История на ложа “Заря”

Новина 301 от 499
История на ложа “Заря”

ИСТОРИЯ НА ПОЧИТАЕМАТА ЛОЖА-МАЙКА “ЗАРЯ” ОРИЕНТ СОФИЯ .

Балканската война през 1912-1913 г., в която наред с България участвували Сърбия, Гърция и Черна гора, унищожила османското господство на Балканския полуостров, но не донесла обединение на българските земи. Сърбия и Гърция, подкрепени от Румъния, както и от мощни велики сили, се стремели към заграбване на по-голямата част от османското наследство. Недалновидността на управляващата българска буржоазия, начело с цар Фердинанд, довела до поддаване на провокацията на бившите съюзници на България. Кратката Междусъюзническа война имала за резултат задоволяване аспирациите на Сърбия, Гърция н Румъния, които заграбили земи, населени с българи. Наложеният на България Букурещки договор на 10 август 1913 г. оставил на България днешния Пирински край и Струмншко, както и областта между реките Марица и Места по Беломорското крайбрежие. Румъния заграбила Южна Добруджа, Сърбия заграбила Вардарска Македония, Гърция – Егейска Македония

След проваляне опита за обединение на българските земи по военен път през 1912-1913 г. пред българската политическа класа изникнал въпросът за търсене н международна подкрепа, чрез която да се поправи сполетялата страната неправда. Някои нейни представители и свързани с нея дейци на националноосвободнтелното движение видели в масонството, което имало тогава доста голямо влияние във водещите европейски държави, една от възможностите за това.

Числото на посветените в масонство, живеещи в София българи след войните се увеличило с цяла група масони, които дотогава членували в различни ложи на територията на Македония. За да водят редовен масонски живот, те решили да направят пореден опит за създаване на масонска организация в България. След драматичните събития през 1912-1913 г., довели до тежки последици за България. през м. октомври 1913 година, в кабинета на известния лекар от българските държавни железници д-р Христо Стойчев се провежда среща на посветени масонските тайни, които имат намерението да възродят българското масонство. В нея участват споменатият д-р Христо Стойчев – железопътен лекар и масон с 18-та степен от ложа No.155 Tolerance et cordialite & Lumiereet Justice reunies в Ориен Лион при Великата ложа на Франция, д-р Стоян Джубелиев – микробиолог, масон с трета степен от същата ложа и инженер Димитър Ведър – завеждащ железопътното депо и вагонната служба в София, франкмасон с 30-та степен от лож. Affability No. 317 в Ориент Манчестър при Великата ложа на Англия. На тази среща те взимат своето важно решение и основават зидарски триъгълник. Наред с това те решават да основат ложа под юрисдикцията на Великата Ложа на Франция, за което ще им бъдат необходими още седем братя масони с майсторска степен.

В резултат на това тримата насочват усилията си към откриване на седем майстори свободни зидари, с които да могат да създадат работеща ложа. Основното, което ги ръководи в тази тяхна мисия е намиране на достойни, почтенни и родолюбиви мъже, с които да обединят силите си и да заработят активно за спасението на Отечеството. По-късно този стремеж ще стане основен камък на българското масонство и ще се превърне в негов девиз. Благодарение на усърдието на тримата, скоро те намират търсените 7 масони.

Заедно с Петър Мидилев – майор от генералния щаб и инспектор на Военното училище с майсторска степен от ложа „Солунска звезда“ в Солун, генералщабният майор Д. Мустаков – масон с трета степен, и генералщабният майор от пехотата Стефан Тодоров – масон с първа степен – всички от споменатата ложа в Солун, адвокатът Т. Карайовов – масон с трета степен, и Драган Тъпков – масон с 18- степен – двамата от същата солунска ложа; д-р К. Станишев – лекар от главната дирекция на пощите и телеграфите – масон с трета степен от Ложа „Кукушка звезда” в гр. Кукуш, и Георги Ангелов (3-та степен) – учител в семинарията в гр Битоля, посветен в същия град в Ложа „Слънце и земя”, която се намира под италианско попечителство, на 7 януари 1914 г. основали масонско огнище. На 19-ти същия месец, това огнище се провъзгласило за временна ложа с название „Заря“ която потърсила застъпничеството на Великата ложа на Франция.

Веднага след създаването на временната Ложа с име „Заря” е отправено искане до френската ложа „Долината на Рон” в Ориент Лион, пат. No.155 за създаване на Ложа в България под юрисдикцията на френската ложа. С подкрепата н Леон Франкфор – член на съюзния съвет на Великата ложа на Франция, на 2 мар 1914 г. ложа „Заря“ била приета като редовна в лоното на френската масонска централа и записана под № 463.

На 15/28 април с.г. било извършено и тържественото ù инсталиране в София и Ложа „Заря” е зачислена, като 15-та чуждестранна Ложа в рамките на Великата Ложа на Франция, а за нейн Първомайстор е избран д-р Христо Стойчев. Когат приела в своя състав ложа „Заря“, Великата ложа на Франция имала 149 ложи, от които 51 в Париж и 4 в предградията, 62 в департаментите на Франция, 7 Алжир и Тунис, 8 във френските колонии, 2 „осиновени“ ложи и 15 ложи в друг държави.

Първият Сановнически съвет на Ложа „Заря” е съставен от Първомайстор (Майстор на стол) – д-р Христо Стойчев, Заместник пъвомайстор (Зам. Майстор на стол) – д-р Стоян Джубелиев, Първи надзирател – майор Димитър Мустаков, Втори надзирател – майор Петър Мидиле, Блюстител (Стражник) – Тома Карайотов, Секретар – Димитър Ведър, Касиер (Ковчежник) – Георги Ангелов.

Първите стъпки на Ложа „Заря“ били направени в крайно неблагоприятно за една такава организация време. През 1914 г. междудържавните противоречия са изострени до такава степен, че всеки момент можел да пламне пожарът на войната. Бидейки сигурно, че ако избухне война, в нея ще бъде въвлечена и България, ръководството на ложа „Заря“ взема мерки за своето дублиране. Още повече, че при военна мобилизация първомайсторът, двамата надзиратели и проверителят като военни можели да бъдат пратени по бойните полета. В резултат на това майсторският съвет свикал на 26 юли 1914 г. събрание на Ложата за избиране на техни заместници. Такива станали: Д. Ив. Ведър – първомайстор, който запазил секретарския си пост, Георги Великов – за първи надзирател, и д-р Недко Семенов – за втори надзирател.

Такава практика не била предвидена в устава и общите наредби на Великата ложа на Франция и взетото решение трябвало да бъде утвърдено от нейното ръководство, но „по причина на прекъснатите съобщения със Запад“ то не ù бил поднесено.

За осигуряване на елементарни условия за дейността си, Ложа „Заря“ наема един локал за свой Храм. За устройството му Ложата сключва заем с Българска народна банка в размер на хиляда лева. Ложата започва да развива изключително активна дейност и още през 1914 г провежда 50 ритуала, а през 1915 г. – 30 ритуала. До края на 1914 г. били приети 55 нови членове, през 1915 г. – 13, 1916 г. – 13 1917 г. – 22 души. В края на 1915 г. ложата брояла 71 членове, разделени на седем комисии. Бил създаден „седмоъгълник“ – нещо като върховен съвет на българското масонство. Наред с това се увеличава и популярността на Ложа „Заря” в други български градове. На основата на тази ложа се създава „седмоъгълник“ – своеобразен Върховен съвет, чиято главна задача е да създаде, организира и ръководи зидарски огнища и ложи в градовете София, Пловдив, Бургас, Стара Загора и Горна Оряховица. В него влизали членовете на ръководството на ложата.

Освен ритуалната работа, Ложа „Заря” провежда и активна просветителска дейност. Организират се срещи за обсъждане на теми и проблеми от ежедневието на гражданското общество в нашата страна. Благодарение на попечителството на Франция, масоните от Ложата имат възможност да се запознаят с модерните за онова време тенденции и идеал.

В ложата членували лица, като проф. Ал. Теодоров-Балан, който станал нейн член през 1914 г., Ал. Протогеров – станал член на „Заря“ на 23 юни 1914 г., когат бил приет в степен „ученик“ под № 26. На 26 ноември с. г. бил повишен в степен „другар“, а на 25 декември същата година получил майсторска степен. Почти по същото време в ложата влязъл Петър Дървннгов. Началникът на оперативни отдел при генералния щаб на армията подполковник Ст. Нойков бил посветен в масонство на 9 февруари 1916 г. Между членовете на ложата фигурирали именат на Д. Ризов – пълномощен министър в Берлин, подполковник К. Николов, д-р Д Точков, проф. Ал. Цанков, Ев. Спространов и др. По-голямата част от членовете на ложа „Заря” били свързани с националноосвободителните борби на българите против османското владичество и за национално освобождение и национално обединение. Социалният облик на ложата се определял от няколко десетки прогресивни интелигенти, както и от някои едри индустриалци.

Макар и единствена в страната, ложа „Заря“ била средище на разгорещени спорове, които често прераствали в остри словесни сблъсъци. В събранията според един от нейните ръководители ставали „бури“ . Една особеност отличавала ложа „Заря“ от всички организации тогава. Освен граждански лица в нея членували и старши офицери на действителна служба, на офицерите съществуващото тогава законодателство не разрешавало участие политически организации. За някои от представителите на офицерството, масонството представлявало възможност за участие в обществения живот на страната вън от казармите, рамо до рамо с партийни и безпартийни общественици.

През есента на 1914 г. ръководството на ложа „Заря“ подготвило начин за осигуряване запазването на масонската тайна при кореспонденцията между ложата нейните членове. Използвайки опита на чуждестранни масонски организации, бил съставен шифър и съответен ключ на буквите от българската азбука и на арабските цифри.

На 22 октомври 1914 г. този шифър бил връчен на членовете на ложата за изучаване и използване. Шифърът и ключът към него не били постоянни. Непроменени останали само някои международно възприети от масонството знаци, като специфичните три точки („ ∴“), които символизирали трите върха на равностранен триъгълник и се и ползвали при съкращаване на по-важни думи от масонския речник и т.н

Първата световна война затруднила много развитието на масонството в България. Тя довела до диференциация на световното масонство. Националните масонски централи всъщност застанали зад правителствата на своите страни. Макар и ненапълно единни, българските масони сторили същото.

Ложа „Заря“ възприела основните принципи на Великата ложа на Франция, с държащи се в нейната конституция от 1910 г. Те били отпечатани под заглавие „Всемирното франкмасонство и началата му“ и връчени на всеки член на ложата. Тези начала гласели „Франкмасонството е всемирен съюз, почиващ на солидарността. При каквито и да е обстоятелства масоните си дължат взаимно: помощ, покровителство, услужване, даже с риск на живота си.

Франкмасонът трябва да помни, че всеки човек, даже и не масон, негов брат. Франкмасонството има за цел нравственото усьвършенстване н човечеството, чрез постоянно подобрение на неговото веществено умствено състояние. Франкмасонството има за девиз: свобода, равенство, братство. И в това отношение то е практическо училище, учебен храм на тия три основни начала на всечовешко сдружение, което милее за правдата и напредъка. То зове към дейност всеки справедлив ум, всяка искрена воля, които чувствуват нуждата да се сдружат, за да работят за духовното и нравственото усъвършенстване на човечеството. Вследствие на това франкмасонството не прави разлика между своите последователи по отношение на народност, раса, вероизповедание, мнение, благосъстояние, чин и обществено положение. То иска от тях само да бъдат искрени в търсене на истината и дълбоко предани към благото на себеподобните си.

По този начин франкмасонството проповядва началата на един всемирен морал, приемлив за всички народности и приложим при всички условия. То не ограничава никого при търсенето на истината и за да запази за всички пълна свобода на мисълта във всички направлени на духа, то се въздържа да определя догми и да изисква от своите с мишленици едно определено вярване.

Ложа „Заря” положила старание за пропагандиране на началата не само между членовете си, но и сред обществото. По подобие на създадените още в края на XVIII в. възпитателни институти на масоните в Англия, в навечерието на Първата световн война българските свободни зидари се заели да основат свои институт, чрез който да разгърнат по-широка дейност.

На 19.02.1915 г. инж. Димитър Ведър предлага идеята да бъде създаден публичен институт. След по-малко от 3 месеца, обсъждан то е приключено и решението е взето. На 28.08.1915 г. предложения устав бил утвърден от Министерството на народното просвещение и това е поставено началото на Възпитателния институт „Заря”, който си поставил за задача да съдейства за осъществяване целите на масонството вън от масонската ложа; проповядване на нравствените норми на свободното зидарство, за създаване на „честни, родолюбиви, благовъзпитани. справедливи, търпеливи” и пр. български граждани.

В Управителния съвет на института са избрани масоните 1. проф. Ал.Теодоров – Балан – председател, 2. Младен Панчев – подпредседател, 3. Димитър Ведър – подпредседател, 4. д-р Стоян Джубелиев – секретар 5. Дончо Атанасов – касиер, 6. Евтим Спространов – библиотекар, 7. Борис Койчев – домакин, 9. Александър Протогеров – съветник, 10. Никола Абаджиев – съветник, 11. Димитър Мустаков – съветник.

Към Възпитателния институт е създаден и център за публична дейност. Патрон на института става „Св. Климент Охридски”, като символ на просветното обновление. Няколко от членовете на това ръководство влизали и в ръководството на лож „Заря“. Освен централата в столицата, масоните възнамерявали да основат клонове н института и в провинцията. Влизането на България във войната, на страната на Централните сили попречило ВИ „Заря“ да развие каквато и да било дейност. Първите признаци на своето съществуване той проявил едва след края на Първата световна война във връзка необходимостта от омиротворяване на страната, след Войнишкото въстание В делничния си живот ложа „Заря“ фактически се развивала самостоятелно. Тя успяла да създаде малцина свои привърженици и в няколко провинциалн градове, включително в Македония.

Направен бил опит за формиране на организация за открита дейност сред обществото. Макар че не могла да се развие съгласно предначертанията на инициаторите си, през следващите години тя послужила като важен елемент в организацнонната система на масонството в България.

През този период било оформено масонско ядро, което дълги години по-нататък играло важна роля в живота на българското масонство. Изпробвали се масонските форми на организация и дейност, съгласно статутите на Великата ложа на Франция. Открито започнало да се пропагандира масонството.

На Ложа „Заря“ гледали с добро око, както правителството, така и дворецът. Това давало кураж на нейните членове и ги стимулирало за през годините на войната да продължават да водят, макар и не толкова интензивен, организационен живот. Ложа „Заря“ послужила като основа за създаването на национална масонска организация в България.

Макар и бавно, през годините на Първата световна война малкото масонско братство в България продължавало да расте и към 1917 г. то брояло вече 10 души.

Разрастването на ложа „Заря“, стремежът на част от нейните членове, а вероятно и на двореца и правителството, да се освободи тя от пълната си зависимост от Великата ложа на Франция поради това, че България воювала с Франция, накарал ръководителите на единствената масонска ложа в България да използват възможностите за прерастването ù в нацнонална масонска организация. Впрочем българските масони си поставили такава цел още при основаването на ложа „Заря“. Но сега нещата трябвало да се ускорят, защото една масонска централа би позволила самостоятелни връзки с чуждестранни масонски велики ложи и от двете воюващ групировки, както и с неутрални страни. Ръководството на ложа „Заря“ формулирало по следния начин мотивите за създаване на независима Велика ложа на България:

  • извършената масонска работа от почитаемата ложа („Заря “)
  • че с развилите се събития от започването на световната война и особено от намесването в нея на България Почитаемата Ложа „Заря” остана съвсем откъснат от майката ложа
  • че с това откъсване се пречи на правилното и успешно развитие на масонството в страната и отнема възможността българското масонството да допринесе каквото би могло за мира и прогреса на човечеството”

От тази формулировка се вижда, че ложа „Заря“ възнамерявала да използува един по-висш и по-самостоятелен свой статут не само за собственото развитие н масонството, а и за други цели, свързани с „мира и прогреса на човечеството“. това имало пряко отношение към целите, които към края на 1917 г. управляващите кръгове в България преследвали с участието във войната.

Съгласно постановленията на устава и общите наредби на Великата ложа на Франция, по които се ръководела ложа „Заря“, тъй като била нейна съставна ложа тя трябвало да поиска разрешение от своята ложа майка, за да се провъзгласи като независима и велика ложа. След като получела нейното съгласие, тя трябвало да върне цялата организацнонна документация (устави, общи наредби, обредници др.) и чак след това да предприеме стъпки към своето по-нататъшно развитие. Но тогава България се намирала във война с Франция. При това начело на Великата ложа на Франция стоял генерал П. Пени, голям сърбофил. При това положение трябвало да се ПРОЯВЯТ изобретателност и съобразителност в търсенето на възможности за преодоляване на всякакви спънки. За целта било потърсен посредничеството на създаденото през 1902 г. Международно бюро за масонски връзки, чието седалище се намирало в Швейцария. Негов председател бил великият майстор на Великата ложа на Швейцария „Алпина“ Картие ла Тант. Понеже трябвало да се посредничи с Великата ложа на Франция, използувани били членове на „Заря“, членували във френски масонски ложи под нейно попечителство. Една комисия била натоварена да уреди „домашните и финансови въпроси чрез Великата ложа на Швейцария „Алпина“ и ходатайства за съгласието на Ложата-майка: ложа „Заря“ да се развие и обяви в независима самостоятелна зидарска сила“ Председателят на тази комисия д-р Ст. Джубелиев в началото 1917 г. написал писмо до Картие ла Тант, с което го уведомил за решението на ложа „Заря“ да стане независима, като се превърне във велика ложа. Картие ла Тант изпратил това писмо до Великата ложа на Франция. Последната одобрила искането на ложа „Заря и на 9 юни 1917 г. офнциално я уведомила чрез посредника си – Картие ла Тант. Друга комисия начело пак със Ст. Джубелиев съставила проекти на временни устав на евентуалната велика ложа и на изискваната в такива случаи декларация на зидарските (масонски) принципи, като заедно с това временно разделила членовете на ложа „Заря“ на две ложи. При разделянето се гледало във всяка от проектираните две нови ложи да има по равно число масони от трите степени.

Съставен бил подробен план за дейността около основаването на масонска централа, който се изпълнявал с ускорени темпове. От началото на ноември 1917 г. всеки вторник и петък се провеждали редовни заседания на ложа „Заря“ за обсъждане на въпроси, свързани с провъзгласяването на Великата ложа. В събрание на ложа „Заря“ на 20 ноември 1917 г. било решено тя „да изроди две нови ложи“. Приели се проектите за временен устав и декларация на принципите на бъдещата велика ложа. Тогава бил избран и временен върховен управителен съвет. Този състав бил съобщен на 23 ноември 1917 г. на общо събрание на масоните, на което били избрани ръководствата на двете бъдещи съставни ложи. На празник на победите – 27 ноември 1917 г., тържествено било провъзгласено основаването в пределите на България на Велика символна ложа на България със седалище София и били дадени имена на двете влизащи в нея ложи: № 1 била назована „Зора”, а 2 – “Светлина“, като бил съобщен и членският им състав. Първото събрание на Великата ложа е проведено на 18.12.1917 г., а на 07.01.2018 г. се провежда Тържественият ритуал по инсталирането ù. В текста на приетата Декларация на Великата Ложа на България е записано „Ние, подписаните по-долу членове на Управителния съвет на Великата символична ложа на България, донасяме до знанието на всички масонски организаци по цялото земно кълбо, че редовните членове на пълната и съвършена масонск ложа „Заря” в Изток „София”, която досега работеше в името и под покровителството на Великата ложа на Франция под No.463, решиха и постановиха Съществуването в пределите на Царство България на едно независимо масонско сдружение, наречено ВЕЛИКА СИМВОЛИЧНА ЛОЖА В БЪЛГАРИЯ СЪС СеДАЛИЩЕ В ИЗТОК СОФИЯ.

Давайки основа и живот на възроденото българско масонство Ложа „Заря” продължава да съществува, чрез своите членове в родените от нея две ложи – „Зора” и „Светлина”, но от 23.11.1917 спира да се появява със своето първоначално име. Възпитателният институт „Заря”, обаче продължава своята активна дейност и работи както в полза на масонството, така и за укрепването на Отечеството и повишаване на просветителското начало и познания в средите на българското гражданство. Издаваното списание „Заря” публикува статии с родолюбиво съдържание и активно критикува геноцида срещу българското население в Македония, западните покрайнини и Беломорска Тракия след Първата световна война.

След десетилетия на активна просветителска дейност, с постановление No.5474/22.02.1942 г. на Министерския съвет на България публикувано в Държавен вестник на 25.02.1942 г., заедно с още 10 организации е закрит и Възпитателният институт „Заря”. С този акт последната останала част от Ложа „Заря” престава да съществува. През следващите 10 години се правят няколко неуспешни опит за консолидиране и възстановяване на масонството, докато се стигне до окончателното арестуване, интерниране или саморазправа с останалите представители на българските масони през 1951 г. Следва дълъг период, през който българското масонство е поставено под забраната от закона и практически не съществува. В началото на 1991 г., посветеният в масонството в Югославската Велика Ложа – Бр. Георги Крумов, като ръководител на една груп бизнесмени ги запалва по масонската идея. Именно в тази група търсещи се оформя основното ядро на Ложа „Заря”. Това са Братята К.М., В.Д., Р.Р., Н.Т.,  А.Н.,  А.Г. и др През зимата на същата година в гр. Белград в Ложа „Побратим” са приети и запознати с ритуалите и основния закон група български масони, които впоследствие се явяват като основния гръбнак на бъдещата Велика Ложа на България.

Първите български масони от новата история на българското масонство, са приети през 1992 г. в к.к. „Боровец”. Това създава условия за основаване на 5 ложи, като по традиция Ложа „Заря” став No.001. За пръв Майстор на стол е избран Бр.Румен Ралчев. След първия Велик събор през 1994 г., в манастира „Св. Кирик” край гр. Пловдив и Извънредния Велик събор през 1995 г., Великата Ложа на България изпада в международна изолация. В резултат на това Братята се лутат и демотивират. Този процес не подминава и Ложа „Заря”. Въпреки тази напрегната и трудна обстановка Ложа „Заря” съумя да съхрани голяма част от своя състав.

В търсене на разумно и общополезно решение, започват срещи с Братя от 3-те Ложи, създадени в Обединената Велика Ложа на Германия. Тези срещи довеждат до реорганизизране на Българското масонство и в резултат на това е решено всички български масон да се влеят в 3 основни ложи – Ложа „Зора”, Ложа „Светлина” и Ложа „Сердика”. С тези стъпки постепенно и логично се сгига до ден 03 август 1996 г. На този ден на ритуал, воден от Великия майстор на Великата ложа на старите и приети зидари на Германия, НВУ Брат Клау Хорнефер и в присъствието на германски и български Братя масони за втори път в новата история на българското масонство е внесен светлина в Ложа „Заря”, Ориент София и тя е вписана под Патентен No.1012/03.08.1996 г. За майстор на стол е избран Бр. Румен Ралчев. Към този момент в България вече има 5 ложи и със санкцията на Великия майстор на великата ложа на Германия Бр. Клаус Хорнефер те провеждат Общо събрание, на което избират за Велик майстор Н∴В∴У∴ Брат Иван Ставрев и Велик сановнически съвет с цел предстоящото инсталиране на Великата ложа на старите свободни приети зидари в България.

Първата юридическа регистрация във В∴Л∴С∴С∴П∴З∴Б е на Ложа „Заря” и е извършена в Сливенския окръжен съд. На 24.04.1997 г. Н∴В∴У∴ Брат Иван Ставрев отправя писмено искане до Конвента на Обединените Велики ложи на Германия, за инсталиране н пълноправна и съвършена Велика Ложа на старите свободни и приети зидар на България. На 26.04.1997 г. на свое заседание в Хамбург, Сенатът на Обединените Велики ложи на Германия взема решение за инсталирането на независима Велика Ложа на старите свободни и приети зидари на България, като за това са уведомени всички Велики ложи, с които регулярното масонство на Германия е в братски взаимоотношения.

На 20.09.1997 г. Великата ложа на старите и приети зидари на Германи внася светлина и създава Великата Ложа на Старите и Свободни Приети Зидари в България (В∴Л∴С∴С∴П∴З∴Б).

Ложа „Заря” е включена в състава на В∴Л∴С∴С∴П∴З∴ и е записана под Патентен Nо.004.

В момента състава на Ложа „Заря”, пат. № 00 надхвърля 100 члена и работи в обновения храм кв. „Горна баня”. В резулта на усърдния труд на братята Ложа „Заря” е внесла светлина в над 12 дъщерни ложи.

Из Алманах “100 години ложа Заря” от 2014 г.

Галерия: