ГРАДЕЖ: Сънят на Масона

Новина 201 от 429
ГРАДЕЖ: Сънят на Масона

Великата ложа на старите свободни и приети зидари в България счита, че като майка на всички регулярни Велики ложи в България, е призвана да дава информация и разяснение относно същината на масонството. По тази причина причина може да достъпите следния градеж на масонска тематика:

Сънят на Масона

Масонът е приятел и на бедния и на богатия, стига той да е добродетелен! А „човек не става добродетелен с това, че е извършил една или друга нравствена постъпка, той е добродетелен, когато това поведение е постоянна черта в характера му” (Хегел).

Работата за един Масон никога не свършва, дори когато неговата справедлива и чудесна Ложа е приспана, а той е принуден да медитира далеч от Светлините. В медитацията си Масонът може да види чудесни сънища, а също така да повярва, че те могат да се сбъднат и наяве.

Сънувайки, той си припомня, че „Масонството е и школа за съвместна братска дейност. В нея се обуздават личните и емоционалните подбуди заради благото на общността. Личните симпатии и антипатии, егоистичните цели, духът на разединението и конфликтността трябва да отпаднат” (Бейли). В съня си той си припомня също така и ритуалното посвещаване, на което се говори за Светлината, той чува за светлина, но в сънното си състояние е съвършено и напълно объркан.

Пробуждайки се за кратко, Масонът осъзнава, че дори най-простите истини, на които е учил Творецът, са били подменяни и изкривявани, още сред първите поколения адепти. И всяко следващо поколение, водено от корист, заблуждения или пребиваващо в мрак, е наслоявало към него своите предразсъдъци и лъжливи догми.

В противовес на това, неизчерпаем източник на енергия за Масонството е силата на нравствеността, приложима спрямо всеки обитател на необятната Вселена. Дори в унеса си Масонът отлично разбира тленността на институциите, основани на някаква догма. Затова Учението оставя своите членове свободни сами да пишат нормите на поведението си и да ги изменят, когато те остареят, и животът иска да бъдат променени. Те сами чертаят проектите и реализират своите градежи, а силата, която стои над тях – Великият Архитект – е светлият символ на единството, свободата и отговорността им за техните собствени дела.

В просъницата, на Масона му се привижда как „заради него братята запалиха сияещия и потаен Храм, където под блясъка на шпагите той се приближи, треперещ и заслепен, към колоните на Йоаким и Боаз, делтата и тетраграмата, Соломоновия знак и Щастливата звезда. Тук се намираха, покрити със своите ореоли и емблеми, рицарите Кадош, и рицарите – Розенкройцери, и рицарите на бронзовата змия, и рицарите на кралската съкровищница, и принцовете на шатрата на завета, принцовете на Ливан, и принцовете на Йерусалим, и Великият Майстор Строител, и възвишеният принц на кралската тайна… И към достигнатите от тях върхове ще започне възлизането на онзи, който, занемял от вълнение, чувствайки се недостоен за такава чест, върви към потира на тайнствата, към превръщането на грубия камък в кубически камък, към възкръсването на слънцето в акацията… (Алехо Карпентиер).

Разбуден от радостните възгласи на братята си той чува наставлението на Твореца: „И когато простирате ръце, Аз закривам от вас очите Си, и когато умножавате молбите си, Аз не слушам: ръцете ви са пълни с кръв. Умийте се, очистете се; махнете от очите Ми злите си деяния; престанете да правите зло. Научете се да правите добро, търсете правда, избавяйте угнетения, защитавайте сирака, застъпяйте се за вдовицата..” (Ев. на Йоан).