ГРАДЕЖ: Няколко мисли относно предложеното име на бъдещата нова масонска ложа в град Провадия

Новина 328 от 439
ГРАДЕЖ: Няколко мисли относно предложеното име на бъдещата нова масонска ложа в град Провадия

Великата ложа на старите свободни и приети зидари в България счита, че като майка на всички регулярни Велики ложи в България, е призвана да дава информация и разяснение относно същината на масонството. По тази причина причина може да достъпите следния градеж на масонска тематика:

Няколко мисли относно предложеното име на бъдещата нова масонска ложа в град Провадия

Инсталирането на всяка нова масонска ложа е празник за цялата масонска общност и достоен резултат от усилията ни да разпространяваме масонската светлина в служба на обществото и в прослава на Великия Архитект на Вселената. Основаването на символизма и масонската традиция е първото условие за успех на масонското ни дело. Те заставят зрелия човек да преразгледа своето минало и чрез просветителските ритуали отново да осмисли основните духовни и философски принципи на човешкото съществуване. Ето защо при избора на наименование, ние братята масони от Провадия се опряхме на славното минало на нашия град.

Провадия е един от най-древните български градове. Тя е селище с многовековна история. Откритите в района му находки говорят, че тук има живот още в праисторически времена. До солницата се намира селищна могила, обитавана през Новокаменната и Каменно-медната епоха. На платото Табиите има останки от траките. Известно е, че около града са живели тракийското племе селети. На няколко места в землището на Провадия има селища от римската епоха. По време на Втората българска държава градът /Овеч/ е административен, стопански и военен център на Североизточна България. В него е замъкът на феодалния управител, а през ХІV век е седалище на митрополит. Местни селяни участват във въстанието на Ивайло. Тук са затворени трима рицари, пленени при похода на Амадей VІ Савойски. През 1444 г. оттук минават кръстоносците на Владислав ІІІ Ягело / Варненчик / в поход срещу турците. За няколко години Провадия е дори окръжен център на Княжество България.

Крепостта на платото източно от Провадия, познато под името Калето се използва от втората половина на ІІІ век. Название на твърдината от късната античност не е известно. Някои автори – Никифор Ганев и ползвалият неговия труд Георги Стефанов, погрешно отбелязват, че името на тази крепост е Проватон. В случая става въпрос за Проватон /Проват/, чиито останки се намират на двадесетина километра североизточно от Одрин, в Европейска Турция. На научен форум, проведен в Провадия, ст.н.с. д-р Павел Георгиев изказа тезата, че тракийският Проват /Проватон/ е основан от провадийските гърци, изселени там в началото на VІІ век. В българските карти от втората половина на ХХ век днешното селище се изписва като Провадия / Провади кьой /. Турците го наричат Синан паша. През него протича Провадийска река /Привадидере/, ляв приток на река Тунджа.

Възможно е през Късната античност Провадия да се нарича Проват, но засега няма доказателства за това.

Археологическите проучвания, проведени в последните десетилетия доказват, че по време на Първата българска държава провадийската крепост не се обитава. През първите десетилетия на византийското владичество тя отново функционира. Първото писменно известие за нея е от 1153 г., в което арабският автор Ал Идриси я нарича Бурфанто, вероятно от латинското и име Прованто. Византийските писатели Георги Акрополит, Мануил Фил и други я назовават Проват. Два домашни извора – Бориловият синодик и Житието на Теодосий Търновски ни осведомяват за българското название на твърдината – Овеч.

В публикация на немски език академик Веселин Бешевлиев пише: че името на града „идва от гръцкото име „Проватос” – „овчарка”. До около ХVІ век градът се нарича „Овеч”, „Овча град” и „Овче поле”.”

Иван Танев Иванов отбелязва, че „раннобългарското название на провадийската крепост е Овеч, Овага или Овчиград. Тези названия очевидно произлизат от византийското име Проват. В названието „Овага” виждаме прабългарският суфикс „-аг”, което прави съмнително твърдението, че основата „Овеч” /овца” е славянска дума.

Други специалисти считат, че наименованието „Проват” в превод от старогръцки език означава овца и затова българите започват да наричат крепостта Овеч, а селището под нея І Овчеград.

Дубровчанинът Пиетро Лукарич пише, че българското население чак до ХVІ век продължава да нарича града Овеч. В сръбска карта от ХІХ век той е отбелязан като „Правади или Овчие поле”. По време на Руско-турската война / 1877-1878/, руснаците го наричат Овческ.

През 1388г. османските нашественици завладяват провадийската крепост и я назовават Таш хисар / каменна крепост/, а града – Пъравадъ, Правад, Правади. Интересна информация предоставя бившия провадийски имам Юсуф Мехмед. В овехтяла книга, изписана на арабица, той прочита, че старото име на Провадия е Праваади. Според него, преводът на това название трябва да бъде „проход на мъдреца” / от „пир” – мъдрец и „ваади” – проход /. Руфат Бейтулов, учител по турски език от Провадия, дава друго тълкование. Според него Пирваади означава „гробове на мъдреци край реката”. Той има предвид, че в града е имало 27 тюрбета / гробници/.

От горните названия през втората половина на ХVІ век постепенно се оформя съвременното име Провадия. За първи път то се среща в завещанието на дубровнишкия търговец Марко Веселич / 1575/, а малко по-късно – в бележките на католическия свещеник Йероним /1581 / и в писмо на дубровнишкия търговец Павел Джорджич / 1595/.

И днес населението на Провадия разказва легенда, според която на платата източно и западно от града някога са живели двама братя-овчари, с които живеела една жена. Из дефилето се чували викове: „Бате-е-е, проводия-я-я, проводия-я-я!”. Така според народната памет градът в пролома получава сегашното си име. Разбира се, това е само един мит.

По време на османското владичество името на Провадия се среща в множество варианти на основната форма Проват. Французите го назовават Провади, Правади, Провада. Англичаните също го наричат Провади, Проват или Провато. Дубровчанинът Георг Рагузиум / 1598/ използва името Прогирх. Западният хронист Леонклавиус, който през 1595 г. компилира стари османски извори, пише названието Пирауада. Арменецът Симеон Лехаци, който посещава града през 1608 г. го нарича Бравада. През ХІХ век турците използват названията Провад, Провадъ, Провадие, а българите – Провадия. Дори през първите две десетилетия на ХХ век в научни публикации, пощенски картички и печати името Провадия продължава да се среща.

С други думи – налице е богато разнообразие от стари имена и техни разновидности, но вече повече от 4 столетия името Провадия се утвърждава и възприема от всички.

Скъпи братя,

Стремежът на свободния зидар е отправен към вечността, пред неговите очи стои целта за едно справедливо световно общество, но неговата сила принадлежи на народа му и на онова място на земята, където живее той. Провадия – „Безподобен град”, възкликва с възхита знаменитият османски пътешественик Евлия Челеби през 1651г. Преди него през 1582 г. немският пътешественик Мартин Грюневег слага точка: „Мисля, че на света няма по-чудесно място от това”. За нас това е Провадия! Ето защо ние избрахме за име на бъдещата си ложа „Проватон” – първото известно име на днешна Провадия.

Нека в името на доброто и разума, които са най-висшето проявление на божествения творец, Великия Архитект на Вселената да носим с чест тава име.