ГРАДЕЖ: (20181026) 5 години ложа на съвършенството “Съединение”, пат.ном. 024, Долината на Пловдив

Новина 10 от 387
ГРАДЕЖ: (20181026) 5 години ложа на съвършенството “Съединение”, пат.ном. 024, Долината на Пловдив

Великата ложа на старите свободни и приети зидари в България счита, че като майка на всички регулярни Велики ложи в България, е призвана да дава информация и разяснение относно същината на масонството. По тази причина причина може да достъпите следния градеж на масонска тематика:

5 години ложа на съвършенството “Съединение”, пат.ном. 024, Долината на Пловдив

На днешния ден преди 5 години в същата тази сграда, само че три етажа по-ниско, беше инсталирано Ателие на Съвършенството в Юрисдикцията на Върховния съвет на 33-та и последна степен на СПШР на България, наречено “Съединение“, с пат. № 024, и отредено да работи в Долината на Пловдив. Присъстваха членове на Върховния съвет на СПШР, гости, множество братя от цялата страна.

Ателието беше създадено, за да отговори на едно амбициозно към онзи момент предизвикателство – да събере в една масонска ложа от високите степени на Шотландския ритуал братя от всички регулярни масонски ложи, работещи в Ориента на България. В това число и братя от ОВЛБ. Такова беше посланието и на избраното име – “Съединение“. И трябва да признаем, че през първите две години от съществуването си това Ателие успешно изпълняваше своята мисия. За кратко време то успя да привлече повече от 15 членуващи братя – масони от редиците на ВЛССПЗБ и ОВЛБ, както и гостуващи братя от ВЛСПШРБ. Така продължи до началото на 2015 година, когато по известни на всички причини определени среди в ОВЛБ, облечени временно в масонска власт, подеха небивала до този момент кампания на противопоставяне на ВС на СПШР, което рефлектира и в персонално преследване на онези членове на Великата ложа, които паралелно членуваха и във Върховния съвет. Братята от ОВЛБ, влизащи в състава на Ателие “Съединение“ не направиха изключение.

Случващото се разколеба някои от тях и те преустановиха участието си във високите степени на Шотландския ритуал. Тази негативна кампания бе завършена след 20.06.2015 год., когато значителна част от братята от ВЛССПЗБ преминаха в ОВЛБ, а повечето от тези, които членуваха във ВС на СПШР, се включиха в новоинсталираните в Ориента на България Ателиета на ВС на СПШР на Русия. Този печален процес практически изпразни Ателие на Съвършенството “Съединение“ от членски състав. Аналогична бе съдбата и на още едно от Ателиетата, работещи в Долината на Пловдив – “Тракия“, с Трижди Почитаем МП Брат С. К., 33°. Понастоящем нашето Ателие има общо 5 членуващи братя от различни степени

Днес ние отбелязваме петата годишнина от създаването на АС “Съединение“. Правим го не заради историческата статистика, а защото имаме надеждата и амбицията постепенно да възстановим своя членски състав и да започнем нормална ритуална работа. Последните промени във ВС на СПШР в България ни дават основание да вярваме, че това може да се случи. Ние ще положим необходимите усилия, а какъв ще бъде крайният резултат е трудно да прогнозираме. Дано с помощта на ВАВ делото ни бъде успешно.

Използвам случая да благодаря на всички братя, които уважиха днешния тържествен ритуал и така изразиха своята подкрепа както към нас, така и към Ордена като цяло. А също и към новоконституирания Върховен съвет. Искрено се надявам да бъдем заедно и занапред.

В заключение ще се възползвам от факта, че като Трижди Почитаем Майстор мога да задържа думата за себе си по-дълго и да споделя някои лично мои масонски разсъждения:

Обични братя, с носталгия си спомням онези годишни конференции, провеждани в периода от 2006 г., когато постъпих в редиците на високите степени на Шотландския ритуал, до началото на 2015 г., когато се случи частичното обединение между ОВЛБ и ВЛССПЗБ. Тогава конгресната зала на международния панаир в Пловдив беше тясна, за да побере всички присъстващи братя. Тогава всички имахме усещането, че сме много, че сме единни, че сме силни. И в мнозинството си бяхме позитивни към идеята за един обединен български Ориент и за една неразривна връзка и преливане от символичните във философските степени на движението. И очаквахме това да се случи. Така и не го дочакахме. Дори гореспоменатото единение между двете най-големи пространства на ниво сини ложи, роди не единство, а още по-голямо фрагментиране, още по-голямо разделение. Днес работният килим в храма на българското зидарско движение не е черно бял – той отдавна е по-шарен и по-съшит от парчета, отколкото най-пъстрата чипровска черга. А многобройните Велики ложи, с малки изключения, се надпреварват да демонстрират взаимно пренебрежение и алиенираност. А също и самодостатъчност.

Ще кажете – този процес е валиден за почти всяко национално масонство. Може би, но въпросът е така ли трябва да бъде? Това ли е замисълът на Великия Архитект?

Моето скромно мнение е, че едно езотерично учение, една духовна практика, каквито Свободното зидарство определено представлява, трудно се съвместява с наличието на стотици масонски деноминации. Най-малкото защото противоречи на формалната масонска логика, която не прави различие между раса, пол /изрично прокламира мястото на сестрите в братството/, занятие, религия, политически пристрастия и т.н., т.е. приема всички хора за равни и еднакви по своя произход. А още повече, защото в мисловен и идеен план то е абсолютно хомогенно и монотеистично – негова същност, негова цел и негово средство към целта е постигането, или поне опитът за постигане, на единение между творението, разбирай човека, и Твореца, разбирай Великия създател. Това е процесът на търсене на изгубеното слово. Словото, което е изначално и е тъждествено с божията промисъл за сътворението. Това е пътят на самоусъвършенстването, който ни води обратно нагоре към източника на нашия произход. Мисля, че тази съдържателност на масонството не предполага интерпретации, деление и различия. Защото по нея никой не спори. Примерите за това са в самото ни масонско ежедневие. Ето някои от тях:

В преддверието на храма ние влизаме минавайки задължително над онази сакрална фраза – “Опознай себе си, и така ще познаеш бога“, за която се твърди, че била изписана в храм на Аполон в Делфи. Във всеки езотеричен градеж, посветен на херметизма задължително лекцията започва от втория основен закон на космогонията – Каквото е долу, това е и горе.

Под двуглавия орел като герб на ВС на СПШР неизменно стои надписа Deus Meumque Jus – което ще рече Бог и моето право, т.е. отново на преден план е изведена проекцията “създател и създание“.

Най-накрая, братята, които дерзаят по-надълбоко във философията на масонството сигурно ще се позоват на една строфа от стих на известния немски католически свещеник, лекар и мистик Ангелус Силезиус: “Аз съм като бог и бог е като мен. Аз съм голям като него, а той е малък като мен. Бог не може да е над мен, нито аз да бъда под него.“ Горепосочените цитати ясно индикират, че същността на масонството е толкова трансцендентна, основополагаща и изначална, че всички опити тази същност да се облича в най-разнообразни организационни структури, с различни абревиатури и претенции за автентичност или уникалност, предизвикват усмивка и усещане за неадекватност.

Въпреки тези опити, а защо не и заради тях, масонството като изцяло духовен феномен има свое самостоятелно и независимо съществуване, свое място в света на идеите, своя одухотвореност и индивидуалност. И битува в кръговрата на вселенската енергия без да знае, но и без да се интересува, как, кога и кой измежду нас се опитва да го присвоява. Защото е неподвластно на профанските рефлекси за собственост и притежание.

В книжарниците все още може да се намери една тънка книжка, озаглавена “Мистерия на масонската тайна“, издание на Международната Академия по езотерика и окултизъм, в превод от английски, с автор Айвал Скайфилд, вероятно псевдоним. В нейния предговор мистериозният автор сравнява масонството с роза. А основание за това сравнение намира в един стих от същия този Ангелус Силезиус, който звучи така:
“Розата няма защо; тя цъфти просто защото цъфти. И не обръща внимание нито на себе си, нито дали някой я гледа.“

В тази абстрактна на пръв поглед словесна плетеница се откроява очевидната метафора. Има субстанции, които съществуват сами по себе си без значение как ние човеците безуспешно и суетно се опитваме да моделираме. Те съществуват извън нас и въпреки нас. Масонството е една от тях. Ние можем да отворим душите си към него и да допуснем светлината му в себе си. Но само толкова – повече от това не ни е позволено. Въпреки, че упорито се самозалъгваме в обратното, натиквайки го във форми, абревиатури и индулгенции за признания. И винаги съм се питал защо го правим, нима светлината не ни е достатъчна?

Брат И. Б., 32°

КССН Трижди Почитаем Майстор на

Ложа на Съвършенство пат. № 024 „Съединение“

ВС на СПШР в България