ГРАДЕЖ: Гностицизъм

Новина 188 от 429
ГРАДЕЖ: Гностицизъм

Великата ложа на старите свободни и приети зидари в България счита, че като майка на всички регулярни Велики ложи в България, е призвана да дава информация и разяснение относно същината на масонството. По тази причина причина може да достъпите следния градеж на масонска тематика:

Гностицизъм

Това е религиозно-философска система, която възниква през първата половина на II век. Своеобразието на това сложно философско и религиозно явление се състои в това, че върви по път, противоположен на замислите на философията на късната античност, опитала да изтълкува античните митове като алегории. Боговете били лишавани от биографии и се превръщали във философски категории. Пътят на гностиците е път на вторичната митологизация. Това е опит проблеми, вече осъзнати като философски, да бъдат представени във вид на митологеми. Основните постулати на гностицизма са: Бог е трансцендентен и абсолютно непознаваем, безличностен дух. От божествената същност, чрез еманация се пораждат битийни същности, оформящи 365 сфери, според Василид. Материалната сфера се характеризира като тотална противоположност на всичко духовно. Християнският възглед за Св. Троица е подменен от гностиците с идеята за великата Триада, олицетворена от Майката, Демиурга и Изкупителя. Според едно от многобройните течения в гностицизма, последната еманация на божеството е Демиург, който съчетава светлината и мрака, силата и слабостта. Той сътворява света, заключвайки в него нашите души и обременявайки ги с материята. Според друга теория Демиургът е една от висшите власти на божествения разум, мисъл, дух, Изкупителят, който ни спасява от материята. Според друго учение Демиургът е представител и орган на висшия Бог, изпратен от Божествения промисъл специално към евреите, като Иехова. Според гностицизма спасението се осъществява чрез гносиса, самопознание за божествената същност на човека. Гностиците разделяли хората на плътски (соматици), психични (душевни), духовни (пневматици). Плътските са обвързаните и ограничавани от материята земни хора. Достигащите божествената светлина наричали духовни хора, пневматици. Способните да се издигнат до Демиурга – душевни. Сред известните основатели на завършени гностически системи от II век се открояват Василид, проповядвал в Александрия и в Антиохия и Валентин – в Египет. Светлина върху учението на гностиците внася откритата през 1945 г. край Наг-Хамади (Горен Египет) голяма колекция от папируси от IV век, коптски преводи на гръцки оригинали от II-III век. Сред християнските гностически писания са „Евангелие на Тома”, „Евангелие на истината”, „Послание до Регин”, „Евангелие на Филип”.