ГРАДЕЖ: Хора, изпреварили своето време – Джузепе Мацини

Новина 186 от 429
ГРАДЕЖ: Хора, изпреварили своето време – Джузепе Мацини

Великата ложа на старите свободни и приети зидари в България счита, че като майка на всички регулярни Велики ложи в България, е призвана да дава информация и разяснение относно същината на масонството. По тази причина причина може да достъпите следния градеж на масонска тематика:

Хора, изпреварили своето време – Джузепе Мацини

Джузепе Мацини е роден в Генуа на 22.06.1805г. по време, когато Италия е била разпокъсана на множество независими и полузависими държавици, и области под управлението на Франция и Австро-Унгария. Баща му, професор по медицина, е бил убеден якобинец и личен лекар на кралица Виктория /ще отбележим отново този детайл по-късно/, а майка му била известна с красотата си и силната си религиозност. В ранното си детство е бил доста слабоват и болнав, и прохожда едва на 6 годишна възраст.

Още на 14 годишна възраст е приет в университета. В началото учи медицина, но впоследствие се насочва към право. Известно време работи като „адвокат на бедните”, като междувременно пише книги и сътрудничи на различни вестници, последните затваряни един по един за пропагандиране на неудобни идеи.

През 1830г. в Тоскана се присъединява към движението на карбонарите, поради което е арестуван. Затворен за шест месеца в Савона (1830-1831), той приема „апостолската мисия“ за постигане независимостта на Италия. Тази терминология за „апостолска мисия“ възприема и „Млада България“, където Левски заема сана „Главен апостол“.

След освобождаването му след няколко месеца емигрира в Швейцария. Впоследствие се премества в Марсилия, където основава тайното политическо движение Млада Италия, проповядващо обединението на Италия. Движението прави неуспешен опит за въстание през 1833г., след потушаването на което Мацини задочно е осъден на смърт. Независимо от това на следващата година, заедно с Джузепе Гарибалди, правят нов опит за въстание, което отново е неуспешно. Отново отива в Швейцария, където през пролетта на 1834 г. в Берн, заедно с други емигранти от различни европейски страни, основават движението „Млада Европа”.

Основната идея на това движение е, че макар Френската революция да е допринесла за индивидуалните свободи в Европа, за постигане на национални свободи е необходима нова революция. Самият Мацини продължава тази идея с надеждата, че в едно по – далечно бъдеще Европа ще се превърне във вид федерация, управлявана от общо федерално събрание; тази негова идея е основание днес той да се счита за основоположникът на идеята за Европейския съюз. След поредица арести в Швейцария и Франция, през 1837 г. Мацини се преселва в Англия.

Междувременно работи по създаването на дъщерни организации на „Млада Европа”, сред които „Млада Германия”, „Млада Полша”, „Млада Швейцария” и др. Една от тези организации е и „Млада Турция”, която през 1922г., под ръководството на младия тогава Мустафа Кемал паша, станал по-късно известен като Кемал Ататюрк, премахва властта на султаните в Турция и основава съвременната Република Турция.

Мацини участва в организирането и провеждането на поредица от бунтове до смъртта си през 1872г. Политическите му убеждения, Карл Маркс (33’), наричайки го „това вечно оцеляващо старо магаре”, описва като „…старата идея за република, доминирана от средната класа”. Не без помощта на баща си /очевидно човек с беспорно влияние в много среди/, Мацини в съвсем млада възраст се присъединява към редица тайни общества, съществували по това време в Европа. През 1833г., още студент в университета в Генуа, той е посветен в 33’ на СПШР и оглавява Върховния съвет в Италия; междувременно е посветен и в Древния и Примитивен Ритуал на Мемфис-Мизраим / ДПРММ/. В тези времена, Върховните съвети на 33’ на Англия и Германия се оглавяват съответно от лорд Палмерстън и Ото фон Бисмарк. Важен момент от дейността на Мацини е присъединяването му към карбонарите, които той трансформира в парамасонска общност, организирана на принципа на отделни ложи под ръководството на Велика ложа, която впоследствие оглавява.
От 60-те години на 19 век Мацини работи в тясно сътрудничество с Албърт Пайк по изработването на общ високостепенен ритуал в масонството.

На 20.09.1870г. новият Ритуал, под името Орден на Новия и Реформиран Ритуал на Паладините (пазители, защитници), е готов и неговата конституция е подписана от Мацини и Пайк.

Двамата си поделят отговорностите по следния начин: Пайк поема отговорността за догматиката в масонството и приема титлата „Върховен Понтиф (Жрец) на Вселенското Масонство”, а Мацини, приел титлата „Суверенен Глава по Политическата Дейност”, поема изпълнителната власт.
Самият Ритуал би могъл да се определи като нео-гностичен, изключително близък по същността си до Богомилството. За посвещаване в него се канят почти изключително братя с високи степени от СПШР и/или ДПРММ.

Мацини никога не спира да пише, че събаря тронове и олтари, че наторява народите, и че той е пророка на хуманитаризма…” Този ентусиазъм по отношение на националната кауза на Италия и защитата на интересите на средната класа му спечелва признателността на италианския народ, който го нарича „Душата на Италия” (за разлика от Гарибалди, наричан „Мечът на Италия”, и граф Камило Карвур, „Мозъкът на Италия”).

Причината дейността на Мацини да е насочена предимно към Италия се крие в 1818г. Тогава един от двамата основни емисари, отговарящи за създаването на революционни организации в Европа, наред с французина Луи Блан, е италианецът Филипо Буонароти. В публикация, известна като Постоянни инструкции на Alta Vendita (Велката Ложа) на карбонарите (или накратко просто Alta Vendita) той пише: „Защото от Италия един ден ще произлезе свободата за целия свят, република на братство, хармония и хуманност.” Визията на Мацини, не се изчерпва само с Италия. Особено интересна е идеята му за специфичната роля, която има всяка нация за създаването на новия световен ред, който самият той определя по следния начин: „След Рим на Цезарите и Рим на Папите идва Рим на Народа.” Тази роля той определя така: Великобритания ще отговаря за промишлеността и колониите, поляците ще имат водещата роля по отношение на славянския свят, руснаците – за цивилизоването на Азия. На французите се отрежда действието, на германците – мисълта и т.н. Интересно е, че подобна роля не се отрежда за Ирландия и Мацини не подкрепя нейната независимост. Единствената европейска монархия, която Мацини поддържа е Великобритания /да не забравяме връзката на баща му с кралския двор/, тъй като счита, че тя единствена има дълбоки корени сред народа. Тя остава и единствената, незасегната от организираните из цяла Европа бунтове и метежи.

Разбира се, Османската империя и Балканите също са обект на внимание. По отношение на Балканите идеята на Мацини е била за независимост на отделните народи и федерация на южните славяни, доминирана от Белград. За постигането на тази цел той заедно с Гарибалди, оказват активно съдействие за създаването на тайни организации на балканските народи, доминирани от идеите за социално равноправие и национална независимост. Много българи са привлечени от делото на Гарибалди и Мацини, и заминават за Италия, за да се включат в армията на Гарибалди. Днес учените са издирили имената на повече от 20 души, които са съпричастни към италианското обединително движение. Някои, като капитан Петко войвода, впоследствие се прославят и в борбите за освобождение на българските земи.

Самият Мацини провежда няколко лични срещи с български представители. Най-често цитираните български имена са тези на Г.С.Раковски, Капитан Петко Войвода, Апостола Васил Левски /цитират се прословутите няколко месеца след разпускането на втората българска легия, когато Апостола е ранен и вероятно опериран някъде-известно е,че по тази причина е имал до края на живота си незатваряща се рана/, както и други….

Днес, основната поука и послание от този интересен човек,масон и революционер е, че той е фокусирал идеите и учението си, базирайки се на ролята на т.н. средна класа. А това е именно тази, почти целенасочено подтискана и унищожавана социална прослойка в нашата държава, която има шанса, и трябва да помогне народа, нацията и държавата да поемат по по-добър, за всички ни, път.

А лично според мен, една от ролите на нашите работилнци е, да може да се привличат свободни мъже, с добро име и с добри нрави, които да се обучават, изграждат и усъвършенстват като наши Масонски Братя, за да се превърнат в моторния двигател на една дългосрочна положителна промяна- както на средата около нас, така и на самата Държава като такава.