ГРАДЕЖ: Бяла маса

Новина 70 от 439
ГРАДЕЖ: Бяла маса

Великата ложа на старите свободни и приети зидари в България счита, че като майка на всички регулярни Велики ложи в България, е призвана да дава информация и разяснение относно същината на масонството. По тази причина причина може да достъпите следния градеж на масонска тематика:

Бяла маса

Бялото винаги е олицетворявало чистотата във всичките и форми. В словосъчетание с думата маса тя загатва за просветените към чистотата на братското общуване, събрани заедно, равни един спрямо друг.

Масата е мястото, където може да бъде осъществено разширяването на мирогледа и светогледа на братята – място едновременно спокойно и динамично.

Често хората свързват вечерянето в голяма група с празник. Не е ли точно това братската агапа – празник сам по себе си, празник, на който винаги си поканен, празник, на който и да дойдеш беден, ще си тръгнеш богат.

Думата “агапа” произтича от старогръцката дума “Agapi” (ἀγάπη) и означава в буквален превод “любов”. Поглеждайки по-задълбочено в нейното значение откриваме думите: “най-висша форма на любовта”, както и “любовта на Бога към човека и на човека към Бога”, “чиста любов”. Тя представлява една от четирите видя любов заедно с Ерос, Филия и Сторги.

Идеята за агапа е напълно противоположна на тази за ероса, тъй като първото изключва всяко всяко желание или стремеж към това, което не притежаваме. Агапата може да бъде дадена само от Бог, докато Ерос произхожда от човешкия егоцентризъм. В религията Еросът е предвиден само за брачните двойки и всичко извън тази дефиниция бива разглеждано като греховно, като може да бъде асоциирана с по-нисшата страна на любовта. Сторги от своя страна е насочена към семейната обич, привързаността на родителите към техните деца и на децата към техните родители. Филиа е свързвана с приятелската любов и дълбокото приятелство като цяло. Има смисъла на силна привързаност към някого или нещо.

За разлика от другите видове любов, “агапе” е безусловната любов. Тя обича, дори тогава, когато не би следвало. Думата сама по себе си е често използвана в Новия Завет, за да опише християнската благодат. „Агапе“ е свързана с ума: това не е просто емоция, която се издига нежелано в нашите сърца. Това е принцип чрез който ние свободно живеем. Агапе е свързана главно с нашата воля. Една на пръв поглед обикновена дума, концентрирала в себе си едни от най-висшите идеали.

“Вечерята на любовта”!

Християнската традиция под влиянието на елинизма, търси синтез между двата вида любов, като постепенно ероса абсорбира агапата насочвайки християнската любов към търсенето на доброто, чрез търсенето на себе си, отдалечавайки се от първоначалната идея на Новия завет.

Агапи са били провеждани първите три века в християнската църква под формата на празнични пирове. Тогава са били наричани пиршества на любовта тъй като събирали и приветствали всички, както бедни, така и богати на една маса. Богатите осигурявали продоволствията, а бедните, били нагостявани от по-заможните, като помагали чрез своя труд.

Тертулиан описва християнската агапа с думите: “Сядат на масата, след като се помолят на Бога; ядат толкова, колкото е необходимо, за да утолят глада си; пият, както е прието за хора, строго съблюдаващи въздържанието и трезвеността; насищат се толкова, че през същата нощ могат да възнесат молитви до Бога; беседват, знаейки, че Бог чува всичко. След измиване на ръцете и запалване на светилниците всеки е поканен да пее хвалебни песни за Бога. Храненето завършва така, както и започва – с молитва. Излизат оттук, не за да правят безчинство, излизат повече от училище за добродетел, отколкото от вечеря.”

Във Вселената всичко е съградено по уникален план, в този факт се корени причината за неразривна връзка между всички организми. Като пример виждаме хранителната верига. Всяко едно хранително царство се храни от по нисшето от него. Всичко започва с Царството на Светлината (от езотерична гледна точка), чието спускане дава живот на растителното царство. То от своя страна се храни с предишното – минералното. Животинското царство се храни с растителното, както и с минералното. Човешкото царство е отчасти съставено от животинска природа, примесена с душевност. Човекът се явява междина точка между материята и духа, между физическото и нематериалния свят. От всичко изброено би следвало, че човекът се храни с предишното царство, тоест със собствената си материална същност, с други думи умът получава енергия от собствената си физичност, която произтича от животинската природа. От езотерична гледна точка бива възприета идеята за освещаване на материята, чрез което материалната храна бива трансформирана в чиста енергия. На последно място духовното царство получава своята храна от по-висши чувства и мисли на човешкото царство.

Говорейки за думата любов изникват мислите на Сократ – ако предположим, че любовта сама по себе си има “природа”, то ние е твърде вероятно да не разполагаме с правилния инструмент или подходящия капацитет, за да съзрем чистотата на тази природа. Следователно, ние можем само да бъдем устремени, да се опитваме да я опишем частично или да намекнем за нейното значение, без да съумеем да я достигнем в нейната същност. Следователно тя може да се превърне в епифеноменална единица, генерирана от човешките действия, но никога не усещана от ума или описана от езика.

Алегорично преминавайки от стремеж за осъзнаване на същността на любовта към агапата можем да фокусираме погледа си към чистата любов между братята. За да бъде зародена и в последствие многократно потвърдена бива използвана ритуалната “бяла маса”.

Ясно си спомням първия път, когато попаднах на нея. Беше точно след моята инициация. Ритуалът в храма бе приключил, бях останал с мислите си и точно в този момент сякаш всичко започна отначало и се стовари с дори по-голяма сила. Храната винаги е била и винаги ще бъде основна част от развитието на човечеството. С времето храненето преминава от първично задоволяване на човешка потребност към обединителна точка на общността. Можем да предположим, че това е един двояк процес – в профанския живот се поставя на централно място качеството на храната, докато в света на просветените централно място заема процеса по споделяне на продоволствията. Споделяне, не толкова във физически и материален аспект, колкото споделяне на духа, на мисли, на виждания и убеждения, споделяне на част от себе си.

Ритуалната бяла маса бива изпълнявана по определени правила. Подредбата на масата следва своята специфика, разположението на братята може също да бъде строго дефинирано. Храната играе второстепенна роля, оставяйки в центъра да бъде разположено словото. Чрез него душата напуска ритуала сита. В началото на ритуалната агапа в България се изпълняват основно четири тоста, поставени в началото на вечерта. Всеки от тях е посветен

на основополагащи и водещи идеали и ценности. Чувайки за първи път тостовете човек попада в друго душевно състояние, събирането на Братята преминава от вечеря към словесно израстване. Умът се настройва на вълна абсорбиране и отваряне към новият поглед, разширявайки мирогледа и насочвайки се към разбиране и опознаване на Братята. Тостовете са съответно насочени към Отечеството (Президента), на второ място към Великата Ложа, третият към Сестрите и четвъртият – тост “за 9 часа”.

Връщайки се към спомените за всички изминали ритуални агапи, на които съм присъствал не мога да си спомня нито едно блюдо или нито една конкретна напитка, която е била поднесена. Всички спомени са насочени към идеи, които са били сервирани на бялата покривка, за мисли грижовно наляти в чашата за вино, за спорове запалили огъня на Братската обич. Да, спорове и то само положителни такива! Точно чрез тях се ражда правдата, към която сме се устремили. Няма друг повод, който да може да събере на една маса толкова много мъже, всеки със своите убеждения и виждания, но същевременно мислещи в една посока.

В същото време Братската трапеза е място, на което можеш да се насладиш, уважавайки всеки дошъл да сподели храненето. Без невъздържаност, без да бъдеш задължаван да останеш повече, отколкото задълженията ти позволяват. Място, на което всичко е разпределено по равно. Без да бъде принуждаван да изпие или да изяде повече от желаното. На тази маса витае хармонията на Братското единство, затвърдена от уважението, което всеки изпитва към ближните си.

Изконната същност на Агапата е Любовта, не във физическия смисъл, а истинската любов. Любовта, която е творческа, такава която трудно можеш да опишеш. Агапата не цели раздаване на индулгенции и присвиване на очи спрямо слабите, тя помага в търсенето на Истината, Равенството и Свободата.

Бр. С.Г.