ГРАДЕЖ: Кой и защо не може да бъде приет в Ордена на Свободните зидари

Новина 11 от 439
ГРАДЕЖ: Кой и защо не може да бъде приет в Ордена на Свободните зидари

Великата ложа на старите свободни и приети зидари в България счита, че като майка на всички регулярни Велики ложи в България, е призвана да дава информация и разяснение относно същината на масонството. По тази причина причина може да достъпите следния градеж на масонска тематика:

Кой и защо не може да бъде приет в Ордена на Свободните зидари

Политиката на регулиране на членството в Ордена на Свободните Зидари се определя от разпоредбите на неговите нормативни документи, а именно Конституцията на Андерсон 1723 и „Поемата за нравствения дълг”, по-известна под името «Манускрипта Regius» 1390 г. Също така, съществуват няколко редакции така наречените „landmarks”, т.е. „жалони” на Ордена, в които в сбит вид се съдържа неговото основно законодателство. Жалоните са неотменими и задължителни за спазване от всички редовни Свободни зидари. Определени допълнителни изисквания, в частност към кандидатите, могат да бъдат повдигнати от различните масонски юрисдикции, например Великите Ложи на страните или отделни символични ложи приемащи кандидати, и в такъв случай тези норми се включват в техния Общ или Вътрешен регламент и също придобиват силата на закон.

Орденът на Свободните Зидари е най-древният от съществуващите към настоящия момент посветителски общества. Той се гордее със своите традиции, неизменно им е верен и отлично осъзнава, че именно поради следването на своите традиции съществува днес във форма минимално отдалечена от най-древните и най-добрите образци на Царственото Изкуство. Невключването в числото на потенциалните кандидати на едни или други групи лица се определя и мотивира основно от древните традиции на Ордена и необходимостта те да бъдат съхранени в неизменен вид, без оглед на това, че, от гледна точка на съвремието, някои от дадените изисквания са несъмнено остарели. Обаче, в случай че Орденът беше изменил своите древни жалони за угода на времената, той просто би престанал да бъде самия себе си, а би станал нещо, дори и е възможно по-съвършено, но друго, тоест би престанал да бъде Орден на Свободните Зидари.

Като цяло, съгласно древните закони на Ордена, подложени през времето на незначителни изменения, в редовния Орден се приемат пълнолетни вярващи мъже с добри нрави, способни да се учат, да се подчиняват, да се занимават с благотворителност и имащи склонност към науките и изкуствата.

Под „редовен Орден” в този случай се разбира Ордена на Свободните Зидари, който отстоява позициите на вяра в Бог, Великия Строител на Вселената, и съблюдаващ неизменните жалони на Ордена в пълен обем. Освен редовния клон, съществува така нареченото „либерално” масонство, в частност допускащо членство на атеисти и жени (под формата на отделни женски ложи или смесени организации), обаче дадената статия се отнася само до редовните послушания.

Приемът в редовен Орден се осъществява по следната схема: след подаване на молбата за приемане кандидатът преминава известен брой събеседвания – 1) с брата-майстор на ложата, в която е подадена молбата; 2) с брата-офицер на тази ложа; 3) (често) с Почитаемия Майстор на тази ложа. След това кандидатът се кани на общо събрание на дадената ложа и той със завързани очи се въвежда в залата за събранието след неговото откриване и е длъжен да отговори на въпросите на всеки от присъстващите братя. По резултатите от разпита ложата провежда гласуване, за резултат от което кандидатът се уведомява впоследствие. В случай на положителен резултат от гласуването, кандидатът получава наименованието аспирант, кани се на следващото събрание на ложата и там се извършва неговото посвещаване в Ордена. По този начин процесът на приемане е пределно субективен, тъй като братята от ложата трябва сами да решат дали ще могат да нарекат кандидата брат и да го приемат като равен в своята ложа. Следователно, всички неясноти за съответствието на кандидата на критериите за подбор се решават в процеса на беседване с него и разпитване в открита ложа. Посочените по-долу критерии за отказ на членство носят абсолютен характер и по време на беседите и разпита не могат да се разглеждат, уточняват и оспорват. Най-важният в дадения контекст въпрос за религиозната принадлежност се разглежда от братята в ложата, с изключение на случаите на явен атеизъм.

И така , съгласно древните закони на Ордена, негови членове, а съответно и кандидати за членство в него, не могат да станат лица, които не отговарят на изискванията изложени по-горе.

1. Жени
Първото изискване предявявано към кандидата Орденът на Свободните Зидари нарича изискване към него да бъде човек свободен. В историческия период на основаване на Ордена в средата на ХVІІ в. не се е налагало да се говори за свобода на жените, до всеобщото избирателно право установило равенството в половете са оставали още два и половина века. Жената била считана за зависима от своя баща, след това от мъжа, след това от сина. Свободна тя не е била.

Орденът на Свободните Зидари в началото на своята дейност е бил гилдия на занаятчии-строители. Не е имало присъствие на жени-зидари в гилдията. Съществува и скрита социална причина за недопускане на жени на масонски събрания в качеството им на членове. След превръщането на оперативното (действащото) масонство в спекулативен (умозрителен) Орден в неговата родина, в Англия, той придобил най-обичайната за английските аристократи форма за това време, а именно формата на клуб. В клубовете по английски образец не се допускали жени до края на Втората световна война. Подобни клубове били тогава и сега предназначени за откъсване на мъжете от ежедневните грижи, в частност, от семейните, обединяването им за отмора привична в мъжка компания (изключвайки разврат), осигуряване общуването на привични за тях теми, като в същото време в семействата мъжете обикновено са лишени от обществото на себеподобни и общуването им на „мъжки” теми е ограничено.

Жените – съпруги, невести, приятелки, сестри, дъщери, майки и други роднини на Свободните Зидари – могат да посещават ежегодните или полугодишните общи събрания.банкети, специално предназначени за семеен отдих на братята, а така също и други определяни от ложата за такива цели мероприятия, от беседи от философско-естетически характер между стените на ложата до съвместни излети на братята на екскурзии и в природата.

2. Атеисти
По време на беседите и разпита, а така също подавайки молба за встъпване, кандидатът се задължава да потвърди своята вяра в Единия Бог-Творец, безсмъртието на душата и (често) чудотворното Откровение на Бог към човека.

Съгласно Конституциите 1723 г., Свободният Зидар не може да бъде атеист, доколкото работите в ложата се извършват в Името на Великия Строител на Вселената, тоест Единия Бог.Творец, наименован в различните вероизповедания по различен начин. Ритуалните събрания на ложите се откриват и закриват с молитва, тържествените клетви се произнасят над Книгата на Свещения Закон (в зависимост от вероизповеданието на кандидата може да бъде практически всяка свещена книга – Библия, Тора, Коран, Трипитака, и т.н.). Поради това, както и кандидатът да нарича Бога, той има право на встъпване в Ордена, ако вярва в Неговото съществуване и счита една или друга книга за толкова свещена, че клетвата произнесена над нея да бъде свята за него.

3. Политеисти
Съгласно т. 2, на кандидата е нужна вяра в Единия Бог. Болшинството съвременни така наричани езически изповедания са подвидове на течението „ню-ейдж”, изпитващи върху себе си значителното влияние на теософията, което ги заставя да признават наличието на Единия Творец (например рода). В този случай, съгласно резултатите от събеседването, след уточняване на въпросите на изповядване на вярата, такъв кандидат може да бъде приет в братството при условие, че се съгласи да назове свещена за него книга или да произнася тържествена клетва над друга свещена книга. В случай на упорита вяра на кандидата в многобройни езически богове и други фрми на примитивен езически култ, приемането на кандидата е изключено.

4. Някои официални изповедания и секти
Единствен критерий за отказ от приемане в дадения случай се явява разпореждането на ученията на някои изповедания и секти (например анабаптисти, квакери, съботяни) за забрана на всякакви клетви и обещания. Влизането в Ордена и придвижването по неговата йерархическа стълба изисква даване на всеки етап на тържествена клетва да не се разгласяват съобщените тайни и тайнства на чужди хора и да се спазват определени рзпоредби на нравствения кодекс. Съгласно законите на Ордена, клетвите пред него следват клетвите на човека пред Бог, своята страна и своето семейство, поради което, ако у човека възниква противоречие между неговите клетви пред Бог (по неговото собствено разбиране и според разбирането на неговото религиозно вероизповедание) и неговите клетви в случай на встъпване в Ордена, за него е по-добре изобщо да не встъпва в Ордена.

5. Порочни хора
Този термин е изключително общ, обаче масонският закон изисква кандидатът да бъде човек на „добрите нрави”. Ако кандидатът е достатъчно добре известен на провеждащите с него беседа братя като човек безнравствен, престъпен или порочен по силата на някакви други причини, той се отхвърля. В по-конкретен смисъл се изключва приемането на кандидати, дадени на съд или следствие по криминални дела (на Запад без изключения) или намиращи се само под арест (в Русия). По принцип, нравственият критерий се разглежда от братята в ложата и се оценя от тях. По-надолу следват официално неуговорени, но препоръчителни за разглеждане ограничения на членството, логически произтичащи от характера на Ордена и неговата дейност. И така, не се препоръчва приемането на следните групи:

– Инвалиди
Тази точка касае само инвалиди 1-ва група или други групи, в случай, че кандидатът не е в състояние да се обслужва сам, когато той е например парализиран, слабоумен или сляп и глухоням. Освен това, че за такъв кандидат става невъзможно собствено посвещение, включващо в себе си ритуал изискващ придвижване и възприемане на слухови и зрителни символи, а така също нарушаващ разпоредбата за свободата на кандидата, тъй като такъв кандидат изцяло зависим от обслужващите го лица не може да бъде наречен свободен.

-Материално несъстоятелни
Имуществен ценз в Ордена не съществува, обаче съществуват вноски, такси за одежди, литература, благотворителни вноски и други материални приноси за нуждите на Ордена. Орденът се нуждае от членове способни да поддържат неговата благотворителна дейност и неговото съществуване. За малоимотните братя съществува многостепенна система за разсрочване на плащания, намаляване размера на вноските и т.н. Обаче Орденът не е взаимоспомагателна каса и неговите членове не трябва да извличат материална изгода от него. В случай на загуба на трудоспособност, болест, травма и други жизнени обстоятелства, братът от Ордена може да разчита на еднократна или многократна материална помощ, на която имат право също и вдовицата, децата или други лица на издръжка на починалия брат. По-нататък, съществуват някои рудиментарни, официално оформени, в частност, в „Поемата за нравствения дълг”, разпореждания, които понастоящем не се съблюдават. Те се отнасят до членството на инвалиди от всякакъв род и вид, незаконородени, имащи „петното на дявола” на тялото си и т.н. Естествено, в съвременното масонство подобни ограничения биха били толкова явен анахронизъм, че не се спазват в нормалната практика.