ГРАДЕЖ: БЪЛГАРСКИ МАСОНСКИ ПЕЧАТ

Новина 333 от 658
ГРАДЕЖ: БЪЛГАРСКИ МАСОНСКИ ПЕЧАТ

Великата ложа на старите свободни и приети зидари в България счита, че като майка на всички регулярни Велики ложи в България, е призвана да дава информация и разяснение относно същината на масонството. По тази причина причина може да достъпите следния градеж на масонска тематика:

БЪЛГАРСКИ МАСОНСКИ ПЕЧАТ

Печатът на “свободните зидари” в България дълго време не бе обект на сериозни изследвания. Причините са няколко. Преди всичко техните основни издания – “Свободен зидар” и “Зидарски преглед” са предназначени за ползване само в тесния и затворен масонски кръг. Още в първата книжка на “Свободен зидар” е написано: “Списание “Свободен зидар” е предназначено само за посветени братя; то не се поверява в никой случай на профани. Връчването на “Свободен зидар” става лично в ложите и огнищата. Чрез тях става и изплащането. Само в Изтоци, дето няма ложи и огнища, се изпраща по пощата.” 1

 “Зидарски преглед” също е категоричен: “Изданието е само за редовни зидари. Привлича се вниманието на братята върху това обстоятелство и им се припомня, че са давали тържествено обещание да пазят зидарските тайни.” 2

 Може би ограничеността на читалската аудитория е намалила изследователския интерес към масонския печат, но от днешна гледна точка се вижда, че има какво да се научи от него. При това не само за възгледите на българските “свободни зидари”. За Великата ложа на България е в сила приликата с нейната френска “ложа майка”, която съзнателно не е афиширала “чистите” масонски издания. Но това съвсем не означава, че е подценявана ролята на пресата. Напротив. Възгледите на Великата ложа са били, че трябва да има позиция във водещи издания., без открито да афишира този факт. От дистанцията на годините се вижда колко голямо е било влиянието на отделни братя в публицистичните среди на България. Данаил Крапчев и Йордан Бадев са движещи сили на “Зора” – лидер на вестникарския пазар у нас до 1944 г. В малко по-ранен период Борис Вазов е водещо перо на в. “Мир”, Николай Милев е вдъхновител на “Слово”, Симеон Радев ръководи в. “Воля”. Подчертано е влиянието на автори масони в многотиражните “Балканска трибуна” и “Пряпорец”. Дори и догматично мислещ анализатор като акад. Владимир Топенчаров подчертава: “Балканска трибуна” достигна редкия тираж от 10 000 бройки дневно.” 3

 Когато в България има официално установена Велика ложа, нейни членове също работят във водещи издания. Чавдар Мутафов, Антон Митов и Ефтим Спространов са сред неоценимите сътрудници на “Напред”. “Вестник на вестниците”, издание на Дружеството на столичните журналисти, се списва от Димо Кацаров и Димитър Мишев (активни масони), във в. “Народност” са Михаил Арнаудов, Йордан Бадев, Георги Райчев, които отстояват позицията за българския характер на населението във Вардарския край. Подобна е позицията и на “Македония”, в която сътрудничат Йордан Бадев, Георги Кулишев, Данаил Крапчев, Никола Милев.
 Тези имена са показателни за влиянието на Великата ложа ва България в българския печат. Точно те са и ключът към не особено популярното развитие на чистия масонски печат. Верни на мирогледа си на “свободни зидари”, част от най-добрите български публицисти са отстоявали позициите си в много по-тиражирани издания. Пасланията им стигат до по-широка аудитория и имат значителен обществен резонанс. Но когато е било необходимо, всеки е откликвал за нуждите на “вътрешния” печат.
Преди да се разгледат детайлно “зидарските” списания, трябва да се отбележи и друга причина за недостатъчното им изследване. Това е изключително обременената от класово-партийни предразсъдъци оценка, която властва в българската наука след 1945 година. В историята на българската журналистика публицистите масони като цяло бяха обременени с епитети от рода “фашист”, “класов враг” и т. н. Единици – като проф. Асен Златаров, акад. Михаил Арнаудов или акад. Александър Теодоров-Балан, не са обвинявани в подобни грехове.

 Акад. Владимир Топенчаров се опитва да даде известна оценка на масонския печат, която освен че има фактологически неточности (пропуска сп. “Пролет”), е и крайно субективна. Заглавието е показателно: “Масонската ложа – сборище на реакционни пера”.4 Определенията, които ученият дава във въпросната статия, подкрепят тона на заглавието: “Масонските ложи стават съзаклятнически центрове, в тях се събира един заговорнически елит, който подготвя общественото мнение за въоръжен пристъп на властта.” 5

 Авторът, който едва ли познава масонските принципи, хвърля обвиненията си върху цялата ложа. От настоящото изследване става ясно, че отношенията между отделни масони и правителството на БЗНС не са блестящи, но е необосновано да се твърди, че Великата ложа на България (като единна организация) е решила и извършила преврата на 9 юни 1923 г.

 В по-следващ момент от анализа си акад. Топенчаров, позовавайки се на спомен на Еф. Спространов, се опитва да докаже тезата си, че масоните целенасочено са искали да управляват пресата: “Спространов продължава: идеята да завладеем печата не е нова. Тя е една от нашите цели, но починът на брат Вазов (Борис Вазов, редактор на в. “Мир”) иде да осигурим началото на тази хубава идея. Занапред по въпросите от най-жизнен характер за Отечеството ще има единство в по-голямата част от печата.”6 Спространов говори и за срещата си на 24.3.1923 г.: “Събрахме се десет зидари с перо по вестници и списания … Говорихме доста. Кьорчев казва много добри мисли. Наблегна, че трябва да се борим против клеветата. Тя е, която попречи за обединението на партиите.” 7

 Едва ли тези десетина публицисти са имали възможност и са искали да осигурят единно мнение на целия печат. Още повече, че те са представлявали отделни вестници на дадени издатели със съвсем различни интереси. Целта им е била да се създаде една по-културна медийна среда (както бихме я нарекли в наши дни), да спре взаимното обругаване, използване на клевети и недоказани твърдения.

 Ако погледнем ръководството на Дружеството на българските публицисти за същата година, ще видим имената на Димитър Мишев, Георги Пеев, Ефтим Спространов, Стоян Коледаров, Илия Бобчев, Чавдар Мутафов – всички те са “зидари”, но идват от отделни “ложи” и са много различни като политически виждания и творчески изяви. Обединява ги желанието за възход на България, както и за свободен и независим печат. Но точно това желание се оказва решаващо за Топенчаровата оценка, която е категорична: “Масонските ложи се оказват удобно сборище на реакционни пера”.8

 Академикът не може да прости, че мнението на тези видни български журналисти за събитията у нас през 1923 г. не е пречупено през призмата на комунистическия мироглед и класовата ненавист. На друго място Топенчаров все пак признава: “Перото на Маджаровци, на Бадевци, на Крапчевци притежава определени публицистични качества; то е литературно изискано, но е изградено върху преднамерени класови, буржоазни цели. То е убедително за политическия невежа и създава политически невежи.” 9

 Според класово осъзнатия учен: “Публицистичният талант не е просто природен дар. Той е функция на класово-партийните отношения.” За него точно това е определящото, той търси нещата които разделят, а не тези, които обединяват. От висотата на научното си познание Топенчаров обобщава: “Оказва се така, че има публицистичен талант и у Михаил Маджаров, и у Данаил Крапчев, и у Васил Пундев, и у Тодор Кожухаров, но сложен в служба на негативна класова концепция, талантът се губи поради антиисторическия му характер.” 10

 От горе цитираните редове е видно, колко ограничена е преценката за масонската преса и публицистиката на “свободните зидари”, доминираща през последните няколко десетилетия. Тя също е показателна, защо човек с “широта” на възгледите като акад. Топенчаров никога не би могъл да бъде член на Великата ложа на България.

 Бе изтъкнато, че масонският печат условно може да се раздели на две части – “чист”, който е бил предназначен само за братя, и такъв, който е ориентиран към по-широка публика. В списването на отделните броеве са участвали предимно масони, без това да бъде афиширано. Към първия вид (за вътрешно ползване) са списанията “Свободен зидар” (1922 и 1924 г.) и “Зидарски преглед” (1924 – 1931, 1935 – 1938 г.). Към втория тип трябва да се отбележат изданията “Свободно мнение” (1913 – 1914 и 1924 г.), “Мироглед” (1922 – 1923 г.), “Пролет” (1922 – 1924 г.) и “Заря” (1929 – 1932 г.).

САМО ЗА “ЗИДАРИ”

През 1918 г. Излиза само един брой на в. “Зидарски вести”. Истинското начало на масонския печат е отпечатването на сп. “Свободен зидар” през януари 1922 г. Първата книжка е с джобен формат, цената от 60 стотинки е повече от приемлива за времето си. Няма илюстрации. За разлика от следващите масонски издания, тук имената на авторите са изписани изцяло, подчертано е, че изданието е “орган на В.Л.Н.Б.” Още в първата книжка се очертава основният кръг автори – проф. Александър Теодоров-Балан, проф. А. Златаров, д-р Хр. Стойчев, Ст. Кутинчев. Прави впечатление, че след всяка статия има резюме на френски език. Този факт говори както за образованието на тогавашните масони, така и че това издание е било разпространявано по канали на ложата и в чужбина.

 Списанието започва с две програмни статии, написани от проф. Ал. Теодоров-Балан. В “Нашите задачи” той отговаря: “В изпълнение на своите задачи “Свободен зидар” ще застъпва следната програма:
1. Етична култура, социален морал, всемирно братство;
2. Теория и практика на свободното зидарство;
3. Из дейността на Великата ложа на България;
4. Свободнозидарски вести из чужбина и нашенско;
5. Свободнозидарска книжнина.” 11

Професорът е автор на програмния манифест “Зидари в България”. В него той дава своето тълкуване за същността на масонството, както и за българската му специфика: “Ние сме свободни зидари. Никоя заповед, никое правило, никой учител ни не налагат нам своите узори. Всичкото знание, вкус и воля ние взимаме от там, дето го намери нашата свобода; взимаме го тъй, както го ареса нашата съвест.” Професорът запознава със същността на движението: “Интересното в нашето зидарство е най-вече това, че зидарията и сградата сме самите ние. Човешката личност в нас е онова, което ни занимава и увлича, което ни прави да жертваме сили и да се жертваме.” 12

 Авторът набляга на факта, че всички “зидари” по света се стремят към едни и същи цели, подчертано е “братството” помежду им. Но по елегантен начин е засегната и политическата действителност в страната: “В нашите обществени партии трябва да се подчиниш на една партийна програма и една партийна дисциплина. Според тях не смееш често да сториш онова, което съвестта ти повелява. Партията дири властта в страната или гледа да събори властта. В това дирене и залягане често се гади или занемарява истината и правдата. Користта намира свое поприще и партийният човек се цени над всякой член на обществото. Заради успеха на партийното страда общото, народното, държавното, човешкото. Свободното зидарство е чисто от подобни слабости и недъзи; то се стреми да подбира ония, които бягат от такива партийни болки, или да лекуват ония, които са заразени от тях. Свободните зидари не са партия, както и повсегда вън от нея. Вместо програма и дисциплина те се кълнат в съвест и чест, в работа и усъвършенствуване.” 13

 Обосновавайки уникалността на “свободното зидарство”, както и на своята принадлежност към него, акад. Балан е сред най-редовните сътрудници на всички масонски издания. Друг много интересен автор е проф. Ас. Златаров. В своите беседи той засяга някои от най-важните постановки в масонското разбиране за света. В статията си “Личен и обществен морал” излага тезата си, че “без морален закон няма нито личност, нито обществено благо”, както и че “морален закон е заложба, дадена всякому, но не всеки я използва”. Авторът защитава позицията, че “добротата, която е въплъщение на нравствения закон, трябва да бъде активна, за да има цена; всеки благороден подтик на сърцето ни и всяка светла наша помисъл трябва да подклаждат една укрепена за работа воля.”14 Другото проявление на личния и обществения морал на масона проф. Златаров вижда в следното: “За свободния зидар всички хора са братя – това е основният императив на неговия нравствен закон – и под каквато и форма да срещне той робството, това събужда неговата воля за дело срещу това робство. Но той се бори и срещу робството на човека от самия себе си: ярема на предразсъдъците, който превива толкова души.” 15

 Като цяло ученият и общественикът Асен Златаров се занимава в масонския печат с общочовешки нравствени проблеми. В друга своя статия той поставя въпроса, който е вълнувал много човешки умове: “…И Лао Тце, и Буда, и Конфуций, и Богочеловекът от Витлеем един закон са проповядвали: обичайте се един други.” Авторът стига до извода, че няма абсолютно зло като категория, но вижда причината за съществуването на човешкото неравенство и страдания в социалната несправедливост. “Когато на всекиму бъде осигурено човешко съществуване, тогава ще изчезне най-главният подбудител за омраза между хората.” Според него мирът на Земята ще настъпи, когато няма да има експлоататори и експлоатирани, и вижда в масонството една от възможностите за постигане на тази цел. “Свободното зидарство – дружба на просветени хора – съединени за дружна работа, за умствено и нравствено съвършенство на човечеството – е гаранция, когато повече воли се струпат в него, че вместо по пътя на кризите и конвулсиите желаното социално преустройство, което води към мир на Земята, ще стъпва по пътя на човещината и разума.”16 Тази цел, може би звучаща архаично сега, е основополагаща в разбирането на хуманист от ранга на проф. Асен Златаров. Като цяло темата за морала е много важна в творчеството му. Тя присъства и в материала “Днешната нравствена криза”, където авторът убедено твърди, че “без морал няма цимент в обществото и човешкото в него рухва”, и отново застъпва тезата, че “всемирното зидарство е моралният капитал, който трябва да спаси гниещото човечество и го изведе към надеждни брегове из сегашното блато на морално разтление.” 17

 Както може да се предположи, българските масони в своето си списание са засягали много въпроси, които са вълнували “братството”. Специално внимание е отделено на връзката между “зидарство” и църква. Всеки ред от този печат доказва пълната несъстоятелност на обвиненията в атеизъм, както и неразривната връзка между масонство и вяра. Д-р Ив. Петров подчертава в статията си “Свободно зидарство и църква”, че “всички принципи, които са проповядвани от Богочеловека Христа и тъй ревностно поддържани от църквата, “свободното зидарство” идва да приложи на практика и при това не допуска нито един член в своята среда, който не прилага тези принципи”.18 Подчертавайки дълбоката връзка между “зидарство” и вяра, авторът не пропуска да изтъкне първенстващото значение на масонския принцип за толерантността. “В ложите биват допускани и друговерци, които от християнско гледище, макар и да нямат съвършена религия, но пък са имали съвършена съвест, която ги е направила добри хора.”19 За отношението масонство и християнство много интересни са разсъжденията “Мъдрост и разум”, публикувани в бр. 1 на “Свободен зидар”. В тях с много примери от Стария и Новия завет се илюстрират основните масонски идеи. Тези редове са написани от Миролюб, а зад този псевдоним се крие архимандрит Стефан (бъдещ патриарх), който е бил и достоен “свободен зидар”.

 Темата за връзката с Бога и за братството и взаимопомощта е основна за списанието и през 1924 година. Проф. А. Златаров продължава беседите си, като проповядва, че “моралното съзнание в човека е това, което го отличава от животните”, като се обосновава: “То е причината за възхода към Бога, когато се потъпчи егоистичният закон и задоволяване на желанията и грубо материалните интереси. Когато се мисли за другите.” 20 В същия брой Ал. Андреев формулира добре масонското виждане, че “приятелството се пада на чувствата, братството е основано на дълга”, както и че “братството налага много да се прощава другиму и никога да не прощаваме на самите себе си”. 21 Тези разсъждения са логично продължение на идеите на д-р Хр. Аджаров, който твърди още в първия брой на списанието, че “братството е, когато даваш, без да искаш отплата”. В същия материал д-р Аджаров дава и редица тълкувания на морални категории от масонска гледна точка: “Свободата на човека не е неограничена и се дава срещу нравствена отговорност. Тя се ограничава от свободите на другите граждани.” Изтъква се, че “равенството е равенство пред законите, но няма абсолютно равенство, защото всеки се ражда различен”.22 Интересни са и възгледите на автора за благотворителността, която е основна в масонското виждане. Авторът предупреждава, че “свободните зидари са убедени, че мизерията в света няма да се изкорени чрез милосърдието, а чрез справедливостта в стопанските отношения; милосърдието е само палиативно средство”.23

 Извън тези по-основни разработки, по страниците на “Свободен зидар” намират място и автори като Ст. Кутинчев, написал “Основи на свободното зидарство в България”, “Организация на свободното зидарство в България”, “Трите символически степени”, “Висшите степени”, “Свободнозидарски обреди”; Ст. Ников – “Символизъм в свободното зидарство”, “Символика на слънцето”; д-р Хр. Аджаров – “Животът в ложата”; д-р Хр. Стойчев – “Из историята на В. Л. На България”.

 Даден е списък и на някои от по-интересните градежи в ложите. От “Свободен зидар” научаваме, че в ложа “Зора” Н. Милев е говорил за обществения и политическия живот в чужбина и българската кауза. Ас. Марчинков – “Добруджа под режима на румъните”, проф. Ал. Цанков – “Народ и народовластие”.

 В ложа “Светлина” С. Ников е изнесъл градеж “Голямата пирамида на Хеопса и нейният символизъм”, а И. Михайлов е анализирал “Морският въпрос”. В ложа “Сговор” Г. Ханджиев се е спрял на “Борбата с детската престъпност”.

 Публикуват се новини от “зидарския живот” в чужбина, предимно САЩ и Англия. Има подробна информация за международния “свободнозидарски” конгрес в Женева (19-23 октомври 1921 г.), декларации в подкрепа на Червения кръст и на Обществото на народите (организации, дошли като идеи  и с помощта на масоните от цял свят). Немалко място се отделя и на редовните отчети на ВЛБ пред нейните членове. Поради финансови причини и разногласия на отделните ложи списанието прекратява за известен период излизането си.

 През декември 1924 г. излиза бр. 1 на новото българско масонско списание “Зидарски преглед”. То също е джобен формат, но вече е деветдесет страници. За разлика от “Свободен зидар” има илюстрации: снимки от тържествени събрания на отделни ложи. Ново е, че се публикуват някои от изнесените градежи, като по този начин се дава много по-пълна представа за вижданията и идеите на членовете на ложите. Изданието не се води официален орган на Великата ложа, но има специален “Официален отдел”, в който се публикуват важни съобщения и решения. Тук е пълната хроника на организационния живот: новоприети братя, повишения в степен, наказания и т. н. Друга разлика с предходното е, че материалите не са подписани изцяло, а само с инициали.

 Най-голям интерес представляват публикуваните градежи, защото те са точен критерий за мненията както на отделни “зидари”, така и на масонството ни.

 Определено внимание изисква “градежът” “Фашизмът и свободното зидарство”, в който напълно се отричат принципите на фашистката идеология, които са в пълно противоречие с масонските идеи. На базата на действителни случаи в Италия се описват постъпките на следовниците на Мусолини. “В един позив към фашистите даже се казва, че “денят на разплатата е дошъл и всички свободни зидари, както опозиционерите, трябва да бъдат избити.”24

 В градежа “Войната, свободното зидарство и евреите” отново се критикува фашистката идеология: “Тя дири виновника и края на всеобщата война, та ги намира в евреите и свободното зидарство. Разумява се, че това става с помощта на голяма фантазия и на много риторика. Който читател иска да вярва на автора, него никой не ще може разубеди; защото против глупостта безпомощни са и боговете.” 25

 Показателен е градежът “Индивидуалният светоглед”. В него авторът дава тълкуване на някои основни категории от масонска гледна точка: “Свободата от индивидуалистично гледище се разбира не в смисъл, че всеки е свободен да върши каквото му скимне, а в смисъла, че всеки е свободен да върши това, което не вреди и не стеснява свободата на другите индивиди. Основният принцип на човешката етика – аз съм индивид и всеки човек е индивид като мен.” 26

 В същия градеж се излагат масонските тези, че индивидуализмът признава естествените различия, а не изкуствените, като класови, съсловни и религиозни. Защитава се частната собственост, но се отричат картелите и спекулативния капитал. Войната е допустима само когато е “отбранителна или за национално освобождение”, “революцията е оправдана, когато се стреми за национална свобода и равни права и е против класови и съсловни предимства”.27

Не са подминати и духовните теми. Автор с инициали Е. Сп. прави много сполучлив паралел в градежа “Мистериите в християнската църква и свободното зидарство” между религиозните обреди и масонските символи. Развитието на “свободния зидар” по стълбата “чирак – калфа – майстор” Е. Сп. сравнява с християнското развитие “кръщение – ръкополагане в сан свещеник – посвещение в епископ”. Неговите изводи са: “Християнинът е свободен зидар. Той работи върху себе си и своето духовно съвършенство и върху ближните си да вървят по пътя на своето духовно издигане”, както и: “Не е важно кой в каква църква се намира, т. е. кой на коя ложа принадлежи и че църквите (ложите) имат някои различия в догмите и обредите, важно е вървят ли всички по пътя на Христа, т. е. по пътя на истината и любовта.” 28

 Градежите условно могат да се разделят в няколко категории. Тези, посветени на морално-етични теми, изтъкват задълженията на “свободния зидар”, подчертават неговото значение в обществото и качествата, необходими за всеки масон. Такива са градежите на  д-р Хр. М. “Масонът в свръзка с публичния живот”, д-р Ст. К. “Индивидуалистичният мироглед”, Г. Триф. – “Духовните кризи в обществения живот”, В. У. – “Нашата духовна култура”, Н. Б. – “Зидарство и патриотизъм”, М. Г. – “Македонският въпрос и българското обществено мнение”, Р. Марк. – “Зидарите и бъдещото развитие на българския обществен живот”, д-р Б. В. – “Скаутизмът и свободното зидарство”, д-р Хр. М. –  “Македонският проблем”.

 Има градежи и на международна тематика. Й. Б. (предполага се, Йордан Бадев) изнася “Впечатления от Париж” и “Впечатления от някои ложи в Париж”, д-р К. Ст. – “Масонска среща в Белград”, проф. А. Т.Б. – “История на хърватското зидарство”, д-р А. З. – “Впечатления от Париж”, Гр. Вас. – “Впечатления от Прага и Женева”, К. Ст. – “За конгреса на мира в Женева”.

 Има и градежи с чисто ритуален характер. Ст. К. – “Значението на символните степени”, д-р Хр. Ив. – “Жената и зидарството”, Г. Ап. – “Бележки из зидарския катехизис”, М. К. – “Дейността на зидаря извън храма”, Д. Вет. – “Тълкуване на масонските символи”,  д-р Хр. М. – “Зидарските тайни”, К. Грън. – “Масонът в работилницата”.

 Има и такива като градежа на Т. Ц. “Християнство и свободно зидарство”. Той е публикуван със забележката: “Редакцията не споделя това схващане, но помества статията с единствената цел да не се пречи на светлината, откъдето и да иде тя.” 29 Градежът защитава позицията на Великата Земска Ложа на Свободните Зидари в Германия, която твърди, че само християни могат да бъдат масони.

 Всяка година се публикува и пълен отчет на Великата ложа, в който се изброява всичко, което е извършено. Например от отчета за 1927 г. се вижда, че: “Масоните в България са 426, 88 майстори, 43 калфи, 295 чираци, 8-те ложи са провели 184 занимания и са изнесени 61 градежа”.30

Целенасочено е публикуван и един преводен градеж от френския масон Алберт Пантоан на тема “Свободното зидарство на Балканите”. По повод изострените отношения между България и Югославия, френският брат призовава към преговори, отбелязвайки, че “работата на франкмасони не им налага да се одобряват един друг, а да се разберат”, както и “да се виждат, това не значи да се съгласяват, но ще има случаи да почнат да се уважават”.31

От прегледа на “вътрешния” масонски печат се вижда, че той не е “удобно сборище на реакционни пера”, по характеристиката на акад. Топенчаров. Напротив – перата са силни, публицистиката е на много добро професионално равнище. Масоните в България са имали мнение, основано на техните идеи, и са го отстоявали както с творчеството, така и в житейската си практика. Не би могло да се твърди, че “Зидарски преглед” е успял да спре необратимите процеси в българското общество, но поне се е опитал да ги забави.

ОТ “СВОБОДНО МНЕНИЕ” КЪМ “ЗАРЯ”

Вече бе отбелязано, че българските масони са имали своите силни позиции в много от тиражираните вестници. Беше разгледано и развитието на техния “вътрешен” печат. Независимо от всичко, те субсидират и издават в отделни периоди списания, които биха могли да се характеризират като “легални” масонски издания, без тази връзка да бъде афиширана официално.

 В този смисъл като първо предмасонско издание може да се определи “Свободно мнение”. Наричаме го предмасонско, защото в него пишат “зидари”, издържано е в подобен дух, въпреки че Великата ложа на България още не е конституирана. Списанието започва да излиза на 1 ноември 1913 г. В централния материал Д. Мишев се обявява против крайностите в българската политика, против пагубното разделение на русофили и русофоби. Разгръщайки запазените броеве, ще се види, че по страниците му гостуват автори, които не са масони. Най-ярък пример е Иван Вазов, който в броя от 20 октомври 1913 г. публикува стихотворението “Майката на героя”. Но основните автори са посветени в “зидарското” тайнство – М. Арнаудов, А. Теодоров-Балан, С. С. Бобчев, Ст. Чилингиров, Д. Бабев, П. Стайнов, И. Икономов. Само за две години (1913 – 1915) в списанието са изразили мнение “95 сътрудници – професори, правници, писатели, учители и учителки, общественици”.32 Те са публикували повече от триста статии, като голяма част от тях са издържани в масонски дух – проповядват солидарност, толерантност и търпимост. Показателни за насоката му са материалите “Правителство и опозиция”, “Правителството и чиновническият въпрос”, “Английските колежи за средното образование”.

 От 25 август 1915 г. изданието излиза като вестник под формата на приложение на в. “Балкански сговор”, като ясно личи намесата на военната цензура. Преобладават новини от фронта.

 Завръщането на “Свободно мнение” на българската печатна сцена става на 20 януари 1922 г. То е обявено като “политико-обществено списание” с “ред. Д. Мишев”. Първият материал “Непопулярната война” е показателен за насоката му. “ …враг на войната, то ще работи за мира, базиран не на империализъм или егоистичен национализъм, но върху суверенитета на правото и върху солидарността. Войните не разрешават въпросите, които времето слага на народите, нито пък водят към траен мир. Всяка война е етап към нова.” 33

 Интересното в броя е, че има препечатка от материал “Конституционният режим и неговите врагове”, излязъл в списанието през 1913 г. Което иска да покаже последователната антимонархическа линия. Списанието е срещу личния режим на Фердинанд и тогавашните български парламентаристи, които са го оставили да решава вместо тях съдбата на България. От друга страна, “Свободно мнение” се отнася определено критично и към правителството на БЗНС. Особено остро е критикуван министър Омарчевски (бр. 8-9 от 20 март 1922 г.), както и идеята за референдум за съд на виновниците от националните катастрофи (бр. 17-18 от 15 ноември 1922 г.).

 Погледнато в чисто хронологически план, 1922 е благодатна година за българското масонство от гледна точка на печатните издания. Тогава се възобновява “Свободно мнение”, излиза “Свободен зидар” и започва съществуването си сп. “Мироглед”. Същевременно много публицисти “зидари” участват в списването на различни вестници и списания: Д. Крапчев, Й. Бадев са в “Македония”, Д. Мишев и Ст. Чилингиров участват активно в литературното списание “Бразди”. Има и други примери, но за нас най-голям интерес представлява “Мироглед”. Според акад. Топенчаров: “Сп. “Мироглед” започва от януари 1922 г. и излиза в продължение на две години. Размножава се не само сред членовете на масонските ложи, но и извън този кръг. В съдържанието му са разработвани от буржоазни позиции нравствени въпроси. Пропагандира се идеологията на масонството в света и в България”.34

 Ако погледнем обективно, ще видим, че “Мироглед” в никакъв случай не е лошо списвано издание. Поне в началото си. То е формулирано като “списание за обществени въпроси, наука и изкуство”, издание е на Възпитателния институт “Заря”, негов редактор е Васил Узунов. В програмната статия от кн. 1, 1922 г. са разгледани ключови масонски постановки, като се подчертава, че “страданието е дисхармония между дълга и личния егоизъм”, войната е обявена за “кървави движения в сомнамбулно състояние”, отрича се класовата борба като пречеща на общото дело на България и се стига до извода, че “физическата сила може да унищожи само материалните ценности, а животът на един народ е морална ценност и само морална смърт може да го унищожи.” 35

 Темата за моралното единство на българския народ, за търсене на ново национално самочувствие след края на войните и против разделението му по политически причини е основна за списанието.

 Проф. Ал. Т.-Балан изтъква, че “само по пътя на разбуждане на истински общественосоциално мислене настая неумолимо искане на съдбата в животния път на народите.” 36 Той вижда бъдещото развитие в идеализма при съчетаване на “социалната цел и отговорност”, като отхвърля чисто икономическите виждания на Карл Маркс. Авторът признава заслугите му, но отбелязва: “Вярата в доброто у човека не играеше у него никаква роля” и “а напълно отхвърляше той всяко религиозно тълкуване и приложение на нравствените идеи”. Същевременно професорът съзнава, че “господството отгоре ограничава личната отговорност, а то се противи на истинската социализация, на истинското употребление на силите за обща полза.” 37

 Темите в “Мироглед” са общозначими и са разгледани по сериозен, но същевременно достъпен начин. Г. Ханджиев поставя въпроса за детската престъпност, като упреква: “Градим затвори, вместо професионални работилници и училища.” Еф. Спространов подчертава ролята на  възпитанието и себеусъвършенстването. В списанието има разкази, стихотворения, спомени. Интересна е и критиката. Ар. Йовков, който описвайки състоянието на съвременната поезия, прави изводите си: “Ето защо напразни са усилията на модерните български поети да се тътрят след колесниците на западните модернисти, като се мъчат да пеят по французки, без да чувствуват нито по французки, нито даже по български.” 38 Йордан Бадев също взема отношение против липсата на национално чувство в българската живопис. “…защото ако изключим безличните, полухудожествени, полуфотографически снимки из ежедневния селски бит, никой български художник не е пречупил през душата си душата на своята съвременност.” 39 Интересен публицист е и Г. Кулишев. Той се изявява на международни теми, но не е чужд и на българската действителност. В статията си “Моралът в политиката” е уверен, че “една партия може с лъжи и измами да постигне някога известни успехи, но тези успехи ще бъдат нетрайни и ще последва неминуемо пълен разгром за партията тутакси щом се вдигне булото.” 40

 Сред сътрудниците на “Мироглед” са Гр. Ханджиев (“Що трябва да сторим”, кн. 7, 1922), С. Юлзари (Българската православна църква”, кн. 51, 1922). Много интересна е статията на К. Стоянов “Болшевизмът в стара Гърция” (кн. 6, 1922). Главният редактор на “Мироглед” В. Узунов пише не само разкази, но и есета, проф. Б. Цонев взема отношение по актуалния за времето си въпрос “Академията и правописът на историко-филологическия и клон” (кн. 4, 1922), Г. Кратунов се спира в същия брой на “Обществено възпитание в казармата”. Темата за ролята на училищата е застъпена от Г. Баджаров. Той пледира за нормално заплащане на учителския труд и против копирането на чужди образователни модели: “На това мащенско отношение на държавната власт спрямо учителите се дължи, че мнозина от тях, особено от основните, станаха активни членове на левите партии.” 41

 Ако се погледне внимателно течението на “Мироглед” между 1922 и 1923 година, ще се види съществена промяна. Васил Узунов не е редактор, а списанието се “редактира от уреднически съвет”. В резултат – литературната проблематика е намалена значително като обем, за сметка на обществено-политическата. Публикуват се най-разнообразни материали, които засягат различни морални аспекти на живота. Интерес предизвикват разсъжденията на Ал. Цанков по повод преврата на 9 юни 1923 г. Ето как той вижда борбата срещу земеделското правителство:”Едно повишено гражданско съзнание и политическо възпитание у нас, за да не се дохожда за в бъдеще политическото положение до там, щото правителствата да искат да се държат на власт чрез насилието, а не чрез свободно проявена народна воля.” 42

 Имайки предвид сроковете на издаване, може да се предположи, че тези редове са писани в навечерието на преврата. Не е случайно, че масонът Цанков се обръща първо към “братята” си, за да обясни своите мотиви.

 В предпоследния си брой “Мироглед” привлича още двама видни публицисти масони. Д. Мишайков се спира на “Индивидуализъм и общественост”, а проф. Ас. Златаров разяснява “Вселената според Айнщайн”. Големият хуманист може да си позволи дори и в такава специализирана тема да прави изводи като: “И досега известни среди в Германия не могат да му простят, че не мислеше с мярката на пруските юнкери.” 43

 “Мироглед” спира да излиза, защото Възпитателният институт “Заря” решава да издава ново списание, което да е по-атрактивно за широката публика, да е на по-добра хартия и с по-ярко изразени “зидарски” тенденции. Това е списание “Полет”, което тръгва на 12 октомври 1923 г. Под главата е изписано: “Седмично списание за гражданско и обществено съществуване”, “Издание на Възпитателен институт “Заря”. Първото, което прави впечатление, е новата графична концепция (продължила за съжаление само осем броя). Заглавната страница е карикатура по актуална тема. Интересна е и рубриката “Нашите оценки по преживяното, а вашите?” От брой 3 тази рубрика се променя във “Въпроси на деня. Нашите преценки”, което е показателно за масонското чувство за толерантност и ненамеса в мнението на читателя. Характерно е, че традиционното послание на всяко издание, особено в неговия първи брой, в “Полет” е разположено ненатрапчиво едва на 16-та страница. “Неговата задача е тази на времето: съвършенство на демокрацията, подем на гражданина и човека. То ще бъде орган не на лица, партии и власт, а на България, като ще служи на сговора, братството, свободата и мира, и когато заедно с това ще ратува за възвишени и светли дела.

 Кат седмично списание “Полет” ще върви, доколкото обемът му допуска, с въпросите, които животът и времето ще слагат, ще ги проживява и ще споделя по тях своите схващания и съждения с четците си, не да им налага становища, а да помага да ги изработват и вземат такива.” 44

ДИСКУСИИТЕ НА “ПОЛЕТ”

Списанието просъществува две години (от 12 октомври 1923 до 17 юни 1925 г.). То се развива открито като “зидарско” списание. Най-голяма роля в списването му има Ал. Т.-Балан. Още в кн. 2 той публикува статията си “Съвременното свободно зидарство”, в която обяснява накратко принципите му и отхвърля обвиненията “че е секта”. В кн. 6 пише по темата “Как се укрепва свободното зидарство”, продължена в кн. 8 – “Свободното зидарство у германци и романци”. В същия брой Балан разглежда двойствения морал на църквата при определянето на отделни учения за ереси в статията си “Католишката църква и свободното зидарство”. Темата е започната в кн. 6 с материала “Свободното зидарство в Западна Европа” и продължена в “Съвременното свободно зидарство”. Ката цяло професорът се явява като едно от най-силните пера на “Полет”, както и на целия масонски печат. Редица събития от вътрешния и международния живот Балан пречупва само през масонската призма: “Независимостта на Америка и революцията във Франция” (кн. 14), “Народ и партия” (кн. 15), “Възпитавайте у нас човечност” (кн. 1, 1924), “Слава на Рибния буквар” (кн. 8, 1924).

 Определен интерес предизвиква полемиката му със свещеник Б. Ив. Гешаков, който издава през 1924 г. в Стара Загора брошурата “Масонството и неговите сътрудници”. В нея свещенослужителят обвинява “зидарите” основно в антихристиянство, както и в куп други грехове. Ето част от отговора на Балан: “Свободното зидарство не е вяра, то не може да отговаря за вярата на своите членове, ала то държи на човешката нравственост в тях.” 45 Авторът остро се противопоставя на тезите на Гешаков: “Ала що ли значи според свещ. Гешакова “унищожаване на християнството”? А тоя въпрос зависи от друг въпрос “Що е християнство?” Той пък на свой ред възбужда въпрос “Що е учил Христос?” Дойдем ли до този първичен въпрос, вече лесно се разбираме с отца Гешакова относно “обекта” на свободното зидарство: то е да стане човек такъв, какъвто го иска Христос в отношенията му към другите човеци.” 46

 Въпреки принципа си за толерантност, масонският печат у нас в лицето на сп. “Полет” брани правото си свободно да изразява своите позиции. Една от интересните дискусии от 1924 г. между “Полет” и в. “Народен страж” засяга Българската православна църква. В кн. 29 на списанието М. Полетов изразява становището си в статията “Съвременна култура”: “Той знае, че владиката, пасторът, свещеникът, ако са правоверни, ще му кажат в един глас: “Тъй е било написано, тъй вярвай!” Такова становище убива личността. Освен това – самата Черква е невярна. Тя проповядва мир, а благославя войната.” 47

 Дискусията продължава в кн. 38 на “Полет”, където се казва, че не може Българската православна църква да се отъждествява с църквата изобщо, защото “…и какво наистина съдържат страниците на църковната история за периода на нашето духовно възраждане, ако не борба срещу гръцкото духовенство, което преследвало нашата народностна просвета, срещу насилията на религиозната съвест. Кой е виновен за тези печални факти – духовниците ли, които са ги вършили, или историците и тия, които ги констатират.” 48

 Третата по-мащабна и конкретна дискусия на страниците на списанието е водена от активния публицист Д. Мишев. Тя е по повод едно интервю на генерал Жеков, в което военният твърди, че “цялото българско войнство мислело като него”. Масонът го опровергава в статията си “Генерал Живков и една неистина”. Той защитава позицията, която неведнъж е проповядвал по страниците на “зидарския” печат. “Войната не извиква чувство на подем. Никакъв ентусиазъм в градове и села.” Описвайки предателството на съюзниците ни, заключението му е категорично: “Съюзът на България с германия и Австро-Унгария е дело на цар Фердинад и правителството му, а не на българския народ. Последният в мнозинството си е бил против този съюз.” 49

 Д. Мишев и Р. Х. Маркъм са сред най-интересните и активни автори на “Полет”. Те, заедно с проф. Балан, дават творческия му облик. Въпреки че масоните не обичат да налагат мнението си, позициите на Д. Мишев често са ярко оцветени. За него е категорично, че Септемврийското въстание е “безумният опит на комунистите” (кн. 1) и отхвърля позицията, че училищата в България са “главни проводници на комунизъм и разрушения” (кн. 2); твърдо е против налагането на кандидати за депутати от централите на партиите – “едно бъркане в съвестта на избирателите” (кн. 2); призовава за почтеност към избирателите. “Политическите речи изобщо не са импровизации и вдъхновение. В тях голямо място заема изкуствеността, по-малко естествеността, най-малко искреността.”50 В конкретния исторически момент публицистът вижда: “Спасението на Отечеството е в сливане на демократическите сили, в стегнатост на членовете на Демократическия сговор и в искане на коалиция със социалдемократите.”51 Когато стане дума за Балканите, той е твърд противник на шовинизма. Мишев издига като основен критерий морала при оценката на депутатите, твърдейки, че “Възпитателната роля на народното представителство е по-висока и по-важна от законодателната”.52 Авторът винаги е давал публичност на позицията на Великата ложа по отношение жертвите от войните. Това прави и в серия от материали през 1924 –1925 г. – “Нашите илюзии” (кн. 6), “Договори, бежанци, човечност” (кн. 7), “Писмо до Женева” (кн. 12).

 Друг интересен публицист е Р. Х. Маркъм. Той е универсален автор. Темите, по които пише, са разнообразни: от “Драмата на живота” (за развитието на клетките) и “Творческата сила на жената” до важни морални въпроси. В статията си “Младежта и родолюбието” той констатира с горчивина: “Откривал съм, че никой не говори тъй лошо за България, за българското и за българите, както самите българи.” 53 За политическата обстановка той заявява “зидарското” си виждане, че “най-голямата задача на правителството не е да бие опозицията, нито първата цел на една опозиция е да сваля правителството.”54 Публицистът показва добри познания по международни въпроси. Почти пророчески са изводите му, направени през 1924 г. “Две неща ми се виждат ясно: първото – като отстъпят болшевиките от комунизма, страната се подобрява материално; и второ, болшевиките още дълго време няма да паднат; и като паднат, ще бъдат заместени не от царисти, а от демократични управници.” 55 Най-завършената в публицистично отношение творба е “Класовата борба”. В нея авторът я отрича като начин за постигане на целите, защото “тя събаря едни деспоти, а издига други” и “като поток отнася много грозни здания и събран през десетилетията боклук, но същевременно оставя зад себе си само разрушения”. 56 От друга гледна точка той вижда в управлението на монополите и капитала също форма на класова борба, защото “както революционерите конфискуваха богатството на заможните, така и тия свръхбогаташи взимат парите на бедните”. 57 Заключенията му са типични и за масоните. Класи ще има, но трябва да се намалява икономическата граница между тях. Данъците и преразпределението на печалбите от държавата е единственият сигурен начин да се спре класовата борба, която е разрушителна.

 Освен цитираните автори, в “Полет” участват редица публицисти, препасали “зидарската престилка”: Н. Милев, д-р Хр. Мутафов, д-р Калинков, д-р Шипковенски, Ил. Бобчев, проф. Ст. С. Бобчев, проф. В. Ганев, проф. Ст. Младенов, Ст. Чилингиров, Еф. Спространов. Има и три специализирани броя, посветени на И.С.Аксаков, на Уудроу Уилсън и на борбата за мир.

 Добре е застъпена преводната литература. По страниците на “Полет” могат да се намерят материали на Р. Ролан, М. Метерлинг, Ги дьо Мопасан. В последната година са публикувани откъси от творби на Н. Бердяев и О. Шпенглер, а в кн. 5 от 21 ноември 1924 г. е публикуван за първи път на български материалът “Бъдещето на цивилизацията” от У. Чърчил.

 Прави впечатление, че голяма част от авторите на разкази са жени – Е. Марс, Ек. Мянфилд, А.Х.Табакова. От поетите най-чест участник е Ст. Чилингиров. Появяват се илюстрации, таблици и диаграми в статиите, както и рекламни съобщения по кориците. Много малко са неподписаните статии. Една от тях илюстрира много добре духа и съдържанието на “Полет”. Заглавието е “Към подобрение” и изводите са горчиви: “Нашият велик народен стремеж понастоящем е бой. Една страшна, но вярна констатация. Политиката ни се свежда до един термин – “Ще смажем”. Тръгнахме “да смажем” турчина, върнахме се от Чаталджа “да смажем” гърка и малко по-после бяхме заставени да отидем на север, за “да смажем” романеца. Стамболийски дойде на власт, смачка стачкаджиите, смаза “думбаците”; смаза интелигенцията, па и България смаза. Двата му вестника са пълни със смазващи статии. И речите му изобилстваха със смазващи закани. Той и смазан си отиде. Но политиката на смазване не се е премахнала.” 58

 Според автора изходът за подобряване на ситуацията в България е едни – стремежът към “бой и смазване” да бъде заменен от добродетелите, към които се стремят масоните – нравствено усъвършенстване, толерантност, свобода.

ЗАРЯТА НА “ЗАРЯ”

На 1 март 1929 г. излиза от печат бр. 1 на “Заря”, определено на корицата като “Списание за обществени въпроси, наука и изкуство”. Посочени са и сътрудниците. Списъкът внушава респект: Н. Арабаджиев, А. Андреев, проф. М. Арнаудов, Проф. А. Т.-Балан, Гр. Василев, К. Грънчаров, проф. Аз. Златаров, д-р Хр. Иванов, доц. Ас. Кантарджиев, проф. Ст. Киркович, Т. Кожухаров, Ст. Коледаров, Д. Мишев, Г. Кулишев, д-р Хр. Мутафов, Д. Немиров, Ст. Чилингиров, д-р К. Станишев – това е част от имената. Обемът на списанието е 40 страници. Ако “Свободно мнение” бе началото, “Полет” – върхът, то “Заря” е зрелостта на “легалния” масонски печат у нас. От беглия анализ на съдържанието се вижда както разнообразието от теми, така и спокойният тон на отразяването им. Програмната статия е “Към просветеното общество”. Следва я “Политическа партия” от Ст. Коледаров, “Религия” от д-р Велев. Литературата е застъпена с “Елегия” от Ст. Чилингиров. Има критически портрети на Любен Каравелов и съпоставка между Ботев и Вазов. През цялата първа година от съществуването си издателите на “Заря” търсят баланс между обществените и литературните теми. Но всички те са разгледани в контекста на масонските идеи, анализирани в предната глава на настоящото изследване.

 Открито проповядване на “зидарските” идеи започва едва през 1930 г. Материалът “Идеология на свободното зидарство” от д-р Ал. Недялков е поместен в кн. 4-5. В него авторът подчертава, че “Борбата на франкмасонството против догматичност и сектантство се издига в едно учение, едно духовно течение, което недвусмислено издига идеята за хуманността като важен регулативен процес.” 59 За период от една година (1930 – 1031) се появяват статиите “Наука, религия, масонство” (кн. 6), “Подем на свободното зидарство” (кн. 8-9), “Днешното масонство” (кн. 2, г. 3), “Патриотизъм и масонство” (кн. 4, г. 3), “Из символиката на масонството” (кн. 7, г. 3). Наличието на толкова силна и открита пропаганда на “зидарството” съвпада с началото на атаките срещу него. Както е известно – духовните корени на тези хули не са в страната. Което е и причината в “Заря” да се появят конкретни публикации: “Националсоциализмът като нова форма на фашизма” (кн. 5-6, г.3) и “Ватикан, фашисти и масонство” (кн. 9-10, г. 3). Би могло да се твърди, че това са първите принципни, открити и последователни антифашистки публикации в българската преса. В подкрепа на твърдението ще изложим някои примери: “В случая ние имаме работа с един мусолинизъм на германска почва. В тоя смисъл – хитлеризмът представлява същински фашизъм в немска одежда. Но докато фашизмът има своите психологически основи в своеобразния темперамент на италианците като нация, която обича да театралничи със силните личности и да ги боготвори, Хитлер използва тежкото положение на Германия и с една своеобразна програма съвсем се втурна да вербува безразборно партизани за своето учение.” 60

 Публицистите масони разкриха същността на фашизма и националсоциализма, още в зародиша им като социална практика. И го поставиха на една плоскост с комунизма. Причината е в пълното несъответствие на духа на “свободното зидарство” и неговите идеи с принципите и каноните на догматизма. “Братството” е знаело, че спечелва силни врагове в лицето на комунисти и фашисти, но не е могло да се примири с техните идеологии. Масонският печат е един от първите в България, който разкрива пряката връзка между тях.

 Това е и причината за твърдението, че “свободните зидари” са последователни в борбата си. Защото червеният печат критикуваше нацистката опасност не от гледна точка на чистата антидогматичност и разкрепостеност. Известно е, че комунистическата и фашистката идеологии използват едни и същи методи за потискане на свободния дух и резултатите от управлението им са сходни. В това отношение масонската публикация (макар и слабо позната) би могла да служи за пример за гражданска доблест и политическа проницателност. Още през 1931 г. сп. “Заря” публикува статията “Новият политически абсолютизъм”, в която се дефинира отношението на българските “свободни зидари” към процесите в Европа: “…В Русия той се именува ту комунизъм, ту колективизъм, без да се отричат социализмът и демократизмът. В Германия се показва под название националсоциализъм, представляван от Адолф Хитлер. А той е, ни по-малко, фашизъм на немска почва.” 61

 В следващия брой на “Заря” журналистът В. Колев също демонстрира политическа далновидност: “Народното благоденствие не е цел за болшевиките: народът е средство за пробите в областта на утопиите.” 62

 Вече бе отбелязано, че подобна политика на масонския печат – да показва връзката между основите на фашизма и комунизма, не е била безопасна. Може би точно тук се крие причината в началото на 1932 г. на корицата да се появи следният надпис: “Списанието е одобрено от Министерството на народното просвещение с окръжно    №15 716 от 26 юни 1930.” Ясно е, че масоните са знаели каква ще бъде съдбата на печатния им орган, но са се стремили поне малко да я отложат. Което е и показател, че поместените материали не са били случайно хрумване, а стриктно придържане към масонските идеи.

 Говорейки за “зидарски” печат, трябва да се отбележи дейността на издателство “Акация”. То основава редица библиотечни поредици, които стават много популярни. Издателството съществува под ръководството и с финансите на Възпитателния институт “Заря”, който е лице на Великата ложа на България. Дейността на “Акация” трябва да се свърже с името на проф. Ас. Златаров, който не жали усилия за просперитета му. Той е редактор на поредицата “Натурфилософско четиво”, проф. Ал. Балабанов е редактор на “Класическо четиво”, д-р Д. Тодоров – на “Великани на човечеството”. Много разпространени са циклите “Из тайните на Земята”, “Географска библиотека”, “Родна книга”, “Литературно-художествено четиво”, “Детска сценка”. Тези поредици оказват трайно въздействие върху духовното развитие на хиляди младежи у нас. В този смисъл българските масони откликват адекватно на образователните потребности на времето си.

ГРАФИЧЕН ОБЛИК НА “ЗИДАРСКИЯ” ПЕЧАТ

Списание “Свободен зидар” излиза в джобен формат. Корицата му е визуално ярка и типична за издание с подобна принадлежност. В оптическия център е типограмата на Великата ложа на България с вградените в нея символи и елементи. Използват се букви с пластична украса и от стила сецесион. Преобладават тъмно зелените и пастелно зелените тонове. Цялостното оформление на корицата е в съзвучие с естетическите виждания на художниците и писателите от второто десетилетие на ХХ век.

 Книжното тяло е шрифтово издържано, основава се на един основен шрифт – сецесионният корина. Той е с модерен и авангарден за времето си рисунък. За подчертаване в текста се използват курсивите на също съвременния светъл латине. С този курсив са набрани такива смислови акценти и масонски ценности като “Истина”, “Вяра”, “Обич”, “Светлина” и др. (вж. “Свободен зидар”, 1922, кн. 1, с. 8-9).

 Подобна шрифтова маневра с цел изтъкване е необичайна на фона на нормалната практика на шпациране или използване на полу-черните варианти на основния шрифт. От друга страна обаче, тя е ефективна като средство за наблягане и отразява внимателното отношение на оформителя към доброто графично представяне на текстовете. Но това е нормално, тъй като сред сътрудниците е Ст. Кутинчев – самият той печатар, издател и изследовател на типографското дело в България,63 който е активен член на ложата.

 Графичното поднасяне на началните страници на книжното тяло се характеризира с ярко доминиране на графичната украса – винетки, но не с модерните за епохата цветни мотиви, а с вграждане в щриховата микроилюстрация на типичните масонски символи – пергел, храм, тухли, факли, звезди. Подобно наблягане на графичния елемент над заглавията на статиите не е необичайно, като се имат предвид традициите на класицистичната типография, чийто дух се усеща от страниците на списанието, въпреки навлизането в него на много елементи от модерната типография.

 Цялостното графично представяне на сп. “Свободен зидар” е напълно в духа на процесите, протичащи в печата ни през 20-те години на ХХ век. Простотата, унифицираността на изданията от първите години на столетието постепенно отстъпват на декоративизма под влияние на ориентацията към усвояване на наследството от миналото. Това е напълно в духа на “свободните зидари”.

 Седмичникът “Полет” е крачка напред по отношение на изобразителните качества на публицистичното представяне. Прави се опит за плакатно звучене чрез едрата карикатура на първа страница. Известно е, че седмичните вестници и месечните списания у нас през този период проявяват вкус към “пластично-агресивните карикатура и рисунка.” 64

 Този процес е широко анализиран за в. “Поглед” (за периода 1030 – 1934 г.). Малцина са забелязали, че сп. “Полет” доста по-рано разполага ярко и драматично на първа страница не само типограмата си, а и политически карикатури по актуални обществени теми. Това не е случайно. Благодарение на хелиогравюрата н печата навлизат овали, бандероли, снимки, елипсовидни заглавия, постепенно се ражда предизвикателната плакатна първа страница, повлияна и от популярното вече радио.65 Масонският печат не може да бъде отминат от подобна тенденция. По силата на връзките между ложите и постоянните контакти с европейските организации взаимните влияния се отразяват и върху печатните издания на великата ложа на България. Нормално е по стил българските “зидарски” издания да се влияят от тези на “ложата – майка” – Франция. Още повече, че френската школа чрез подлистници, по-свободна форма на заглавията и използване на шрифтове от типа на ежипсиен е пример за подражание в целия континент.

 Типичните графични белези за “Свободно мнение”: широка колона, ясно отделяне на статиите, блоково свързване на светлите текстови блокове с чист, лесно читаем набор и едър кегел; прости едноредови заглавия, най-често в безсерифен вариант – това са все характеристики на германския оформителски стил. Причината за тази разлика е, че “Свободно мнение” е предназначено за гражданско ползване.

 Списание “Заря” съчетава разпространения сецесион в коричното изпълнение със спокойно и изискано книжно оформление във вътрешността на изданието. Не случайно бе споменато, че то е най-зрялото масонско издание. Като типично “списание за обществени въпроси, наука и изкуство”, “Заря” е едновременно уравновесено и типографски балансирано периодично издание. От друга страна, то не остава отминато от онзи по-различен графичен почерк, който властва в печата ни почти до края на четиридесетте години. Навлизането в пресата на информационни, сензационни, дори комерсиални елементи се отразява и върху оформлението и структурирането на списания с типологична линия на “Заря”. Тук още един път трябва да се подчертае, че то е предназначено за широк кръг читатели. Яркото графично “афиширане” на корицата, оферирането на съдържанието, разполагането на сравнително едри и визуално откроени обяви и търговски реклами са типични представители на тази тенденция, неотминали и масонската преса.

 Малцина знаят, че Ст. Чилингиров, освен поет и масон, неведнъж е показвал отношение и отлични познания върху графичната и производствена страна на печата. По повод на илюстрованото литературно-художествено списание “Художник” (1905-1909), възникнало като приложение на сп. “Библиотека”, той свидетелства: “Големите му страници, изисканият му печат и художествените репродукции наистина бяха нещо неочаквано за българския четец. В малка България, с такъв изискан вид и с толкова много притурки – но това е просто невъзможно за силите на Павел Генадиев …!” 66

 Масонският печат допринася за приобщаването на българската периодика към европейската култура.  Не бива да се подминава фактът, че сред българските “зидари” освен добри пера има и отлични оформители и печатари. Усилията им допринасят за много добрия вид на изданията. Дори и този детайл е показателен за масонския стремеж към самоусъвършенстване. За грижите им не само идеите, но и видът им да се харесват на техните братя (при “вътрешния” печат) или на симпатизантите, както е при “Свободно мнение”, “Полет” и “Заря”.

Литература:

  1. Свободен зидар, 1922, № 1, с. 38.
  2. Зидарски преглед, 1926, № 1-2, с. 2.
  3. Топенчаров, В. Българската журналистика 1903-1917. С., 1981, с. 46.
  4. Топенчаров, В. Българската журналистика 1917-1923. С., 1986, с. 474.
  5. Пак там, с. 475.
  6. Пак там, с. 477.
  7. Пак там.
  8. Пак там, с. 478.
  9. Пак там, с. 508.
  10. Пак там, с. 509.
  11. Свободен зидар, 1922, № 1, с. 2.
  12. Пак там, с. 4.
  13. Пак там, с. 6.
  14. Златаров, Ас. Личен и обществен морал. – Свободен зидар, 1922, № 1, с. 9.
  15. Пак там, с. 10.
  16. Златаров, Ас. Мир на Земята. – Свободен зидар, 1922, № 2, с. 64.
  17. Златаров, Ас. Днешната нравствена криза. – Свободен зидар, 1922, № 3, с. 112.
  18. Петров, Ив. Свободното зидарство в църквата. – Свободен зидар, 1922, № 3.
  19. Пак там, с. 139.
  20. Златаров, Ас. Справедливостта. – Свободен зидар, 1923, № 5-6, с. 12.
  21. Андреев, Ал. Другарство и братство. – Свободен зидар, 1923, № 5-6, с. 111-112.
  22. Аджаров, Хр. Животът на свободния зидар извън ложата. – Свободен зидар, 1922, № 2, с. 76.
  23. Пак там, с. 75.
  24. Фашизмът и свободното зидарство. – Зидарски преглед, 1926, № 1-2, с. 19.
  25. Войната, свободното зидарство и евреите. – Зидарски преглед, 1926, № 1-2, с. 24.
  26. Индивидуалистичният светоглед. – Зидарски преглед, 1926, № 7-10, с. 190.
  27. Пак там, с. 193.
  28. Мистериите в християнските църкви и свободното зидарство. – Зидарски преглед, 1926, № 1-2, с. 30.
  29. Християнство и свободно зидарство. – Зидарски преглед, 1925, № 4-5, с. 123.
  30. Годишен доклад. – Зидарски преглед, 1927, № 5-7, с. 92.
  31. Пантоан, А. Свободното зидарство на Балканите. – Зидарски преглед, 1930, № 1, с. 8.
  32. Свободно мнение, 1922, № 1, с. 3.
  33. Свободно мнение, 1923, № 1, с. 1.
  34. Топенчаров, Вл. Българската журналистика 1917-1923. С., 1986, с. 474.
  35. Мироглед, 1922, № 1, с. 3.
  36. Балан, А. Т. Социализация на духа. – Мироглед, 1922, № 2, с. 54.
  37. Пак там, с. 86.
  38. Йовков, Ар. Литературни безпътици. – Мироглед, 1922, № 1, с. 39.
  39. Бадев, Й. Юбилейна изложба. – Мироглед, 1922, № 1, с. 41.
  40. Кулишев, Г. Морала в политиката. – Мироглед, 1922, № 3, с. 83.
  41. Баджаров, Г. Училището и общественото възпитание в България. – Мироглед, 1923, № 2, с. 37.
  42. Цанков, Ал. Промяната и нуждата на времето. – Мироглед, 1923, № 2, с. 61.
  43. Златаров, Ас. Вселената според Айнщайн. – Мироглед, 1923, № 2, с. 8.
  44. Към четците. – Полет, 1923, № 1, с. 16.
  45. Балан, Ал. Т. Масонство и християнство. – Полет, 1925, № 13, с. 207.
  46. Пак там, с. 260.
  47. Полетов, М. Съвременна култура. – Полет, 1924, № 29, с. 11.
  48. Полет, 1924, № 38, с. 15.
  49. Мишев, Д. Генерал Жеков и една неистина. – Полет, 1924, № 3, с. 36.
  50. Мишев, Д. Две предизборни речи. – Полет, 1924, № 5, с. 1.
  51. Мишев, Д. Неотговорните фактори. – Полет, 1924, № 10, с. 1.
  52. Мишев, Д. Най-главните възпитатели. – Полет, 1924, № 19, с. 3.
  53. Маркъм, Р. Х. Младежта и родолюбието. – Полет, 1924, № 13, с. 4.
  54. Маркъм, Р. Х. Правителство и опозиция. – Полет, 1924, № 20, с. 4.
  55. Маркъм, Р. Х. Русия днес. – Полет, 1924, № 42, с. 8.
  56. Маркъм, Р. Х. Класовата борба, – Полет, 1924, № 40, с. 4-5.
  57. Пак там, с. 6.
  58. Полет, 1924, № 24, кн. 1, с. 4.
  59. Недялков, Ал. Идеология на свободното зидарство. – Заря, 1930, № 4-5, с. 123.
  60. Недялков, Ал. Националсоциализмът като нова форма на фашизма. – Заря, 1931, № 5-6, с. 149
  61. Недялков, Ал. Новият политически абсолютизъм. – Заря, 1931, № 2, с. 42.
  62. Колев, В. Болшевишка Русия. – Заря, 1931, № 3-4, с. 91.
  63. Кутинчев, Ст. Печатарството в България до Освобождението. С., 1920.
  64. Вълканова, В. Историческо развитие на българската вестникарска графика. – ГСУ, ФЖМК. Т. 7, С., 2000,   с.283.
  65. Guery, L. Le secretariat de redaction de la copie et la maquette de mise en page. Paris, CFPJ, 1990, p. 222.
  66. Чилингиров, Ст. Моите съвременници. Цит. по: Периодика и литература. Т. 3, 1902-1910, с. 215.