ГРАДЕЖ: Свободното масонство и неговата връзка с Кабала

Новина 191 от 431
ГРАДЕЖ: Свободното масонство и неговата връзка с Кабала

Великата ложа на старите свободни и приети зидари в България счита, че като майка на всички регулярни Велики ложи в България, е призвана да дава информация и разяснение относно същината на масонството. По тази причина причина може да достъпите следния градеж на масонска тематика:

Свободното масонство и неговата връзка с Кабала

В Масонската литература съществуват много препратки към възможни връзки между Масонството и някои други духовни учения и общества, използващи езика на символиката: Розенкройцери, Илюминати, Гностици, Кабалисти, Алхимици, Зороастрийци, Питагорейци и др.

В Стария и Приет Шотландски Ритуал Степените от 4 ̊ до 14 ̊ са наречени Неизречими Степени, защото тяхната цел е изследването и размишляването върху неизразимото име на Божеството. Терминът „неизразимо име на Бога” се отнася до вярването в Юдаизма, че името на Твореца не бива да се произнася. Доколкото съществува пряка връзка между символиката и ритуалите в Масонството и Еврейските мистерии, и в частност Кабала, днес ще се спрем на тази връзка между тях.

Въпреки, че съвременните масонски ритуали и символи, произхождат от Египет, те са стигнали до нас в голямата си част чрез мъдростта на евреите. Традицията, която най-силно е повлияла съвременното Масонство, е тази на Еврейските Мистерии. По-голямата част от церемониите и тайните знаци в Масонството са дадени в своята еврейска форма. Ритуала и церемониите са базирани върху сцени от еврейската Тора, която ние християните наричаме Стар Завет. Особено значима в Масонския Ритуал е историята за построяването на Свещения израелски Храм в Йерусалим от Цар Соломон, което било поверено на прочутия финикийски Мастор Хирам Абиф. Плановете на цар Соломон включвали строителството на Храма като „външен център” на еврейската религия, но той желаел да основе и таен „вътрешен Център” на Мистериите, който да се превърне в духовно сърце на юдаизма. Тъй като до това време в Юдея още не били построени съответните центрове за посвещение, цар Соломон пожелал строения от него Храм да се превърне в главен духовен център за Еврейските Мистерии.

Великият Съвет на тримата мъдри мъже – цар Соломон, цар Хирам от Тир и Хирам Абиф – е легендарният създател на по-голямата част от нашите съвременни Масонски работи. В тях внимателно е запазена основната линия на Египетския Ритуал, като включително били съхранени тайните знаци и думи, преведени на иврит, като в повечето случаи значението им останало същото. Самият цар Соломон бил ангажиран в преработката на ритуала по повдигането в 3 ̊ Степен, променяйки легендата за Озирис в тази за Майстора Строител, но запазвайки нейния основен дух и посветителската идея. Внасянето на името на Хирам Абиф в ритуала е по-късна добавка, направена от Реховоам, наследника на Соломон и така впоследствие цялата история била свързана условно с личността на Майстора Архитект, Строителя на Храма или Сина на Вдовицата.

Това е в основни линии историята на Свещената Ложа и както се вижда, съвременната масонска традиция наистина води началото си пряко от Еврейските Мистерии. В тази линия на приемственост длъжността на Първомайстора /Майстора на стол/ символично тръгва от цар Соломон; двамата Надзиратели заемат съответно местата на цар Хирам от Тир и на главния строител на Храма – Хирам Абиф. В следващите 350 години Мистериите били предавани от поколение на поколение до 586 г. Пр.Хр., когато Йерусалим и Храма били разрушени от войските на Навуходоносор, а еврейското население било откарано в плен във Вавилон. За период от 50 г. практикуването на Мистериите било прекратено, макар че веригата на приемствеността не била прекъсната. Когато евреите се завърнали от Вавилон, те възстановили Храма и реконструирали своите ритуали. Въпреки че това била трудна задача, тъй като никога не било позволявано ритуалите да бъдат записвани и за да се запази приемствеността, те трябвало да бъдат научени наизуст и възпроизвеждани по памет. Така е оформена традицията на Третата или Великата Кралска Ложа.Тази традиция по-късно е продължена в работата на т.н. Римска Колегия /на Архитектите/, традиция предадена директно чрез цар Нума около 220 години преди Христа и още веднъж чрез посредничеството на воини от завърщащите се легиони на императорите Веспасиан и Тит. От ритуалите на тази Колегия до работата на днешните Ложи се е запазила една сравнително неизменна линия, с малки промени в церемониала.

Една част от тайното вътрешно учение на еврейските посветени било записано и наречено Кабала. Терминът Кабала произлиза от еврейския глагол „ле кабель”, което означава „получавам”, т.е. посветеният в учението получава тайното знание. В някои от доктрините на Кабала и тези на ранните Степени в Масонството могат да бъдат открити толкова близки аналогии, та да се предположи, че кабалистите са взели сериозно участие в трансформирането на някогашното Оперативно Масонство в съвременното Спекулативно Масонство. Изучаването на Кабала може да хвърли допълнителна светлина върху церемониите и символите на Масонството.

Съвсем накратко и обощено може да се каже, че литературата по Кабала представлява плод на многовековни духовни натрупвания, съчетали източници от различни традиции: еврейски, египетски, персийски, а по-късно и гностически. За най-важни кабалистични текстове се смятат „Сефер Йецира”, чието авторство се приписва на праотеца Авраам, книгата „Зоар”, за която се смята, че е диктувана от Раби Шимон бар Йохай и книгата „Ец Хаим”, предадена на учениците от Ицхак Лурия. За съжаление тези много ценни книги все още не са преведени и издадени на български език, въпреки че са доста популярни по света. Книгата „Сефер Йецира” третира мистичното значение на буквите от еврейската азбука и представлява задълбочено изследване на значението и смисъла на техните пермутации и трансформации, като по този начин Творецът е създал света и всички същества. Книгата „Зоар” е сборник от тълкувания и разяснения на текстовете от „Тора”. За съжаление по-голямата част от този труд е загубена. Третата книга „Ец Хаим” или „Дървото на живота” е обощение на кабалистичните знания до 16-ти век и представлява по-осъвременено описание на Сътворението и принципите, според които Творецът контролира и управлява Мирозданието.

Кабалистичната литература става достояние на образованите хора в Европа, приблизително когато Спекулативното Масонство започва да се появява на бял свят, т.е. 17-ти век. Това се осъществява чрез написани на латински език творби, като книгата на барон Розенрот „Разбулената Кабала”, „Едип Египтятина” от Атанасиус Кирхер, „Де арте Кабалистика” на Йохан Рьохлин, латинския превод на „Сефер Йецира” и др.

Брат Артър Уейт, който е безпорен авторитет в областта на Кабала пише: „Писмената еврейска традиция съществува успоредно с наличието на устно предание, което никога не е предавано в писмен вид; но и тя също е била достъпна само за много ограничен кръг. Например книгата „Зоар”, която е неин основен източник, представлява обширна доктрина, позната в миналото само на членовете на един кръг от посветени, за който е била предназначена.”

Скелетът на това учение е достигнал до нас чрез част от символизма на Масонството, а в нашите съвременни ритуали могат да бъдат открити много препратки към Кабала. Две основи мистични концепции, които са описани в „Зоар”, са пряко свързани с Масонските традиции. Това са одухотворяването на Храма на цар Соломон и доктрината за Изгубената Дума. Храмът на цар Соломон представлява физическия аспект на едно мистично изследване на неговите мерки и пропорции, съотнесени с тези на Вселената. Всички свещени обекти, намиращи се в Храма, имат своите микрокосмически и макрокосмически интерпретации. Шхина или Божествената Слава, се излъчва от най-вътрешното светилище, Светая Светих. Божествената Слава се възприема в още два аспекта: макрокосмически – като иманентността на Бог в Неговата Вселена и микрокосмически – като Божествената Искра, пребиваваща в сърцето на човека.

Загубата на Божественото Име – това е втората концепция в Кабала, пряко свързана с нашите традиции и символика. По-скоро тук става дума за правилния начин за произнасяне на това Име. Евреите възприемат Божието Име като една дума, съставена от четири еврейски букви /Иуд Хей Вав Хей/, които се произнасят като Йехова. Традицията казва, че тази Свещена Дума, която по същността си е името на Бога и управляваща всички сили в Природата, била произнасяна веднъж в годината от върховния жрец в деня на изкуплението, но след вавилонското изгнание нейното истинско произношение било загубено. Съгласните букви на Името се запазили, но гласните между тях, които давали правилното произношение били забравени. Затънали в материята на нашето сегашно състояние на еволюция, ние не можем да произнесем Словото или да познаем Божието Име в неговата цялост, тъй като сме обречени да възприемаме само външните черупки на нещата /Клипот/, представени символично от останалите в Името съгласни букви. И дори това не ни е достъпно в пълнота, поради което остатъкът от Божието Име е заместен с друга дума. Така че в традицията, когато трябва да се произнесе думата Яхве, тя бива заместена от думата Адонай, със значение Мой Господи. Според традицията, някъде в бъдещето ще дойде време, когато обстоятелствата щепозволят да бъде възстановен правилният начин за произнасяне на Името и ние ще се върнем към Бога, от Когото сме излезли, и ще бъдем способни да произнесем Думата в нейната пълна сила и мощ, за да овладеем своята латентна Божественост.

Така че Еврейските Мистерии са един от източниците на нашата настояща масонска традиция, доколкото трите символични Степени на Синьото Масонство съставляват основата на цялата система на Масонското Посвещение.