DISCOURCE: Silence – The Only Right of An Entered Apprentice

Новина 316 от 900
DISCOURCE: Silence – The Only Right of An Entered Apprentice

The Grand Lodge of Ancient Free & Accepted Masons of Bulgaria considers that, as the mother of all the regular Grand Lodges in Bulgaria, is called upon to provide information and clarification about the essence of Freemasonry. For this reason, you can access the following Masonic discource:

The following material is currently only in Bulgaria language! We are working on having all discources translated into English language.

Silence – The Only Right of An Entered Apprentice

Тишината съществува под няколко форми във всекидневния живот. Обратно на нейната литературна дефиниция, за нея винаги много се е говорило. Богата по смисъл, изпълнена с различни думи и противоречия, тишината е мъгливо и в същото време близко понятие, представляващо за профана и чирака истинско предизвикателство. Но всичко ни кара да вярваме, че тишината отсъства в света, защото в нейна противоположност светът общува, комуникира. Нищо не се губи при заемането на позиции – както казват професионалистите в тази философска област, пространството трябва да се запълва непрекъснато; профанското време не се дирижира от безцелната мисловност. Шумът за шума е излишното повторение на новия комуникиращ свят.
В началото на неговата инициация, бъдещият чирак се учи да мълчи в стаята за размисъл. И това проникване в тишината, нещо като бъдещо кръщение, е изпълнено със страх, виждайки сентенциите по стените, без да споменаваме известния VITRIOL, който не е ясен в тъмнината. Това е първата раздяла с профанския живот. Тук чиракът среща едно лице – неговото собствено отражение. В утробата на майката това също е първото изпитание, което води до самотата и съмнението, началото на пътя.
Бих искал да разкажа какво аз разбирам за мълчанието от две страни. От страната на това което аз съм преживял като нормален човек и от другата в масонския ми живот до момента.
Чиракът не е завършен масон, а в развитие, както всички, търсейки истината. За да търси истината или да се опознае по-добре, благодарение на мълчанието, чиракът контролира своите страсти, така че разумът да преодолее емоциите и преди всичко чиракът да слуша и размишлява.
В инструкциите за чирака е казано, че тишината е първата техника в масонската работа. Така умът и разумът се развиват.
Ако чиракът не може да говори, той може само да мисли и така да се упражнява. Много е важно тялото да участва. Става въпрос за физическо участие в един нов свят. Чиракът се променя с мълчанието и се учи да разбира и запечатва в съзнанието си думи. Думата трябва да е високо поставена, осъзната, възприета, свещена. Той трябва да следва този път, да работи върху себе си, да прави интроспекция, да се отдели, но не напълно, от това, което е в профанския живот, за да разбере по-добре смисъла на това, което слуша, което чува и вижда.
Като слушам, разбирам по-добре това, което се говори. Речта изпълва пространството. С инициацията и работата на чирака един нов свят се отваря пред моите очи и уши.
В тишината аз чувствам по-силно моите слабости, покрадва се съмнението, трудно ми е да разбера този нов свят, в който току-що се преродих. Това е цената на търсенето на истината. Не търсим ли всички ние безграничната истина? В тишината няма лицемерие, престореност.Всичко, което мисля, е важно за мен. Не наранявам, нито успокоявам някого. Радвам се тихомълком на едно голямо удовлетворение. В сянката всички дързости са позволени. Те са обидни само за моето его. Освободен от всички метали, аз трябва да се освободя също и от своите предразсъдъци, суета, профанска глупост.
Чиракът не съди, не участва, неговия глас не се брои. За него убеждението в символите е решаващо. Те не дават нищо конкретно. Тяхното тълкуване е безкрайно. Смисълът им не е еднозначен. Мистериите на Масонството с обгърнати с плътни воали. Редовната и усилена работа може да ни помогне да ги повдигнем, но и това не стига.
Защото, както се казва в инструкциите за чирака, целта е да имаме честта да бъдем приети като Калфа. Това ли е краят на търсенето в себе си? Истинската благодат на тишината свършва ли с този цитат? Интроспекцията предполага в тази мълчалива поза да се окажем в позицията на слушател на речта, да изучаваме ритуала и символичния свят, и накрая да намерим интелектуалното равновесие в себе си, давайки преднина на размисъла.

Бр. Д.К., с.л. Ехнатон