ГРАДЕЖ: Гарантът в Масонството

Новина 90 от 429
ГРАДЕЖ: Гарантът в Масонството

Великата ложа на старите свободни и приети зидари в България счита, че като майка на всички регулярни Велики ложи в България, е призвана да дава информация и разяснение относно същината на масонството. По тази причина причина може да достъпите следния градеж на масонска тематика:

Гарантът в Масонството

Уважаеми Братко,

ще се опитам да те пренеса в дебрите на познанието, свързано с фигурата на гаранта в масонската ложа. В този текст ще разгледам тази така бюрократизирана фигура, но всъщност изключително важна по хоризонталата и вертикалата същност, която не бива да бъде бъркана с „просто изискване“ на една или друга нормативна уредба в масонството. Всяко посветителско общество има за цел да дава знание на този, които иска да го получи. Свободен е само този, който по собствена воля пожелава да получи или пожелава да дава (макар да е задължен втория от клетвата си да го прави почти винаги в известни граници). В обществата на СВЕТЛИНАТА се работи с ясни, открити, искрени, прозрачни, осветени и най-вече нормални от гледна точка на морал, етика, закон и правила похвати, като някои от тях ние наричаме клетва, обещание, процедура, ритуал, процес, решение. Много често се диалогизира начина, но никога не се разхвърлят думи в пространството по отношение на целта, защото Тя е ясна. Същността на диалога по същество принадлежи не на активните диалогизиращи братя, а на самата цел. Посвещаващите Братя единствено, чрез диалог помежду си, избират най-точното от тяхна гледна точка, действие за въздигане и съответно посвещаване на Братята търсещи, чакащи и искащи познание. В края на краищата, който чете Книгата на Светия Закон би могъл да има преднина пред този, който без да чете се опитва да трупа опит и точки основно, чрез изпитания от нетеоретично естество. Нима Майстор Хирам не е искал да даде Светлината, която са търсили 3мата братя , които в крайна сметка… Но нима тези Братя не са били всъщност все още Търсещи такива? За добро или зло (емоционални категория от гледна точка на „ако-то“ в историята на човечеството) случилото се е случило. Нима то не ни дава най-качествените инструменти да разберем, че всъщност имаме Братя, които по свое усмотрение или под чуждо, друго давление и наставление, както знаят редица братя с по-високи степени, са предприели страшното действие? Нима Легендата е посто легенда? А, ако тя е всъщност урок?

За тези уроци и редица други трябва да се говори и обсъжда в ложите на нашата родина в това тъй нещастно за мнозина време. Нима не сме, ний тез, които имаме възможностите да направим промяната, която желаем? А в такъв случай се пита резонно: „А защо правите същото, което не искате и не харесвате, че е било правено преди Вам?“. Възниква тезата, че е нужно единство. Единство на какво Уважаеми Братя? Единство на масите и столовете? Или Единство на множеството, които изпълняват задачите на други, пък било то и не Братя? Или в крайна сметка Единство, заради Единния? А може би тук се крие част от Светлината – Единство заради целта за ЕДИНОДЕЙСТВИЕ. Какво би могло да бъде това Единодействие Обични и Почитаеми Братя във Вашите степени и качества? Бихме ли могли да бъдем Единни в мнението си, когато сме на различни символични степени? Според историята – и ДА, но и НЕ. Защо? Защо не бихме могли?

Липсата на възможност не е факт. Факт е липсата на желание. А това желание е, поради липсата на ЕДИННА ЦЕЛ. Липсата на Единна цел поражда липса на ЕДИНОДЕЙСТВИЕ. Можем ли да имаме ЕДИНОДЕЙСТВИЕ? Да, бихме могли. Имали ли сме ЕДИНОДЕЙСТВИЕ – ДА, категорично. Защо нямаме сега? Защото целите са различни. Чий цели са различни? Ето тук е заровено кучето, ако целта изобщо е била да бъде заровено…

Така както в пустинята на жадния и гладен човек целта му е да стигне оазис, а в един момент тази цел му се вижда постижима (а оазис всъщност няма), така на желаещия да постигне още повече познание целта му се вижда постижима ПО ВСЯКАКВИ ВЪЗМОЖНИ НАЧИНИ… и не вижда, този същия нещастен човек, никакъв проблем как постига целта си… нали все пак ще бъде на оазиса. Ще задоволи глада си. Жаждата си… Да, ама Не, казваше един друг наш Брат. Тук е моментът да се говори за реалната работа с Братята, които имат степени Чирак и Калфа. Нима поредния необработен камък е достатъчно достоен и правилен, за да бъде сред останалите в градежа? Да, може би в основите би могъл да е, но тогава той ще си остане там – в основите, во веки веков. А, ако иска да е по-нависоко, то тогава трябва да е обработен кубичен или друг вид усъвършенстван камък. Кой го обработва? Сам ли се самообработва?

Ако можеше сами да се самообработваме, то нямаше да има точно посветителските общества. Ако можеше един да го обработва този камък, то щяха по 2ки да си ходят ученик и учител. Явно е, че историята на съществуването на света е довела до един извод този процес:  трябва да има общество. Но как се формира това общество?

Разбира се, обществата са такива защото са ОБЩества (общи). Общото не е само на един или друг, а на всички. Но, за да функционират, то те си имат йерархия, която задължително се спазва, защото иначе се превръщат в АНАРХИСТИЧНИ сборища. Анархията за едни е като хаоса – един трудно за разбиране ред, но за други, то това е наистина липса на всякакъв устойчив ред. Защо трябва устойчив ред? Защото той предразполага към формирането на процеси. В анархистичния ред имаме „каквото падне на момента, с това работим, както ни харесва“. В урегулираните общества има „търсене и обработване на точно нужния камък по начин и следователно към вид, който е нужен за градежа в различните му етапи от развитие“. Камъкът не винаги стои на едно и също място, въпреки желанието на редица, които искат само те да са подвижни, за сметка на останалите. И така стигаме до отговорът, че камъните за градежа се намират, обработват предварително, а в последствие се предлагат за колективна обработка от изначалния ГАРАНТ. Гарантът е този, който знае този камък в какъв момент на неговото съществуване е и знае как трябва да го обработи, за да започне да придобива вид и форма, който ще е от полза във времето. Не винаги всеки камък се изкачва на високо в градежа. Безспорно това зависи от него самия. Има камъни, които не се подават на обработка и си остават в основите на градежа. Те там също са нужни. Има и такива, които искат да бъдат в основите, защото просто няма необходимата същност за друго, а и май им харесва. Но има и такива, които желаят да бъдат високо в градежа. Тук възниква въпроса, защо желаят това? Заради самата височина или заради градежа сам по себе си? Нима това може сам да го прецени новодонесения камък? Мисля, вярвам и усещам, че отговорът е НЕ. Това го преценява Гаранта, ЗАЕДНО с останалите камъни, които вече са обработени.  Прескачането на гаранта от страна на камъка, но и от страна на други обработени камъни, за да „помогнат“ на необработения камък носи само едно на последния… дисхармония. Дисхармония на енергийно ниво на първо място. От там нататъка на всякакви други нива. Ако това е целта, то тя може да бъде изпълнена блестящо и тогава стремящият се към Светлина необработен камък, макар привидно издялкан, то си остава в тъмнина. Или иначе казано на по съвременен език, този необработен камък си става БУШОН… ама вече изгорял такъв. Тук е мястото на гаранта на този евентуален бушон, пардон, необработен камък… да ог остави да изгори или да го остави да посвети с отразена светлина на друг обработен камък. Една еврейска поговрка гласи, като отиваш да ти шият дрехи, то погледни шивачът как е облечен. Имате очи братя, имате уши, имате ум. Бъдете това, което гарантите ви с тяхната си дума са гарантирали, че сте. Бъдете Богове в развитие. Ако искате са останете камъни на нечие развитие, то бъдете и това. И това е избор. И той ще бъде уважен. Макар и с мълчание. Гарантът носи отговорност не само за Вашите действие пред ложата и другите Братя, но носи отговорност Вие да се развиете. Нещо като по-голям брат, нещо като баща, нещо като учител, нещо като добър мениджър, който иска утре да сте равни с него. Но ако вие поискате днес да сте равни, без да сте готови… то никога няма да бъдете равни. И това добре го знаете. Но има и толкова много, което не знаете. Уви, не всеки знае всичко. Възможно е гарантът, понякога да бърка. Дано е така.

Нима Гарантът не е този, който е поел ангажимент да се грижи за Вас, почитаеми Братко? Пък било то и след като станете Майстор Масон той ще продължи, ако Ви е брат.

Нима Гарантът не Ви е показал, че най-големият враг сте си Вие самият, докато не разберете основите и стъпките към безсмъртието?

Нима Гарантът не Ви е познавал и преди и с лека ръка Ви е поканил да станете равни нему? За лов, риболов или за масонство?

Четете Братя. Четете Братя. Четете Братя.

Ненаписаното четете. Невидимото виждайте. Не бъдете в собствената си сянка, която така упорито все още хвърляте върху себе си.

Покажете Светлината.

ВПНВАНВИСНВС

Бр. Д.М.

с.л. Ехнатон