ГРАДЕЖ: Мирът във и между ложите – как да го насърчаваме и как да го възстановяваме

Новина 242 от 429
ГРАДЕЖ: Мирът във и между ложите – как да го насърчаваме и как да го възстановяваме

Великата ложа на старите свободни и приети зидари в България счита, че като майка на всички регулярни Велики ложи в България, е призвана да дава информация и разяснение относно същината на масонството. По тази причина причина може да достъпите следния градеж на масонска тематика:

Мирът във и между ложите – как да го насърчаваме и как да го възстановяваме

от
Вилем С. Майер
Велик Майстор на Великия Ориент на Холандия
(Орден на Свободните зидари под Великия Ориент на Холандия)
обръщение към Конференцията на Великите Секретари и Великите Канцлери, Хага, 10 октомври 2015 г.

Високоуважаеми Братя,
Моята задача днес е да ви представя главната тема на тази среща на европейскитe Велики Секретари и Велики Канцлери. Темата е позната на всички, но в известна степен е явление, от което малко се срамуваме, а именно, съществуването на спорове и конфликти във и между ложите. Срамуваме се, защото е в голямо противоречие с нашите идеали за братство и хармония. Моля, извинете ме, ако моите мисли по темата са обагрени от опита ми на Холандски Велик Майстор през последните 5 и половина години. Всъщност, аз съм убеден, че всички „издания“ на масонство, в това число и регулярните, могат да бъдат разбрани само на фона на националната история – описанието на държавите ни, след това – и на братята ни. Така че, вероятно, природата на възможните вътрешни проблеми е отчасти доста специфична – тя е резултат на националната култура на всяка държава и на начина, по който възникват конфликтите, развиват се и се уреждат. Някои казват, че хората от северната част на Европа са малко по-склонни към директни аргументи – всъщност, те направо са груби в откровеността си, типично по холандски – което се дължи на калвинисткия житейски подход да не се обръща голямо внимание на любезността, да се забравя онзи лек воал, с който се прикрива критиката.
Вероятно тази преданост към „истината“ много се харесва на някои масони в тяхното безкрайно търсене, но за други си е направо шок.
Сигурно холандците трябва предварително да се извиняват – възможно е да звучат доста безцеремонно на човек, възпитан в традициите на по-предпазлива култура, в която на един труден въпрос може да се отговори по много и учтиви начини, от които само един наистина ще означава „да“.
След това „първо предупреждение“ за вдъхновените от калвинизма култури като цяло, следва и моето лично второ предупреждение. Наблюденията и мненията, представени в тази реч, са по-скоро лични, а не непременно гласувани на Годишна конференция, дори може би не се споделят от никой колега.Така че, внимавайте!

Масонски „видове“ (в множествено число)!
Въпреки всички различия в историята на нашите народи и на масонските ни организации и различията в културата на страните ни, ние всички принадлежим към един и същ масонски вид, въпреки че един дарвинистки анализ на произхода на този вид ще покаже забележителна „масонска еволюция“. Могат да бъдат различени най-малко четири клона от еволюционното масонско дърво:
1. „мейнстрийма“ на регулярните масони, признати като такива;
2. масони работещи регулярно, но непризнати от „мейнстрийма“;
3. „полу-регулярни“ масони, имащи някакъв ДНК-дефицит (поне в очите на първите две категории), да кажем – роднини не по права линия.
4 „представящи се за масони“ – хора, които твърдят, че са масони, без да споделят квинтесенцията на масонското мислене и убеждения.
С тези от последната група се справяме най-лесно – на теория. Никой не ги счита за масони и нашата задача е да обясним това на всички. Но профанският свят копнее за истории на хора с тъмни тайни. И нас, признатите и верни масони, с един замах ни слагат в общ кюп с тях. Уви, налага ни се да влагаме много енергия и време, за да изчистваме тези недоразумения. Противоречията и омразата между трите други групи са по-трудни и сложни. И аз мисля, че ние сами си ги създаваме.
Знаем колко вреди са нанесени на братята, на ложите и на Великите ложи от споровете, които се отнасят до „правилния“ произход. Повечето благороднически фамилии имат по-спокойно отношение към полу-законните си деца, отколкото ние, масоните. И твърде често конфликтите между братя или ложи в една и съща страна, със съседите, или даже по-далеч, са резултат от въпроса за „регулярността“.

Масонската догма
Другите хора си имат догми, а ние, масоните, твърдим, че имаме само твърди, но доста благоразумни, убеждения. Когато ние, масоните, сме благоразположени и в добро настроение, ние лесно понасяме някои отклонения от възгледите ни. В „по-добрите“ ни моменти, искам да кажа. Тогава, нашето братство функционира както е редно – място за среща на отделни хора и техните най-индивидуални чувства и убеждения, на основата на искрения взаимен интерес и на търпимостта. Но твърде често нашите масонски убеждения и обичаи се разглеждат като догми и понякога свободата на лично тълкуване е отказана. Търсенето на „опозиционери“ понякога измества спокойното разглеждане на една различна гледна точка. На всички ни е известно едно поразително различие между масонския ритуал и театралното представление – в нашите ложи суфльорите са много повече от актьорите и не се срамуват от честите си и шумни съвети. В този случай „съвършеният“ ритуал изглежда по-важен от емоционалното въздействие на една необезпокоявана церемония. Ортодоксията, а може би по-точно – ортопраксията, е заплаха за едно човечно и емоционално представление. Разбира се, един добър масонски ритуал предполага, като необходимо предварително условие, усърдната подготовка, може би и репетиции, както и отдаден екип, който се съсредоточава върху безупречното „представление“. Но много диригенти и режисьори биха били единодушни, че не трябва да се прекъсва театралната постановка и публиката да бъде отегчавана с обсъждане на актьорските грешки. Избягвайте неудовлетвореността и раздразнението си от добронамерените служители, които изпълняват масонския ритуал, пък бил той и с някакви грешки! Великият Архитект на Вселената няма да се шокира от такива светски слабости!

Правилници и устави – масонско хоби?
Известният историк на масонството Маргарет С. Джейкъб, в една от своите книги за континенталното масонство – “Living the Enlightenment”ii, представя интересна теория. Възможно е масоните да са толкова склонни да се карат за процедури, признаване и т.н., заради „раждането“ на британското масонство веднага след Славната Революция. Всъщност начално обучение по демократични процедури по това време е било все още непознато в континентална Европа, а и в целия свят. Идеята има своята привлекателност, въпреки че нашите ложи и Великите ложи често, изглежда, признават само на думи тези прекрасни принципи. Несъмнено йерархията и решенията взети на тъмно, са доста често явление. Може би моята държава е изключение: на изборите за Велик Майстор през 1883, Александър, Принц Орански IV,престолонаследник по това време, е получил едва 55% от гласовете. Тази практика се запазва и до днес в Холандия. Може би било добра идея да се добави и „холандско масонство“ към дългия списък от подигравателни изрази в английския език, като например „холандска почерпка, „холандски чичо“, „холандско кръстовище“ и дори „холандска съпруга“! Но, разбира се, изборите и надпреварата за постове в ложите и Великите ложи си имат и тъмна страна: демокрацията не е игра за плахи хора, които се страхуват, че могат да загубят на изборите, или, още по-лошо, да загубят репутацията си.

Някои масонски смущения
Всички ние казваме, че се придържаме към един и същ набор от идеи и идеали и вземаме на сериозно „Старите задължения“. „Предани последователи на начина“, т.е. предани на стария начин за постигане на хармонията между хората. Разбира се, ние масоните, като всички хора, имаме обичайните силни и слаби страни.
„Ние сме само едни човешки същества“ – това е нашето извинение.Такова заключение може да бъде приветствано с облекчение, като братско извинение за заблудите, които имаме понякога. Мисля, че така е доста лесно. „Старите задължения“ ни убеждават да се справяме по-добре, или поне да се опитваме да се справяме по-добре. „La condition humaine”vi, човешката ни съдба с всичките и ограничения, ни кара да се чувстваме доста несъвършени. Ето някои примери за масонски заболявания , които вероятно съществуват по целия свят:
– „МЕ“ – живеещият с Масонско Его, човек с твърди убеждения, свикнал да взема надмощие във всеки дебат, във или извън ложата;
– „ССМ“ – Синдром на Стария Майстор (да не се бърка с „предменструален синдром“)vii, трагедията на мъжете, които с неохота напускат поста и се превръщат в постоянни критици и самоназаначили се пазители на истинското масонство;
– „втора кариера“ – някои братя, които не са напълно доволни от професионалната си кариера в ежедневието си, смятат масонството за арена, която да им даде нов шанс да се почувстват значими;
– „индивидуализъм в пълен обем“ – недостатъкът на независимия, свободомислещ подход към живота, загубата на способност да приемеш други гледни точки, освен собствената;
– „масонски нарцисизъм“ – братя, които се чувстват удовлетворени само тогава, когато, поглеждайки се в огледалото видят себе си във великолепни регалии , смятайки това за доказателство за обществено положение, което ги издига високо над тълпата

Тези кратки описания на масонски заболявания може би ни звучат познато? Разбира се, всички знаем, че те не се отнасят до никой от присъстващите тук! В допълнение към тези индивидуални психологически характеристики, които усложняват отношенията в много ложи, има и още няколко.

Търсене на масонска чистота
Един проблем, който разделя много братя и ложи е преследването на съвършенство и чистота –и в ритуала, и в идеите. Нашето отношение към догмата – едновременно отричане и прилагане – беше вече споменато. Постоянното балансиране между свободата да се развият специфични за ложата обичаи, от една страна, а от друга – ясната необходимост да се поддържа ред в хаоса. Обуздаването на масонските коне ни отнема скоростта и ентусиазма. Приветствайте и приемете различията, дори им се радвайте! Мисля, че такъв либерален подход трябва дори да бъде приложен към нашите възгледи за Великия Архитект и към други основни въпроси на масонството. Нека бъда разбран правилно: аз не мога да си представя масонство без „религия“, без религиозното усещане за връзката с „Върховното същество“, което се извисява над мен. Не е същото като да кажем, че ние масоните, трябва да споделяме една „вяра“ или богослужение. Теистите са добре дошли, също и деистите – преобладаващата част от масонството през първите му десетилетия. Дори и на онези с по-неясна представа за Великия Архитект, трябва да бъде отредено място в регулярното масонство. Нашето гостоприемство в това отношение в никакъв случай не бива да се счита за по-нисше от толерантността на много съвременни църкви. Но нека, най малко, различията в гледните точки и разстоянието между мненията и убежденията да не създават пречки в ложите и между ложите. Хармонията е основна масонска „стока“, но не бива да се борим за нея на всяка цена: сигурно си струва да позволим да има свободен обмен на виждания и усещания. Интелектуалното самоусъвършенстване безспорно предполага хармония, но не и монотонност. Доверете се на здравия разум на братята и, ако е необходимо, ги насърчавайте да забравят страха и нерешителността си.

Тайни, които трябва да се пазят с любов
Нашите масонски „тайни“ са били и са причина за много спорове, но изненадващо, някои тежки предателства са завършили своя път като добри и надеждни източници за историците на масонството. Често братята не са съгласни със степента на откритост по отношение на нашите ритуални традиции. Тези дребна масонска неприязън може да бъде преодоляна чрез по-добро „масонско образование“, т.е. да учим братята да разказват за идеите, които стоят зад нашите обичани церемонии, но без да издават подробностите. Все пак, никой не бива да смята, че нашите тайни не могат да бъдат проследени, не подценявайте интернет-търсачките! За щастие сърцевината на нашето дело –братството – не може лесно да бъде обяснено, дори и с могъщата помощ на Google.

Как да се възстанови масонския мир, след като войната вече е започнала
До тук описах няколко възможни аспекта, които водят до раздор в ложите, до търкания между ложите, а дори и между Великите ложи. Не смятам, че е необходимо да посочвам ужасните последствия от пренебрегването на Десетте Божи заповеди в контекста на масонската ложа. Не бих се осмелил да наруша територията на свещениците. Но моят списък от възможни причини за спорове и масонски войни води към един разумен съвет: нека братята се въздържат от всички тези масонски слабости, нека търсят пълно оздравяване от тези свои „болести“. Един твърде лесен отговор, разбира се. Каква е същността на моя съвет? Бъдете толерантни, не се страхувайте от различията, нека братята свикват с различията във възгледите и убежденията. Никой не може да бъде съвършен без грешките си!

Благодаря ви, братя мои!

Бележки:
i – ортопраксия – тип религиозно мислене, което отдава по-голямо значение на религиозното поведение и ритуализъм, отколкото на същността на вярата (в противовес на ортодоксията).
ii – Living the Еnlightenment: freemasonry and politics in eighteenth-century Europe / Margaret C. Jacob (1943-) / New York : Oxford University Press, 1991.
iii – Славната Революция – свалянето на краля на Англия Джеймс II през 1688 от съюза между парламентаристи и нахлуващата армия на холандския щатхалтер Уилям III Орански, който в резултат на това се възкачва на английския трон като крал Уилям III. Събитието води до пълен крах на католиците и забраната за участието им в политическия живот на Англия. Свалянето на Джеймс полага началото на съвременната английска парламентарна демокрация: никога след това монархът не е разполагал с абсолютна власт, а Законът за правата от 1689 г. (Bill of Rights), който дава много права на обикновените граждани и ограничава съществено властта на краля, е станал един от най-важните документи в политическата история на Великобритания.
iv – Александър Орански (1851-1884) е Велик Майстор на Великия Ориент на Холандия от 1881 до смъртта си и наследява на този пост Принц Фридрих, който е бил Велик Майстор в продължение на 65 години.
v – „холандска почерпка“ – всеки си плаща;
– „холандски чичо“ – много откровен и директен човек, който често морализаторства; –
– „холандско кръстовище“ – сложно и опасно кръстовище, използва се за описание на
безсмислен или глупав спор;
– „холандска съпруга“ – дълга възглавница поставяна по дължина на тялото. Изразът има значение на „самотен в леглото“ и произлиза от холандското владичество на Индонезия, когато търговците отсъствали дълго от дома си. Често се употребява и в смисъл на „проститутка“ или „секс-кукла“;
vi – “La condition humaine” („Съдбата на човека“) – роман на Андре Малро, изд. 1933 г, спечелил наградата Гонкур за същата година и третира екзистенциалния въпрос – дали човек е способен да управлява съдбата си и да се пребори с присъщите му човешки слабости;
vii – игра на думи – на английски и двата синдрома имат еднакви абревиатури – PMS;