ГРАДЕЖ: Съвременната масонска концепция за човека

Новина 1 от 420
ГРАДЕЖ: Съвременната масонска концепция за човека

Великата ложа на старите свободни и приети зидари в България счита, че като майка на всички регулярни Велики ложи в България, е призвана да дава информация и разяснение относно същината на масонството. По тази причина причина може да достъпите следния градеж на масонска тематика:

Съвременната масонска концепция за човека

Обични братя,

“Масонството е концепция за човека, изискваща постигане на етически цели, които са направлявани от Трансцедетност и се постигат чрез метода на Посвещението.”

Масонската концпеция за човек включва пет основни понятия – свобода, братство, толератност, трансцедетност и тайна на посвещението.

 

Свободата.  Свободата е неоспорим факт. Тя е част от нашия живот, тя е част от живота на другите. Всички съзнават, че имат свободната воля да избират между две или повече алтернативи по личен и отгворен начин. Свободата на избора обаче не е свободата да избираш между различни стоки и услуги, а е свободата да избираш между различни нравствени решения. Тя е тази, която е предпоствка за ценности като добро и зло, справедливост, нагарада и наказание. Могат да бъдат отнети само материални свободи, но нраствената свобода не може да бъде отнета.  Ако тя бъде отнета, то това  би отнело неговата човешка природа и човек не би бил човек. Възможността за избор трябва да е съпроводена с наградата или наказание. Ако при избора субективния ред на ценности се разминава от обективния, следва наказание, ако съвпада с обективния, става достоен за награда., т.е избора трябва да бъде задължително отговорен. Най-високия  обективен ред е божественият, а най-важният аспект на свободата е връзката с която тя се намира по отношение на Нраствеността.  Затова Свободата е първото основно условие за морала. Нраствеността е възможна  единствено на основанието за свобода, ако не е дадена свобода, няма морал.

 

Толератност. Толерантността е тясно сързана със свободата. Този принцип е   имал своето проявление в различни исторически действителности, но първия систематизран аргумент в полза на толератността принадлежи на Лок, който твърди че репресията и използванетона сила не могат да заставят личността да приеме в дълбочина на душата си каквато и да е вяра. Такава политика е не само безполезна, но е морално погрешна, доколкото възпитава лицемерие у хората.

Толератността е принцип,  който при наличието на собствена концепция за човека, се признава съществуването на други концепции и се приема по отношения на тях позиция на зачитане.

И двете разгледани до тук понятия са фундаментални за определяне на Масонството. Все пак понятието “свобода” има водещо значение.

 

Братство.  Идеалът за братство възникава в историята  в доста стари времена. Идеалът за братството отново се появява в християнското послание, според което всички хора се намират в обща зависимост според творческия акт на Бога, тьй като всички хора са божий синове и от там братя. В новото време това понятие характеризира  космполитенн организъм и става част от ценностите издигнати от Просвещението. Според светската концпеция, създателят не е Бог, а съвкупност от споделени нраствени принципи. Братството не е нищо друго освен поведение, при което човек възприема другите хора като себеподобни и правата са му еднакви с правата на другите. Тук е момента да се разгледа разликата между “братство” и “равенство”. Братството допуска да се обхванат и разликите между хората.  Равенството е само по отношение на ползването на правата, но личностите са различни по своята интелигетност, чуствителност и т.н. 

Когато допускам други хора да могат да изповядват идеи, различни от моите, аз се отнасям с тях по начин, който ги прави достойни за собствените ми критерии и правейки това, ги считам за братя.

Следователно понятието “свобода” е приоритетно и спрямо понятието “братство”.

Но може ли човек да придобие най-дълбоко чуство за собствено съвършенство, ако остане в рамките на вътрешно присъщото ( иманентното).

Или казано по друг начин, може ли масонът да продължи  полирането на своя необработен камък, като изключи принципа на трансцедетност- онова , което надхвърля нашия опит в реалния живот и излиза извън гранците на действителността?

 

Трансцедетност. В книгата си “ Философия на Масонството” брат Ди Бернардо уточнява, че понятието “трансцедетност” включва две дълбоко различни значения:  веднъж разбирана онтологично и веднъж разбирана като регулативен идеал. И аз бих искал да разясня малко по-достъпно какво значи това, защото считам, че това е фундаментален въпрос, който трябва правилно да се разбира. Както казахме вече трансцедетното е всичко онова, което е извън нашата действителност и опит в реалния живот, което на практика е противопоставяне на иманентното, вътрешно присъщото на нашия живот – резултатът и съвкупността на нашия опит.

При онтологичната тарансцедентност, онази необозрима основа на действителност извън нашия опит все пак съществува ( Отец, Син, Светия дух, Рая, Ада, Ангели, Архангели и т.н ), независимо че остава зад обозримите за нас гранцици, недостъпна за опита и ние не можем да го изпитаме експериментално, чрез собствен опит.

При трансцедетността  разбирана в регулативен смисъл  не се признава реалното съществуване на тази основа на нещата, но въпреки това се признава, че  в живота  нещата зависят от съществуването на трансцедентното, т.е трансцедентното не е невидимата за нас реалност, но въпреки това То може да предпостави едно етическо поведение, сякаш то е реално. Това, за което всъщност говорим е една идея, намираща се извън пределите на възможния опит, която може да служи и служи да осигури Единство на човечеството. По този начин Трансцедентното играе основна роля в  систематизацията на етическия опит на човека, неговите стремежи, отнасяши се не само до материалното, но и до духовното. Пряк  резултат на Трансцедентното, като регулативен принцип са светите книги, които ние отваряме по време на ритуал. Тези книги задават нормата на Нравствено поведение и Морала – Стария завет, Талмуда, Христовите поучения от Новия завет, Нравствените инструкции в Корана и т.н. и т.н).

Подобен трансцедентен принцип използван в масонството за харектерезиране на Висшето същество, като Висш разум (интелект) не трябва да се разбира като действителна реалност стояща извън опита и експеримента. Ако това го направим, тоест подходим онтологично, то бихме изразили определени белези, което автоматично ще квалифицира Бог и ще го причисли към дадена религия. Всъщност всички религии възприемат трансцедетния Бог онтологично, тоест реално съществуващ извън нашата Действителност. Обратно, Висшето същество в Масонството не може да бъде нищо друго освен регулативна трансцедетност, тъй като само така може да се избегне риска да му се предаде религиозна квалификация и в същото време обаче може да се определи като крайна цел, към която масонът се стреми в своето усъвършенстване чрез посвещаване. Много важно е да се разбере, че допускането на трансцедентен принцип в Масонството, дори и чисто регулативен т.е касаещ изначални нравстени норми и етика,  напълно изключва концепции основаващи се на атеистичния материализъм поради това не може да има атеисти масони.

На практика, когато се казва, че масонът е длъжен да уважава ВС, означава да се твърди, че той трябва да допусне трансцедетния принцип, който следва в своето усъвършенстване. Нищо друго! ВС  за масона е крайна цел и  оправдава морала! Само тези две неща!Със сигирност трябва да добавим и още нещо. На практика в Масонството функционира така наречения неизключителен регулатвизъм. Това ще рече, че в обществото от масони се допуска, както чисти регулативсти така и религиозни масони, масони според тяхната собствена религия. И тук много силна проява има принципа на толертаност, нито регулативстите се опитват да убедят дори  и един религиозен масон в чисто регулативния характер на трансцедетното в масоснтвото, нито пък религиозните масони се опитват да наложат на предните, че ВС наречено ВА е непремено Бог, познат под която и да е форма на религия. Принципа на толерантност на практика регулира отношенията между тези две групи регулярни масони. Тук е важно за пореден път да потвърдим, че Масонството не е религия именно поради гореизложеното и поради това, че не се опитва да спецефицира бога, не го приема за реално съшествуващ в отвъдното, и не се занимава с неща, като спасението на душата и тайнства. Това дава на Масонството уникалната възможност неговата духовност да бъде универсална. За да завърша с четвъртото понятие исторически коректно е да кажем, че тези възгледи не са били такива от самото начало. Историческата истина е, че опертивните масони са имали християнски Бог, разбиран онтологично. Църквата е упражнявала контрол върху тяхната работа, тяхното вдъхновение и била християнската религия от ранни ( първи век след Христа) до по-късни времена чак до 17 век. Тяхният ВА е бил  християснкият Бог. Ситуацията се променя с допускането на спекулативни членове на ложата, което съзадва почва за навлизането на деизма.

Признава се Бог като първопричина, но му се отрича съществуването като личност и участие в живота на човека.

С приемането на деизма се поставя основата на Великия Архитект на Вселената, което е и причината Андерсън в своите Конституции да замени християснката религия, израз на една определена вяра с универсалната религия на деизма. На практика той замества една религия с друга, имаща интегрален харкер, нещо напълно неприемливо по онова време за религиозните масони, което с времето  преодоляно.

 

  Масонът е длъжен, по силата на своята длъжност, да се подчинява на моралния закон и ако правилно разбира Изкуството, той никога няма да бъде глупав атеист, нито пък нерелигиозен свободомислещ. От всичките хора той най-добре би следвало да разбира, че Бог вижда не както човекът вижда; защото човекът гледа външния изглед, а Бог гледа в сърцето. Следователно Масонът е особено задлъжен никога да не действа срещу повелите на своята съвест. Независимо каква религия изповядва или по какъв начин боготвори своя Бог, той не може да бъде изключен от Ордена, ако вярва в Архитекта на небето и земята и практикува свещените задължения на нравствеността. Масоните се обединяват с добродетелните от всяко вероизповедание в здравата и приятна спойка на братската любов; те са научени да гледат на грешките на човечеството със състрадание и да се стремят, чрез чистотата на собственото си поведение, да демонстрират превъзхождащото достойнство на вярата, която изповядват. По този начин Масонството е центърът на единството между добрите и лоялните мъже и е сполучливото средство за утвърждаване на приятелство сред онези, които иначе би трябвало да останат на постоянно разстояние ( Из Конституциите на Андерсон)

 

 

 Следва разрив между Старите ( Ancient ) и Новите ( Modern ) в Англия. С преодоляване на деизма  следва  обединението от където идва  “UGLE” и постепенно се оформя съвременното разбиране на ВА като регулативен принцип.

 

Тайната на посвещението е последният от петте елементи ( понятия, ) от масонската концепция за човека. Тя превръща човека, който споделя първите четери в масон. И докато първите четери понятия са ценности, които могат да бъдат споделяни от немасон, то чрез Ритуала на посвещение, съпроводен с Клетва за пазене на тайна се постига пълната петорна съвкупност, което и предполага, че концепцията за човека в Масонството е напълно доловима само за масоните. Тайната на посвещението, чрез връзката с Егрегора на Масонството, позволява да се достигне познавателна светлина, която илюминира четерите елемента с “нова светлина” и придава по-дълбок смисъл на нещата. Но отнеме ли се Тайната, фундамента на Масонството изчезва. Ритуалът  по инициация е основата на посвещението, а масонските ритуалите в различните степени са инструмента, с който масона нравствено се усъвършенства по време на работа в ложата.

 

Достатъчни ли са тези пет елемента, тази петторна съвкупност за един човек за да бъде масон. Отговора е не, защото един масон освен тази петторна съвкупност е длъжен да съблюдава конституции, стари задължения, ландмарки, устави на ложа и други не писани правила и порядки.

 

  Аз казах! В.П.Н.В.А.Н.В

 

 

Настоящия градеж е базиран на книгата “ Философия на Масонството” на Ди Бернардо.