ГРАДЕЖ: Ехнатон – мечтателят, който искаше да промени Египет

Новина 155 от 439
ГРАДЕЖ: Ехнатон – мечтателят, който искаше да промени Египет

Великата ложа на старите свободни и приети зидари в България счита, че като майка на всички регулярни Велики ложи в България, е призвана да дава информация и разяснение относно същината на масонството. По тази причина причина може да достъпите следния градеж на масонска тематика:

Ехнатон – мечтателят, който искаше да промени Египет

Градеж по повод 9 години на с.л. „Ехнатон“

Пирамидите не са единствената загадка на Древен Египет, която навежда на мисълта за извънземна намеса. Например фараонът Ехнатон – предполагаемият баща на знаменития Тутанкамон и съпруг на не по-малко знаменитата Нефертити. Ако той беше наш съвременник, би направил шеметна кариера в Холивуд – без никакъв грим ми могъл да играе извънземен, пише електронното издание МИГнюз. Издължено лице със змиевидно изражение, яйцевиден череп, силно изтеглена назад тилна част. Вместимостта на този череп е 1.5 пъти по-голяма, отколкото при обикновените хора. Пръсти – като паешки крачка, стъпала като перки, огромен тлъст задник и женски гърди. Така съвременниците му изобразявали Ехнатон, и всъщност не изопачавали много действителността. Останките на фараона, открити през 1907 година, се оказали силно повредени. Учените и досега не са 100% убедени, дали те принадлежат именно на Ехнатон. Но повече или по-малко запазилият се в саркофага череп изглежда достатъчно странно за човек – огромно криво яйце. „Този череп истински ме порази“, заяви известният египтолог проф. Доналд Редфорд и обеща да го изследва най-подробно. Откъде идват тези толкова явни уродства? На този въпрос първо се опитали да отговорят патоанатомите, които представили резултатите от изследванията си на наскоро приключилата конференция в медицинския факултет на университета на щата Мериленд. Ъруин Брейевман от Йейл смята, че фараонът е бил обезобразен от генетични отклонения. Той обаче открил едновременно проявление на няколко мутации: синдрома на Марфан, който удължава крайниците и лицето и прави пръстите като на паяк; синдромът на Клайнфертел кара организма да произвежда голямо количество женски полови хормони, което води до гинекомастия – поява на голяма женска гръд; синдромът на Фролих пък провокира складиране на мазнини по седалището и бедрата. А главата се издължила назад, тъй като в детството му рано се сраснали костите на черепа. Поне два факта пречат да се приеме, че фараонът е бил просто един болен мъж. Тези синдроми не се срещат наведнъж, а поотделно се проявяват само външно. Мъж, страдащ поне от един от тях първо е импотентен с микроскопичен полов орган и второ е безплоден. Ехнатон обаче, както свидетелстват историческите хроники, не бил нито едното, нито другото. Той имал внушително мъжко достойнство – нереално в съчетание с женските гърди и бедра. Държал огромен харем, имал две официални съпруги и повече от 10 деца. Само красавицата Нефертити му родила 6 дъщери. Тутанкамон е син от втората му жена – Хия, за която се знае много малко. Освен това женствената фигура на Тутанкамон е сериозен довод в полза на това, че именно Ехнатон е бил негов баща. Уфолозите пък смятат, че генетичните отклонения са резултат от експерименти на извънземни и по-точно гущероподобни същества, долетели от района на Сириус. Те се споменават от много древни народи, включително египтяните, шумерите и догоните. Разбира се извънземните едва ли са имали преки сексуални контакти с обитатели на Земята. По-скоро чрез изкуствено оплождане влагали свой генетичен материал в човешки яйцеклетки.

Кратки бележки за фараона-еретик и неговата вяра:

Странно е, че понякога така се получава един народ да се гордее само с част от своето наследство, докато друга част да пренебрегва и забравя. Но точно тази „другата”, понякога може да се окаже най-ценна за бъдещото човечество. Египет има изключително богато наследство, неговият древен народ е носител на многохилядолетни традиции и знание, но дори те още преди векове са предпочели да забравят и игнорират част от наследеното. Може би, защото е трудно да го преглътнат. Разбираемо е! „Онзи” град и неговия фараон са били за своите съвременници като началото на края на техния свят.

Един от най-странните владетели на Египет, Аменхотеп IV (Ехнатон) е син на фараон Аменхотеп III и царица Тий. Роден е и управлява около средата на 14-ти в. пр. н. е., като кръвен наследник на 18-та династия през епохата на Новото царство. Неговият пра-пра дядо, родоначалника на династията, фараон Яхмос I освобождава народа си от робството на хиксосите и започва трескаво възобновяване на страната, включително и разширяване на територията чрез военна сила. Политиката му е продължена от неговите наследници, но не и от Аменхотеп IV.

Египет е страна, която поддържа и спазва многовековни традиции и правила, има множество богове и богини и точно определен социален ред. В интерес на истината, някои от старите обичаи и ред са забравени и не се спазват във възобновената страна, но това, което остава почти непроменено е религията. Боговете Маат, Ра, Озирис, Тот, Анубис, Изида, Бастет, Собек, Кнут са само малка част от религиозния пантеон на египтяните. Всеки бог и богиня, независимо дали са с чисто египетски корени или донесени отвън, имат свои храмове и жреци, свои ритуали и олицетворяват различни сили и принципи. Най-главен сред тях е Амон Ра – богът Слънце. Що се отнася до социалната структура на египетското общество, то тя е йерархична, бюрократична и строго определена. Цялото общество е концентрирано около фараона, състоящо се от аристокрация, жреци, чиновници, армия, обикновени хора.

Макар и възпитан в старата вяра, Аменхотеп IV има свое уникално убеждение за устройството на света и силите, които го управляват. Той вярва, че в света има един единствен бог и това е Слънцето, което е единствения мощен източник на живот; че хората нямат нужда от посредници, за да го почитат и да му се молят и всички останали богове са нищо и не съществуват; че насилие не бива да има. Тези убеждения го превръщат в първия владетел-монотеист в света.

Едва след 6-та си година на трона Аменхотеп IV извършва своята реформация и отхвърля всички божества и жреците им, особено Амон Ра, като налага на народа си само един бог – Атон. Като почит и вярност към новия бог фараона приема името Ехнатон, което в буквален превод значи „Угоден на Атон”. Той изоставя древната Тива и построява нова столица – Амарна. Истинското наименование на града е Ахетатон („Хоризонта на Атон”), докато името Амарна или Тел ел Амарна градът получава по-късно, заради намиращо се наблизо селище, при разкриване на останките му. Фараонът отвежда цялото си семейство, придворните, новообразуваната администрация, слугите и голяма част от населението на Тива в Ахетатон. Там в своя бастион на вярата, отхвърлил напълно стария живот и правила, се отдава на моления, писане на молитви и служене на Атон, изобразяван като слънчев диск.

Град Ахетатон е построен между 6-та и 9-та година от управлението на фараона на източния бряг на р. Нил. За най-важните сгради в него е използван местен строителен материал. В града е имало един централен храм на Атон, ориентиран в посока изток-запад и построен без таван и врати във формата на открита площадка. Проектиран е така, че да следи движението на слънцето през целия ден. Освен храма, на територията на града имало няколко дворци, официални сгради и домовете на обикновените хора. Повечето от информацията, която знаем за живота в него идва от написаното на 13-те каменни стели в града. В днешно време те са намерени пръснати и изпочупени на територията на Амарна, както и на западния бряг на реката.

Променя се и изкуството, в което за първи път са напълно отхвърлени каноните и правилата. Стремежът е изображенията и статуите, които се създават да са максимално реалистични и естествени дори когато става дума за самия фараон и неговото семейство. Откритите, макар и доста повредени статуи на Ехнатон свидетелстват именно за това. Най-известната творба от този период е великолепният бюст на царица Нефертити, първата и любима съпруга на фараона, от която има шест дъщери.

Заслепен от религиозен екстаз и в мисли за молитви и за своя бог, Ехнатон напълно занемарява управлението и отговорностите си. В резултат Египет започва да губи стабилността и спокойния си живот. Губи и силата и влиянието си пред своите съседи. Започват нападения на границите му, които е трудно да бъдат отблъснати, защото всички богатства и реколта се преразпределят и се изпращат в Амарна, за да поддържат живота в града. Всичко това отслабва още повече Египет и довежда до глад, мизерия и много смърт. Армията и народа са в колапс, въпреки усилията на няколко човека около фараона да подобрят положението и да предприемат военни действия за защита на страната. Ехнатон, обаче, сякаш не иска да се изправи срещу действителността дори когато към края на управлението му, непрекъснато са идвали съобщения и хора, за да му разказват за битките и влошеното положение на народа и да го молят да вземе решение и да даде заповеди. Той смята, че мисията му е да промени религията на Египет и да помогне на хората да се обърнат към единствения бог, а не да воюва.

След 17 години на престола Ехнатон умира внезапно. Владетел на Египет става неговия 10-годишен син Тутанкамон от втората му съпруга Киа, вероятно чуждестранна принцеса. Младият фараон се жени за полусестра си Анхесенамон и принуден да се откаже от вярата на баща си и от самия него се мести в предишната столица Тива, за да възстанови стария ред. По този начин се прави опит да се възстанови равновесието и да се спаси страната от пълно унищожение. Скоро Ахетатон е изоставен изцяло, разграбен за строителен материал и погълнат от пясъците на пустинята. Всички изображения, статуи и надписи на Ехнатон и религията му са съсипани и унищожени преднамерено. Новият фараон умира след 8 години при неизяснени обстоятелства и също изчезва от спомените на Египет. Но това е друга история!

Трябва да минат около 3000 години в забрава, за да може най-накрая света да научи за фараона-еретик и Амарна. Градът е открит и разкопан за първи път през 19-ти век от английския археолог Флиндър Петри и по-късно от неговия колега Едуард Аертон. Намерени са и различни паметници, които свидетелстват за Ехнатон и управлението му. Малко по малко са събрани частите от пъзела за забравения и прокълнат фараон.

След откриването на гробницата на Тутанкамон през 1922 г. от археолога Хауърд Картър, вдъхновен от тази находка писателя Мика Валтари създава най-известното си произведение „Синухе Египтянина”, преведено и на български език. В тази творба Ехнатон, семейството му и тогавашния Египет са разкрити със забележителна пълнота и въображение. Писателят е особено впечатлен от фараона-еретик, когото нарича „първи истински пацифист в световната история”. В основата на романа е историята за живота на египетския лекар Синухе, за неговите преживявания и срещи, докоснали го житейски, емоционално, културно и социално.

Дали като поука или просто като заключение, но би могло да се каже, че Ехнатон е осъществил един опит, който се е провалил с гръм и трясък и е причинил страдание на стотици хиляди хора, но и в същото време е бил първи опит да бъдат изнесени тайните истини пред народа, за да бъде всеки един египтянин свободен.

Ехнатон е искал да освободи душите им, защото е знаел, че най-ценното, което един човек има, но и най-крехкото, което може лесно да изгуби е вътрешната си свобода. А без нея човека не може да има пълноценен живот. Със свободни хора Египет е щял да бъде по-силен, по-богат, по-истински, по-добър. Без надменни и властолюбиви жреци, тъмни храмове, неразбираеми ритуали, стряскащи статуи, държани в подчинение и мрак египетски души – това е била мечтата му. Една мечта, която не е била осъществена по най-правилния и разумен начин, но въпреки това подобно на скъпоценен камък е част от духовната съкровищница на Египет.

Още за Ехнатон

Аменхотеп IV също известен като Akhenaten[4] или Akenatón[5], по-късно Echnaton (Ехнатон)[6] е десетият фараон от Осемнадесета династия на Древен Египет,царувал от 1353 пр.н.е. – 1336 пр.н.е.[7].

Според гръцки източници, в началото на своето управление взема името Amenophis IV. Аменхотеп IV(Ехнатон) e син на Аменхотеп III и царица Тий. За да подкопае могъществото на жреците на Амон-Ра в Тива Аменхотеп IV провежда религиозна реформа в 6-та година на своето управление, с която налага култа към ново върховно божество – слънчевият бог Атон. В негова чест приема името Ехнатон – Угоден на Атон. Заедно с прекрасната си съпруга Нефертити изгражда нова великолепна столица на брега на р. Нил – Ахетатон (Хоризонта на Атон ) днес Амарна. След неговата смърт Ахетатон изгубил функциите си на столица, постепенно се обезлюдил и опустял. След известно време бил погълнат от пустинята. Днес градът е открит от археолози и разкопан. Сегашното си име носи от намиращото се в близост съвременно селище Амарна. Неговата майка царица Тий била една от главните фигури в рода Амарна. Ехнатон обичал съпругата си Нефертити и ѝ давал много правомощия, дори на много йероглифи било изобразено Нефертити да побеждава враговете си. От Нефертити имал 6 дъщери, но нямал син. Затова той си довел нова съпруга, нубийската принцеса Киа, от която се предполага, че има син който е Тутанкамон. Нефертити не смятала Тутанкамон за заплаха, оженила го за една от дъщерите си и негова полусестра Анхесенатон и както била традицията в Древен Египет станала негов регент. Тъй като царица Тий (майката на Аменхотеп) не харесвала Нефертити към 7-та година от неговото царуване тя изчезнала незнайно къде, в страната настъпила паника и много скоро кланът Амарна изгубил популярност. Новият фараон Тутанкамон наследил хаоса оставен от баща му в страната. За да го преодолее той върнал старата столица и религия и се прекръстил от Тутанатон на Тутанкамон, а сестра му и негова съпруга от Анхесенатон на Анхесенамон. Неотдавна учените открили мумията на царица Тий и на втората жена на Аменхотеп. Предполага се, че Тутанкамон е искал да премести семейството си от Амарна, мястото където неотдавна живял и царувал, в Кайро новата му столица. Но Нефертити съвършената, си остава загадка, неоткрита и досега. На саркофага на Аменхотеп, който се намира в камера 35 в долината на царете, е изтрито името. Името му е изтрито защото това се е смятало за най-страшното наказание – накзание за вечноста. И по още една причина, той е „фараона еретик“, опитал се да смени религията!

Това което прави Ехнатон е въвеждането на първата известна на науката монотеистична религия – култа към един единствен бог Атон! Той пръв въвежда централизираното събиране на дънъците, като лишава местните „богове“ от традиционните за тях приходи. Той не признавал всички местни богове, а само един от тях-Атон, или Слънчевият Диск.За тези негови деяния е най-мразеният фараон от египтяните още и поради това, че не успяват да го убият по време на преврат и той успява да избяга, като задига нещо много ценно…

След смъртта му, останала без защитник, тя се проваля и точно за това жреците на старата политеистична религия се постарават да изтрият всичко останало от Ехнатон!

Източници:

Encyclopaedia Britannica

Beckerath (1997) p.190

Clayton (2006), p.120

Akhenaten. // dictionary.com. Архив на оригинала от 14 October 2008. Посетен на 2008-10-02.

Akhenaton (king of Egypt) – Britannica Online Encyclopedia. // Britannica.com. Посетен на 2012-08-25.

Dominic Montserrat, Akhenaten: History, Fantasy and Ancient Egypt, Psychology Press, 2003, pp 105, 111

Encyclopaedia Britannica

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%95%D1%85%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%BE%D0%BD

http://travel.spisanie.to/%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F-%D0%B8-%D1%86%D0%B8%D0%B2%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F/236-%D0%B5%D1%85%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%BE%D0%BD-%D0%BC%D0%B5%D1%87%D1%82%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BB%D1%8F%D1%82-%D0%BA%D0%BE%D0%B9%D1%82%D0%BE-%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%88%D0%B5-%D0%B4%D0%B0-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D0%B8-%D0%B5%D0%B3%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D1%82

http://bradva.bg/bg/article/article-50255#.WAcaN8lslrI

Бр. Д.М.