостно постоянство. Индивидуалността обаче е само условие за нашата еволюция – всеки човек е призван да се усъвършенства, за да изгради своята личност, чието богатство, многообразие и съзидателен труд следва да предложи като ответен дар на своя Създател и света.
Тук идва ред на третата дефиниция и основен предмет на настоящия Градеж – какво представлява Свободният Зидар в светлината на получената яснота, че индивидуалността, която притежаваме може чрез свободната ни воля да се трансформира в ярко светеща личност, превръщайки масона в изявен „син на светлината”, оправдал доверието на своя Създател. Това ли е мисията на масонството и метафората, която то използва, за да обозначи осъзнатия и реализиращ се човек в общност ‐ отговорът е дефинитивен ‐ ДА. Какви са последствията от това:
1. Масонството може да променя (развива) света, защото е било достатъчно мъдро да избере преди всичко начинът на ИНДИВИДУАЛНАТА ЕВОЛЮЦИОННА ПРОМЯНА по пътя на свободата на волята и осъзнатата необходимост от реализация на личната Мисия.
Всяка промяна на света е невъзможна, ако не започне от самите нас – никой не може да поправи чуждите грешки, преди да поправи своите! Ако не дадем личен пример за това, на практика спъваме поправянето на грешките на ближните и промяната на света като цяло. Промяната към добро сме длъжни да започнем от самите себе си, това дава подтик на много други хора и те да започнат да се променят към добро. Нещо повече – никой човек не може да подобри света, ако най‐напред не подобри себе си, защото Бог никога не се намесва в деянията на своите деца, които е надарил със свобода на волята. Ислямът казва: „Аллах не променя хората, докато те не променят себе си” (Коран 13:11) – както Бог, така и злото не могат да наложат волята си над свободната воля на никого от нас, ако самите ние не го пожелаем.
2. Масонството има по‐голям шанс от индивида да променя света, защото чрез Братската верига може да постигне ВЕРИЖЕН ЕФЕКТ на промяната.
Ефектът на промяната към добро е толкова по‐силен и резултатен, колкото повече хора се приобщят в този процес и колкото по‐задълбочени и просветени са усилията за усъвършенстване. Всяка промяна, била тя към добро, лошо или зло, винаги е резултат от баланса на резултативната свобода на волята на приложилите я човеци, като крайният резултат е толкова по‐мащабен, колкото повече души са направили своя синхронен избор.
3. Масонството е осъзнало, че мисията му не е хомогенно постижима и е в пряка зависимост от степента на личната еволюция – затова е йерархизирало своите символични степени и е учредило братската взаимопомощ като ускорител на постиженията на индивида и веригата като цяло. По този начин е постигнато разширяване на параметрите на свободата на волята и реализационната власт на масона и на веригата много повече, отколкото е отделната индивидуална възможност и сумата от индивидуалните възможности на братята.
Със сътворението Бог е дарил своите деца с ограничена свобода на волята и причината за това е началният етап на тяхната еволюция, което не позволява разумното използване на целия капацитет на заложения по Божи образ и подобие гигантски потенциал. Например, пълната неодушевеност на минералите обуславя пълното блокиране на тяхната свобода на волята. Частичната одушевеност на растенията обуславя ограничението на свободата на волята им в областта на придвижването в пространството. Непълната одушевеност на животните е обусловила ограничението на свободата на волята им при избора на храна. Недостатъчната одухотвореност при хората пък, обуславя ограничеността на свободата на волята им в областта на избора между доброто и злото, при това само в ограничените параметри на потенциала на разума. На настоящият етап човекът може да използва пълноценно едва около 5% от потенциала на своя разум – другите 95% са „заключени” и могат да бъдат отблокирани постепенно и на части само в процеса на духовна еволюция – този ефект всъщност се опитва да стимулира масонството. Напредъкът обаче изисква еволюционни усилия, поради което повечето хора все още чувстват свободата си по‐скоро като бреме, отколкото като възможност. Както казва Бердяев: „повечето хора не търсят свободата, а търсят върху кого да прехвърлят бремето на собствената си свобода, като с това пораждат бъдещите си тирани”. Ето защо ограничението на свободната воля на човека на настоящето ниво на еволюция е неизбежна форма на гаранция, че големият му потенциал няма да бъде поставен в услуга на злото, така че да причини вреда на ближните и света, макар че и с достъпните 5% са извършени достатъчно много злини. Този факт компенсаторно поражда насрещна необходимост от движение като масонството с цел да се подпомогне, ускори и мащабира процеса на духовната еволюция.
Сега, надявам се, става ясно защо революционерите на 19‐ти и 20‐ти век напълно неоснователно пришиват на знамената си еволюционния масонски постулат ‐ „свобода, равенство, братство”. При тях той се явява кух лозунг изродил свободата в човекоубийствена анархия, превърнал еволюционното равенството на отделните масонски степени в подравняване по най‐бедния ‐ духовно и социално, а братството от синовност към Бога е трансформирано в революционно съучастничество и съзаклятие. В масонството съдържанието на тези понятия носят съвсем различен смисъл ‐ свобода означава свободен избор при осъзната отговорност за приложениетo на личната воля в полза на еволюцията, равенството изисква от търсещия, чирака и калфата да се изравнят по знания и умения с майстора, а братството е пътя на синовната обич към Създателя, споделена със и от другите негови деца, които се явяват наши родни духовни братя.
В контекста на горе казаното става ясно, че отговорът на въпроса „какво означава Свободен Зидар” не може да бъде изчерпан само с видимите значения думите т.е. градивен човек, който е отговорен за свободата на проявленията си. Освен да прилага свободата на волята си безсъзнателно (като невежа), човек може да бъде и съзнателно отговорен избирайки да гради империята на злото (като революционер). Ключовата разлика, която разграничава образа на свободния зидар от всички останали се съдържа в постулата за братството – той превръща масона в Човек, реализира Божият му образ и подобие, защото предопределя отношението към ближния, общността и Бога. Към брата си ‐ чедо на същия Баща, не можем да се отнасяме безнравствено, изключени са неморалните и неетични постъпки, абсолютно недопустимо е насилието във всякакъв смисъл и план – от насилие с думи до насилие с дела, даже и с мисъл. Една древна езотерична сентенция казва:
Внимавайте с думите ‐ те са началото на действията,
Внимавайте с мислите ‐ те са началото на думите,
Внимавайте с емоциите ‐ те са началото на мислите!
Дълбокото послание, кодирано в тези слова е същото, което се опитва да възпитава в своите адепти и масонството – като Човеци, ние сме свободни, но и отговорни не само за делата си, а и за думите, мислите, чувствата и емоциите. Когато сме наясно, че всичко е Бог, включително и неговите скрити зад различни форми проявления (макар и в различна степен на еволюционно развитие), няма начин да не изберем пътя на братството, добронамереността, доверието, съчувствието, милосърдието, взаимопомощта и всички други нравствени принципи произтичащи от Абсолютната Любов, с която Бог ни е създал и на която сме длъжни достойно да отговорим. А изброяването на емоциите, чувствата, мислите, думите и делата очертава сферата на будност, в която се очаква да бъдем съзнателни, за да сме сигурни, че свободният ни избор не е неинформиран и непълноценен – над тази сфера започва вярата, която има за цел да ни направи смели дори тогава, когато не ни достига знанието. Ако сме постигнали екзактност в очертаната сфера на будност, остава ни само едно – упование в ближния и вяра в Бога, което е истинската проява на смелост – смелостта, която прекрачва границите на знанието и по този начин ги разширява с нов емпиричен опит. Такава смелост обаче, в недостатъчно развито и ниско еволюирало общество, може да бъде гарантирана само от братството като осъзната необходимост и отговорност. От тук произхожда и принципа на тайната, която може да бъде споделена само след инициация и клетва ‐ ето защо масонството е тайна посветителска общност ‐ за да може да опази и гарантира еволюцията на членовете си, без да излага на прекомерни рискове както тях, така и фактическата си открита и добронамерена същност. Също така, за да може да опази своята будност от навлизането на тъмни съзнания и желания за реализиране на егоистични интереси.
Далновидни са смелите – колко дълбоко е това откровение, защото когато сме постигнали максималната си будност, нищо друго не ни остава освен бъдем смели. Желателно е обаче да не го правим авантюристично, да не понижаваме критичната маса на хората, които разбират какво представлява масонството, защото тогава можем да загубим цялата верига, а не само себе си.
Няма как да не разгледам в този Градеж и въпроса за властта и парите, защото за разлика от свободата на волята, която се задвижва от Мотиви подчинени на ценности, властта и парите не са самоценност. Те са инструменти задвижвани от интересите, които могат да подчинят свободата както на индивида (чрез парите), така и на масите (чрез властта) и да превърнат човека в слуга или роб.
‐ Властта представлява значителна съвкупност от държавни инструменти за въздействие върху волята на ближните, чието предназначение е да осигури на своя притежател ресурси за изпълнение на възложената му мисия, която без тях би била трудно осъществима или невъзможна. Ако властникът не служи на ближните и няма ясно съзнание за отговорността си пред Бога, неизпълнението на свързаната с властта мисия се превръща в разновидност на физическото насилие и влече след себе си изключително тежки последици за обществото и личността на овластения.
‐ Парите са еквивалент на изразходваното време и енергия и тяхното предназначение е да осигурят на своя притежател необходимите възможности за изпълнение на възложената мисия, която без тях би била трудно изпълнима или невъзможна. Използването им за целите на егото представлява отклоняване на енергия, която е необходима за изпълнение на мисията и води до забавяне или неизпълнение на възложеното, което освен прахосничество на енергия представлява и прахосничество на време. В този смисъл следва да се подчертае, че времето е универсален ограничител на свободната воля, неговото пропиляване води до лоши резултати, защото изпълнението на всяка задача, както и цялостната мисия на всеки един индивид, се подчиняват на изискването за своевременност и своепространственост, за да постигнат своята цел. Точното поведение (изпълнението на решения взети със свободна воля, мотивирани от ценности) в точното време и на точното място са безусловно необходими за всеки вид изпълнение на задачи, цели и мисия, защото за постигане на реализационни възможности и резултат са важни, но не са достатъчни само инструментите и ресурсите.
Казаното за властта и парите обяснява как тяхната необходимост може да бъде опорочена при използването им, с което се постига ограничаване или подчиняване на свободната воля на хората, а това е насилие, което винаги предизвиква неподчинение или насрещно насилие. Така еволюцията спира, в по‐лошите случаи започва деградация, а в най‐лошия случай се стига до бракуване на съответната цивилизация, което е описано от Юдаизма в Библията като „потоп” – „И ето, Аз ще направя на земята потоп от вода, за да изтребя под небесата всяка плът, в която има жива душа; всичко, що е на земята, ще се лиши от живот” (Стар завет ‐ Битие 6:17).
За да опази човечеството от най‐лошите сценарии на деградация или евентуалното му погиване в резултат на невежо или порочно използване на свободната воля, масонството извежда още в първа степен на Ритуала няколко основни правила:
‐ Първо странстване – „Препоръчвам ви да уважавате закона, без който никое общество не може да просъществува”;
‐ Второ странстване – „Препоръчвам ви преклонение пред законите на вселената”.
Светият закон и човешкият закон – Божията воля и волята на законодателният орган – и двата вида закони ограничават свободната воля. Без светия закон не можем да оцелеем, а без човешките закони не можем да се справим с общоживеенето – това е смисъла на ограничението и цената, която трябва да платим, за да можем да се съхраним като индивидуалности и да се развиваме като хуманни личности в човешка цивилизация. Голямото предизвикателство обаче, което се разкрива чак когато сме преминали степените на чирака и калфата отново опира в познанието на Истината – „Познай сам себе си”, казва Ритуалът. Само Истината за себе си, за Бога и света може да ни направи Свободни, защото тогава не се налага да ни ограничава външна воля – тогава чрез свободната си воля правим съзнателен и отговорен избор, произтичащ от Върховните правила и ценности създадени от Бога. Всички избори на личността, които не са ценностни, а предизвикани чрез натиск от страна на власт, пари, идеология или силова принуда са форма т.н. властническа манипулация, която цели да отнеме свободата на волята, за да наложи привилегии за някакво малцинство, като подтиска, манипулира и експлоатира останалите човешки същества. Ето защо законодателният орган на всяка държава трябва преди всичко да бъде етичен орган, а законите да бъдат разумни и справедливи, възможно най‐близки до правдата – иначе биха провокирали гражданско неподчинение или войни. Свободният Зидар изключително много цени държавата си и се подчинява на гражданските закони – за неговата степен на развитие на съзнанието това не представлява проблем, но винаги помни върховенството на Светият закон, защото, както казва въплъщението му Иисус Христос на земята ‐ „Аз съм пътя и истината и живота”.
Затова Свободният Зидар е преди всичко Човек и след това гражданин, той не върви след ничие Его, пък било то и овластено. Свободният Зидар съзнава йерархията на еволюционните постижения и затова се нуждае от примера и братската ръка на водача – този, които е постигнал по‐високи нива на съвършенството, но не командва а показва, подкрепя и най‐вече служи ‐ на Бога, на брата и братството, на човека и човечеството ‐ градейки Храма на хуманността. Да градиш като Свободен Зидар, означава да си постигнал определени основни изисквания – осъзнаване, отговорност, свобода и хармония със себе си и света. Свобода притежава само този, който е открил Истината, вярва в Бога и уповава в ближните, а хармония може да притежава само този, който е в мир със създаденото от Твореца и законите, по които създаденото съществува.
Всяко отклонение от ценностно ориентираното поведение формира дълг с цена, която неминуемо, рано или късно бива заплатена – няма непогасена причинност. Бог не създава съдбата на хората, Той дава Мисия, но не предначертава пътища – това е задача на личността и функция на свободната воля. Затова съдбата на всеки един от нас е наше собствено творение, за което се носи лична отговорност – пред закона на хората под формата на наказание и най‐вече пред Законите на вселената, които са неотвратими и справедливостта при тях е неизбежна – приживе под формата на разширяване на свободата на волята, влиянието и реализационната власт или прогресиращото им ограничаване, а след смъртта под формата на въздаяние.

с.л. Заря 004

Бр. И.С.