История на ложа “Братство”

Новина 554 от 668

През 1880 год. по време на откриването на ложа „Хирам“ в Турно Северин (Румъния) между И. Н. Ведър, Димитър Карамфилович – масон 18 степен и други братя бил обсъден въпроса за образуване в София на масонска ложа с название „Братство за короната на България“ и било взето решение в положителна посока. За това решение било уведомено ръководството на Великият Изток на Португалия.

Групата на софийските масони се увеличила след 1880г. с преселилите се от Русе в столицата Й. Джумалиев, Р. Иванов, М. Маринов и други. След известна подготовка при активната роля на последните, на Д. Карамфилович, М. К.Сарафов, Константин Величков, Константин Стоилов и други на 7/19 юни 1883г. в София била основана ложа „Братство“ под №162 от послушенството на Великия Изток на Португалия. Неин първомайстор станал Д. Карамфилович. Към 1886г. тя достигала 27 членове. От тях Карамфилович имал 18 степен, 20 души били с 3 степен. Тогава в ръководството влизали М. К.Сарафов – пърмомайстор, пазител на печата – Спас Вацов началник отделение в Министерство на Народното просвещение, първи надзорник – Д. Попов главен секретар на същото Министерство, втори надзорник – Г. Н. Златарски един от първите български геолози, оратор – д-р Ал. Шишманов началник на болницата в Столицата, първи секретар – Ив. Бракалов член на върховната сметна палата, втори секретар – Г. Хлебаров, покровител – П. Радомиров учетел. Майстор на церемониите – Мих.Тенев висш служител в Министерство на финансите и бъдещ финансов министър. Проверител – Вл.Золотович от Върховната сметна палата, проверител – Н.Бенев адвокат и министър. Пазители на храма – архитектът на двореца Густав Витрал и Йосиф Франк, библиотекар – д-р Ст.Христов. Останалите членове на ложата с майсторска степен били Янко Ковачев – печатар, Ал. Менис – частен секретар на Ал. Батенберг, Ил. Димитров, К. Величков, К.Стоилов. С втора степен бил аптекаря Н.Стански, а с първа степен – Филип Симидов, Михалаки Георгиев писател и дипломат, Г. Хеберле представител на Източната Железопътна Компания и др.

Свързани с ложа „Братство“ били още Д.Ризов, В.Винаров, д-р Ст.С.Михайловски, П.А.Попов, д-р Ив. Пенков, Т. Иванчов – за кратко Министър председател на България в края на 19 и началото на 20 век, И. Джумалиев, Никола Обретенов, Панайот Дюлгеров, инж. Ил. Пенчев и др. Тясно свързан с тази ложа и нейната дейност бил и княз Ал. Батенберг.

Макар и малобройна ложа „Братство“ успяла да обедини в редовете си група високопоставени представители на българската буржоазна интелигенция, които в края на XIX век играели важна роля в строителството на България

В ложа „Братство“ се заражда идеята за обединението на българските червенокръстки дружества в „Български червен кръст“. След продължителна работа и разговори начело с Д. Карамфилович тази идея била осъществена.

Острите политически борби в страната, възникнали във връзка с политическата криза през 1886-1887г. довели до замиране на живота в ложата. През 1887г. тя била приспана.

През 1888г. Д. Карамфилович и К. Стоилов правят опит за събуждането на ложа „Братство“ но за съжаление неуспешен. По-късно Карамфилович свидетелства, че е съществувала някаква масонска ложа под покровителството на княз Фердинанд и, че в течение на нейните проблеми бил Константин Стоилов, че Д. Карамфилович снабдявал с масонска документация хората от въпросната ложа, че той желаел да бъде възстановена дейността на ложа „Братство“. Какво е станало с тези намерения историята мълчи.

В началото на лятото на 2005 година група майстори от ложа „Проф. Ас.Златаров“ – Ориент София след дълго обсъждане и подготовка взеха решение впечатлени от дейността на предшествениците си да реактивират ложа „Братство“ в Ориент София.

На 20.07.2005 година ложа „Братство“ е приета за пълноправна съюзна ложа на В.Л.С.С.П.З.Б с патент №032.