ГРАДЕЖ: Сен-Жермен: “Поискайте и ще получите”

Новина 258 от 429
ГРАДЕЖ: Сен-Жермен: “Поискайте и ще получите”

Великата ложа на старите свободни и приети зидари в България счита, че като майка на всички регулярни Велики ложи в България, е призвана да дава информация и разяснение относно същината на масонството. По тази причина причина може да достъпите следния градеж на масонска тематика:

Сен-Жермен: “Поискайте и ще получите”

Сен-Жермен, в днешно време Възнесен Владика, e Йерархът на Новата Епоха.

В последното си въплъщение като граф Сен-Жермен през XVIII век той оказва голямо влияние върху световната история.

Най-загадъчният човек на XVIII век

Повечето негови биографи и изследователи са единодушни в това, че Сен-Жермен има най-пряко отношение към рода на трансилванските князе Ракоци от Австро-Унгария.

Според описанието на негови съвременници той бил човек със среден ръст, пропорционално телосложение, с правилни черти на лицето. Погледът му пленявал всеки, който го гледал в очите.

Ето как графиня д’Адемар описва Сен-Жермен и неговото появяване във френския дворец: „Той се появи… в двореца на френския крал много преди мен. Това беше през 1743 год. Носеха се слухове, че във Версай е пристигнал някакъв чужденец, несметно богат човек, съдейки по скъпоценните му украшения. Откъде е пристигнал? Никой не знаеше това. Самообладанието, достойнството и интелектът му поразяваха още в първата минута от общуването с него. Той имаше гъвкава и елегантна фигура, ръцете му бяха нежни, а ходилата – по-женски малки… Усмивката му откриваше най-прекрасни зъби, симпатична трапчинка украсяваше брадичката му, косите му бяха черни, а очите – добри, погледът – проницателен. О! Какви очи бяха това! Аз никога не съм срещала такива очи. На вид той изглеждаше на 45 години”(1).

Друг съвременник описва Сен-Жермен със следните думи: „Сен-Жермен е със среден ръст и изискани маниери. Мургавото му лице е с правилни черти. Той има черни коси и енергично одухотворено лице. Осанката му е величествена. Графът се облича просто, но със вкус. Разкошът му се проявява единствено в голямото количество диаманти, включени в неговия тоалет. Те са надянати на всички пръсти, украсяват табакерата и часовника му. Веднъж той се появи в двореца с обувки, катарамите на които бяха изцяло покрити с елмази…”(1).

Граф Сен-Жермен е бил смятан за най-загадъчния човек на XVIII столетие. Тази загадъчност се проявявала във всичко. В неговият пълен с тайни живот, неопределената му възраст, пораждаща много слухове, непосредственото му познанство и общуване практически със всички монарси и много политически дейци от Европа и Азия, участието в крупни политически събития по онова време, дипломатическата дейност, разнообразните таланти и способности, научните изследвания и технически изобретения, алхимическите опити, лечителството, ясновидството, пророческия дар…

Датите на неговото раждане и смърт били покрити с тайна. Изглеждало така, сякаш графът не стареел. В книгата на Изабел Купер Оукли „Граф Сен-Жермен. Тайната на кралете”, написана през 1911 год, се привеждат свидетелства на хора, които са виждали графа. Те се отнасят за периода от 1710 до 1822 година (ще отбележим, че в 1710 година този загадъчен човек вече изглеждал на 45 години). Ето най-ранния спомен:

„Възрастната графиня фон Жержи, която петдесет години преди това била с мъжа си във Венеция… се приближила към графа:

– Ще бъдете ли така любезен – попитала графинята – да ми отговорите на един въпрос? Бих искала да знам, бил ли е Вашият баща във Венеция през 1710 година?

– Не, мадам, – невъзмутимо отговорил графът, – моят баща почина много преди това. Но самият аз живях във Венеция в края на миналия и началото на този век и имах честта да Ви ухажвам, а Вие бяхте така добра да похвалихте моето произведение в стила на венецианските гондолиери, което ние пяхме заедно с Вас.

– Простете, но това е невъзможно. Граф Сен-Жермен, доколкото ми е известно, по онова време беше поне на 45 години, а Вие горе долу сте на тази възраст сега.

– Мадам, – отговорил графът с усмивка – аз съм много стар.

В такъв случай Вие навярно сега сте на повече от сто години.

– Напълно е възможно”(1).

Споменатата по-горе графиня д’Адемар посочва в своя дневник датата на последната си среща със Сен-Жермен – „в навечерието на убийството на херцог Берийски(1820 г.)”. И той изглеждал така, както и при първата им среща.

Познанията на графа засягали всичко на света

Сен-Жермен говорел много езици, при това, толкова свободно, че са го приемали за роден в страната, на чиито език говорил. В това число влизали френски, английски, немски, италиански, испански, португалски, руски, санскрит, гръцки, китайски, арабски и други.

Той познавал историята толкова добре, че сякаш е бил участник в събитията, за които разказвал.

Като виртуозен майстор графът свирел без ноти на цигулка и пиано, при това не само романси, но и най-сложни концерти.

Графът прекрасно рисувал с маслени бои. Разработените от самия него бои излъчвали от платната му особен блясък. Костюмите на изобразените от него хора сякаш светели като скъпоценни камъни.

Сен-Жермен бил изкусен в лечителството и използването на лечебни билки. Някои от неговите съвременници смятали, че изобретените от него лекарства заедно с навика да използва обикновена храна, укрепвали здравето на графа и удължавали живота му.

В двореца на персийския шах, където Сен-Жермен бил от 1737 до 1742 година, той се занимавал с научни изследвания, в това число „проявил своето умение в материализиране и облагородяване на скъпоценни камъни, в частност, елмази”(2).

Графът направил много открития в най-различни области на науката и техниката[1].

По свидетелство на граф Карл Кобенцл, Сен-Жермен развивал технологиите на масовото производство. Например, неговата технология за избелване на лен придавала на тъканта вид на италианска коприна, а обработените кожи напомняли на най-хубавия сахтиян. Сен-Жермен изобретил начин за боядисване на копринени и вълнени тъкани с невиждано по-рано качество, оцветяване на дървесина в най-необикновени цветове чрез дълбоко просмукване, при това с най-обикновени, а следователно, с твърде умерени по цена съставки. Много от предложените от него изобретения отдавна са станали достояние на човешката цивилизация. Обаче някои от тях нашето въображение и досега не приема. Например граф Макс Ламбергски пише през 1775 година, че е видял разработен от Сен-Жермен чекрък, на който се образуват едновременно две нишки, но този механизъм изисква раздвояване на вниманието и наблюдаване от работника едновременно на двата процеса. Граф Ламбергски отбелязва със съжаление, че засега хората, поради състоянието на своето съзнание и способности не могат да работят на този стан. Този пример говори красноречиво за това, че тогава, в зората на техническата революция, Сен-Жермен се опитвал да насочи прогреса по пътя на развитие на вътрешните способности на самия човек.

Людвиг XV ценял толкова високо изкуството на Сен-Жермен в областта на алхимията, че предоставил на графа лаборатория и резиденцията в кралския дворец в Шамбор. Алхимичните сеанси на графа, според съвременниците му, били не нещо друго, а чудо.

Географските пътешествия на Сен-Жермен обхващат Европа, Азия, Африка, освен това той живо се интересува от Америка. “Той е обиколил целия свят, – пише мадам де Помпадур, – и кралят благосклонно слушал разказите за пътешествията му в Азия и Африка, разказите за царските дворове в Русия, Турция, Австрия”(1).

Политическа дейност

Една от най-сложните страни на неговата биография е свързана с политиката. Той е ту в персийския двор на Надир шах, оказвайки благотворно влияние на дребнавия и подозрителен управник, ту служи на Франция, ту помага на Англия, ту оказва съдействие на Прусия, ту се намира в тесни контакти с представители на австрийския двор, ту помага при организиране на преврата в Русия и др. подобни. Неговите постъпки се ръководят от ясното разбиране на историческите процеси и деликатното политическо виждане и предвиждане. Той винаги е в средата на събитието, в центъра на световната история и винаги е зает с уравновесяване на нарушено равновесие.

Крал Людвиг XV възлага на Сен-Жермен мисията за възстановяване на мира между Франция и Англия, за да бъде спасена първата от катастрофа.

В руския преврат през 1762 г. Сен-Жермен също взима участие, макар че съществуват само косвени доказателства за съпричастността му към тези събития. Но характера на преврата говори сам за себе си. А.Н.Барсуков в “Разкази от руската история на XVIII век”, съобщава, че “коренния държавен преврат” e станал “без междуособни кръвопролития”(1). Всички събития от този ден и нощ (28 юни 1762 г.) от страни изглеждат като действия на сръчен хирург, който работи бързо и точно. Сред участниците и организаторите на преврата се открояват братята

Григорий и Алексей Орлови, които контактували със Сен-Жермен и довели на руския престол Екатерина II.

От спомените на графиня д”Адемар научаваме, как Сен-Жермен се опитвал да спаси Франция от приближаващата се катастрофа, а кралското семейство от гибел. Сен-Жермен предупреждава Людвиг XVI и Мария-Антоанета за назряващата революция, но за съжаление, всички тези опити били напразни. “Поучителен и болезнен урок, – пише Елизабет Клер Профет, – даже човек с огромна мъдрост, който имал най-благи намерения и който знаел, как да реши световните проблеми, от които зависи подема и упадъка на една нация, бил принуден да се подчини на свободната воля на простосмъртните. Той съветва, но не заповядва, и ако неговите съвети са пренебрегвани, на него не му остава нищо друго освен да си тръгне”(2).

Великият Посветен

Сен-Жермен бил Велик Посветен, и затова философско-мистичната страна на неговия живот е още по-тайнствена и сложна за изследване и разбиране.

Той е написал класическото окултно произведение “Святата Тринософия”, използвайки смесица от съвременните езици с йероглифи от древността, а също и редица стихотворения с дълбоко философско съдържание.

Сен-Жермен е създател на тайните общества, водеща фигура при розенкройцерите, франкмасоните, рицарите-тамплиери от онова време. Внимателното изучаване на масонските архиви, както съобщава И.Купер-Оукли, “показва, че Сен-Жермен е един от избраните представители на френските масони, които присъстват на Великия Конгрес в Париж през 1785 г.”(1). Неговото невидимо влияние се чувства в многото възникнали повсеместно духовни общества, и той полага усилия да обедини тези независими общества в единно цяло. Трябва да се отбележи, че в основата на тези духовни общества тайно или явно лежат едни и същи фундаментални принципи, които прокарват в живота истинските посланници на Великото Бяло Братство – за еволюцията на духовната природа на човека, реинкарнацията, причинно-следствената връзка, чистотата на живота, Божествената Вездесъща сила.

В писмата си Е.И.Рьорих нарича граф Сен-Жермен член на Хималайската Община, Твърдина на Знанието и Светлината. А Е.П.Блаватска в “Теософски речник” отбелязва, че “граф Сен-Жермен безусловно е най-великият Източен Адепт, който някога се е появявал в Европа”.

В края на XVIII век графът обещава на графиня д’Адемар, че ще се върне след 100 години. И ето, че в края на XIX век Сен-Жермен се появява отново, за да съдейства на Владиците М.(Ел Мория) и К.Х.(Кут Хуми) и Е.П.Блаватска при основаване на Теософското общество.

В тридесетте години на миналия век, вече във възнесено състояние, Сен-Жермен осъществява контакт с Гай и Една Балард. През 1958 г. той започва да сътрудничи с Марк Профит чрез организацията “Саммит Лайтхауз” с цел да се публикува учението на Възнесените Владици по въпросите на практическата духовност. Сен-Жермен дава много молитви и медитации чрез Марк и Елизабет Профет като помощ за решаване на проблемите, сред които е широко известна повелята на Виолетовия пламък. И сега той продължава да дава Послания заедно с другите Владици чрез Посланника на Великото Бяло Братство Т.Н.Микушина.

Днес Владиката Сен-Жермен излиза на преден план като покровител на Епохата на Водолея.

През миналите си животи му се е налагало да играе много роли. Ето някои от въплъщенията[2] на Сен-Жермен.:

Йосиф, мъжът на Мария – майка на Иисус. Йосиф, според евангелското писание, по права линия произхождал от рода на цар Давид, но бил беден и живеел в малкото градче Назарет, занимавайки се с дърводелство. За неговия живот, освен обстоятелството, свързано с раждането на Христос, се знае малко.

Йосиф е бил сгоден за Дева Мария. Според Евангелието от Матей (Матей, 1:19-24), Архангел Гавраил се явил в съня на Йосиф Годеника, мъжа на Дева Мария, който узнал, че преди годежа тя е забременяла и искал „тайно да Я напусне”. Гавраил успокоил Йосиф, казвайки му: „не бой се да приемеш Мария, жена си; защото заченалото се в нея е от Духа Светаго; тя ще роди Син, и ще Му наречеш името Иисус; защото Той ще спаси хората Си от греховете му”. След това, както пише в Евангелието, „Йосиф приел жена си, без да я познае”.

В Свещеното Писание подробно се разказва историята за това, че когато ангел Господен го предупреждава в съня му за намерението на Ирод да убие Иисус, Йосиф разбира предупреждението и бяга със семейството си в Египет, откъдето се завръща след смъртта на Ирод.

Според житието, той е починал на около 100 годишна възраст, навярно, след посещението в Ерусалим с 12 годишния Иисус Христос, тъй като за него след това не се говори. С неговото име е известно апокрифното евангелие: „Историята на Йосиф-дърводелеца”.

В традициите на католицизма почитат Свети Йосиф като покровител на всемирната църква.

Христофор Колумб (1451-1506) – мореплавател, откривателят на Америка. По произход е генуезец – Италия. Три четвърти от живота му преминава в плаване.

Според описание на съвременници, ръстът на Колумб бил по-висок от средния, със силно и пропорционално телосложение. Червеникавите му през младостта коси рано побелели и затова изглеждал по-възрастен за годините си. На издълженото му, обрулено от вятъра лице, изпъквали живи очи и орлов нос. Отличавал се с вяра в божественото провидение и предзнаменование и в същото време с рядка практичност. Притежавал остър ум, дар да убеждава и многостранни познания. Колумб бил женен два пъти и е имал двама сина.

Колумб смятал, че именно него Бог е определил да стане „посланник на новото небе и новата земя”, за които се говори в Апокалипсиса на свети Йоан и за което още преди това е предрекъл Исай. Изучавайки библейските пророчества, той записвал всичко, отнасящо се до неговата мисия. Като резултат се получила отделна книга, която той озаглавява „Las Proficias” („Пророчества”). Дори в „Британската енциклопедия” се твърди, че „Колумб открива Америка по-скоро с помощта на пророчествата, отколкото на астрономията”.

Колумб прави четири морски експедиции през живота си. Първата експедиция (1492-93г.), с 90 членен екипаж и три кораба – „Санта-Мария”, „Пинта” и „Ниния”, напуска испанския град Палос на 3-ти август 1492 г., пресича Антлантическия океан, откривайки Саргасово море, и достига остров в Бахамския архипелаг, наречен от пътешественика Сан-Салвадор, където Колумб акустира на 12-ти октомври 1492 г. – официалната дата на откриването на Америка.

В следващите експедиции Колумб открива множество острови в района на Карибско море, изследва бреговете на Централна Америка. Неговите открития са съпроводени с колонизация на земите, основаване на испански селища, а също така с жестоко заробване и масово избиване на коренното население, наречено „индианци”, от отряди на конквистадорите.

Колумб не е първият, който открива Америка: островите и бреговете на Северна Америка са посещавани от норманите 100 години преди него. Но само откритията на Колумб имат световно-историческо значение. Това, че е открил нова част от света, било окончателно доказано от Магелан.

Франсис Бейкън (1561-1626) – английски философ, държавен деец, есеист, известен литератор от епохата на Възраждането. Бейкън, наричан най-великия ум на западната цивилизация, е известен като родоначалник на индуктивния и научен метод на познанието, които внасят решаващ принос в процеса на научното познание на света.

Бейкън смята почти за очевидно голямото достойнство на науката и изразява това в своя знаменит афоризъм: „Знанието е сила” (лат. Scientia potential est).

По това време върху науката били насочени много нападки. Анализирайки ги, Бейкън стига до извода, че Бог не забранява опознаването на природата. Обратно, Той е дал ум на човека, който жадува да опознае Вселената. Хората само трябва да разберат, че има два вида познания: 1) познанието за добро и зло, 2) познанието за сътворените от Бога неща.

Според Бейкън познанието за доброто и злото е забранено на хората. Бог им го дава чрез Библията. А познанието на сътворените неща, човек трябва да направи с помощта на ума си. Значи, науката трябва да заема достойно място в “царството на човека”. Предназначението на науката е да умножава силата и могъществото на хората, да им осигурява богат и достоен живот.

Бейкън виждал целта на образованието в това, учащите се да могат да овладеят правилния метод за придобиване на знания и да се ориентират правилно в заобикалящия ги свят. Правилен учебен метод той нарича наблюдението, изследването, експеримента; развиване на способността от общи положения да се върви към частния извод (метода на дедукцията) и от отделните факти да се стигне до широки обобщения (метода на индукцията). Той бил уверен, че най-добре се усвоява това, което е ясно разбрано и проверено чрез опит,

С годините около него се обединява група интелектуалци, сред които е целия елит от литератори от епохата на Елисавета. Някои от тях били членове на тайното общество, наричащо себе си “Рицари на шлема”. “Рицарите” си поставили за цел усъвършенстване на образованието чрез разпространяване на английския език и създаването на нова литература, написана не на латински, а на език, разбираем за всеки англичанин. Бейкън също така е инициатор за превода на Библията на английски език (Библията на крал Яков), тъй като бил убеден, че самостоятелното четене на Словото Божие трябва да е достъпно за обикновения човек.

През 1890 г. в оригиналното издание на шекспировите пиеси, в трудовете на Бейкън и на други автори от епохата на кралица Елизавета, били намерени специални шифрограми. В тях се разкривало, че пиесите на Шекспир са написани от Бейкън, и че той бил син на Кралица Елизавета и Лорд Лейчестър.

Бейкън умира след простуда по време на един от опитите по физика. Вече тежко болен, в последното си писмо до един своите приятели, лорд Ерендел, той тържествено съобщава, че опитът е сполучлив. Ученият бил уверен, че науката трябва да даде на човека власт над природата и така да се подобри неговия живот.

* * *

В “Тайната Доктрина” Е.П.Блаватска пише: “В последните 25 години на всеки век…Учителите се опитват да помогнат за духовния прогрес на Човечеството. В края на всяко столетие вие неизбежно ще забележите присъствието на мощна вълна на нарастваща духовност… Един или няколко от тези Учители се появяват в света като проводници на тази духовност, оставяйки като наследство на човечеството някаква част от окултно знание или учение”. Тези думи изцяло се отнасят към най-великия човек и Учител – Сен-Жермен.

Основни източници:

  1. Изабель Купер-Оукли. Граф Сен-Жермен. Тайны королей. – М.: Беловодье, 1995. – 224 с.
  2. Элизабет Клэр Профет с Патришией Р. Спадаро и Муреем Л. Стейнменом. Пророчества Сен-Жермена для нового тысячелетия. – М.: Лонгфелло, 2002

При написване на статията са използвани също материали от Большая Советская енциклопедия, Речника на Брокхауз и Ефрон, интернет-енциклопедията Уикпедия и трудовете на други автори.

[1] През 1999 г. Елизабет Клер Профет в книгата си “Пророчествата на Сен-Жермен за новото хилядолетие” пише, че една от задачите на Сен-Жермен се “състои в ускоряване развитието на науката и техниката с цел хората да имат повече време за духовно усъвършенстване”. Авторът нарича Сен-Жермен “Свят покровител на техническата революция”.

[2] С други въплъщения на Сен-Жермен може да се запознаете на сайта : Учения на Вознесенните Владици / Сен-Жермен– Режим на достъп: http://teachings-masters.narod.ru/MASTERS/SaintGermain.html, свободен. – на руски език.