ГРАДЕЖ: Проблеми в българското масонство

Новина 333 от 439
ГРАДЕЖ: Проблеми в българското масонство

Великата ложа на старите свободни и приети зидари в България счита, че като майка на всички регулярни Велики ложи в България, е призвана да дава информация и разяснение относно същината на масонството. По тази причина причина може да достъпите следния градеж на масонска тематика:

Проблеми в българското масонство

За кратките периоди на своето съществуване българското масонство е белязано от множество проблеми някои идващи от самото масонство, а други вследствие на политическата обстановка в дадения момент. Масонството в България се заражда доста късно заради нейната окупация от Османската империя и преживява периоди на разпад и реактивиране, които го правят нестабилно и лесно уязвимо към вътрешни и външни проблеми. Всички сериозни промени в България и света като войни и смяна в политическата система директно са се отразявали на българското масонство. Условно българското масонство може да се раздели на 3 периода според естеството на проблемите си:

  1. Периода около освобождението до края на XIX век.
  2. Периода в началото на XX век до 1944 г.
  3. Периода след промените от 1991 г.

Първите български масони са били посветени през 60-те години на XIX век. Първата българска масонска ложа с име “Балканска звезда” е основана на 20 март 1879 г. в гр. Русе под патронажа на ложата “Великият изток на Португалия”, но тя просъществува само 3 години и се разпада поради преминаването на голяма част от членовете и към тогавашното партизанско движение. През 1883 г. в София е основана ложа “Братство”, която също има кратка история и просъществува до 1887, когато е приспана поради бурните политически борби. Все още младото и неопитно българско масонство не успява да се разграничи от избухналите политически противоречия и междуличностна конфронтация в новосформираната българска държава. Това налага Иван Ведър да приспи ложа “Балканска звезда” през 1887 г. До края на 19 и началото на 20 век отделни българи членуват в ложи в Германия, Франция, Турция и др.

През 1908 г. в Солун, Битоля и Кукуш се основават няколко масонски ложи, от които най-многочислена е Солунската ложа “Солунска звезда”. Поради избухването на балканските войни тези български ложи зад граница били разпуснати след краткото си съществуване.

Малко след края на балканските войни в България е реактивирана ложа “Заря” през 1914 г. в София. Сред основателите на ложата бил и Иван Ведър. Тази ложа успява да укрепне и да се развие благодарение на подкрепата на Франция и способство за широкото разпространение на масонството в България. През 1917 г. се основава Велика ложа на България със седалище в Пловдив, което спомага за внасянето на светлина в множество други ложи в други градове на България. Първата световна война затруднила изключително много развитието на масонството, защото довежда до диференциране на братята по света, като националните ложи застават зад своите правителства. Това затруднило международните контакти между Великите ложи и довело до нарушаване на наднационалния принцип в масонството.

В периода след първата световна война масонството се сблъсква с няколко възникнали проблема, а именно войнишкото възстание през септември 1918, което е било потушено от ген. Протогеров – пръв велик майстов на Великата ложа. Следващият сблъсък на масонството с нарастващите популярност комунисти бил през 1919 г. по време на транспортната стачка. В началото на 1920 г. на зидарско събрание била обсъдена опасността от комунистическа революция като последица от транспортната стачка. След бурното развитие на българското масонство след края на първата световна война, в края на 20-те и началото на 30-те години на XX век, някои крайно националистически групи започват да водят борба срещу масонството. Особенно активни са “Родна защита”, съюзът на българските национални легиони, “Ратник”, съюзът на запасните офицери и др. През този период настъпват трудни времена за българското масонство, което е подложено на преследвания, дискредитиране чрез средствата за масова информация и обявяването му за враг номер едно на държавата. През 1940 г. със закона за защита на нацията дейността на Великата ложа е забранена, класифицирайки я като тайна организация, която пропагандира интересите на западните демокрации и които според закона са вредни за българските държавни интереси. За да избегне насилственото разпускане на ложите, Великата ложа на България се саморазпуска още преди влизането в сила на закона и приспива своите символични ложи. Въпреки че реално монархическата власт тогава не взема строги мерки против масоните, великата ложа взема решение за саморазпускане и постепенно функциите на ложите замират след разпускането им. По време на втората световна война някои от известните масони (Б. Филов, П. Габровски, Д. Божилов и др.) се стараят да ориентират България към западния свят, докато друга част от тях застават на страната на бъдещият комунистически режим (К. Георгиев, Д. Велчев, Д. Казасов и др.). Така на практика самите масони се разделят между две политически идеологии. След 9-ти септември 1944 г. се правят няколко опита за реактивиране на масонство, но те са безуспешни. Някои от братята масони попадат под ударите на народния съд и са осъдени на смърт само на основанието на това че са били членове на ложи, като самото масонство е публично обявено от комунистическият режим за агентура на чужди шпионски централи. В периода на студената война органите на сигурността на комунистическа България са оторизирани да предприемат всякакви репресивни мерки с цел недопускане на реактивирането на масонството в България.

След демократичните промени в началото на 90-те години на XX век, масонството се възражда, но заедно с него и неговите проблеми, които вече са значително по-различни от проблемите в началото на XX век, въпреки че основният фактор остава същият – а именно външното влияния в българското масонство.

През 1991 г. започва процеса на реактивиране на българското масонство по две основни паралелни линии. Първата линия на развитие е чрез Великата ложа на Югославия, а втората линия е чрез Великите обединени ложи на Германия. Обстановката допълнително се усложнява от факта че и други масонски структури развиват успоредна дейност в България като Великата ложа Алпина на Швейцария и Великият ориент на Франция.

През 1991 г. няколко българи са посвети в масонството от ложи в състава на Великата ложа на Югославия, като през 1992 г. втора група българи са посветени. Същата година в курорта Боровец се извършва ритуал по внасяне на светлина от Великата ложа на Югославия и се възстановява Великата ложа на България. По същото време през 1992 г. няколко български братя от немската ложа Лесинг започват да привличат нови братя към тях, като през 1994 г. се инсталират 3 регулярни ложи работещи към състава на Великите обединени ложи на Германия, въпреки че по това време вече е реактивирана регулярната Велика ложа на България. Това вмешателство от страна на Германия цели инсталирането на нова Велика ложа с внесена светлина от Обединените Велики ложи на Германия. През 1993 г. заради нарушения Германия оттегля своето признание от Великата ложа на Югославия и прехвърлят признанието на новосформираната ложа Редовна Велика ложа Югославия, като по този начин реактивираната Велика ложа на България става нерегулярна. През 1994 г. възникват първите противоречия между братя майстори и Великият майстор брат Георги Крумов, който е обвинен в нерегулярни действия от негова страна. Въпреки тези си действия той е подкрепен от Великият майстор на Великата ложа на Югославия, което налага свикването на извънреден събор през 1995 г. където е избран нов Велик майстор – брат Иван Ставрев. Въпреки изборът на нов Велик майстор този избор на независимата Велика ложа на България не бива подкрепен от Великата ложа на Югославия в лицето на нейният Велик майстор брат Зоран Ненезич. Заради взетата безпринципната позиция от страна на Великата ложа на Югославия, Великата ложа на България решава да установи контакт с вече работещи ложи в България – част от състава на Обединените Велики ложи на Германия. Създават се контактни групи от двете страни за обсъждане на възможността за обединение на двете групи братя. Обединените Велики ложи на Германия дават разрешение и се провежда ритуал по присъединяване на вече нерегулярната Велика ложа на България.

През септември 1997 г. е създадана Великата ложа на старите свободни и приети зидари на България с внасянето на светлина от Обединените велики ложи на Германия. За пръв велик майстор е избран брат Иван Ставрев, дотогавашен Велик майстор на станалата нерегулярна Велика ложа на България. Следва бързо развитие и инсталиране на все повече съюзни ложи, като техният брой през 2000 г. наброява 12. През ноември 2000 г. се провежда общо събрание за избор на нов велик майстор. Спорните избори и резултати от тях водят до разцепването на великата ложа, като инсталирането на 7 януари 2001 г. на Върховният съвет на тридесет и трета и последна степен на Стария и приет шотландски ритуал в България допълнително усложнява обстановката. Поради нежеланието на Обединените велики ложи на Германия да инсталират Върховният съвет, това е извършено от Щотландският ритуал южна юрисдикция на САЩ. Това довежда да пълното разцепление на регулярната Велика ложа и създаването на нова Велика ложа със същото име. Въпреки решението на Висшият братски съд от 24.11.2000 г че изборите са опорочени и вота е невалиден част от братята не се съобразяват с неговото решение и основават новата Велика ложа. Това поставя началото на серия от проблеми за оригиналната велика ложа, които в крайна сметка довеждат до отцепването на много от нейните членове, както и до обявяването и за нерегулярна Велика ложа. Това от своя страна довежда до временното суспендиране на Шотландският ритуал в България през октомври 2005 г. Новосъздадената Велика ложа извършва обединение с нерегулярната Велика ложа на България с Велик майстор Янко Бонев. Под предлог че масоните в България са вече обединени и преименувайки новата Велика ложа на Обединена Велика ложа на България, отцепилите се братя успяват да си издействат признания от множество чуждестранни регулярни ложи твърдейки че са единствената Велика ложа в България след обединението. През февруари 2006 г. комисията по признания не признава регулярността на Великата ложа на старите свободни и приети зидари на България, въпреки че и не отхвърля Великата ложа като нерегулярна. Това дава възможност за продължаващи и до днес спекулации по темата. Комисията по признания препоръчва обединение на двете Велики ложи, като след продължителни преговори двете Велики ложи не успяват до стигнат до общ консенсус относно формата и начина на обединение.

Изглежда, че българското масонство за своите кратки периоди на съществуване винаги е било заложник на световната политика и поради неговата младост, неопитност и липса на дълбоки традиции лесно бива подвеждано в различни посоки, което често е пагубно за него и е принуждавало много негови братя да се оттеглят от активният масонски живот. В най-новата си история масонството се явява част от играта на интереси между Германия и САЩ, като в крайна сметка потърпевши са българските братя.

Автор: Б. А. 1 ° ложа Братство – ориент София

09.10.2006

Библиография:

  1. Енциклопедия България, том 4, издателство БАН, София, 1984 г.
  2. Масонство – Сп. “Исторически преглед”, кн. 5, 1976 г.
  3. Из историята на масонството в България – Величко Георгиев
  4. Масонството в България; Каталог на документална изложба, Главно управление на архивите 2005 г. Увод – Димитър Недков
  5. Филм “Истината 2000-2001”
  6. Хронология на развитие на българското масонство по линия на Великата ложа A.F. & A.M. на Германия (градеж публикуван в сайта www.otves.org).
  7. Кратка история на възникването на противоречията във Великата ложа С.С.П.З на България (градеж публикуван в сайта www.otves.org.
  8. Бяла книга на развитието на регулярното франкмасонство в България след 1990 (градеж публикуван в сайта www.otves.org).
  9. История на масонството по българските земи (градеж публикуван в сайта www.otves.org).
  10. История на българското масонство (градеж публикуван в сайта www.otves.org).