ГРАДЕЖ: За основата на българската пирамида

Новина 262 от 439
ГРАДЕЖ: За основата на българската пирамида

Великата ложа на старите свободни и приети зидари в България счита, че като майка на всички регулярни Велики ложи в България, е призвана да дава информация и разяснение относно същината на масонството. По тази причина причина може да достъпите следния градеж на масонска тематика:

За основата на българската пирамида

Разсъждения за работата с неписаните закони на масонството в днешна България

В страхопочитание пред Великият Архитект на Вселената и Строител на Всички Светове

„О, неразумни Братко! Поради что се срамиш да се наречиш Масон?…Или не са имали Масоните царство и господарство? Ти, Братко, не прелщайся, знай свой род и язик…”

Обични братя масони от всички ритуали и степени, отправям братска молба към вас да вникнете в това мое писание. Изграденият тук текст е плод на 3 месечно мое нежелание, той да бъде написан, поради вярата ми, че не е необходимо да бъде. Уви, езотеричните учения, така добре познати на част от вас, налагат законовата максима, че светлината веднъж родена, то тя се разпространява и няма преграда за нея, а може само да бъде придърпвана, за да озарява местата на нищото.

Започнах този мой братски апел към всички вас братя, с преработка на превечното и пребъдещето, добре познато слово на сетивния монах Петър Хадживълчев, роден близо до небето в полите на днешното курортно градче Банско. Реших да вложа мисъл, която ми се ражда в главата всеки път, когато светлината се опитва да отвори съзнанието на гледащия с отворени очи брат, дискусиите в профански стил, относно една или друга институционализация на самата светлина, но уви гледат някои братя, но не със сърце, а само с очи… Безспорно сме различни по произход, настояще и със сигурност ще сме различни като бъдещо развитие – в това е красотата на светлината – тя не е еднаква, а образува разноцветни дъги. Така както дъгата има начало и край и се появява под формата на арка, така братя светлината в нейните различни проявления като много цветове има заложен езотеричен смисъл. Езотеричността се тълкува според нивото на познание, но знанието без мъдрост и нежелание за тълкуване е загуба и крушение. Мъдростта, събрана в мен, благодарение на вселената, ми показва, че няма грешен път. Може да тръгнете и минете по жълтата част на дъгата, по синята, по червената, по лилавата, като в крайна сметка, дъгата ще ви отведе до едно и също място. Въпрос на личен избор кой път ще изберете. Пътят сам по себе си, дори в мъртвите и живи езици, никога не предполага и корелира за и с повече от едит път, така както в леката атлетика при спринтовете има отделни пътища (коридори), в които трябва да стои състезателят. Пресече ли в друг коридор, то бива санкциониран. Така и в живота братя – тръгнете ли по един път, то го извървете докрай. В противен случай ще бъдете санкционирани от вас самите в момент, в който най-малко очаквате, но знаете, че ще се случи, колкото и да го отричате. Това разбирам аз като един от неписаните закони на масонството. Прилагането му в живота е все още екзотична езотеричност за профанското съзнание, но за развитата и генерираща светлина душа, то това е необходима част от подготовката при взимане на информирано решение. Този мъдър процес на саморегулиране и себезачитане поставя преди всичко вас самите в хармония с духа и душата ви, като обвързва математическите познания на вашето рацио със законите на вселената. Незачитането на правилата на вселенската игра довежда само до научаването на нови такива, които всеки отрича, че би могъл да достигне, поради тяхната коловозираща систематичност и поставянето пред вселенски свършен факт на щенията на дадения индивид.

Ние, братя, сме изградени от светлина. Ние сме всичко и всичко е нас. Ние сме видимото и невидимото. Ние сме едно. Разликите между нас ги създаваме ние на етерно ниво, а понякога и на още по-далечно и предишно такова, а и дори в друго измерение. Всичко, което виждаме е само материално проявление на мисловната ни дейност в следствие на душевна борба за знание (понякога неосъзната дори). Кармичността в нашите движения и възможни проявления е заложена от нас самите, поради това, че трябва да платим или да се научим – да благодарим или да се възвисшим. Възнасянето на духа ни в настоящите ни животи се получава, когато материално конструираме домовете на светлината, като самите те са изградени от светлината, а методите ни са методи на течната светлина. Важно е братя, когато творим мисли, думи, движения, предмети, политики, действия, то да ги творим със светлина и разбиране, че това, което ни е дадено трябва да се дава, за да може да получим още. Още по-важно е инструментите ни и материалите, с които творим да са в хармония с нашите желания и щения за изграждане на поредния видим храм на светлината. А най-важното е самият видим храм да е светлина. Ако не се получи, то сме сбъркали в началото или някъде по пътя. Тогава светлината не е била предназначена за тази творба или за този начин на претворяването й. По този начин, започвайки от езотеричните закони, които са съставна единица от университета на вселенското познание, което ние наричаме масонство, отключвам темата, по която бих желал да споделя мисли, като на моменти ще има фактология в повече, отколкото тълкуване. Не бих желал да влизам в устни или епистоларни словесни хватки, а по-скоро в дискусия от универсален масонски тип с култура на дебат, присъщ за световни наднационални организации. Последните възприемат културата на дебата, а и множество други парадигми и системи за своето съществуване и функциониране, точно от представителите на древното познание – от братя като мен и теб, братко четящ. От мига, в който разберем, че масонството е съвкупност от познание, което има добре систематизирана структура, която дава възможност на всеки брат да бъде озарен от Горящата звезда, от този момент започваме да даваме правото на всеки различен по вид и съдържание философски камък да може да се превърне във философско злато.

Обични братя, майстор-масон съм в езотеричната ложа на името на фараона Ехнатон, част от Великата ложа на старите свободни и приети зидари в България. Тази ложа, като изключим дискусиите за прословутото Единение в този му вид с уважаваните от мен братя, съставляващи именуваната Обединена велика ложа на България, то предразполага към отваряне към водопада от знание, което се изсипва от събрание на събрание на ложата ни. Напоследък, темата, която ни разделя е начинът на Единението, поради силно обсъжданата линия за енергията или липсата на такава в това институционално обединяване. От една страна е правилно да се мисли и изказва мнение по това, което може да бъде мислено и разисквано. От друга страна, личните щения или профански емоции взимат връх понякога. Безспорен елемент от пъзела, а и разликата не е голяма с други ложи, е това, че се намират топоними в пространството и топоси във времето, които са били моменти на накърняване на чувствата или обслужване на щенията на моите обични братя. Безспорно има и такива и други моменти, които сигурно предстоят във времето до следващото Велико общо събрание на ВЛССПЗ и ще окажат промяна в мнението на някои от тях. Но тук, аз не желая да променям мнение или да апелирам за позиции на братята.

Настоящето написано слово е претворена в тази писмена форма, за да може всеки брат сам за себе си да избере пътя, по който да тръгне, ако смята, че все още не е стъпил в началото на дъгата на познанието. Аз самият разсъждавайки през тези месеци, учудих множество братя с липсата на позиция към даден момент, поради това, че не бях се запознал с информация, която да сметна за достоверна. Имам куриозния случай в рамките на 15 минути с получени 2 телефонни обаждания да бъда оценен със следните изказвания, които коренно си противоречаха – от „Ти си ясен, че оставаш защото си и в еди коя си организация, откъдето ти влияят.” до „Ти вече си тръгнал натам, защото си в еди коя си организация, но те моля да продължиш да си коректен в работата си като секретар на ложата.”. Обични братя, организациите се създават и живеят от хората, които са част от тях – така както съседни са камъните и блоковете на градежа. Ако се конструира една организация, за да влияе на своите членове, то това е израждане на нейната заложена езотерична светлина и тази организация е тръгнала към своето опело и всичко, което ражда е вече мъртво. За мен, хората са тези, които правят организациите, но самите организации функционират на базата на принципи и закони, които са заложени черно-на-бяло, повече за напомняне, отколкото за инструктиране и използването им в полза на лични щения. В този смисъл, обични братя, написаните и ненаписаните закони и норми в масонството са на масата, част от 3те Велики светлини на масонството, служейки на просветления ум да разчита знаците с очи, възприема със сърце и тълкува с душата си, а накрая да хармонизира с Духа. Духът в нас е добре конструирана частица от Всичкото. Всичкото отвъд материалната планета Земя ние научно наричаме Космос, защото означава всичко в дадена подредба и без хаос. А всичко останало, което не сме доказали с научни термини и практики наричаме хаос. Но тук идва важният въпрос – що е то хаоса? За мен, обични братко, хаосът е другото име на масонството, поради това, че за мен несъществува неподредена несвързаност. Или казано по-просто – масонството е проста наука за сложно устроени индивиди. По тази логика разбираме защо масонството е удържало позицията си на съществуване през векове и екзистенциално е стъпило във всички пространства на умовете на прогресивните люде. Масонството доказва, че известността е кредит на доверие, но истинската ценност е в това да е необходима дадената същност. Масонството е необходимо днес, още повече от преди, защото то съчетава по прост начин сложното знание, натрупано в космическото малко човешко време от многото мислители на човечеството и съзидатели на настоящето във всичките му измерения. Масонството е науката на миналото и на бъдещето.

Говорейки за наука, искам да цитирам думите на проф. Лъчезар Филипов, който много добре припомня, че една от най-големите грешки на човечеството е „идолопоклонничеството”. „Ако ние вярваме на 100% в разни гении, идоли и не поставиме никога въпрос около тяхното име и тяхната работа, това е голяма грешка. Наука така не се гради. Не трябва да се взима един авторитет за 100% верен, защото вие фактически съсипвате науката. Ако човечеството вярва на Айнщайн, счита, че това е кауза пердута, т.е. до тук сме стигнали, то това е огромна грешка… това е края на науката, ако вярваме само на авторитетите, дори да са такива безспорно.” Науката се гради със зададена от един въпросителна по отношение на информацията, до която е достигнал друг. Това не бива да се възприема като подкопаване на авторитета или отричане на неговата дейност и продукт, който е сътворил, а по-скоро като желание за надграждане… уви братя, дори сред строителите има такива, които нежелаят, някой да строи над техните изградени етажи, нови такива. Добре, че сме еволюирали до такава степен, че поне да имаме майстори, които копаят основи, както и такива, които ги конструират и трети, които умеят да строят върху тях поне първия етаж. В противен случай щяхме още да сме в пещерите… Но физическото ни излизане от издълбаните пещери и влизането в изградените от нас самите съвременни пещери, не е знак, че душата ни е излязла от пещерите на съзнанието ни, което така ловко се стремят по-обиграни индивиди да контролират. Безмозъчните биват водени от такива с мозък, а безгръбначните слушат такива с гръбнак… Масонството помага на тези, които нямат мозък, да го създадат и развият, но за тези без гръбнак, няма помощ, ако нямат и мозък. И тук стигам до виждането ми, че по-важни от камъните в нашия градеж са начините, чрез които ги полагаме в него. А начините се възпитават, с помощта на образованието. Образованието на масона не е задължително да е гарнирано с високи оценки и научни степени, а по-скоро да е един интелектуален филтър и система за разсъждаване, която да откроява връзката между едно и друго и дали е истината истина. Да търсиш истината и да я намираш бавно е по-добре, отколкото да се луташ със стадото от поредната „истина” на новата „истина”, докато накрая стигнеш до емпиричното заключение за нея или в най-добрия случай светлината те озари преди да си се опарил. Квазимасонството е в обсъждането на административните дейности на братския социум, а реалното масонство е в работата върху сътворяването на поредното добро дело, което да подпомогне светлината и истината в нас самите и в нашите братя. Смятам, че правя точно това с този труд. Аз противно на началната си настройка и в спор с личното убеждение, че надписът над парадния вход на Народното събрание на нашето избрано отечество носи вековна истина, не смятам, че трябва една добра идея да се превръща в самоцел, поради това, че в конкретния случай има фактически и езотерични несъответствия. Всъщност така жадуваното Единение не се случва и няма да се случи напълно, поради факта, че гороломните агитационни совалки ЗА и ПРОТИВ в пространството на реалния и виртуалния свят по тази тема провокират повече разделение, отколкото обединяване. „Едни хора, счупили своята играчка, искат да вземат на други хора тяхната играчка и да я счупят и нея”– тази мисъл ме потриса, но не ме изненадва изхождайки от езотеричността на процесите. За мен в този случай е важно информацията да се чете и разбира на езика на масонството, а не само да се тълкува нюанса, който е в една полза и от него да се вадят изводи.

Ще се опитам да обясня с информацията, която аз имам, като моля за справки и точни отговори по поставените въпроси, ако се окаже, че и аз имам непълна информация в случая. Моля, по братски да ми бъде дадена повече светлина при положение, че материята, която засягам се окаже не акуратно и конкретно представена. Ако липсва информация, то е защото не разполагам с нея, но разсъждавам на базата на предоставената ми такава от всяка от страните до момента. Правя това дълбоко изследване, поради това, че искам да спазя виждането си, че за да строиш високо, трябва да копаеш дълбоко. Тук всеки ще си отговори, защо и кой пречи на масонството на българите. Криенето на информацията е едно, неразбирането й е друго, но най-тежкото е напълването на пространството с лъже-информация. Така се създава лъже-измерение.

По-важният въпрос, чийто отговор трябва да се разпространи в България и по света е:

„КОЙ Е ЗАКОННИЯ НАСЛЕДНИК НА ИВАН СТАВРЕВ”?

„Единението не е място, а състояние.” – ММ У Бр. Димитър Мандраджиев СЛ Ехнатон (12 април 2015 г.)

Следва Хронология на разединяването на единението

Изтегли детайлен ДОКЛАД с хронология
Изтегли обща СХЕМА с хронология