ГРАДЕЖ: Ключът е в замахването

Новина 10 от 439
ГРАДЕЖ: Ключът е в замахването

Великата ложа на старите свободни и приети зидари в България счита, че като майка на всички регулярни Велики ложи в България, е призвана да дава информация и разяснение относно същината на масонството. По тази причина причина може да достъпите следния градеж на масонска тематика:

Ключът е в замахването

Да живееш значи да се бориш. Роба за свобода, а свободния за съвършенство. Ние и нашите братя сме свободни хора със свободна воля и поради това имаме възможността да се изкачваме по пътя към съвършенството заедно.

В степен чирак всяко нещо в масонството е символика, а съвършенството можем да символизираме с перфектно обработен и изваян камък с форма на съвършен куб – готов за използване в строителството на нашия храм. Съвършено обработените камъни могат да имат различна роля. Някои от тях са по-подходящи за основата на градежа, други да бъдат поставени в стените, трети да са в носещите колони, но за да стигнем до там пътя не е нито лесен, нито кратък.

Най-напред каменоделецът има задачата да работи върху необработения камък. С помощта на островърхия чук той трябва да одяла грубите неравности на камъка и да го подготви така, че да бъде пригоден за по нататъшната фина работа с него. Това става с повтарящите се движения по време на обработването. Сама по себе си работата по необработения камък изисква време, изпълнена е с трудности, често и с разочарования. За това с помощта на линията с 24 деления нашия брат трябва да разпредели времето си с мъдрост, така че да постигне успех в градежа. Светът има нужда от масонство, което ни вещае успехи в градежа и ни дава свободата към самоусъвършенстването.

Нито една религия не се противопоставя на самоусъвършенстването на отделния човек. Сам Иисус Христос е подканвал: “Бъдете съвършени, както е съвършен и Небесният ваш Отец”. (Матей 5:48). Но за самоусъвършенстването на човек е нужна свобода, а само законът може да ни я даде.

Като свободни зидари със свободна воля само с постоянство и усилена работа можем да вървим по пътя, който ни води напред и ни приближава към съвършенството и светлината. Но същевременно постоянството и усилената работа не означава, че непременно ще получим желания резултат. Всеки притежава в себе си Сила, но от това как тя ще бъде управлявана зависи истинският градеж. Мисълта е Сила, а философията трябва да бъде Енергията, водени от двата велики двигателя Истината и Любовта, които са пътят към нашето духовно извисяване. Силата, която се проявява в нас се символизира от Чука. Лошо управлявана тя води до падение, но ако се ръководи и действа в рамките на Мъддростта, Закона и Реда, ражда Свобода, Равенство и Братство.

От мъдро ръководената Сила, зависят ударите на нашият Чук и дали ще издялат съвършен камък, който да послужи за основа при градежа на нашите дела. При по-силни удари с чукът може да хвърхне и някоя искра, за това масонът е въоръжен с друг символ – престилката, която да го предпази от неочакваните искри хвърчащи към него.

Александър Македонски е оставил след себе си една мисъл надживяла завоеванията му: “Нищо не е по-благородно от труда”. Затова и трудът е в основата на всяка добродетел. Познанието на символичните степени не дава на човек само познанието за историята на човечеството. Степените дават свободата и равенството, от което всеки един от нас има естествена нужда. Но развивайки и усъвършенсвайки себе си ние развиваме и усъвършенстваме масонството.

А ударите от чука на Масонството не са да вдигат само шум, а за да насочат волята и силата на хората в правилната посока. Силното масонство в една страна е пряко свързано и води до усъвършенстване на целия ѝ народ. Също така един народ може да бъде слаб, да бъде далеч от духовно извисяване и труден за насочване, което до по-малка или по-голяма степен можем да наречем плод на едно не до там силно масонство. Какво ще бъде нашето масонство зависи от мисълта, словото, поведението и работата над градежа дори само на един наш брат.

Ето още една запазена история от живота на Александър Македонски, в която той попитал веднъж гръцкия философ и негов учител Аристотел: Колко е едно? Зачуден как да му отговори дали философски, дали математически или теологически той му казал ще ти отговоря утре. И ето какъв бил отговора на Аристотел на другия ден – Едно може да бъде изключително много.

Днес хората подражават на други хора, за това имаме нужда от истински братя, които да задават правилния тон на нашето общество, да го озаряваме със светлина и да го изпълваме със стремеж за борба. От едно силно общество лесно се намират добри лекари, строители, духовници, експерти и бъдещи наши братя.

Присъствието в ритуалите ни оказват огромно влияние на подсъзнателно ниво, дават ни правилните ценности, отношението, което трябва да имаме към братята си и към профаните съставящи по-голямата част от нашето общество. Ритуалите ни приближават към светлината и така имаме шанс да бъдем успешни в нашия градеж. Но това достатъчно ли е братя? Когато присъстваме на първия ритуал и ни бъде свалена превръзката от очите, това правили ни вече масони?

Забелязваме ли в ритуалите философско значение, което си струва да бъде изучавано? Струва ли си да положим усилия и да се сдобием с масонска литература? Стрували си да изследваме смисъла на масонските символи и да се опитаме да разберем алегориите в масонството?

Един масон не е нужно да бъде заплашван от закона, подтикван и насочван към почтеността, защото той сам иска да бъде почтен. За това волно или не се случва наши братя да бъдат крайъгълните камъни на нашето общество.

Със свалянето на превръзката от очите ние получаваме достъп до светлината, но получаваме и отговорността да бъдем масони. Да разпръскваме светлината към хората в нашата страна и отвъд. Един брат масон следва да е изпълнен със стремеж сам да търси пътя към съвършенството, сам да проявява инициативност към трупане на нови знания, сам да пази моралните принципи независимо от силите, които се опитват да му повлияят в друга посока.

Всеки път когато посеем семенце с нашата мисъл, с нашето отношение към работата си и околните, със собственото си усъвършенстване, с нашето поведение ние променяме нагласите и променяме хората около нас.

Чукът, престилката и линията с 24 деления са в нашите ръце във всеки един момент. И ние трябва да решим какво да правим с тях и в каква посока да вървим. Да изберем самоусъвършенстване в масонството по време на работа в храма или да продължим с нашето самоусъвършенстване и извън него.

Живейте братя борейки се за съвършенство! За една по-силна нация! За едно човечество изпълнено с хармония! За един по-любящ бог!

В Прослава на Великия Строител на Всички Светове, Великия Архитект на Вселената!

Бр. Д.М., ориент Велико Търново