ГРАДЕЖ: Франко-масонската същност за човещината

Новина 283 от 439
ГРАДЕЖ: Франко-масонската същност за човещината

Великата ложа на старите свободни и приети зидари в България счита, че като майка на всички регулярни Велики ложи в България, е призвана да дава информация и разяснение относно същината на масонството. По тази причина причина може да достъпите следния градеж на масонска тематика:

Франко-масонската същност за човещината

Уважаеми братя, при днешните духовни обърквания позицията на франко-масонството като сила става всеки ден все по-значително. Колкото по-груби са политическите противоречия в обществото, толкова по-спасително може да служи онуй „дрямащо“ чувство на съвкупност, което се намира скрито в дълбочината на народите.
Франко-масонството е огнище за всички ония братя с най-вярното усещане за единението на човешкият живот. Цел на франко-масонската работа е да се добие вътрешно усещане за познание и дълг, като този дълг се постига чрез ред в чувствата и вътрешен мир, нямащи нищо общо с обществения ни статус.
Масонът чрез своето знание и длъжност е призван да служи на духовните закони и ако разбира добре изкуството, той не трябва да бъде нито твърдоглав безбожник, нито развратник без религия, макар че в старо време масоните са били длъжни да принадлежат на религията на своя народ.
Днес няма значение кой каква религия изповядва, важното е да бъдем добри хора и да признаваме мнението на всички. Това е пътят по който следва да вървят братята в ложите, съчетан с това да са добри и верни мъже с чест. Затова и франко-масонството е център в който се създава вярна дружба между хората, които иначе биха останали далеч един от друг. Далеч не във времето и пространството, а в сърцето и душите си.
В средата на 19 век великите ложи от Хамбург и  Франкфурт са изпратили на останалите ложи послание с целите и задачите на франко-масонският съюз. От 12-те изтъкнати точки на посланието ние ще обсъдим само първите две.
Франко-масонството е изкуство за добър човешки живот и правилно поставяне в човешките правоотношения. Ще си позволя да цитирам тук Раковски, защото това което искам да предам, може да се усети от чистота и мъдростта на изказа му: „франко-масонството е съучастие в работата на всичкото добро, което става на всякъде по света и борба против злото, от което страда человечеството. Франко-масонството е убеждение, което не дели човека по това кой е, а какъв е. Онуй убеждение което толкоз по-високо цени човека, колкото последният е по-свободен от предразсъдъци и привидности и колкото повече дава преднина на вътрешния человешки инстинкт – познаването на правдата.“
Съюзът на франк-масоните е другарство от мъже, които имат за цел отглеждане на истинното, доброто и хубавото в човечеството. Съюзът се мъчи да изглади различията, които са последствия от народността и вероизповеданието. Той изисква от своите членове да почитат всичките хора като братя въпреки различията им по външното положение и религиозните мнения и да упражняват братската любов, която е основният камък и славата на туй могъществено братство. Тая велика цел франк-масоните си представят под образа на сграждането на един храм.

Уважаеми братя, днес, почти 2 века след написаното по-горе, аз се питам –  изградили ли сме доброто, търсим ли същината в човека или все още гледаме кой е и удобен ли е нам? Даваме ли превес на моралното, не на материалното? Поставихме ли камъка на точното място, така че храма да бъде устойчив на низки влияния и интереси? Поставихме ли камъка така че, върху него да можем после да поставим друг и той да не падне? Виждаме ли острия камък, който пречи на останалите или оставаме слепи за неправдата?
Вече живеем не в страна, не в континент, а като част от „целокупното человечество“ защото пътят на всеки в обществото е да стане гражданин на света – готови ли сме за това? Или ще се окаже че по-готов е бил Раковски преди 2 века?

Животът вътре в ложите

Уважаеми братя, в своята първа част от ръкописа си великият българин е изложил свои мисли за влиянието на франко-масонството вътре и вън от ложите. За животът вътре в ложите – свободните зидари са избрали св Йоан Кръстител за образец и са си поставили задача масонското стремление да е близо до сърцата им. Ложите се наричали свети Йоанови и най-големият празник на масонското движение е денят на Св Йоан. Почитта към нашия покровител се е запазила и в днешни дни. Дейността на ложите е да подготвят отделните братя в тяхното самовъзпитание и по такъв начин да бъдат подготвени и отговорни във външния свят на идеала за човещината. Чрез тази дейност живота в ложите се различава от другата форма на задружен живот в обществата. Поради тази особеност франк-масоните се различават, както от големите общества, които се назовават държава и църква, така и от другите дружества посветени на човешките задачи. Животът в ложата е образец, великолепно възпитателно средство, където отделния брат добива кураж да работи неуморно върху себе си. В това отношение ложите могат да се сравняват с църковните обреди. Същите влияят върху душата посредством нагледното показване на основните представления на обредите, показващи отношението и връзката на бога с хората. Ритуалите на ложите карат братята да се замислят върху самите себе си, подкрепяйки ги във възможното дело на самовладението и себепознаването. Ложите се отличават от държавата понеже са в услуга за цялото човечество. Държавата е предприятие, чието ръководство е представено от едно политическо общество. Тя се стреми да нагоди законите такива, че да отгледа и развива в гражданите дълг за служене на обществото. С това франк-масоните не се занимават. Тяхното вътрешно убеждение е в борбата със злините срещу човечеството основана на свои възгледи, кураж и риск. Ложите са огнище на мира и доверието за всички хора, било то учени или неграмотни, високо надарени или по-малко, силни или немощни. Днес вън от ложите човекът трябва винаги да е предпазлив, недоверието е нашето оръжие. За да няма разстройване в общността на ложата и безпокойствие, стоенето нащрек е необходимата бариера срещу отравянето на душевните сили. Това е изключително важно за ложите, там братята се радват на спокойствието, за да могат да се доверят и изпитат щастието и чувствата, че имат сходни влечения с другите. Никъде другаде в дружества или организации не може да се постигне подобен синхрон на единомислието.
Франк-масоните се борят за човещината като искрено търсят и задоволяват нуждите на тази човещина. По този начин много по-силно оборват враговете й. Но все още носим слабостта да гледаме укорително своите врагове, вместо да преследваме целите си. По-лесно е да укориш отколкото да погледнеш в себе си и да намериш вътрешния си път към человека, защото всички сме хора, но не всички сме човеци.
Замисълът на ложите е в символизма, който носят. Не е тайна, че е имало времена в които са искали да действат привлекателно и вълшебно чрез тайнствеността.
Братята носят тайната на знаците за познаване. Ако тази тайна  е обществено достояние , то престава да бъде тайна за тези на които трябва да се доверим. Днес не можем да имаме в ложата спокойствие и доверие ако не сме сигурни, че сме заобиколени с изпитани и честни хора. Затова трябва да се отнасяме внимателно към чужденец, който търси ложата и който ние не можем сами да изпитаме. Едничката сигурност да можем да го приемем без вреда е ако той знае познавателните знаци и е запознат с обредите ни. Тогава можем да сме сигурни че той е бил изпитан другаде от верни и добри мъже и е бил достойно приет в братството.
В Свети Йоановите ложи франкмасоните предават цялото си учение в три степени, които са стъпалата на изпита, като последната, третата, е тайната на майсторската. Последната степен е висшето знание с отличителен знак за вътрешна зрялост. Масонът е свободен човек с добри нрави, който се задължава към безусловно послушание. С добри нрави вътре не може да бъде този, който се лишава от свободата на духовните въпроси.
Стремежът на човечеството към съвършенство е плод на делата на отделния човек в неговата малка работилница. Това е и ложата, която е символ на този стремеж като повик на братята към самостоятелна свобода и работа върху общите цели. В ложите се работи със зряла мисъл. Не случайно всички братя насочват усилия към градежа за самоусъвършенстване на всеки нов брат. Те са неговият фар в тъмната нощ на житейският океан, който сочи верния пристан.
Там където духът на доверието се показва най-жив, там можеш да познаеш и истинската ложа. Франк-масоните знаем, че доверието на един човек може да се използва за лоши цели. Дали този или онзи мъж не е почукал на вратата ни като е разчитал на възможността да излезе от едно тежко положение чрез братята и братството? Дали този или онзи брат не е живял лекомислено, защото е разчитал на подкрепата на братята? Тук трябва да напомним за това, което се съдържа в правилата при приемането на свободни хора с добри нрави.
Важна е ролята на поръчителят, от кога познава кандидата, търсещият, при какъв случай са се запознали, какви недостатъци в духовен и прочие план има? Тези недостатъци през време на познанството увеличили ли са се или са намалели? Какво е държането му като съпруг, баща и гражданин, какви необмислени работи е направил?
Тези необикновени указания и правила са направени с голямо и високо познание на човешката природа и ние вярваме, че ложите няма да се окалят ако приковават своето внимание в тази посока. Онази част от живота в ложата, която почива на непосредственото употребление на символите и обредите, възпитава общите духовни черти в характера на братята. След това идва ред на думите, които дават едно целокупна картина за водене на личния живот. Тук уважаеми братя ще споменем трите главни добродетели – истинност, самоотвержение и отговарящите им форми на живот. Работливост, справедливост и хубост, всичко това написано в ръкописа на великия българин Георги Сава Раковски. Той казва още: “ложата не е школо, което да изследва науката, също не е и дружество за сказки, тя иска да засили и затвърди чувствената цена на нравствените приготовления с истинско знание. Все тия сказки требува  да изтъкват като идеал на франк-масоните силно мъжко и храбро стремление. С туй се разширява кръгът на живота в ложата и кара братята да се вглъбяват в света за който е назначено туй стремление.“

За живота извън ложите

Уважаеми братя, във втората част великия българин Раковски е отделил достатъчно място за работата на братята извън ложите. В началото си ложите са се посветили на благотворителността, и то в големи размери. Добродетелността и благодеянията са считани за главна цел на ложите. В смисъла на хуманитарната мисъл с парични средства е трябвало да се помага с цел голяма публична благотворителност. Като франко-масонството е нареждало не да се съперничи на държавата, а да я помага и допълва. Еднократно напредъкът в това отношение зависи от това как да се облагородят отношенията и мисълта на хората, както и законите в държавата. Хилядите живущи в мизерия хора могат да се спасят не чрез благотворителност, а само чрез справедливост. Ако разбира се ложите могат да приемат тези задачи , то тогава е редно, макар че не е лесно да се каже, че масоните могат да имат влияние върху промените на законите в държавата, но в качеството им на граждани. Като невидимо общество франк-масоните не могат да се поставят на равна нога с държавата и църквата. Само да обърна внимание на братята, които са в общите форми на организациите и са се развили в държавните учреждения с цел да изследват ценностите според идеала на хуманността и да повлияят на духа с който да се ръководи. Франко-масонството се старае да приспособи благотворителността към човешкото достойнство, затова и тази благотворителност е за вдовици и сираци даването на същата ни кара да изпитваме наслада. Тази наслада е последствие от преодоленият от братята егоизъм. Грижата на ложите за създаване на по-добри колежи за по-силна просветна книжнина и образование са близко до сърцето на масона. Франко-масоните са най-голямо внимание помагат на всички ония науки, които имат за цел да изследват условията за вътрешното развитие на както на отделния човек, така и на цели общества. То развива тези стремежи за увеличаване на радостта от работата, която вършим, което може да стане когато се създадат условия за подобна радост от работата. Да разбираме ли, че веселото настроение в живота и работата се поддържа от чувството за хубавото в природата и че онзи чийто дух е възприемчив за хубавото, не може да се поддава лесно на злото, защото хубавото е въплъщение на правдата и доброто?

Франко-масонството е с вярата че най-добре се помага на човечеството когато се напомня на човека да следва своите убеждения, като се прилагат точни принципи. Ние казваме че франк-масонската мисъл дава по-голяма тежест на справедливостта и милосърдието. Девизът на франк-масоните е „свобода, равенство, братство“, за туй равенството което се иска от нашия девиз, значи равенство в правото на хората, но не и равенство в отношенията на живота. Несъразмерното разпределение на богатството противоречи на нашето чувство за справедливост, защото то не е това – истински образ за различните способности на хората и видно почива на това, че никой човек не се ражда за безнадеждно високи стремежи, а други – за незаслужено благосъстояние. Милосърдието е това, от което се добива желанието да се отреди на всички еднаква възможност за успеха на стремежите, да се даде на всички свободен достъп за насищането и наслаждението. Братството обгръща всички добри и сърдечни чувства, които вдъхват на човека любопитство за съдбата на ближния. Истинското братство и любов идват от справедливостта, впрочем така разбираме франкмасонския девиз „свобода, равенство, братство“. Да се отглежда такъв дух е нужно училище и много работа. За да отглеждаме в днешния девиз „любов, истина, труд“ е нужно много работа върху всеки един брат и недодялан камък, то е в основата на нашия градеж и там е истината.

Какво казва великият българин и наш брат Георги Сава Раковски: „служиш ли на истината вярно, на мнозина не ща е по угода неприлично е ща кажат то се знай – истината между лъжци не е на почит.“

В твърде подобни случаи франко-масонството се е застъпвало спасително със своето влияние. Франк-масоните ще бъдат винаги най-верните и най-патриотични синове на отечеството си. Поради своите международни връзки, те са най-подходящи да разглеждат недоразуменията между народите и да ги отстраняват по един мирен начин. Най-важната задача, която се пада на ложите в тяхната дейност навън ние търсим в най-хуманният отпечатък в който съжителстват нейните идеали чрез поведението на братята извън ложата. Всеки франко-масон е човек напълно свободен и зависим само от съвестта си, като се стремят във всичко към съгласие, франк-масоните извършват по между си онуй което разделя духовното и вършат само туй, което свързва сърцата.
Те проявяват най-широка търпимост по отношение на мненията както в религията, тъй и по политически и обществени въпроси. Те считат трудолюбието за задължително и като човешки закон си забраняват своеволно бездействие.

Уважаеми братя, в последната част от ръкописа на патриарха на българското революционно движение той е отбелязал някои мисли относно ценностите на живота:
„Вярата че оная сила, която управлява света е духовна сила, сказуваме религия. Безбожието е в изявлението : няма никакъв бог, туй безбожие, няма бог, няма запазване на ценностите“ .

Уважаеми братя, това което днес ви представих като градеж съм изградил в следствие на прочетеното от мен в този исторически ръкопис на Раковски. 150 години по-късно докосвайки се почти физически като усещане до мислите на автора е само по себе си неповторимо преживяване. С напредването в страниците аз усетих течението на творческата мисъл на един от гениите на българския 19 век. Тук по един безспорен начин питайки на тема франк-масонството, изниква у мен въпроса, който е поставян в многото дискусии относно това дали някой от нашите най-видни личности в миналото са били братя масони.
Но не въпросът за членството на Георги Сава Раковски е важен. Много по-важен е философският анализ на Раковски на който титана на българската мисъл е представил идеите и същността на масонското движение.

Уважаеми братя, Несъмнено у мен като читател на този уникален ръкопис, остава убеждението ми за това че великият българин Георги Сава Раковски е бил брат масон.
Аз завърших.

Бр. Н.П.
26.01.2014 г.