ГРАДЕЖ: Градеж изнесен на ритуална работа на почитаемата П.Л.М. „Черноморски приятели“ – Ориент Варна

Новина 176 от 439
ГРАДЕЖ: Градеж изнесен на ритуална работа на почитаемата П.Л.М. „Черноморски приятели“ – Ориент Варна

Великата ложа на старите свободни и приети зидари в България счита, че като майка на всички регулярни Велики ложи в България, е призвана да дава информация и разяснение относно същината на масонството. По тази причина причина може да достъпите следния градеж на масонска тематика:

Градеж изнесен на ритуална работа на почитаемата П.Л.М. „Черноморски приятели“ – Ориент Варна

Някакъв човек стои тихо и наблюдава как огънят и тълпите опустошават града му. От време на време потърква ръцете си, все още схванати от железните окови. Не изглежда щастлив, не изглежда обаче и нещастен. Това, което става с него и около него, вече не може да го засегне. Просто му е любопитно какво ще се случи, нищо повече.

“Царю, рекъл Крез на седящия до него Кир, мога ли свободно да ти кажа каквото си мисля?” “Можеш”, отвърнал с неприкрита досада Кир. Все пак опасно е направо да поучаваш победителя си. Затова Крез ще подслади поучението си с въпрос. “Царю, какво правят с такова усърдие тия хора, дето обикалят като луди из Сарди”, попитал той наивно. “Грабят града ти”, ухилил се насреща му Кир. Крез тактично помълчал толкова, колкото да позволи на своя господар да вкуси от властта си върху него. После, по думите на Херодот, отвърнал: “Нито моят град грабят, нито моите пари. Те вече не са мои. Твоето грабят и отнасят.” Кир ахнал. Самонадеяният, пострадал от глупостта си Крез се бил преобразил в мъдрец.

Дали този разговор наистина се е състоял? За Херодот, който ни го предава в Първа книга на своята “История”, това е без особено значение. И да не се е случил, е могъл да се случи.

С години наблюдаваме и продължаваме да наблюдаваме, случващото се, как група хора унищожават съграденото от нас движение. Свити в своите лични проблеми, в нашето ежедневие, ние виждахме как разни тълпи прииждаха и рушаха нашия градеж и продължават да го рушат.

Гледайки ги от страни, се самозалъгвахме с мисълта, със странното убеждение, дори с известна доза задоволство, че тези хора рушат собствения си труд. Когато разбрахме, че всички братя слагайки белите престилки работим на един и същ градеж, вече беше много късно да реагираме. Както диваците рушат и унищожават онези непонятни за тях достижения на цивилизацията, които ги подтискат, защото не могат да ги разберат, осмислят и пресъздадат, така и ние позволихме на тълпи непросветени да съсипят съграденото от нас. За което сами сме си виновни. Защото ние ги приехме, ние им сложихме престилките, ние незаслужено ги оставихме да ни управляват. Оставихме ги да бъдат активната страна.

„Активността на глупаците е по-разрушителна от гнева на Боговете.“ – стара атинска поговорка.

Ние всички заедно поучили се от грешките си с опита, който имаме, трябва да започнем отначало. Което не е страшно, защото трябва бавно и методично да градим нашият бъдещ храм. Тези основи са целите, които сме си поставили и идеите, които ни свързват.

Масонството не е само да се държим за ръце свързани в братската верига, а да гледаме в една посока. Ние всички, от чирака до майстора, трябва да си изясним целта и идеите на нашето движение. Гонейки тази цел, съсредоточавайки се в изпълнението й, което заедно сме избрали, нашата ложа ще бъде недосегаема от всякакви вредни вътрешни и външни фактори.

Много време се питах защо се случва и как може да се случи всичко това? Как може една здрава къща да бъде съборена без никакво усилие? Просто този градеж няма основи.

Масон съм от почти петнадесет години и нито веднъж за тези години на въпросът ми, защо сме се събрали и защо е реактивирано нашето движение, не съм получавал ясен отговор, а имагинерни, общоформирани, заучени фрази от рода „как живея в тъма и трябвало да търся светлината“. Все още съм сравнително млад и повярвайте ми не копнея особено да видя „светлината“, защото това ще е последното нещо, което ще видя в живота си .

Нека се върнем на градежа без основи, какъвто е нашият градеж в момента.

Ние като ложа трябва да решим по какъв път ще поемем от тук нататък, дали ще си останем група мъже обединени под крилото на В.Л.С.С.П.З.Б. и ще приемаме всяко едно нейно решение и ще го изпълняваме сляпо и безпрекусловно или ще си организираме сами масонския живот и ще работим на нашия си, организиран от ложата градеж.

Първият вариант означава да продължаваме така, както сме го правили тридесет години с всичките му последствия, тоест нищо да не зависи от нас.

Свидетел съм на първия разкол в Масонското движение, но само като „непросветен“ в движението. Виждах как дългогодишни приятелства се развалиха за кратко време и не можех да разбера, защо се случва това.

След това вече като Масон, пак съм се чудил толкова ли е трудно и какво толкова пречи да си стиснем ръцете с О.В.Л.Б. и да се обединим.

Разбрах защо е толкова трудно.

В Масонския си живот, след това преживях два разкола, които ме засегнаха лично и болезнено.

Първата стигма – когато алчен за власт и внимание, сребролюбец отцепи от нашата В.Л. група братя, с които се кълняхме и се държахме в братската верига.

Не можех да повярвам, как големи и интелигентни мъже се продадоха за едни имагинерни „трийдесет сребърника“. Мъже, в чиято честност и почтенност се кълнях и защитавах от профански хули.

Така че не желая да се държа за ръка с тези господа.

Повечето от тях не мога да нарека братя – масони, колкото и да се опитвам.

В Илиада, Одисей убива предателя Долон с думите „ Един предател е еднакво вреден и за чужди и за свои.“

И не мога да приема напъните на висши сановници от В.Л.С.С.П.З.Б. да простим на предателите, да ги прегърнем и да работим заедно на градежа .

Това Аз няма да направя.

Но поне едно нещо им признавам на господата от В.Л. на „Шотландският ритуал“, или както и да се наричат.

Отделиха се да търсят щастието си без претенции.

Втората стигма – Бе брутална !

В нея нямаше нищо масонско.

Тя бе криминална.

Тя бе финансова.

Тя бе профанска в най-уродливият си вид.

Видях най-агресивното лице на човешката низост, на човешката алчност, на безкруполната продажност и предателство.

За тези хора не желая да говоря, говорейки за тях означава, че признавам, че съществуват.

За тези хора не желая и да си спомням, на тези хора обръщам гръб, тези хора ги забравих.

Аз предлагам следното: Под крилото на В.Л.С.С.П.З.Б., ние да организираме собствения си градеж. За пример давам мой личен проект, над който работя от около пет години. Това е църквата „Св. Прокопий Варненски“ и прилежащия към нея социален център.

Много интересен проект, включващ в себе си не само духовната роля на църквата, а реалната помощ към хората. Освен църквата като сграда, там се изгражда един интересен социален център. Той има за цел да помага реално на хората изпаднали в беда. В него хората могат да получат юридически съвети, медицински и стоматологични услуги, ще бъдат нахранени и облечени. Децата, които нямат шанса да растат в нормална среда ще могат да я получат в социалния център. Планираме изграждане на библиотека, компютърна зала, различни кътове за занаяти, малка спортна зала, кабинет с психолог и други.

За социален център, може да се грижи някаква фондация или НПО, и само някои просветени ще са наясно, че зад тях стои масонска ложа. Всеки брат, масон който иска да помага в този център ще бъде добре дошъл. Тази фондация или НПО, може да бъде стъпало за приема на бъдещи братя. След като търсещ пусне молбата си за прием в нашата ложа той ще бъде поканен да помага в социалния център, по какъвто начин той желае и може. Неговите ментори, ще следят във времето определено в нашата конституция, дали търсещият реално е отдаден на нашата кауза и това ще рефлектира върху неговото приемане или отхвърляне.

В тази насока и реализация могат да работят нашите сестри и деца. Не знам за вашите, но за мойте деца ще бъде много полезно да видят колко трудно и с какви лишения живее голяма част от нашето общество. Много се надявам по този начин децата ни да израстнат като добри и достойни хора. Каузата да помагаме на хората в беда, ще бъде нашата здрава основа, която ще крепи нашия градеж. Благодарността в очите на детето, което си взел от улицата и си нахранил и облякъл, благодарността на жената, на която си намерил работа, на семейството на което си спасил жилището, благодарността в очите на възрастният човек, на който си помогнал да изживее достойно старините си ще бъде нашето признание. Ще бъдем оценени като достойни мъже каквито трябва да бъдат всички масони. Това струва много повече от признанието на масонски ложи отдалечени на хиляди километри от нас, и които молим за признание всеки път, в който се срещнем. Признание, което не винаги получаваме поради някакви други, но не и масонски причини. След време, когато млад брат, приет при нас, попита каква е целта, за която сме се събрали, Аз няма да го пратя да „търси само светлината“, а ще го заведа на един истински и реален градеж.

Свободното зидарство (франкмасонството) е световно движение с етично-нраствена насоченост, изградено като йерархична структура от грижливо подбрани мъже, стремящи се към умствено и нраствено съвършенство при свобода на мненията и толерантност спрямо възгледите на всеки един човек. Масонството не е нито конспиративна организация, нито тайно общество в широкия смисъл на думата, защото неговите цели са и не могат да бъдат в противоречие с установения законов ред.

Красива морална система, облечена в алегории, илюстрирана със знаци и символи.

Това е другото определение на Свободното зидарство.

Франкмасонството е изградено върху три основни принципа :
1. Братска любов – търпение и уважение.
2. Милосърдие – проява на милосърдие по отношение не само на нашите близки.
3. Истина.

Всичко по-горе изброено, като определие за масонството е много хубаво и вдъхновяващо. Но се разминава със състоянието на франкмасонството не само у нас, но и в целия Свят. Да си масон в момента (в по-голямата си част в България) е работа или за дебелокожи, цинични индивиди с напълно съмнителна ценностна система, или за ентусиазирани, наивни малоумници. А може и зад ентусиазираните наивни малоумници да се крият дебелокожи ценични индивиди. Мой близък веднъж ми беше казал, че в този объркан, циничен и полудял свят, човек намира своето щастие и покой, когато разбере че света не се върти около него и сам открие своето място и сам поеме по своя градеж. Ние в нашата ложа трябва сами да намерим своя „Градеж“ в прослава на Великия Архитект на Вселената.

П.П. : Това трябваше да е градеж, по повод повдигането на двама наши братя в степен калфа, но аз малко се отплеснах в мой лични разсъждения, за което се извинявам. Само ще кажа, че тези двама братя в същността си, са по-големи майстори-масони от голяма част от майсторите, които съм познавал и познавам.

16.V.2016
гр. Варна

Бр. Д.Ж.
Сановник в П.Л.М. „Черноморски приятели“