ГРАДЕЖ: ЕДНА ИСТОРИЯ С ЦИГУЛКА или ГРАДЕЖ ЗА СМИСЪЛА НА ЧОВЕШКИЯ ЖИВОТ

Новина 142 от 429
ГРАДЕЖ: ЕДНА ИСТОРИЯ С ЦИГУЛКА  или ГРАДЕЖ ЗА СМИСЪЛА НА ЧОВЕШКИЯ ЖИВОТ

Великата ложа на старите свободни и приети зидари в България счита, че като майка на всички регулярни Велики ложи в България, е призвана да дава информация и разяснение относно същината на масонството. По тази причина причина може да достъпите следния градеж на масонска тематика:

ЕДНА ИСТОРИЯ С ЦИГУЛКА  или ГРАДЕЖ ЗА СМИСЪЛА НА ЧОВЕШКИЯ ЖИВОТ

(Това е истинска история, предадена ни от Бр. Бата Жугич от Белград)


Действие / Местоположение: Вашингтон, окръг Колумбия: станция на метрото, студена януарска сутрин през 2007 година

Мъжът с цигулката изсвири шест  музикални пиеси на Бах в продължение на 45 минути.  В този отрязък от време приблизително 2000 човека минаха през тази станция.  Мнозинството от тях отиваха на работа.

След приблизително три минути един мъж на средна възраст забеляза, че на станцията има музикант, който свири. Той забави своя ход, но след малко се забърза, за да осъществи своевременно задачите в неговия график.

След около 4 минути

Цигуларят получи своят първи долар. Жената, която хвърли банкнотата в шапката не се спря да го слуша дори за миг, а вместо това продължи забързана.

След 6 минути

Млад мъж се облегна на стената, за да слуша цигуларя. Но, после погледна  часовника си и отново продължи по своя път.

След 10 минути

Момченце на три годишна възраст се спря да слуша, но неговата забързана майка го издърпа много силно. Детето спря отново, за да погледне към цигуларя, но майката го бутна силно – то продължи да върви, постоянно обръщайки глава. Това се повтори с още няколко деца. Всеки от родителите, без изключение, принуждаваше децата да се движат бързо.

След 45 минути

Музиканта продължаваше да свири.  Само шестима се спряха и го послушаха, но за кратко.  Приблизително 20 човека дадоха пари, но без да се заслушат нито за миг. Музикантът събра общо 32 долара.

Един час по-късно

Музикантът приключи изпълнението на цигулка и настъпи тишина. Никой не забеляза това, но и липсваха аплодисменти, нямаше никакво признание за него.

Никой не знаеше, че това е Джошуа Бел, един от най-великите цигулари в света. Той е изпълнил на цигулка възлизаща на 3.5 милиона долара едно от най-сложно написаните музикални произведения. 

Два дни по-рано той свири в разпродадена зала в Бостън със средна цена на билета 100 долара. Това е била цената, за да слушат изпълнението на същото произведение, на същият изпълнител.

Това е реална история.

Цигуларят Джошуа Бел е свирил на цигулка инкогнито в метрото на столицата Вашингтон.  Настоящето събитие е било организирано от вестник Уошингтън поуст и е част от експеримент  посветен на перцепцията (възприятието), вкуса и приоритетите в живота на всеки един от нас.  – The Washington Post, Вашингтон, 8 април 2007 г.
Възникват следните въпроси: в позната обстановка и неподходящ час в състояние ли сме да възприемем /перцептираме/ красотата? Спираме ли за да я оценим? Разпознаваме ли таланта в неспецифичен контекст (неочаквана ситуация)?

Едно от възможните заключения в този експеримент би могло да бъде следното:

Ако ние не отделим миг, за да спрем и да послушаме един от най-великите музиканти на света изпълняващ най-прекрасната музика, писана някога, с един от най-красивите инструменти, правени някога… колко други неща още пропускаме?

Хора, забавете ход…

Движите се твърде бързо!!!