ГРАДЕЖ: Мълчаливото повикване

Новина 222 от 439
ГРАДЕЖ: Мълчаливото повикване

Великата ложа на старите свободни и приети зидари в България счита, че като майка на всички регулярни Велики ложи в България, е призвана да дава информация и разяснение относно същината на масонството. По тази причина причина може да достъпите следния градеж на масонска тематика:

Мълчаливото повикване

Член на Масонска Ложа, който преди това редовно присъствал на сбирките й, спрял да я посещава. След няколко месеца Майсторът на Ложата решил да го навести .В мразовита вечер Майсторът на Ложата намерил своя Брат у дома му, сам, седящ пред пламтящия огън на камината.

Отгатвайки причината за посещението на Майстора на Ложата, Братът го приветствал, настанил го близо до камината и зачакал. Майсторът на Ложата се разположил удобно на стола, но не казал нищо.

В гробната тишина съзерцавал танца на пламъците около изгарящите дънери. След няколко минути Майсторът на Ложата се изправил, взел машата, внимателно разровил жарта, хванал ярко горящ въглен и го поставил от едната страна на домашното огнище, встрани от огъня – „самотен”. После седнал обратно в стола си, все така мълчейки.

Неговият домакин наблюдавал всичко това в безмълвно размишление. Блещуканията на отделения въглен отслабнали, появили се моментни пламъчета и огънят му изчезнал. Скоро след това въгленът бил студен и „мъртъв”.

Нито дума не била казана след първоначалния поздрав. Майсторът на Ложата хвърлил поглед върху часовника си и избрал този момент да напусне. Той бавно се изправил, взел студения и „мъртъв” въглен и го поставил обратно в средата на горящия огън. Незабавно въгленът започнал отново да гори със същата светлина и топлина на пламтящата около него жарава.

Когато Майсторът на Ложата достигнал вратата на излизане, неговият домакин заявил през сълзи: “Благодаря ти много за огненото повикване, Братко мой!Ще се върна обратно в нашата Ложа за следващата сбирка.”