ГРАДЕЖ: Призванието на Масона

Новина 117 от 429
ГРАДЕЖ: Призванието на Масона

Великата ложа на старите свободни и приети зидари в България счита, че като майка на всички регулярни Велики ложи в България, е призвана да дава информация и разяснение относно същината на масонството. По тази причина причина може да достъпите следния градеж на масонска тематика:

Призванието на Масона

„Работата на един масон никога не свършва, това което сме търсили в ложата намира продължение в света и задължение на масона е да разпръсква навсякъде светлината, която е получил в ложата на Свети Йоан.“

Всеки посветен е чувал поне веднъж през живота си тези думи. И в пряк и в преносен смисъл те демонстрират най-важното задължение на масона – да работи непрестанно със светлината на масонството в сърцето и в ума си, за да прави не само себе си, но и другите около себе си по-добри, по-съвършени. Ритуалната работа, която е свързана с регулярно събиране за посвещаване в мистериите и привилегиите на масонството, обаче не е единствената работа на масона. За всеки масон е колкото важно да развива сам себе си чрез участието в ритуалите, също толкова важно да предава наученото в света около себе си. Работата, която всеки масон има задължение да върши е свързана със самоусъвършенстване, чрез възприемане на философията на масонството, но също така и усъвършенстване на околните, чрез предаване на тази философия посредством слово и поведение. Всеки е уникален по своему, всеки има някакъв талант и е по-добър от останалите в някаква насока и точно поради това съвместната работа е многократно по-резултатна от самостоятелната на всеки един поотделно. Всяка една брънка от веригата има смисъл и цел и е полезна само когато е свързана с други като нея и е част от веригата. Когато е самостоятелно, парчето материал с дупка в средата е безмислено и ненужно. Само във връзка едно с друго различните парчета стават брънки и са способни да пренасят енергия. И защото призванието на масона е да гради, а не да разрушава, масонската братска верига трябва да е средище за съзидателен труд в общо благо и пример за цялото общество. Като елитарна организация, в която по презумпция членуват само интелигентни и издигнати хора, масонското братство трябва да е пръв инициатор на решения във всички сфери на обществения живот. Това е най-директното и ползотворно разпръскване на светлината, която масоните получават в ложите на Св. Йоан. В ложите се изучава философията на съществуванието и изкуството да се живее. Учи се да се мисли и да се взимат решения съобразно нравствени и логически принципи. Именно тези знания и умения, придобити в ложите следва да са най-важните отличителни белези на масоните от профаните. За това първо и най-важно задължение на масоните, като мислещи и знаещи хора е да водят останалите в лабиринта на живота, осветявайки техните стъпки. Едва второто задължение е благотворителността и работата, свързана с него трябва да бъде осъществявана само там, където основната работа по предаване на знание не може да бъде полезна. Масонската верига трябва да работи за подобряване на качеството на живот на цялото общество и чрез него на живота на всеки един отделен негов член, защото масоните следва да са достигнали до мъдростта, че всички хора на този свят са част от един огромен, сложен и разумен организъм, наречен човешко общество, както и че общото благо на това общество носи благо на всеки един от неговите членове, докато благото на един отделен индивид не може да донесе благо на цялото общество. Братските разговори са полезни за всеки масон, но те могат да бъдат още по-полезни, когато станат полезни на обществото. Трябва да бъде дадена възможност на всеки масон да покаже най-доброто, на което е способен в името на общото благо. А най-доброто, на което масоните са способни, най-ценното което притежават по презумпция е философската, логична и добродетелна мисъл и поведение. Нищо друго не отличава така масоните от профаните, както начинът на мислене, формиран от древната философия на масонството и поведението им на добродетелни хора, породен от този начин на мислене. Това е критерият, по който един масон може да бъде разпознат в обществото – свободен човек с добри нрави, еднакво приятел и на бедния и на богатия, стига те да са добродетелни. И ако масоните наистина са приятели на добродетелните хора, то те трябва да покажат, че мислят за тях и ги подкрепят. Приятелството не се води от интереса, а от любовта и позитивните мисли към другия, както и подпомагането му в беда.

Днес не е тайна за никой, че българското общество страда неимоверно от безродни управници и уродливи еснафски интереси. Много и различни са причините, за да се случи това, като с убеденост може да се говори дори за конкретно целен резултат. Очевидно е, че населението на България обеднява все повече и постоянно хора остават без дом и прехрана, оскотявайки и започвайки да мислят единствено за физическото си оцеляване. Семейства се разделят и деца губят връзката си със своите родители като влизат в рисковите групи. Държавата се обезлюдява, а земята и природните ресурси се експлоатират от чужденци и стават тяхна собственост. С бързи темпове българската нация изчезва, а с нея и българската държава. Това не трябва да продължава повече. Тези процеси трябва да бъдат спрени, защото е дошло време разделно. Дълг на всеки български масон в това време е да даде своя принос за опазване на българското общество, защото ако всеки пази сам себе си няма да можем да опазим обществото като цяло и така или иначе ще изчезнем културно, ментално, етнически, а дори и физически заедно с него. Ако обаче опазим своето общество ще успеем да опазим и себе си и потомството си заедно с него.

Основна цел на всички български масони сега трябва да бъде обща работа за решаване на наболелите обществени проблеми. Всеки квартал, всеки град, всяка българска община има конкретни такива. Масоните по презумпция притежават логична мисъл, визия и не на последно място информация, което означава, че имат възможността да взимат правилни решения за справяне с всякакви проблеми. Но решенията трябва да бъдат в полза на обществото, а не в полза на единици избрани, каквито повечето са свикнали да взимат. Братските събирания трябва да бъдат доминирани не от пиянство и безмислени разговори за конкретни постъпки на конкретни личности и за частни финансови операции, а от обсъждания на идеи и възможности за подобряване на живота на всички. Такива възможности има не малко. Необходимо е само малко желание, за да се променят масонските събирания в правилната посока. Проблемите наистина са много, но не е трудно да бъдат дефинирани, защото в голямата си част те са очевидни, а бързото им и правилно решаване ще допринесе в най-голяма степен за всеобщото благо. Необходима е само целенасочена работа от всички, като дори не е задължително всяко едно решение да бъде свързано с властническите правомощия и одобрението на управляващите в конкретния момент. Има твърде много механизми, чрез които да се влияе върху управленския елит и взимането на решения. Пример за такава работа и влияние върху управлението са множеството неправителствени организации, които често създават добри идеи, популяризират ги по различни начини и след като те бъдат обществено приети, биват налагани на управляващата в съответния момент администрация да ги осъществи. Основна част от масонската дейност трябва да бъде насочена към създаване на конкретни идеи, които да са полезни за обществото и които след популяризиране да бъдат осъществени. Тази дейност не изисква финансови средства, като същевременно е обществено полезна и отговаря изцяло на масонската философия, основана на добродетелта. Не на последно място, освен, че ще подпомага обществото в стремежите му към свобода, равенство и братство, тази дейност ще издигне авторитета на масонството там където му е мястото и ложите няма да бъдат смятани за тайни мафиотски структури, които трябва да бъдат забранени незабавно и членовете им хвърлени в затвора, а ще бъдат приемани като интелектуални средища в подкрепа на обществото. Това е истинското изпълнение на масонския дълг за работа и разпръскване на светлина в света и това трябва да е призванието на всеки един масон. Това е истински достоен за уважение труд. Слава на труда!