ГРАДЕЖ: Законът за привличането в светлината на личните взаимоотношения и богатството

Новина 192 от 429
ГРАДЕЖ: Законът за привличането в светлината на личните взаимоотношения и богатството

Великата ложа на старите свободни и приети зидари в България счита, че като майка на всички регулярни Велики ложи в България, е призвана да дава информация и разяснение относно същината на масонството. По тази причина причина може да достъпите следния градеж на масонска тематика:

Законът за привличането в светлината на личните взаимоотношения и богатството

ЗАКОНЪТ ЗА ПРИВЛИЧАНЕТО В СВЕТЛИНАТА НА ЛИЧНИТЕ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ И БОГАТСТВОТО

  • Кога най-после животът ми ще потръгне? Какво е необходимо, за да се справя и да постигна поне минимален успех?

Във Вселената съм създал Закони, които ти позволяват да имаш, т.е. да сътвориш точно каквото си избереш. Тези Закони не могат да бъдат нито нарушавани, нито пренебрегвани. Ти ги следваш дори в момента, докато че­теш. Няма как да не следваш Закона, защото такъв е на­чинът, по който функционират нещата. Няма как да го прекрачиш, не можеш да действаш извън него.

Във всяка минута от живота си действал вътре в него и така си сътворявал всичко, което някога си изживял. Ти си в съдружие с Бога. Ние с теб споделяме едно вечно съглашение. Моето обещание към теб е винаги да ти давам онова, за което помолиш.

Има три аспекта у теб, които всъщност са три енергии. Мо­жеш да ги наречеш мисъл, дума и действие. Трите, взети заедно, създават резултат, който на твой език и по твое разбиране се нарича чувство или изживяване.

Душата ти (подсъзнанието, То, духът, миналото и пр.) е сумата от всички чувства, които някога си имал (сътворил). Съзнанието ти за някои от тези чувства се нари­ча „твоя памет”. Когато проникнеш в паметта си, се казва, че си спомняш. Това означава да реконструираш, да събе­реш частите обратно.

Когато събереш обратно всички части от себе си, ще си спомниш Кой Си В Действителност.

Процесът на сътворяване започва с мисъл – идея, кон­цепция, представа. Всичко, което виждаш наоколо, някога е било нечия идея. В твоя свят няма нещо, което най-напред да не е съществувало като чиста мисъл.

Същото важи и за Вселената.

Мисълта е първото ниво на сътворяване.

След това идва думата. Всичко, което казваш, е изра­зена мисъл. Тя е творческа и изпраща творческа енергия във Вселената. Думите са по-динамични (би могло да се каже по-творчески) от мисълта, защото се намират на раз­лично вибрационно ниво от мисълта. Те променят (влияят на) Вселената с по-голяма сила.

Думите са второто ниво на сътворяване.

След тях идва действието.

Действията са думи в движение. Думите са изразени мисли. Мислите са формиращи се идеи. Идеите са обеди­няващи се енергии. Енергиите са освободени сили. Силите са съществуващи елементи. Елементите са частици от Бога, късчета от Цялото, от което е направено всичко.

Животът ти следователно ще „потръгне” когато избе­реш той да потръгне. Ти още не си направил избора. Отла­гал си, протакал си, протестирал си. Сега е време да провъз­гласиш и да създадеш, каквото ти е било обещано. За да го сториш, трябва да повярваш на обещанието и да го живееш. Трябва да живееш обещанието на Бога.

Обещанието на Бога е, че ти си Негов син. Нейно дете. Негово подобие. Нейна равна.

А-а … ето къде губиш връзката. Можеш да приемеш „Негов син”, ,дете”, „подобие”, но трепваш от това да бъ­деш наречен „Негов равен”. Струва ти се твърде много, за да го приемеш. Твърде много грандиозност, твърде много почуда и твърде много отговорност. Защото, ако си равен на Бога, това значи, че никой не ти прави нещо, а че всичко е сътворено от теб. Така вече не съществуват же­ртви и злодеи, а само резултати от мисълта ти за нещо.

Казвам ти: всичко, което виждаш в собствения си свят, е плод на представата ти за него.

Искаш ли животът ти истински да „потръгне”? Тогава промени представата си за него. Представата си за себе си. Мисли, говори и действувай като Бога, Който Си.

Разбира се, това ще те откъсне от много – най-вече от човешките ти събратя. Ще те нарекат луд. Ще ти кажат, че богохулстваш. Евентуално ще им дойдеш до гуша и ще се опитат да те разпънат.

Ще го направят не защото мислят, че живееш в собст­вения си свят на илюзии (повечето хора са достатъчно сниз­ходителни да ти позволят личните ти забавления), а защото рано или късно други ще се почувстват привлечени от твоята истина заради обещанията в нея, които се отнасят до тях.

Ето къде приятелите ти, хората, ще се намесят, защо­то именно тук ще започнеш да ги застрашаваш. Твоята простичка истина, простичко живяна, ще им предлага по­вече красота, повече удобство, повече спокойствие, повече радост и повече обич към себе си и другите, отколкото ко­ето и да било от онова, което земните ти приятели биха могли да измислят.

Усвояването на тази истина би означавало края на техния подход. Би означавало края на омразата и страха, на фанатизма и войната; края на порицанието и убийствата, които все още продължават в Мое име; края на идеята, че „могъщият е прав”; края на купуването чрез сила; края на лоялността и почитта, почиващи на страх; края на света такъв, какъвто го знаят и какъвто всички вие сте го създали.

Ти искаш болката, страданието и илюзията да свършат. До гуша ти е дошло от света такъв, какъвто е сега. Ти тър­сиш нов свят.

Не го търси повече. Повикай го наяве.

– Можеш ли да ми помогнеш да разбера по-добре как да го направя?

– Да. Най-напред проникни в Най-Величествената си Мисъл за себе си. Представи си се такъв, какъвто би бил, ако всеки ден живееше тази мисъл. Представи си какво би мислил, правил и казвал и как би реагирал на онова, което другите правят и казват.

Виждаш ли разлика между тази представа и нещата, които мислиш, правиш и казваш в момента?

– Да. Виждам огромна разлика.

– Добре. Би трябвало да я забелязваш, защото знаем, че в момента не живееш в хармония с най-висшата си пред­става за себе си. И така, след като си видял разликите меж­ду това, къде се намираш и къде би искал да бъдеш, започ­ни да променяш, съзнателно да променяш мислите, думите и действията си, докато съвпаднат с най-висшата ти представа.

Процесът ще изисква огромни умствени и физически усилия.

Ще е необходимо непрекъснато (ежеминутно) наб­людение на всяка мисъл, дума и действие. Ще е необ­ходимо постоянно да взимаш решения – съзнателно! Този процес всъщност е едно значително придвижване към съз­нанието. Онова, което ще разбереш, ако приемеш цялото това предизвикателство, е, че си прекарал половината от живота си в безсъзнание. Иначе казано, изборите, които си правил чрез мислите, думите и делата си, не са ти били ясни дотогава, докато не си изпитвал последиците от тях. А когато си изпитвал последиците, си отричал, че имат нещо общо с мислите, думите и делата ти.

Това е покана да спреш този несъзнателен начин на живот – предизвикателство, към което душата ти те зо­ве открай време.

Струва ми се, че продължителното умствено наблю­дение ще е ужасно изтощително.

– Може и да бъде, докато не ти стане втора природа. То всъщност ти е втора природа. Първата ти природа е да обичаш безусловно. Втората ти природа е да изявяваш пър­вата (истинската си природа) – по свой избор и съзнателно.

И тъй, искаш ли животът ти да потръгне? Започни веднага да си го представяш такъв, какъвто искаш да бъде и влез в тази представа. Провери всяка мисъл, дума и действие, които не са в хармония с него. Отдръпни се от тях.

Мине ли ти през ума мисъл, която не съответства на най-висшата ти представа, веднага я замени с друга мисъл. Кажеш ли нещо, което не съответства на най-висшата ти идея, запомни вече никога да не го повтаряш. Сториш ли нещо, което не съответства на най-добрите ти намерения, вземи решение да си го направил за последен път. И ако можеш, направи така, че да бъде добре и за друг, ако е бил въвлечен.

И така, първата стъпка е, да спреш да си правиш отрицателни само оценки. Научи какво е желанието на душата ти и върви с него. Върви с душата.

Душата търси най-висшето чувство на обич, което можеш да си представиш. Това е желанието на душата. Това е целта й. Душата търси чувството. Не знанието, а чувството. Тя вече има знанието, но то е концептуално. Чувството се изпитва. Душата иска да изпита себе си и така да познае себе си в собственото си изживяване.

Най-висшето чувство е изживяването на единство с Всичко, Което Е. Това е великото завръщане при Истината, за което копнее душата. Това е чувството на съвършена обич.

Животът е творчество, а не откривателство.

Ти живееш всеки ден, не за да откриеш какво съдър­жа той за теб, а за да го сътвориш. Ти сътворяваш дей­ствителността си във всяка минута (вероятно без да го съзнаваш).

Ето защо е така и ето как точно става:

  1. Аз съм те създал по образ и подобие Божие.
  2. Бог е създателят.
  3. Ти си три същества събрани в едно. Можеш да на­ричаш тези три аспекта на съществуване, както си поискаш: Отец, Син и Свети дух; съзнание, тяло и дух; свръхсъзнание, съзнание и подсъзнание.
  4. Сътворяването е процес, който започва от тези три части на съществото ти. Иначе казано, ти създаваш на три нива. Уредите на сътворяването са: мисъл, слово и действие.
  5. Цялото творение започва с мисъл (“Тръгва от Бащата”). След това минава към словото (“Помоли и ще по­лучиш, изречи го и ще бъде сторено”). Най-накрая цялото творение се осъществява в действието (“И Словото бе пре­върнато в плът и заживя сред нас”).
  6. Онова, за което мислиш, но след това никога не из­ричаш, твори на едно ниво. Онова, за което мислиш и изри­чаш, твори на друго ниво. Онова, което мислиш, изричаш и правиш се проявява в действителността ти.
  7. Да мислиш, изричаш и правиш нещо, в което не вярваш истински, е невъзможно. Следователно процесът на сътворяване трябва да включва пълна увереност (да знаеш). Това значи абсолютна вяра. Не просто надежда, а отвъд на­деждата. Това значи да знаеш със сигурност (“Чрез вярата си ще се излекувате”). Следователно частта от творението, наречена дело, винаги съдържа в себе си да знаеш със сигурност. То е да имаш вътрешна яснота, твърда убеде­ност, пълно приемане на нещо за действителност.
  8. Състоянието, в което „просто знаеш нещо с дъл­бока увереност”, е състояние на изключителна и силна признателност. То е предварителна благодарност. И това е може би най-значителният ключ към творението: да бъдеш благодарен за творението преди сътворяването му. Да прие­меш нещо за даденост по такъв начин, не само че е допус­тимо, ами е и окуражително. Именно то е сигурният знак за майсторство. Всички Учители знаят предварително, че делото е сторено.
  9. Празнувай и се наслаждавай на всичко, което съз­даваш (защото ти вече си го създал!). Да отхвърлиш която и да е част от него, значи да отхвърлиш себе си. Каквото и да е онова, което в момента се представя за твое творение, приеми го за свое, поискай го, благослови го, бъди благода­рен за него. Не търси начин да го осъдиш, защото да го осъ­диш значи да осъдиш себе си.
  10. Ако съществува аспект на творението, на който не се наслаждаваш, благослови го и просто го промени. Избери отново. Повикай нова действителност. Потърси нова мисъл. Кажи нова дума. Направи ново нещо. Направи го с величие и останалият свят ще те последва. Помоли го да те последва. Повикай го да те последва. Кажи: „Аз съм Животът и Пътят, следвай ме”. Така можеш да проявиш Божията воля „както на Небето, така и на Земята”.

– Ако всичко е толкова просто, ако тези десет правила са всичко, което ни трябва, защо с повечето от нас не се получава по този начин?

– За всички ви се получава по този начин. Някои от вас използват „системата” в пълно съзнание, други я изпол­зват несъзнателно, без дори да имат представа какво правят. Някои от вас вървят в будно състояние, а други са сомнамбули. Но всички вие сътворявате действителността си (сътворявате я, не я откривате!), използвайки силата, която съм ви дал и процеса, който току-що ви описах.

И тъй, попита ме кога животът ти ще „потръгне” и Аз ти отговорих. Ще накараш живота си да „потръгне”, като най-напред мислите ти за него се изяснят напълно. Мисли какво искаш да бъдеш, да правиш и да имаш. Мисли за това често, докато ти стане съвсем ясно. Когато си го изясниш напълно, не мисли за нищо друго. Недей си представя други възможности.

Изхвърли всички отрицателни мисли от умствените си построения. Откажи се от всякакъв песимизъм. Освобо­ди се от всякакви съмнения. Отхвърли всички страхове. Дисциплинирай разума си да се придържа към първоначал­ната творческа мисъл.

Когато мислите ти са ясни и твърди, започни да ги изричаш като истини. Кажи ги на глас. Използвай великата команда, която призовава творческата сила: „Аз съм”. Използвай „Аз съм” в изявленията си пред другите. „Аз съм” е най-силното творческо изявление във Вселената. Каквото и да помислиш, каквото и да кажеш след думите „Аз съм”, задвижва точно тези изживявания, повиква ги, донася ги при теб.

2). За личните взаимоотношения

Кога ще науча достатъчно за личните взаимоотноше­ния, за да мога да изгладя хода им? Има ли начин да бъдеш щастлив в една връзка? Или връзките винаги трябва да бъдат цяло изпитание?

– Няма какво да научиш за личните взаимоотноше­ния. Трябва само да покажеш онова, което вече знаеш.

Има начин да бъдеш щастлив в една връзка и той е да я използваш за истинското й предназначение, а не за измис­лена от теб цел.

Взаимоотношенията са непрекъснато предизвикател­ство; непрекъснато те призовават да създаваш, изразяваш и изпитваш все по-висши аспекти от себе си, все по-гранди­озни представи за себе си, все по-великолепни варианти на себе си. Няма място, където да можеш да постигнеш това по-непосредствено, по-безупречно и с по-голямо въздейст­вие, както в отношенията ти с другите. Всъщност без взаимоотношенията с другите изобщо не можеш да го постигнеш.

Само чрез взаимоотношенията си с други хора, места и събития можеш изобщо да съществуваш във Вселената (като познаваема единица, като нещо, което може да бъде определено). Запомни, че в отсъствието на всичко друго, ти не съществуваш. Ти си това, което си само в съотношение с нещо друго, което не е. Така е в света на относителното за разлика от света на абсолютното, където пребивавам Аз.

Разбереш ли го ясно веднъж, схванеш ли го дълбоко в себе си, интуитивно ще благославяш всяко преживяване, всяка среща и особено личните човешки взаимоотношения, защото ще ги виждаш в най-висш смисъл като съзидателни. Ще видиш, че те могат да бъдат използвани, трябва да бъдат използвани и са използвани (независимо дали искаш или не) за изграждането на това Кой Си Ти Наистина.

Когато човешките любовни отношения се провалят (отношенията никога не се провалят истински, освен от строго човешка гледна точка, когато не са довели до това, което си искал), те се провалят, защото си се въвлякъл в тях по неправилна причина.

Повечето хора влизат в любовни отношения, гледай­ки какво могат да получат от тях, вместо какво могат да допринесат в тях.

Предназначението   на   взаимоотношенията   е   да решиш, коя част от себе си би искал да видиш наяве, а не коя част от другия можеш да заловиш и да задържиш.

 

Може да съществува само една цел във взаимоотно­шенията (и в целия живот): да бъдеш и да решиш Кой Си Наистина.

Много е романтично да кажеш, че си бил „едно нищо” до момента, в който се е появил изключителният партньор, но това не е истина. Даже по-лошо – то упраж­нява невероятен натиск върху другия да бъде едно или друго нещо, което не е.

В желанието си да не те разочарова, тя (той) се опитва с всички сили да бъде и да прави това, което искаш, до предела на своите възможности. Оттам нататък тя (той) вече не може да изпълни представата ти за нея (него). Не може повече да изпълнява ролята, която й (му) е назначена. Натрупва се негодувание. Следва яд.

Най-накрая, за да се спаси (и за да спаси връзката), изключителният партньор започва да изисква отново своето истинско Аз, държейки се в съответствие с това Коя Е Тя Наистина (или Кой Е Той Наистина). Горе-долу по това време ти казваш, че „тя наистина се е променила” (или „той наистина се е променил”).

Много е романтично да кажеш, че сега, когато изклю­чителната особа е влязла в живота ти, се чувстваш допълнен.

Но предназначението на взаимоотношенията е не да имаш някой, който може да те допълни, а да имаш някой, с който да можеш да споделиш пълнотата си.

Ето го парадоксът на човешките взаимоотношения: нямаш нужда от някой друг, за да изпиташ напълно Кой Си и … без някой друг си едно нищо.

Това е мистерията и чудото, разочарованието и ра­достта на човешкото изживяване. Изисква се дълбоко раз­биране и пълна готовност да живееш в този парадокс по на­чин, в който да има смисъл.

Взаимоотношенията са свещени, защото осигуряват най-голямата житейска възможност (единствената възмож­ност) да сътвориш и създадеш изживяването на най-вис­шата си концепция за Себе Си. Взаимоотношенията се про­валят, когато ги виждаш като най-голямата житейска въз­можност да сътвориш и създадеш изживяването на най-вис­шата си концепция за някой друг.

Нека всеки човек в отношенията да се тревожи за Себе Си – какво е, какво прави, какво има, какво търси, сът­ворява, изживява и тогава всички взаимоотношения вели­колепно ще изпълняват предназначението си и ще служат на участниците!

Нека всеки човек в отношенията да се тревожи не за другия, а само, само, само за Себе Си.

Това изглежда като странно учение, защото си нау­чен, че в най-висшата форма на взаимоотношение с някого, човек се тревожи единствено за другия. Аз пък ти казвам: съсредоточаването ти върху другия, фикс идеята ти за него е това, което причинява провала в отношенията.

Какво е другият? Какво прави? Какво има? Какво казва? Желае? Изисква? Какво мисли? Очаква? Планува?

Майсторът Учител разбира, че няма значение какво е, прави, има, казва, желае и изисква другият. Няма значение какво мисли, очаква и планува другият, има значение единствено какво си ти по отношение на него.

Най-обичащият човек е онзи, който е съсредоточен в Себе Си.

Ако не можеш да обичаш Себе Си, не можеш да обичаш другиго. Много хора правят грешката да търсят обичта към Себе Си, чрез обичта към друг. Естествено те не разбират, че го правят -то не е съзнателно усилие. То е онова, което става в главата им. Дълбоко в главата. В мястото, което наричате подсъзнание.

Те си мислят: „Само да мога да обичам другите, и те ще ме обичат мен. Тогава ще съм способен да бъда обичан и ще мога и аз да обичам себе си”.

Обратното на това е, че толкова много хора се мразят, защото чувстват, че никой друг не ги обича. Това е болест (когато хората наистина са „болни от любов”), защото истината е, че други хора действително ги обичат, но то за тях няма значение. Колкото и хора да изразят любовта си към тях, няма да им е достатъчно.

Първо, те не ти вярват. Мислят, че искаш да ги мани­пулираш, опитвайки се да получиш нещо. (Как може да ги обичаш заради това, което са? Не. Трябва да има някаква грешка. Трябва да искаш нещо. Какво искаш?) Те седят и се опитват да разберат как може всъщност някой да ги обича. Не ти вярват и се впускат да те карат да им го докажеш. Трябва да докажеш, че ги обичаш. За да го направиш, може да те помолят да започнеш да променяш поведението си.

Второ, ако достигнат до момент, в който могат да ти повярват, че ги обичаш, те веднага започват да се притесня­ват колко дълго ще могат да задържат любовта ти. И за да задържат любовта ти, започват да променят собственото си поведение.

Така двама души буквално изгубват себе си във връз­ката си. Влизат в нея с надеждата да намерят себе си, а вместо това изгубват себе си.

Това изгубване на себе си в една връзка е главната причина за горчивината у подобни двойки

Двама души се събират като партньори, надявайки се, че цялото ще е по-голямо от сбора на отделните части, само за да разберат впоследствие, че то е по-малко. Те се чув­стват по-малко, отколкото са се чувствали, когато са били сами. По-малко способни, по-малко можещи, по-малко въз­буждащи, по-малко привлекателни, по-малко радостни, по-малко задоволени.

Това е, защото те са по-малко. Отказали са се в голя­ма степен от онова, което са, за да могат да бъдат и да оста­нат във връзката.

Връзките никога не са били замислени да съществу­ват по такъв начин. И все пак това е начинът, по който биват изживени от много повече хора, отколкото можеш да си представиш.

– Защо? Защо?

Защото хората са изгубили връзката (ако изобщо някога са я имали} с предназначението на личните отношения. Когато спрете да се виждате един друг като свещени души на свещено пътешествие, тогава ще можете да видите и предназначението и причината зад всички взаимоотношения.

Душата е дошла в тялото и тялото в живота с цел еволюция. Вие еволюирате, променяте се. И използвате връзката си с всичко, за да решите в каква насока се променяте.

Това е работата, която сте дошли да свършите тук. Това е радостта от сътворяването на Себе Си. От познава­нето на Себе Си. От съзнателното преобразяване в онова, което искате да бъдете. Това е смисълът на понятието само-съзнателен (Себе-съзнателен).

Дошъл си в относителния свят, за да разполагаш с инструментите, с които да познаеш и изпиташ Кой Си Наи­стина. Кой Си означава – какъв се сътворяваш да бъдеш по отношение на всичко останало.

Личните ти взаимоотношения са най-важният еле­мент в този процес. Следователно личните ти взаимоотно­шения са свещена почва. Те фактически нямат нищо общо с другия, но едновременно с това, щом другият е въвлечен, те са изцяло свързани с него (нея).

Това е божественият дуализъм. Това е затвореният кръг. Така че не е чак толкова радикално учение да се каже: „Благословени да са съсредоточените в Себе Си, защото те ще познаят Бога”. Може пък да не е лоша житейската цел да познаеш най-висшата част от Себе Си и да останеш съсредоточен в нея.

Следователно първата ти връзка би трябвало да бъде със Себе Си. Най-напред трябва да се научиш да почиташ, цениш и обичаш Себе Си.

Най-напред трябва да видиш Себе Си като достоен, преди да можеш да видиш друг като достоен. Най-напред трябва да видиш Себе Си като благословен, преди да мо­жеш да видиш друг като благословен. Най-напред трябва да опознаеш Себе Си като свят, преди да можеш да пот­върдиш святостта на друг.

Ако поставиш каруцата пред коня (както повечето религии те карат да сториш) и потвърдиш святостта на друг, преди да си потвърдил своята, един ден ще изпиташ негодувание.

Това е посланието, което не си могъл да чуеш; това е истината, която не си могъл да приемеш. Ето защо никога не си могъл да се влюбиш истински и чисто в друг. Ти никога не си се влюбвал истински и чисто в Себе Си.

И тъй, казвам ти: бъди сега и завинаги съсредоточен в Себе Си. Гледай какво си, какво правиш и какво имаш във всеки един момент, а не какво става с друг. Спасението ти се намира не в действието на друг, а в твоята реакция.

  • Чудесно е да се каже „отдръпни се настра­на, не придавай значение на нещата”, но по-лесно е да се каже, отколкото да се направи. Случва ми се да бъда нара­нен от думите и действията на партньора си в една връзка.
  • Има неща, които можеш да направиш, когато реагираш с болка на онова, което другият е, което казва или прави. Първото от тях е честно да признаеш пред себе си и пред другия точно как се чувстваш. Много от вас се страхувате да го направите, защото мислите, че ще „изглеж­дате лошо”. Някъде дълбоко в себе си осъзнавате, че вероятно е нелепо „да се чувствате по подобен начин”. Сигурно ви прави „малки”. Вие сте „по-извисени от подоб­но нещо”. Но в крайна сметка не можете другояче и незави­симо от всичко се чувствате по такъв начин.

Има само едно нещо, което можеш да направиш, то е да уважаваш чувствата си. Защото зачитането на чувствата ти значи зачитане на Себе Си. И обичай ближния си така, както обичаш себе си. Как можеш изобщо да очакваш да разбереш и уважаваш чувствата на друг, ако не можеш да зачиташ усещанията вътре в Себе Си?

Да, нека всички, които имат уши за слушане, да чуят. Защото ви казвам – в решителния момент на всички човешки взаимоотношения има само един въпрос: Какво би направила обичта в този миг?

Няма друг въпрос, който да е уместен, няма друг въпрос, който да е смислен, няма друг въпрос, който да е важен за душата ти.

Векове сте били учени, че действие на обич се осно­вава на избора да бъдеш, да правиш и да имаш онова, което предизвиква най-голямото добро за другия.

Аз пък ти казвам следното: Най-висшият избор е този, който предизвиква най-голямото добро за теб.

* Както всяка дълбока духовна истина, това твърдение е подложено веднага на неправилно тълкуване. Мистерията се прояснява малко в момента, в който решиш какво е най-голямото „добро”, което можеш да направиш на себе си. И когато най- най-висшият избор е направен, мистерията се разсейва, кръгът се затваря и най-голямото добро за теб става най-голямото добро за другия.

Разбирането на това може да вземе повече от един живот, а прилагането му още повече, защото тази истина обгръща друга – още по-велика. Каквото правиш за Себе Си, го правиш за друг. Каквото правиш за друг, го правиш за Себе Си.

Така е, защото ти и другият сте едно цяло.

И е така, защото … няма нищо друго освен Теб,

Всичките Майстори Учители, които са обикаляли планетата ви, са го казвали. (“Истина ви казвам, че каквото сторите на най-нисшия, братя, го сторвате и на Мен.”) И все пак за повечето хора това си остава просто като голяма езотерична истина с малко практическо приложение. А всъщност това е най-практически приложимата „езотерична” истина на всички времена.

Съществуваш в този живот в света на относителното, където нещата могат да съществуват само ако са съотнесени към други. Това е едновременно и функцията, и пред­назначението на взаимоотношенията: да осигурят поле за изживяване, в което да намериш, да определиш и ако си избереш, непрекъснато да пресътворяваш Кой Си Ти.

Да избереш да бъдеш като Бога не значи да избереш да бъдеш мъченик. И определено не значи да избереш да бъдеш жертва.

По пътя към майсторството, когато всички възможно­сти за болка, вреда и загуба са отстранени, е добре да оце­ниш болката, нараняването и загубата като част от изживя­ването си и да решиш Кой Си по отношение на тях.

Да, нещата, които другите мислят, казват и правят понякога ще те нараняват – дотогава, докато престанат. Това, което ще те заведе най-бързо от едното до другото, е абсолютната честност – да си готов да изтъкнеш, да отбеле­жиш и да обявиш как точно се чувстваш по отношение на нещо. Кажи своята истина – мило, но пълно и цялостно. Живей своята истина – нежно, но абсолютно и последова­телно. Променяй истината си лесно и бързо, когато опитът ти донесе нова яснота.

Никой здравомислещ (най-малко пък Бог) не би ти казал, когато си наранен от някаква връзка, „отдръпни се настрана, така че станалото да няма за теб никакво значе­ние”. Ако си наранен, вече е твърде късно да се опиташ да не придаваш никакво значение на станалото. Задачата ти тогава е да решиш какво значение има и да го покажеш. Правейки го, ти избираш и ставаш този, Който Искаш да Бъдеш.

– Значи не трябва да бъда дълго страдалата съпруга, или унизеният съпруг, или жертвата на взаимоотношенията си, за да ги направя святи или за да изглеждам добре в очите на Бога?

– Разбира се, че не.

– И не трябва да понасям нападенията срещу достойнст­вото ми, обидите срещу гордостта ми, пораженията върху психиката ми и раните в сърцето ми, за да мога да кажа, че съм дал най-доброто от себе си във връзката, че съм из­пълнил дълга си или че съм посрещнал задълженията си в очите на Бога и на хората.

– Нито за миг.

– Тогава кажи ми, Боже, какви обещания трябва да давам в една връзка; какви задължения трябва да спазвам? Какви са задълженията в една връзка? Какви напътствия да търся?

– Отговорът е този, който не можеш да чуеш, защото те оставя без напътствия и анулира всяко споразумение в момента, в който го правиш. Отговорът е: нямаш никакви задължения. Нито във взаимоотношенията, нито в целия си живот.

– Никакви задължения?

Никакви задължения. Нито ограничения, нито напътствия, нито правила. Не си свързан с някакви обстоя­телства или ситуации, нито си ограничен от някаква систе­ма от правила или закони. Не, не подлежиш на никакви наказания за някакви нарушения, нито си способен на тях, тъй като в очите на Бога не съществува такова нещо като „нарушител”.

Нямаш задължения във взаимоотношениата. Имаш само възможности.

Възможността, а не задължението, е основата на религията и на цялата духовност. Докато го виждаш нао­паки, ще пропускаш идеята.

Взаимоотношението (взаимоотношението ти с всички неща) бе създадено като идеален инструмент за работата на душата. Ето защо всички човешки взаимоотношения са све­щено място. Ето защо всяка лична връзка е свята.

В една връзка никога не прави нещо от чувство за задължение. Прави каквото правиш от чувство за славната възможност, която връзката ти предоставя, да решиш и да бъдеш Който Си Наистина.

– Имал съм цяла поредица от връзки, докато като дете мислех, че ще имам само една. Изглежда, че не знам какво значи да задържиш една връзка. Мислиш ли, че някога ще се науча? Какво трябва да направя, за да го постигна?

– Звучи сякаш задържането на една връзка значи, че тя е била успешна. Опитай се да не смесваш продължител­ността с добре свършената работа. Запомни, че задачата ти на тази планета не е да видиш колко дълго можеш да запазиш една връзка, а да решиш и да изживееш Кой Си Наистина.

Това не е довод в полза на краткосрочни връзки, нито пък е изискване за дългосрочни.

И все пак, въпреки че не съществува подобно изиск­ване, би трябвало да се каже следното: дългосрочните връз­ки съдържат забележителни възможности за съвместен рас­теж, съвместна изява и съвместно осъществяване. И това си има своята награда.

Най-напред се увери, че влизаш във връзката по „правилни” причини. (Използвам думата „правилни” като относително понятие. Имам предвид „правилни” по отно­шение на по-голямата цел на живота ти.)

Както отбелязах преди, повечето хора все още влизат в една интимна връзка по „неправилни” причини: за да избягат от самотата, за да запълнят празнина, за да се домогнат до обич или някой, който да обичат (и това са само някои от по-добрите причини). Други го правят, за да успокоят егото си, за да прекратят депресията си, за да подобрят сексуалния си живот, за да се възстановят от предишна връзка или (вярваш или не) за да уталожат скуката си.

Никоя от тези причини няма да доведе до желания резултат и, освен ако нещо драматично не се промени по пътя, връзката също няма да се получи.

За повечето хора любовта е отговор на задоволява­нето на някоя нужда.

Всеки има нужди. Ти се нуждаеш от това, другият се нуждае от онова. И двамата виждате един в друг възмож­ността за задоволяването на някаква нужда. Така негласно се съгласявате на търговска сделка. Ще ти дам каквото имам, ако ми дадеш каквото ти имаш.

Това е сделка. Но вие не казвате истината за нея. Не казвате: „Търгувам те много”. Вие казвате: „Обичам те мно­го” и оттам започва разочарованието

– Добре. Искам да намеря инструментите за дълготрай­на връзка и ти казваш, че целенасоченото влизане във връзката е един от тях.

– Да. Уверете се и ти, и партньорът ти, че се съглася­вате за целта.

Ако и двамата се съгласите на съзнателно ниво, че целта на връзката ви е да създадете възможност (а не задължение) за растеж, за пълна Себе-изява, за издигане на живота и на двама ви до най-високия му потенциал, за излекуване на всяка неистинска мисъл или дребна идея, която някога сте имали по отношение на себе си и за край­ното обединение с Бога чрез причастието на душите ви, ако положите тази клетва, вместо клетвите, които сте полагали, връзката ще е започнала на много добра основа. Тръгнала е по прав път. Това ще е много добро начало.

 

  • За парите

– Защо изглежда, че в живота си никога не мога да привлека при себе си достатъчно пари? Съдбата ми ли е такава, че да спестявам и да се ограничавам, докато съм жив? Какво ме възпира да не мога да реализирам напълно възможностите си, когато се отнася до пари?

– Проблемът е в неразбирането на принципите на изо­билие и в широко разпространената невярна оценка на това кое е ,добро” и кое „зло”. Ще ти дам пример.

Разхождаш се с мисълта, че парите са нещо лошо. Разхождаш се също и с мисълта, че Бог е добър. Бъди бла­гословен! Следователно в мисловната ти система Бог и пари не могат да съжителстват.

Това прави нещата интересни, защото за теб става трудно да получиш пари за нещо добро. Имам предвид, че ако преценяваш нещо като много ,добро”, ти го оценяваш по-ниско в пари. Така че, колкото „по-добро” е нещо (т.е. колкото по-високо го цениш), толкова по-малко пари струва.

Не само ти го правиш. Цялото ви общество вярва в това. И става така, че учителите ви едвам свързват двата края, а изпълнителите на стриптийз правят цяло състояние. Лидерите ви получават толкова малко в сравнение със све­товните фигури в спорта, че решават да откраднат, за да компенсират разликата. Свещениците и равините ви живеят на хляб и вода, докато вие си давате парите на развлекател­ната индустрия.

Помисли малко. Ти настояваш да бъде давано евтино всичко, което оценяваш истински високо. Самотният учен, който изследва и търси лекарство за СПИН, ходи от врата на врата да проси пари, докато жената, която пише книга за стоте нови начина за правене секс с видеокасета и семинар към нея… получава цяло състояние.

Имаш склонност да виждаш нещата наопаки и всичко това се корени в една погрешна мисъл.

Погрешната мисъл е разбирането ти за парите. Оби­чаш ги, а в същото време казваш, че са коренът на всяко зло. Обожаваш ги, а след това ги наричаш „мръсни”. Каз­ваш за някой, който има пари, че е „мръсен богаташ”. И ако човек забогатее, правейки „добри” неща, веднага ставаш подозрителен. Считаш го за нещо „грешно”.

Така че някой лекар да му мисли, ако печели много пари или поне да се научи да го прикрива. А някоя свещеничка – леле мале! Тя пък съвсем да внимава да не получи много пари, че тогава работата става съвсем лоша (разбира се, ако допуснем, че изобщо оставите жена да бъде свещеник).

Виж как в съзнанието ти човекът, който избира най-високото призвание, би трябвало да бъде платен най-ниско

Запомни: мислите са творчески. Така че, ако мислиш, че парите са лоши, а в същото време смяташ себе си за добър … нали виждаш конфликта?

Следователно в твоята мисловна система да получа­ваш много пари за това, което правиш, би било да вземаш „лошо” за ,доброто”, което за теб е неприемливо. Ти по-скоро би гладувал, отколкото да вземеш „мръсните пари” за чиста служба … като че ли службата някак си загубва чисто­тата си, ако вземеш пари за нея.

Ето как се проявява това противоречие относно парите. Една част от теб ги отхвърля, докато друга част от теб негодува, че ги няма. И Вселената не знае какво да прави, защото получава от теб две различни мисли по въп­роса. Така че, парите ще идват в живота ти на пресекулки, защото отношението ти към тях е такова.

 

 

Номерът е да промениш Изначалната Мисъл. Първото нещо е да обърнеш обратно процеса мисъл-слово-действие. Помниш ли старата приказка: „Мисли преди да действаш”?

Ами забрави я! Ако искаш да промениш изначал­ната мисъл, трябва да действаш преди да мислиш.

Пример: вървиш си по улицата и се сблъскваш с въз­растна жена, която проси. Замисляш се и осъзнаваш, че тя е бедна и живее ден за ден. Мигновено разбираш, че колкото и малко да са ти парите, със сигурност са достатъчно, за да ги споделиш с нея. Първият ти импулс е да й дадеш дребни монети. Част от тебе дори понечва да извади от джоба и някоя банкнота – долар или даже пет. Какво пък, създай й светъл миг. Разведри я.

И тук се прокрадва мисълта: “Хей, ти луд ли си? Имаме само седем долара да изкараме деня! Искаш да й дадеш пет?” След което започваш да търсиш из джобовете единия долар.

Пак идва мисълта: „Хей, не ти се намират толкова много от тях, че ей така просто да ги раздаваш\ Остави й дребни, за Бога, и да вървим.”

Бързо бръкваш в другия джоб, опитвайки се да наме­риш по 25 цента. Пръстите ти напипват само по 5 и по 10. Хваща те срам. Ето те – напълно облечен и нахранен, а се каниш да подхвърлиш едва няколко цента на горката жена, която няма нищо.

Пак бъркаш напразно за няколко монети по 25. А, ето една – дълбоко в дъното на портмонето. Но междувременно си подминал жената, усмихвайки се уморено, и вече е късно да се върнеш назад. Тя не получава нищо. И ти не получаваш нищо. Вместо радостта да осъзнаеш собственото си изобилие и да го споделиш, сега се чувстваш беден като просещата баба.

Защо просто не й даде банкнотите? Това беше пър­вият ти импулс, но мисълта ти попречи.

Следващия път вземи решение да действаш преди да мислиш. Дай й парите. Направи го! Имаш ги, а и там, откъ­дето са дошли, има още. Това е единствената мисъл, която те различава от просещата жена. Ти си наясно, че там, откъ­дето са дошли, има още, а тя не го знае.

Когато искаш да промениш изначалната мисъл, дей­ствай в съответствие с новата мисъл, която имаш. Но тряб­ва да действаш бързо. Иначе разумът ти ще убие идеята, преди да си разбрал какво става. Говоря буквално. Идеята (новата истина) ще е умряла вътре в теб преди да си имал възможността да я познаеш.

Така че, действай бързо, когато се появи шанс; и ако го правиш достатъчно често, съзнанието ти не след дълго ще схване идеята. Тя ще бъде новата ти мисъл.

Погледни го по следния начин. Думата „аз” е ключът, който запалва двигателя на творението. Думите „аз съм” са изключително могъщи. Те са изявления пред Вселе­ната. Заповеди.

Онова, което следва думата „аз” (което извиква Великото „Аз Съм”), има склонността да се материализира във физическата действителност.

Следователно „аз” + „искам успех” предизвиква да искаш успех, „Аз” + „искам пари” предизвиква да искаш пари. Не може да предизвика нещо друго, защото мислите и думите са творчески. Действията също. И ако ти действаш по начин, който казва, че искаш успех и пари, тогава мислите, думите и действията ти ще са в синхрон и ти със сигурност ще имаш изживяването само на искане. Но няма да имаш пари!

 

В развитието ти идва момент, в който секва обичта ти към драмата и „сце­нарият”, по който си живял дотогава, вече не ти допада. Това става, когато решиш (избереш съзнателно) да проме­ниш нещата. Само че повечето хора не знаят как. Ти обаче вече знаеш.

Ако искаш да промениш действителността си, просто престани да мислиш по начина, по който си мислил досега.

В конкретния случай вместо да мислиш “искам успех” мисли „имам успех”.

– Това ми се струва като лъжа. Бих се пошегувал със себе си, ако кажех такова нещо. Разумът ми би се провик­нал: „По дяволите тия приказки!”.

– Тогава помисли нещо, което можеш да приемеш: „успехът ми наближава” или „всичко води до моя успех”.

– Значи това е номерът с практиката на повтаряне на утвърдителни изявления, която е толкова популярна в тече­нието New Age.

Повтарянето на утвърдителни изявления не действа, ако те изразяват само нещо, което искаш да е вярно. Утвърдителните изявления действат само когато изразяват нещо, което вече знаеш, че е вярно.

Най-доброто такова изявление е изразът на благодар­ност и признателност. „Благодаря ти, Боже, че ми носиш успех в живота”. Тази идея (помислена, изречена и изявена) води до чудесен резултат, когато е предизвикана от дълбоко убеждение – не от опит за постигане на някакъв резултат, а от знанието, че резултатът е вече налице.

Христос беше съвсем наясно с това. Преди всяко чудо, което правеше, Ми благодареше, че е станало. Никога и през ум не Му минаваше да не е благодарен, защото никога не си и помисляше, че каквото е казал, няма да се случи. Тази мисъл просто никога не беше влизала в съзна­нието Му.

Толкова сигурен беше в това Кой Е, както и във връз­ката си с Мен, че всяка негова мисъл, дума и действие отра­зяваха това Му разбиране. (Точно както твоите мисли, думи и действия отразяват твоето разбиране …)

Ако има нещо, което си избрал да изживееш в живо­та си, не го „ искай ” – избери го.

Избираш ли успех в светските дела? Избираш ли повече пари? Чудесно. Избери ги тогава. Наистина. Напълно. А не с половин сърце.

Нийл Доналд Уолш – “Разговори с Бога – 1”