ГРАДЕЖ: Как работи личното съзидание?

Новина 201 от 439
ГРАДЕЖ: Как работи личното съзидание?

Великата ложа на старите свободни и приети зидари в България счита, че като майка на всички регулярни Велики ложи в България, е призвана да дава информация и разяснение относно същината на масонството. По тази причина причина може да достъпите следния градеж на масонска тематика:

Как работи личното съзидание?

Личното съзидание действа непрекъснато!
Има хора, които при опита си да използват Личното Съзидание са стигнали до извода, че то е неефективно. Но Личното Съзидание НИКОГА не е неефективно, макар че невинаги води до желаните от нас резултати. Точно защото е толкова ефективен, този процес понякога не води до желаните резултати.
Енергията на привличането откликва не само на това, което желаем, но и на онова, от което се страхуваме. Не само на това, което искаме да привлечем към себе си, но и на онова, което искаме да отблъснем. Не само на нещата, които избираме съзнателно, но и на онези, които избираме несъзнателно.
Изборът от „полето на безкрайните възможности”, е деликатен въпрос. Важно е над какво фокусираме вниманието си, независимо дали го искаме или не, дали го правим съзнателно или несъзнателно.Например, ако съзнанието ви е съсредоточено над това да удвоите доходите си през идната годита, но след час или на следващия ден вече ви е хрумнала друга мисъл, а именно, че ще бъде почти невъзможно да го постигнете – ако сте си казали: „Хайде, бъди разумен, постави си цел, която поне можеш да постигнеш!”, – тогава вие сте избрали по-късно появилата се идея. Без значение е, дали първоначално сте искали точно това,вашата сила винаги действа, Личното Съзидание не спира да функционира.
Този механизъм е в ход не само по отношение на последната ви мисъл или идея, но и по отношение на онази, върху която се съсредоточавате най-често и най-емоционално.
Това обяснява защо някои хора, които се опитват да използват процеса, за да се сдобият с нещо, което отчаяно желаят, често се сблъскват с това, което те наричат „провал”. Те казват: „Виждате ли, процесът не работи!”. А всъщност той действа идеално. Ако усетите, че отчаяно искате нещо и ако си повтаряте „Искам това!”, вие оповестявате пред света, че в момента го нямате.
Докато се придържате към тази мисъл, не можете да получите желаното, защото не можете да изпитате от една страна онова, което от друга страна признавате – че нямате.
* * *
Например твърдението „Искам повече пари” може не само да не ви донесе пари, а всъщност да ги отблъсне от вас. Това се дължи на факта, че Вселената има само един отговор в речника си: „ДА”. Тя ви слуша много внимателно и най-вече се вслушва в онова, което чувствате. Чувството е езикът на душата. Ако вие непрекъснато повтаряте: „Искам повече пари” и Вселената „усети чувството”, съпътстващо това желание, а то е усещането за липса, тя ще откликне точно на него.
Тук става дума за сила. Сила, която действа като магнит. Не забравяйте, че чувството е енергия, а по отношение на енергията – което си прилича, се привлича. Затова Вселената ще каже „Да” и вие ще продължите да искате още пари.
Ако си мислите: „Искам повече любов в живота си!”, Вселената ще каже „да” и вие ще си остането с искането на повече любов с живота си.
При използването на Енергията на Привличането думата „аз” е ключът към съзиданието. Онова, което следва думата „аз”, е ключът, който задвижва механизма на проявлението.
Затова, когато ви се струва, че Личното Съзидание не действа, това се дължи единствено на факта, че Енергията на Привличането ви е довела онова, което вие сте избрали по невнимание, а не онова, което сте си мислили, че избирате.
Ако силата не беше винаги включена, ако процесът невинаги дейсваше, вие можехте да имате една-единствена положителна мисъл за нещо и резултатът непременно щеше да се прояви в реалния ви живот. Обаче процесът действа непрекъснато, а не само от време на време и се захранва от онова, което усещате най дълбоко и най-трайно. Затова една-единствена много положителна мисъл във вихъра на не толкова позитивни идеи и проекции, едва ли ще предизвика желания резултат.
Важното е да запазвате положителната си нагласа сред морето от негативизъм. Важно е да знаете, че процесът действа винаги, дори и когато не ви изглежда така.
Сега едно средство, с което да го постигнете. Техниката е невероятна и неизменно ефективна.

ЧУДОТО, КОЕТО ЩЕ ПРОМЕНИ ЖИВОТА ВИ!

Да запазите положителната си нагласа, когато сте заобиколени и дори потопени в онова, което околните биха нарекли „негативизъм”, е по-лесно отколкото си мислите. Трябва само да престанете да осъждате, да не „съдите по външността”. Спрете ли да съдите, слагате край на цял един начин на живот. А това не е дреболия. Тази промяна в отношението и поведението ви води до промяна в целия ви живот. А това е чудо.
Но как човек да извърши такова чудо – това е въпросът, на който всички искат отговор. А сега внимание – начинът да се освободите от осъждането е да го замените с чувство на признателност. Този извод е толкова важен, че трябва да го окачите навсякъде в дома и навред около вас.
Начинът да се освободите от осъждането е да го замените с чувство на признателност.
Това ще рече: да бъдете признателни за всеки изход. За всеки един! Това означава да казвате: „Благодаря ти Боже!”, дори за неща, които сте сигурни, че не сте избрали съзнателно и които сте съвсем наясно, че не искате.
Казват, че „щастието е не да имаш това, което искаш, а да искаш това, което имаш”.
Следващият път, когато се изправите пред нежелано развитие на събитията, резултат или преживяване, просто спрете. Спрете по средата на онова, което се случва. Затворете очи за кратък миг и си помислете: „Благодаря ти Боже”. Поемете си дълбоко въздух и го повторете. „Благодаря ти за този дар и за богатството, което той крие”. Бъдете сигурни, че там се крие богатство, дори и ако в момента не го виждате. Животът ще ви го докаже, ако му дадете шанс.
* * *

Когато признателността замени осъждането, по цялото ви тяло се разлива покой, благородство обгръща душата ви и съзнанието ви се изпълва с мъдрост.
Така е, защото отношението е всичко. Когато сте се отклонили от Пътя, именно Отношението коригира посоката, в която животът ви е поел. Отношението е нещо като карта на съзнанието. Отрицателното отношение ще ви запокити на пътя към нещастието. И няма как да го избегнете. То непременно ще се случи, без значение какъв е проблемът. Положителното отношение ще ви върне на Пътя към вътрешното спокойствие и щастието. И това няма как да се избегне. То непременно ще се случи, без значение какъв е проблемът.
Но как човек може да изпита признателност, когато се намира в ужасни, отчайващи и дори застрашаващи живота условия или обстоятелства? – Като осъзнаете, че всеки момент в живота ви е безпрецедентна възможност да разкриете, изразите и почувствате дълбоко в себе си Божественото, което се крие у вас.

Защо животът се изпълва с противоречия?
Неволният избор е малко познатата страна на Личното съзидание, която кара хората да смятат, че то не действа. Освен това съществува и Законът за противоположностите, за чието действие хората знаят още по-малко и който има същото въздействие като Неволния избор, но по различна причина.
Законът за Противоположностите действа в съвършена хармония с Енергията на Привличането. Според този закон, веднага щом призовете нещо в своята реалност, ще се появи и неговата противоположност – при това винаги първа. Твърдя, че в мига, в който изберете нещо – независимо дали е изход, цел или преживяване, неговата противоположност по някакъв начин ще се появи в живота ви. Може да се прояви встрани от вашето внимание или пък да изникне точно пред очите ви, но несъмнено ще бъде там.
Необходимо е „противоположността” на онова, което сте избрали да създадете с помощта на Енергията на Привличането да се появи, защото животът не може да се прояви във вакуум. Нужен е контекст, в който да преживеете онова, което сте избрали.
Тъй като малцина знаят това, хората лесно се поддават на отрицателни мисли, точно когато Вселената се е подготвила да постави в нозете им всичко, за което копнеят. Те не възприемат проявата на противоположното като сигурен признак, че са на прав път, че са се отправили към избраната цел. По-скоро го възприемат като препятствие, като пречка. Смятат, че са притиснати до стената, а всъщност стоят на прага. Само прозорливостта би могла да им помогне да установят разликата.
* * *

Законът за Противоположностите се базира на основополагащия принцип на живота: „Когато отсъства онова, което не сте, го няма и това, което сте”.
Например, искате да усетите себе си като „светлина”. Между другото, мнозина са избрали точно това. Те искат да бъдат светлина – и така да донесат светлината – където и да се намират, където и да се появят. Сега нека си представим пак с оглед на горния пример, че край вас няма нищо друго освен светлина – всъщност изобщо не съществува нищо друго, освен Светлина. В такъв случай за вас би било невъзможно да се почувствате като Светлина. Може да „знаете”, че сте това, но не можете да се „изживеете” по този начин. /Има разлика между това да знаеш и да изживяваш, а душата копнее да преживява онова, което знае, че представлява/.
Има само един начин да се преживявате като Светлина и той е да се озовете в мрак. Но помнете, в този пример няма „мрак”. В този пример има единствено светлина. Ето защо трябва да създадете мрака. Трябва да го призовете. И точно това ще направите.

Ето това е Законът за Противоположностите, който ви дава благоприятната възможност. Ако възприемете противоположността не като възможност, а като противодействие, вие ще гледате на нея не като нещо, което ви дава сили, а като такова, което отнема силите ви. Ще се отдадете на отрицателно мислене, без да разбирате, че самите вие сте използвали Енергията на Привличането, за да привлечете към себе си мрака едновременно със светлината /онова, което бихте определили като „отрицателни“, както и онова, което бихте нарекли „положителни“ резултати/, за да преживеете в пълна мяра положителните резултати, които създавате.
В противоположностите се крие сила и точно това е сложният начин, по който привличането действа заедно с всички велики Принципи на Живота. Тези принципи действат съгласувано помежду си, те функционират като съвършен механизъм – Механизма на Проявлението, – като частите на прецизен часовник.
В такъв случай, какво да правим, когато Законът за Противоположностите като че ли осуетява, а не подкрепя Личното Съзидание?

Постарайте се да възприемете появата на „противоположното”, като първи признак на това, че Личното Съзидание действа безупречно. Запомнете, че първата стъпка към създаването на каквото и да било, е създаването на контекст, в рамките на който то може да бъде преживяно.Не се съпротивлявайте на противоположността на онова, което бихте искали да преживеете. Вместо това го приемете с отворени обятия. Погледнете право към него и го приемете такова, каквото е!!!
Онова, срещу което се съпротивлявате, упорства. Това се дължи на факта, че поради неотменното си внимание към него и отрицателното ви отношение, вие непрекъснато го поставяте там. Като съсредоточавате върху него енергията на гнева или разочарованието си, всъщност му вдъхвате повече живот. Ето защо всички велики учители настояват да не се съпротивляваме на злото. Не се борете с противоположността на изразеното от вас желание или на предпочитания изход. По скоро се отпуснете и го приемете.

НЕ СЕ ПРОТИВОПОСТАВЯЙТЕ, А СЪТВОРЯВАЙТЕ !
Сътворете своята представа за това какъв искате да бъде животът ви. Владейте чувсдтвата си докато го правите. Нека изходната ви позиция бъде спокойната увереност, че животът функционира съвършено. Но не бъркайте спокойствието с приемането. „Да не се противите на злото” не означава, че не бива да се опитвате да промените онова, което не сте избрали. Да промените нещо не означава да му се съпротивлявате, а просто да изберете ново. Промяната не е съпротива, а изменение. Да извършиш промяна не означава да се съпротивляваш, а по-скоро да продължиш с процеса на Съзидание.
Промяната е съзидание. Съпротивата е краят на съзиданието. Тя определено възпира предишното съзидание.
Във всеки момент на трудност и предизвикателство в живота си вие имате избор: съпротива или сътворение. Да повторим: можете или да се съпротивлявате на онова, което преживявате, или да сътворите онова, което избирате.
СЪТВОРЕТЕ ИЗБОРА СИ!!!
Благодарение на Закона за Противоположностите вече имате контекст, в който да го възприемате. И това е най-великото нещо, което Вселената би могла някога да ви даде.

ИЗХОДЪТ ОТ КАПАНА НА ЧЕРНОГЛЕДСТВОТО
Мъдростта е средство, което е дадено на вас и на всички разумни същества. Дарът на Мъдростта, даден ви от Твореца, ви осигурява проникновение. Той ви дава възможност да видите, че всяко отрицателно преживяване, което имате, сте привлекли САМИ, докато сте изграждали Контекстуалното поле, в рамките на което да преживеете избраната от вас опитност, както в личен план, така и като житейски обстоятелства.
За всяко житейско преживяване има формула, процес, който позволява на всеки човек да се приближи към съвършенството. Просто направете следните изявления:
1.    Нищо в моя свят не е реално, истинско.
2.    Всяко нещо има смисъла, който аз му придавам.
3.    Аз съм оня, който кажа, че съм, и преживяването ми е такова, каквото кажа, че е.
Ето така трябва да се подхожда към илюзиите в живота.
Първата стъпка в Триединния процес за много хора е най-трудната. Според нея всичко, което виждаме, всичко, което преживяваме, не е реално. Всъщност нищо не е такова, каквото си го представяме. Това не означава, че го няма. Означава, че не „реално”. Тоест, че не е „действително“ такова, каквото „изглежда”. Не е това, за което го вземаме.
Важно е да отбележим, че отричайки абсолютната реалност на всичко, което мислим, казваме или виждаме, не означава непременно да го отблъснем от себе си. Ние просто поставяме преживяването си в нов контекст, като си напомняме, че онова, което гледаме, е илюзия. Едва тогава можем да си позволим: а/ да разрешим на илюзията да продължи, или /б/ да сложим край на илюзията. Докато вярваме, че онова, което преживяваме е истинско, ще мислим, че не притежаваме силата да променим въздействието му върху нас. Ще се смятаме за безсилни в живота, жертва на определени обстоятелства.
Сега можем да преминем към второта стъпка. Ако нищо от онова, което виждаме, не е реално, тогава какъв е смисълът? Това е поредният хубав и основателен въпрос и отговорът е: значението на всяко нещо е значението, което вие му придавате. Тази втора стъпка категорично ви прави отговорен за собствените ви преживявания. Може да не сте променили нищо във външната си реалност, но не забравяйте, че това, което можем да променим, е начинът, по който я възприемаме.
Вие и единствено вие решавате кое какво означава за вас. Вие и само вие решавате кое има значение и кое няма, кое е „хубаво” и кое е „лошо”, какво е „приемливо” и какво – не. Вие и само вие трябва да определите дали да реагирате положително или отрицателно на нещо – или пък колкото и да е странно, изобщо да не реагирате. Вашите емоции са изцяло под ваш контрол. Чувствата ви са такива, каквито искате да бъдат.
При третата стъпка на Триединния процес на Личното Съзидание аз решавам, че съм оня, който кажа, че съм и преживяването ми е такова, каквото кажа, че е.
Когато в живота ми се случи нещо откачено или нежелано, аз никога не се питам: „Защо ми се случва това?”, а по-скоро се питам: „Ако трябва да дам на случилото се причина, какво ще е тя?”. На всичко приписвам причина, а не търся такава. Аз решавам как ще се чувствам по отношение на нещата, вместо да се опитвам да разбера как се чувствам. Съвсем преднамерено избирам реакциите си към всичко, а не ги наблюдавам отстрани, като че ли не съм основния играч в живота си.
Триединният процес на Личното Съзидание е това, което се нарича Процес на Преобразяване. Тоест, това е едно от онези учения, които веднъж усвоени и приложени на практика, могат да преобразят цилия ви живот.

ИСТИНСКОТО ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ НА ЛИЧНОТО СЪЗИДАНИЕ

Предназначението на Личното Съзидание е, създаване на щастлив, мирен и радостен живот за всеки, до чийто живот се докоснете, както и за вас самите – в тази поредност. Това е най-важната страна на Личното Съзидание и най-малко обсъжданата. И тъй като е толкова рядко дискутирана, критиците на Личното Съзидание и на използването на „привличането”, се възползват от това, твърдейки, че така се насърчава поведение, говорещо за егоизъм, егоцентризъм, користност и мания за величие. Следователно е далеч от добротата и светостта.
Само че предназначението на „привличането” /а и на всички велики Принципи на Живота/ е извисяването не на Своето АЗ, а на Другия, разширяването не на Собствената Личност, а на Чуждата, обогатяването не на Себе си, а на Другия – защото точно по този начин Аз-ът се извисява, разширява, обогатява и изживява най-пълноценно. Точно за това – пълноценното изживяване на Аз-а – копнее душата. Всъщност това е целта на живота.
В действителност в живота има само два основни въпроса, които трябва да си зададем:
1.    Какво мога да дам на другия?
2.    Какво мога да дам на себе си?
Важно е никога да не разменяте реда на въпросите!
Няма нищо лошо в това да попитате какво можете да дадете на себе си. Всъщност е напълно в реда на нещата. Личната амбиция, личното щастие, личното удовлетворение и личното духовно израстване подклаждат огъня на желанието, на копнежа и на постиженията. Те са крайъгълния камък на еволюцията.
Напълно естествено е и не противоречи на духовността, човек да се стреми към конкретен резултат или да копнее за конкретно преживяване на лично ниво – включително и за богатство, слава и власт. Важен е обаче пътят, по който се опитваме да го постигнем. Очевидно е, че да постигнеш тези неща за сметка на останалите не е знак за духовна извисеност. Но не е толкова очевидно, че най-бавният и най-тежкият път е да постигнеш стремежите си, чрез пренебрегване на другите и на техните нужди.
Енергията на привличането винаги действа най-бързо, когато си задаваме Двата Основни Житейски Въпроса в правилната им поредност. Когато въпросите са в този ред, първият винаги е отговор на втория.

А ЕТО Я И НЕИЗРЕЧЕНАТА ИСТИНА
„В „Разговори с Бога”, Той ми каза че животът ми не е за мен, а за всички в света. Това кратко твърдение: „Животът ти не е за теб”, промени живота ми. То обърна всичко наопаки. Или по-скоро – подреди всичко. Казах си, че не съм тук, за да служа на себе си. Тук съм, за да служа на другите. Щях да получа, като дам”.
Това звучи много познато. Оказва се, че точно това е учението на религиите, но има нещо, което повечето религии не включват в него. Не казват защо този процес действа. Не обясняват Личното Съзидание.

Процесът работи и е най-бързият начин за постигане на всичко, към което човек се стреми, защото в света съществуваш само ти.
„Всичко е Едно. Съществува само Една Цялост и Всички неща са част от тази Цялост.” – цитат от „Разговори с Бога”.
Ето защо онова, което направиш за другия, правиш го за себе си, а каквото не успееш да направиш за другия, не успяваш да направиш и за себе си.
Обратното също е вярно. Каквото правиш за себе си, правиш го и за другите, а каквото не успееш да направиш за себе си, не успяваш да направиш и за другите. Ето защо толкова често казват: „Ако не можеш да обичаш себе си, не можеш да обичаш и другите”.
А сега да поясним начина, по който функционира животът. Ред е на:
ЕФЕКТА НА УМНОЖЕНИЕТО
Ако човек се концентрира само върху собствената си личност, той ще ограничи количеството енергия, която произвежда, защото е сам. Ако обаче съсредоточи вниманието си върху другите, той ще умножи количеството произведена енергия по броя на хората, включени в процеса.
Всичко, което създавате го преживявате. Така е, защото в крайна сметка всичко, което произхожда от вас, се връща при вас. А това пък на свой ред се дължи на факта, че „в света съществуваш само ти”. Няма никой друг, освен самия теб, но в многобройни форми. Това е първият духовен принцип: „Всички ние сме Едно”.
Вие сте Индивидуализиран аспект на Божественото. Но това не се казва на висок глас, нито пък много често, защото е върховно богохулство.
Ето това е неизречената истина: БОГ И НИЕ СМЕ ЕДНО.

Съзнанието ви е там, където се осъществява съзнателната ви дейност. Ето защо – мислете само за онова, което сте избрали да преживеете, казвайте само онова, което сте избрали да превърнете в действителност и използвайте ума си съзнателно да карате тялото си да прави само онова, което избирате да проявите като своя най-висша реалност. Ето така творите на съзнателно ниво.

НЯКОЛКО ДУМИ ЗА „НЕГАТИВИЗМА”

Има хора, които твърдят, че Процесът на Личното Съзидание не позволява да мислите, отбелязвате или казвате нищо „отрицателно”. Това заключение обаче е погрешно.
Вярно е, че привържениците на положителното мислене не насърчават негативизма, но те не пречат да мислите изобщо. Освен това наблюдението не е отрицание. То е просто наблюдение. „Днес май ще вали”, „Чувам влака да приближава”, „Четири деца умират от глад всеки час на земята” не са отрицателни коментари. Те не означават разпръскване на „негативна енергия”. Това са просто достоверни твърдения. Учението за положителното мислене не изисква от вас да затворите очите си и да запушите ушите си за света. Не изисква да се превърнете в неоправдан оптимист, според когото всичко е прекрасно, независимо колко ужасно е всъщност.

Да твърдите, че всичко е „идеално“, не е същото като да наричате всичко „прекрасно“. Да твърдите, че дадено условие е идеално, означава просто да приемете, че то съществува в точно съответствие с намеренията на душата ви за този момент. Това би могло да означава и че целта може би е да промените съществуващите условия и това да е средството за опознаване, проявление и изживяване на истинската ви същност.
Ето защо е напълно в реда на нещата да наблюдавате предварително създадени условия, обстоятелства или възможности, които не ви допадат, да поемете своята отговорност за ролята си в създаването им, да изразявате признателността си за тяхното съществуване и след това да избере отново, създавайки други условия и обстоятелства, без да съдите или заклеймявате.
Привържениците на позитивното мислене могат да кажат по отношение на всеки така наречен отрицателен аспект от живота ви: „Не му мислете повече”, но никога няма да кажат: „Изобщо не му мислете”. Няма съмнение, че трябва да познавате света край себе си – света, който вие и другите колективно сте създали във времена и места, предхождащи сегашното определено време и място. Предупреждението е просто да не задържате вниманието си на нещата, които не можете да изберете, но никой не е казал да не ги забелязвате.

Хората с положително мислене не предлагат да си казвате, че живеете в свят по свой избор във всеки един момент. Същината на позитивното мислене е да съзнавате, че ако наистина пожелаете, можете да реализирате най-върховния си избор. Да живеете със съзнанието, че светът е „съвършен” /идеално съгласуван с личния ви план и с колективния план на човечеството/ в мига, в който вие и другите сте го създали, и да знаете, че можете да изработите нова дефиниция за съвършенство винаги, когато пожелаете, означава да живеете със съзнанието, че имате контрол над живота си.
Можете да създадете тази нова дефиниция и новата реалност, когато си поискате. В индивидуален план това става възможно в мига, в който промените мнението си за нещо. В колективен план тази възможност възниква, когато се промени колективното съзнание. Както и при индивидуалното съзнание, колективното може да се промени във всеки един момент. Тази възможност, пренесена до всеки представител на човешката раса, означава, че всеки сам избира своята позиция.
Вие наистина сте създателят на собствената си действителност, а всички ние заедно създаваме реалността, която повечето от нас възприемат. Използвайки силата „Бог е в нас”, ние напълно владеем положението.
Това е Неизречената Истина, изказана докрай.

МЕХАНИЗМЪТ НА ПРОЯВЛЕНИЕТО

Дотук относно първата част на Процеса на Личното Съзидание, която се нарича „Аз съм”. Бог е безформената форма. Бог е животът, основополагащата, първична и жизнетворяща енергия, първият и единствен елемент, необособена форма.
Сега да преминем към втората част, наречена „Ти си”. Това е неизречената истина за процеса, това е истината зад истината: ти си обособяване на необособената форма, която е Бог. Част от онова, което представлява Бог, се е обособило като нас, част от неограничената енергия, която Бог представлява, остава необособена и очаква ние да я обособим!

В царството на Безвремието Бог присъства във всяка форма, която някога е съществувала, съществува или ще съществува. Работата на живота е свършена. Мисията му е осъществена. Той вече се е проявил индивидуално във всичко. Това означава, че всичко в Полето на безкрайните възможности вече е там. Или казано по друг начин – всичко е готово! Трябва само да го изведем на преден план, да го направим част от нашата действителност. Това е третата част от Процеса на Личното Съзидание – частта КАК! Писани са много книги по темата, но нито една не се е опитала сериозно да обясни механизма, по който действа Проявлението.

Знаем, че точно както медицинската наука може „да придума” стволовите клетки да приемат формата, в която и да била клетка от тялото, като създават сърдечна тъкан, кости и дори мозъчна тъкан, за да замени увредени части от тялото, така и Бог може да „придума” своята необособена форма да заема всякаква физическа или нефизическа форма – и вече го е направил. Тези многобройни форми се наричат живот! /Пример за нефизическа форма е чувството. Например Бог може да се прояви в живота на човек под формата на любов. Или на прошка. Или, както често се случва в мига на смъртта, като усещането, че си в пълна безопасност, че те приемат изцяло и те приветстват у дома. Тези чувства са Бог в нефизическа форма./
Механизмът на Проявлението е процес, който започва със „спомнянето“ на Истинската ни Същност /ние сме една от множеството форми на този „променящ формата си Бог“/. И на всичко, което вече сме правили /създали сме всичко съществуващо/, и после идва ред на припомнянето на конкретните страни от онова, което вече е било сътворено.
Когато сме се отделили от Бога, за да изживеем своята индивидуалност, ние сме се откъснали и от божествената си същност и всички наши творения.
Сега, когато сме избрали да накараме всеки аспект от нашата Божествена същност да се прояви в нашата действителност, всичко, което трябва да направим, е да си спомним това сътворение. Правим го посредством проявленията на живота, наречени мисли, думи, действия и чувства.

Как става това? Всъщност е съвсем просто. Всичко в живота е енергия. Всичко! Всичко в живота вибрира. Всичко. Вибрацията е движението на енергията. Това е Същината, проявяваща се в различна форма, чрез изящния процес на движението.
Всичко е свързано с всичко останало. Всичко. Няма нищо „несвързано“ или “отделено“. Само си мислим, че има. Несвързаността и отделността са невъзможни. Целостта на всичко в действителност е огромна и необозрима матрица. Матрицата вибрира с различна честота на различните места. Тези разлики могат да бъдат наречени местни смущения в енергийното поле – като камъче, хвърлено в езеро.
Вие сте местно смущение. Както и мислите, чувствата ви, действията ви. Думите вибрират. Мислите вибрират. Действията вибрират. Думите не са нищо повече от звуци разбира се, а звукът не е нищо повече от вибрация на енергията на определена честота. Мислите не са толкова плътни, затова вибрират на различна честота. Действията са по плътни и също вибрират на друга честота.
Актът на „сътворение“ просто е настройване на честотата на вибрацията към онова, което вече съществува в Целостта и привличането му към вас. Всъщност вие не „създавате” нищо, а само забелязвате онова, което вече е създадено и го притегляте, тоест, привличате го. Процесът на привличане е само настройване на собствената ви енергия така, че да съответства на онова, което искате да преживеете. Вие нищо не създавате, просто възприемате вече създаденото. Постигате това, като го привличате към себе си, като го „изваждате на преден план”. От Полето на безкрайните възможности.
Трите инструмента на сътворението са Мисълта, Словото и Действието. Всичко, което мислите, казвате, и правите, създава енергия – и така творите собствената си действителност. Защото вашата реалност не е нищо повече от сбор на вашите енергии и енергиите, които те привличат.
Механизмът на Проявлението е просто „синхронизиране на енергиите”. Той е настройване на вибрациите, за да резонират с онзи аспект на универсалната енергия, който Индивидуалното проявление иска да усети. „Действителност” е дума, която означава „онова, което преживявате тук и сега”. Помнете, това е единственото, което може да бъде преживяно. Не можете да преживеете вчерашния ден, можете само да си го спомните. Не можете да преживеете утрешния ден, можете само да го очаквате. Единственото нещо във Вселената, което преживявате е Тук и Сега.
Нищо не е наистина „реално“, а е „реално“ според степента, в която го преживявате. Друг начин да се изрази тази идея е, че преживявайки нещо, вие го правите реално. Преживяването всъщност е резониране. Това са енергиите на Първоизточника, които вие привличате към себе си и чрез себе си Тук и Сега. Наричате това „сътворение“.
*СЪТВОРЕНИЕТО Е РЕЗОНИРАНЕ *

Когато в съзнанието ви възникне определена „представа“ или „визуализирате“ нещо /както изобретателите често правят/, вие всъщност само си припомняте нещо, което вече съществува. Ако вече не съществуваше, не бихте могли да мислите за него. Мисленето всъщност е проява на почерпване на идеи. Това е процес на достигане до Вечното Колективно Съзнание и изтегляне на данни от там. То е спонтанно резониране на дадена Индивидуална проява на Божественото с аспект на всемирната Божественост. Това е съвместяване на Част от цялото с Целостта, съществуваща във всяко нещо. Ето затова съсредоточаването на мисълта и на намерението, е толкова мощно и толкова важно средство в процеса на сътворение /изтегляне/. Посредством този процес на целенасочено мислене и дълбоко чувство, ние не толкова откриваме, колкото възстановяваме онова, което искаме. Идеята ни озарява внезапно, направо изневиделица. Изведнъж „осъзнаваме“ – правим реално нещо, което винаги е съществувало.

Интелектуалното разбиране на този процес може да ни помогне да се ангажираме със самия процес. Когато знаем какво правим – и защо, – обикновено сме по-способни да го направим. Първичната енергия на живота може да бъде описана като фина, етерна, неосезаема. Тя се простира навсякъде едновременно. Функцията на съзиданието е да притегля и увеличава тази енергия, да я привлича към вас и да я увеличава в процеса на преживяването ви.
Чувството е мощно средство да постигнете това. То събира енергиите в един резониращ вълнови модел. Когато искате да проявите нещо, постарайте се не просто да мислите за него а и да го почувствате. Усетете какво би било да го имате. Почувствайте какво би било да го преживеете. Усетете фината настройка на морфичното поле, което ви обгръща и към което вие добавяте по нещо, когато излъчвате енергия – тоест, във всеки един момент. Чувството е начин да откриете и да привлечете онази енергия, която искате да преживеете, като резонирате с нея.
Колкото по-добре опознаваме действието на Механизма на Проявлението, толкова по-лесно ще ни бъде да проявяваме много неща в живота си. Не само материални предмети и преживяваня, а и нематериални чувства и представи. Така ще можем да привличаме много неща: не само пари, но и разбирането за Правилен живот; не само партньор, но и преживяването на любов; не само материалното решение на даден проблем, но и опита наречен мъдрост. Така ще можем да проявяваме прошка, състрадание, разбиране, радост, щастие … и мир.
Мир на земята, доброжелателство между хората по света.